PDA

View Full Version : Две есета за входно .. :)



MisS__
09-19-2008, 11:45
Във вторник ще правим входно по бг и трябва да пишем есе по една от тия теми "Обичам родината си,защото..." и "Компютърът е моят приятел". Мооооооооля за помощ,щото никога не съм можела да пиша есета ... :)

xXxScreamxXx
09-19-2008, 12:29
Ем като никога не си могла ...
не мислиш ли 4е е крайно време да се нау4иш ?! :?

sladur4etyYy
09-19-2008, 12:34
ахаааааааа ей ся веднага сядам да ти ги напиша 8-)

tarataika
09-19-2008, 12:51
ебаси идиотката, толкова ли си тъпа, че и на най-елементарните теми да не можеш да напишеш нещо? кво очакваш някой от тук да ти ги напише ли?

krisiiiiito
09-19-2008, 15:56
:shock: абе момиче сядаш и пиешеш.. не е толкова сложно пък и не вярвам да не ти дойде нищо на ума .. а и като гледам - обичам страната си защото... и компютърът мой приятел - баси лесното :D хайде пиши! :grin:

nestle
09-19-2008, 17:14
Ми по първата тема можеш да напишеш че обичаш родината си защото има красива природа и наи различни и разнообразни места на които да ходиш ( на почивка, екскурзий и т.н. ) Че ти е приятно да посещаваш различни градове защото на всякъде има различни хора с които можеш да се сприятелш. иии квото ти дойде на акъла....по втората тема можеш да пишеш че компа е твой приятел защото примерно (ако) като играеш некви игри влизаш исцяло в играта и забравяш за проблемите си и се отпускаш и се забавляваш. И коато влизаш в интернет се запознаваш с различни хора споделяш с тях, и има сайтове от които можеш да черпиш много информация!

Viche
10-04-2008, 22:59
Еми мога да ти кажа само че си яко зле...точно на тия две теми може да изпишеш цял куп простотии...за първата-че България има хубава природа,за хората,гостоприемството,жи вотнски свят,атмосфера некви такива,а за втората-как можеш да намираш всякаква информация и помощ за всичко и т.н :D

sexa_na_kompleksa
10-05-2008, 07:03
По първата тема:

Обичам родината си защото.......
Човекът е странно животно.Устроени сме така,че винаги виждаме лошото,пошлото и грозното.Това ни е лошото на нас българите,че сме черногледи.Българина не трябва да баде обвиняван за това му качество.Просто в годините прекарани в сянката на „желязната завеса” нацията ни е изградила много нови рефлекси-това е нещо като самозащита.По-лесно би било да кажем,защо мразим и ненавиждаме нещо отколкото да кажем защо го обичаме.Ако повечето емигранти бяха се замислили за любовта,може би именно тя-Любовта щеше да ги накара да преодолеят омразата към политиката.Най-лестно е да кажеш „писна ми”.Лошото е че и на нашето поколение взе да му писва.
Писна ми от помията,която ни залива всекидневно.Новините са се преварнали в една черна хроника,чиито край няма да видим и след 20 години;вестниците бълват изфабрикувани клюки с единствената цел да продадат 100 бройки повече от вчера;децата се пребиват един другиго;майки избиват децата си;пенсионери и счетоводители ровят в кофите за смет;малцинствата се множат и с това растат и сметките отдържани от данъкоплтците;проститутки е и наркотиците са на всеки ъгъл;родителите ни ще работят до дълбоки старини(дано вземат пенсия равна на дневния разход на средностатитическия европеец).Боже,като се замисля само та то в тазидържава няма едно нещо,което да е напално и изцяло наред.Жал ме е да гледам какво се случва с майка България-земята,която е напоена с кравта на Левски и Ботев,вече сигурно е собственост на някой богаташ(и със сигурност не е български гражданин).Лъскавите коли летят покрай нас а ние само от време на време се сещаме да поцъкаме с език и да им се възхитим.
Знаете ли ами всички ние многоприличаме на кон с капаци.Ходим грациозно,а когато някойни пришпори я за някои избори,я за някои референдум и хукваме без да виждаме какво се случва около нас.Да обаче на конете тези капаци се слагат,за да не се стряскат,а на нас за какво ли са ни?
Понякога като малък се стрясках на сън и бях облян в пот,заради кошмар,в който филмите за бъдещето се сбъдват.Лошото е че днес те вече се сбъдват и в реалния вижот.Спомняте ли си кога за последно сте прекарали няколко часа навън(но без да говорите по мобилния,без да гледате часовника,без да използвате лап-топ)?И аз няма спомен кога е било последното ми такова излизане.Ежедневието е толкова забързано,че нямаме време дори да погледнем звездите и да се поздравим като хора,а не като някакво нервно съчетание от клетки.
МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА,ОБИЧАМ РОДИНАТА!
Обичам родината си защото тук съм роден и тук съм израсъл,тук са родителите ми,съседите ми ,приятелите ми,тук са Рила и Пирин,тук е Черно море,тук е чистото небе,тук е любовта,тук е историята ни,тук е и бъдещето.Тук може да бъде нашият рай,но ако продължаваме да хулим и да се гаврим с България тя ще бъде нашия ад.Знайте че тук ще остареят нашите майки,тук ще пораснат и нашите дечица.Нищо е държавата ни не е на ниво,но пък каква родина имаме....Каква родина имаме само!И тази същата родина е била родина и на Аспарух и на Самуил и ... на Тодор Живков е била родина и на Симеон Сакскобурготски е родина,тя е колкото тяхна толкова и моя.Наша си е,красива си е,славна си е!Как да не я обичаш?!



„Обичам родината, мрзя Държавата”


„Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал: Алеко Константинов. По – хубаво и красиво от родината няма. Божествената красота на природата, величествената сила, която притежава, те кара да я обикнеш истински.
Едва ли с думи можем да опишем всичко, което виждаш и чувстваш. Родината е земята, където се раждаш. Когато на човек му е тъжно, той се връща в спомените си, а спомените са щастливо изживяни моменти в детството.
Когато Бог е решил да изпрати ангели за всяка една страна, за България ангел не е останал, тогава те го попитали кой ще я пази, и той отговорил: „Аз”! Всяка една страна сама по себе си е красива, но в България съчетанието море, планини, низини, реки, я прави божествена. Тя ни кара да бъдем горди и с гордост да се наречем българи. България е страната, в която се раждат талантливи, умни и достойни за нея хора.
Но начинът ни на живот понякога ни кара да напускаме нейните предели или да ругаем хората, които я управляват, за това, което сме сега. Във всички случаи, когато се спомене думата „Държава”, се сещаме за моменти, в които са настъпвали промени и сме имали лоши спомени от тях. Но въпреки това (не всички управляващи) , се стремят за по - добро бъдеще. Бъдеще в което, ако не ние, децата и подрастващите поколения да живеят достойно и свободно.
Когато споменем свобода, за пример може да се даде присъединяването на България през март 2004 г. към северноатлантическия алианс – НАТО – това осигурява спокойното бъдеще на страната ни. Държавата продължава да доказва своят напредък в развитието си към добро,писъединявайки се към еврпоейската общност – ЕС.
За да се модернизира и промени България, трябваше да се променят закони и да се приемат нови. Всяка една промяна, която настъпва с държавата ни, се отрзява върху хората. Именно зтова недоволството на народа ни нараства. Това го доказват и изразяват със своите протести и митинги, което в последните няколко години се случва често. Всяка една от институциите се стреми към успеваемост, но дали ще успеят?
Хората не спират да вярват в доброто и в това което предстои да се случи. Да мразиш държавата, в която живееш, е силно казано, макар че не е невъзможно. Човек, който обича родината си, не може да мрази държавата си. Това са две крайности, които не отиват, на нас, българите, защото се стремим към по – добро, изпълнени с надежда и любов, и към родината, и към държавата си.




Родината се обича, не затова че е велика, а затова че е своя

В живота на всеки човек има много важни и съкровени неща, заради които си струва да живее, неща които носят радост и осмислят неговото битие. Семейството, бащиният дом и нашата родина са едни от тях.
Родината, най-топлото, най-съкровеното, най-личното кътче в сърцето на човека. Където и да отиде той винаги носи в мислите си своето родно място, колкото по-далече си от дома, толкова по-голяма е носталгията по него. Но където и да ходим, каквото и да правим, винаги се връщаме у дома.
В днешно време са много хората, който търсят работа и препитание извън границите на България. Те оставят своите семейства и тръгват из света да се борят за хляб и по-добро бъдеще, но независимо от всичко , дълбоко в душите си те копнеят за момента, в който ще се върнат и ще зърнат родната земя.
Всеки един човек се ражда с някаква мисия, като през живота си всеки избира сам пътя, по който ще върви. Казват, че човек без родина е като дърво без корени, защото колкото и велика да е тя, а в това няма съмнение, любовта към нея се подхранва именно от това, че е своя. Родината е там , където си роден, където са минали най-съкровените ти мигове, където са най-близките и любими хора.
Моята родина е България тук е моят роден дом, тук е моето семейство и приятели, тук аз живея и съм щастлива, защото имам всичко, което обичам. Надявам се всички да мислят така защото Родината се обича не затова че е велика а затова че е своя.

И тук:

http://bglog.net/BGLog/8106

По втората тема:

Компютърът – моят приятел
Есе
Самата дума „компютър” произлиза от „изчислявам”.В началото на историята си компютрите са били големи колкото няколко стаи и са били страшно различни от това,което познаваме днес.
Например е имало един терминал,който да приема данни и да ги обработва,друг който да изкарва обработената информация на магнитна лента,след това лентата се поставя в друг терминал,който може да я покаже в разбираем за потребителя формат.
Идеята за първият компютърсе дължи на Джон Атанасов.Той е роден на 4.октомври.1903г. близо до Хамилтън,Ню Йорк. Въпреки,че никога не завършва изобретението си,той се смята за основен създател на компютъра.
Днес компютърът е основна част от човешкия живот,неотменно средство за всеки човек и бизнес.В България първият компютър се е появил по времето на Тодор Живков.Той носи името „Правец 16” на името на родното място на Тодор Живков.Тогавашния компютър доста се е различавал от този,който сега ползваме.Първата основна разлика е,че тогава клавиатурата е била свързана с монитора.А да не говорим,че за плазма или LCD въобще не е можело да стане и дума.
Сега много хора вече имат у дома си персонален компютър или микрокомпютър,който е предназначен за използване от един човек по едно и също време.На него могат да се играят игри,да се слуша музика,да се гледат филми.Също така може да се качи тъй наречения pic или снимка.Освен тези занимания,които могат да се характеризират като „забавление” персоналният компютър може да се използва и за най-разнообразна работа-текстообработка,редактира е на изображения,звуци и видео,организиране на информация в база данни,както разбира се и интернет.
За мен интернет е много полезен,защото чрез него си кореспондирам с хора от България,а и от целия свят.С хората от различните части на страната мога да си обменям информация за обичаите в районите им,а с тези от другите държави да разбера какви са културите и традициите в страната им.Интернет също ми помага,когато имам дадена задача от учителите за написване на доклад и др.Въобще чрез него могат да се извършват много полезни неща.
Но всяко нещо има положителни и отрицателни качества.Същото е и с компютъра.Колкото и да ни помага,понякога той може и сериозно да ни навреди.Колкото повече време стои един човек на компютъра,толкова по-голяма е и опастността от влошаването на зрението му.За да се предпазим,разбира се,има и специални очила за компютър,чрез които рискът се свежда до минимум.Но тези очила са скъпи и не всеки може да си ги позволи.Другите вреди са,че можеш да получиш главоболие или мигрена.Освен това има много игри,които подтикват децата към насилие.Те също не са полезни.
Макар,че в някои ситуации компютърът ни оказва голяма помощ,не може да се каже.че той е най добрият приятел,защото не е одушевен.Когато ти е тъжно не можеш да отидеш при него и да си изплачеш мъката или когато си шастлив да споделиш с него радостта си.Затова аз бих казала,че компютърът не може да играе ролята на най-добрият ми приятел!!!

И тук:

http://www.teenproblem.net/school/s/199.html