PDA

View Full Version : "Ад" - Данте Алигиери



j_adore2
09-20-2008, 09:17
Интерпретация на темата за любовта в "Ад" на Данте ... ( 5та песен) .. Някой има ли някакви идеи какво може да се пише по този въпрос :( :shock: :? Мерси много .. :)

tarataika
09-20-2008, 11:04
помагало.ком

sexa_na_kompleksa
09-20-2008, 15:11
Виж дали можеш да вземеш нещо от тези теми:

Творбата „Ад” на Данте Алигиери, като част от средновековната литература принадлежи към жанра „видение”. Като такава тя е подчинена на една традиционна образно стилистична схема, за която е характерно не пресъздаването на отделни герои, исторически личности, а грешници, които се класифицират като типове въплъщаващи един или друг порок. Сюжетът има фантастичен характер, пресъздаден е въображаем свят, в който се намират човешките греховни души след смъртта. В този смисъл особено близки до тази творба са творби като „Ходене на Богородица по мъките” и др. Интерпретацията на Данте за мотива пътуване в Ада отговаря изцяло на стилистичните изисквания на този стил. В него са въплътени както средновековната есхатология, така и личните позиции на автора. Цялата „Божествена комедия” Данте изгражда съобразявайки се с рационалистическите изисквания за хармония, последователност, технологично класифициране, които са съществени белези именно на средновековната схоластика. Светът на отвъдното е изобразен като стройна сграда – със свои пластове, етажи, подразделения, които са систематично описани с детайлна точност – част от всичко това е и Адът, наред с Чистилището и Раят. Числото 3 има особено значение в творбата (символ на Светата троица) и в живота на хората, според науката Кабала, която е била особено разпространена през Средновековието и е била използвана при тълкуването на Стария завет. Самото произведение „Ад” е съставено от 33 песни – това е възрастта на Христос при неговото разпъване на кръста, самите куплети, от своя страна са изградени от терцини – стихове от три реда. Адът е разделен на 9 кръга (числото девет е производно на 3), като в последните три се намират хората, извършили най-големите грехове - в 7 кръг са убийците, в 8 кръг – измамниците, а в 9 кръг – предателите. Зад всичко това се крие стремежът към магичност и мистичност, като начин за кодиране на идеите в произведението. В центъра на Ада се намира Луцифер, който има три глави, всяка символизираща конкретно нещо – невежеството, омразата и човешката слабост – чрез него е показано пълното човешко падение. Три са и зверовете, които Данте среща преди да влезе в Ада. Тук авторът е използвал алегорията, за да представи сладострастието, гордостта и алчността. Всеки един от кръговете на Ада символизира определен грях и отреденото за него наказание – похот, чревоугодничество, алчност, ленност, гняв, завист, високомерие. Създавайки този своеобразен свят на грешници, авторът създава едно ново времево измерение, свързано освен с религиозния идеализъм и с чисто земното битие на човека. Претеглянето на греховете в творбата, авторът извършва от две гледни точки. Според едната, това става въз основа на средновековния морал и неговото понятие за грях, а според другата, посредством личната позиция на автора, която е подчертано хуманистична. Така Адът се явява възмездието за всяко грехопадение според религиозния християнски мироглед, но същевременно той е и чисто човешкото, хуманно отношение на автора към хората. Данте проявява хуманистично съчувствие към героите. Идеята за възмездието, има за цел да бъдат наложени морални граници срещу човешките пороци, които са въплъщение на злото, олицетворявано от дявола, показани са страшните мъки на Ада, като стремежът е да се въздейства психически срещу порочния начин на живот. От една страна са илюстрирани всички възможни пороци, а от друга страна са показани нагледно страданията на грешниците с цялата тяхна неизбежност. Всичко това трябва да накара средновековния човек, за който Адът е реалност, внимателно да преценява своите постъпки. Мисълта за действителното съществуване на Ада през времето на създаване на творбата, моделира основните насоки на морала и живота изобщо, нахлува в личните светове на хората, като сковава свободата им. Това е начинът, по който се изгражда съзнанието на средновековната личност. В нейната душа преобладава страхът от Бога, от греховете и от възмездието, което се изразява именно в съществуването на Ада. Всеки съгрешил, ще продължи живота си след смъртта точно там. И това е част от посланието на Дантевото пътуване в Ада. Данте увъзмездява хората за техните грехове и се явява суров съдник на пороците от гледна точка на християнския морал, но същевременно в творбата му откриваме и едно по-различно светоусещане. Авторът възпява достойнствата на грешниците посредством разкриването на тяхната константна позиция – никой от тях не се разкайва, особено тези, които са се явявали дейни фактори в обществено политическия живот. Така интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада проявява своята двойственост – въпреки че според законите на църквата животът на тези хора е белязан с неизлечимата дамга на греха, дори в страданията си, те подобно на Прометей остават верни на своята кауза. Именно в това се състои величието на Дантевите герои. Така се разкрива титанизмът на техните души, които само един век по-късно стават израз на идеите, очертаващи същността на зрелия Ренесанс. Наред с всичко това Данте изразява своето чисто човешко съчувствие, което се изправя в опозиция на религиозния морал и средновековната схоластика: „...в миг от жал изпаднах в безсъзнание...” Посредством този похват авторът, при интерпретацията на мотива за пътуването в Ада, толерира естествените страсти и естествената човешка природа на душата, като изявява своето лично отношение на състрадание към грешниците. Това особено силно проличава в пета песен, където е разкрит грехът и наказанието на Паоло и Франческа. Любовта на тези двама хора е греховна, защото тя е противопоставена на религиозно християнския морал и препокрива понятието за грях според него. Именно наказанието на двамата влюбени – Паоло и Франческа, илюстрира и символизира извършения от тях грях. Това съответства на някогашните морални устои, които са изцяло изградени въз основа на християнството. Нравствените проблеми и стремежи на средновековния човек са непосредствено ориентирани в тази насока. Християнството се явява като задължително, принудително налагане на религиозната догма. Това се отразява не само в насаждането на религиозно чувство, но и на религиозни идеи със силата на закон. Идеята за силата на греха и неговото възмездие е прокарана осезателно и натрапчиво в цялото произведение. За разлика от нея втората линия на интерпретацията на разходката в Ада е постигната посредством скрити внушения. Данте Алигиери се застъпва за живото човешко чувство в образите на грешниците. Той проявява изцяло хуманно отношение към техните постъпки и последвалите наказания. Изгражда пълнокръвни човешки същества – например Паоло и Франческа, които се стремят да отстояват правото на своите чувства и издигат своеобразен бунт срещу установеното от средновековната норма отношение. Всичко това поставя интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада в една дуалистична светлина. От една страна този мотив е подчинен на средновековния религиозен мироглед и морал, на утвърдените от църковната схоластика норми и закони. От друга страна обаче, Данте подчинява този мотив на своите лични усещания за човека, като го извежда на преден план и проявява и изразява своето лично съчувствие към наказаните и обречени грешници. И ако първата линия е характерна за времето си, то втората издига творбата и нейния автор до едно ново по-съвременно звучене, което превръща произведението в непреходно и актуално.



Данте Алигиери – “Ад”



Незабравима слава през вековете Данте Алигиери получава с поемата си “Божествена комедия”. Тя е разделена на три части: първата носи заглавие “Ад”, втората- “Чистилище”, третата- “Рай”. В поетична форма Данте разказва за едно свое въображаемо пътуване в задгробното царство. Той е “придружаван” от Вергилий- древен поет от Античността.
Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е не¬познатата, тайна страна на душата, в ко¬ято се стреми да проникне не само рели¬гиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да про¬зре отвъд границата на разумно допусти¬мото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното - ка¬то естетически нагласи и очаквания за бъ¬дещето - зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад.

За първия творец на Италианския ренесанс човекът трябва да изяви силно и ка¬тегорично себе си и в доброто, и в злото. Всички, които са дребни и нищожни като лична позиция, не заслужават нито Рая, ни¬то Ада. Те са лишени от силата на човешката природа. Не могат да изявят себе си нито в греха, нито в светостта. Зато¬ва и Данте им отрежда преддверието на Ада. Те по-скоро се причисляват към гре¬ховно безличните, отколкото към незабе¬лязаните светци. За тях няма „бъдеще” до¬ри и в отвъдния свят. Сякаш подобен род човешки прояви са напълно излишни, не ос¬тавят диря в личния Живот на индивида и във времето, в което живеят:
Прогони ги Бог от небесата ясни,
но и самия пъкъл ги не ще,
защото не са били и в злото страстни.

В първия кръг на Дантевия „Ад” се нами¬рат душите на езичниците - велики поети и философи от древността. Тук са Омир, Хораций, , Сократ, Аристо¬тел, Платон,,Демокрит и редица забележителни исторически личности, една от които е Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са позна¬вали християнството. Данте, макар и ре¬несансово мислещ човек, е вярващ христи¬янин. И той определя най-лекото наказание за великите езичници - първия кръг на Ада.
Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта - Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена от Троянската война. Разбира се, не са забравени Парис, Ахил,. Любовните им страсти като сила на гре¬ховни преживявания са метафорично изра¬зени от Данте чрез буйни адски ветрове, които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра.
Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, ко¬ито се измъчват взаимно. Епикурейци и еретици са наказани справедливо в петия кръг. Горчиви са страданията им. Удовол¬ствието да отричаш божествения смисъл на живота се заплаща скъпо. Самоубий¬ците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада.
За всеки човешки порок Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в ос¬мия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, на предате¬лите и изменниците. Това са престъпле¬ния от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг.
Ренесансовият поет приема предател¬ството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Страданието е голямо.
. Граф Уголино, ра¬зяждан от вътрешни терзания, гризе главата на епископ Руджиеро. Душата се „гърчи”, болка „гри¬зе” съзнанието. Предателството наказва с еднак¬ва сила душите и на двамата Дантеви герои - ре¬ални исторически личности. Подложени са на не¬човешки страдания. Грехът им не може да се из¬купи с нищо. И двамата са предатели. Посегнали са на човешкото в себе си. Унищожили са своята хуманна същност. Милост за техните души няма. Това е нравственото възмездие на обремененото съзнание. Най-тежкото наказание за човека. При¬съда, произнесена от самия него. В най-тъмната и дълбока бездна на Ада е поставен Луцифер - разбунтувалият се ангел срещу Бога. Това е вид предателство според християнската религия. Луцифер е наказан жестоко. Той символизира въоб¬ще човешкото предателство. Затова и образът му е хиперболизиран. Има три глави, три усти. Той е пре¬дал трите Божествени начала - Отец, Син и Дух. По¬добно на предателите Руджиери и Уголино, и Луцифер гризе главите на трима велики изменници и предатели: Юда, Брут и Касий. Универсалната идея за спасението на човешкото у човека защитава Дан¬те чрез тройното наказание над душите на престъпи¬лите закона за нравствеността и библейската мяра за грях и святост на помисли и дела.
. В културната история на човешката цивилизация „Божествена комедия” на Данте Алигиери остава най-високият образец на поетически изстраданата истина за противоречивата, двойственна природа на човека. Той е свободен да избере Рая или Ада на своя живот, но да има сили да понесе наказанието за недостойните си дела или с духовно смирение да приеме даровете на Божествения разум и нравствената добродетел А това зависи единствено и само от човека. Данте Алигиери предупреждава за нравствените кризи, изживяни от предишни общества и епохи, като дълбоко вярва в хуманността на човешката природа. Той е творец на Ренесанса и човекът за него е център на Вселена.