mechtaq_za_teb
09-21-2008, 06:59
Разхождах се по мрачните пътеки
на миналото и се взирах в мрака,
там където някога звездите
ми напомняха, че някой още чаках.
Вървях, а спомените просто ме нападаха.
Някои бяха с весели, а други с тъжни личица.
После като паднал лист пред мене се разпадаха
и отлитаха към небесата с своите крилца.
Посядах на онази стара пуста пейка,
на която скоро едва ли някой беше сядал.
Звукът от тишината ме изпиваше,
сякаш, че тогава просто се опитвах да не вярвам.
Вятърът ми шушнеше една ужасно тъжна песен,
която ме накара тихо да заплача
за онази тъй отминала любовна есен,
към която още връщах се и силно крачех.
А животът сякаш беше просто спрял,
защото помнех както помня вчера есента.
И онази тъжна песен вятърът запял
ми напомняше на миналото истинската красота...
Надявам се да ви хареса :)
на миналото и се взирах в мрака,
там където някога звездите
ми напомняха, че някой още чаках.
Вървях, а спомените просто ме нападаха.
Някои бяха с весели, а други с тъжни личица.
После като паднал лист пред мене се разпадаха
и отлитаха към небесата с своите крилца.
Посядах на онази стара пуста пейка,
на която скоро едва ли някой беше сядал.
Звукът от тишината ме изпиваше,
сякаш, че тогава просто се опитвах да не вярвам.
Вятърът ми шушнеше една ужасно тъжна песен,
която ме накара тихо да заплача
за онази тъй отминала любовна есен,
към която още връщах се и силно крачех.
А животът сякаш беше просто спрял,
защото помнех както помня вчера есента.
И онази тъжна песен вятърът запял
ми напомняше на миналото истинската красота...
Надявам се да ви хареса :)