Трябва ми спешно есе на тема :Общочовешките нравствени послания на старогръцката и старобългарската литература! Благодаря предварително! :)
MostHated
09-21-2008, 13:22
на мен спешно ми трябват цигари... докарай 1 виктори и ще ти драсна есетата :D
на мен спешно ми трябват цигари... докарай 1 виктори и ще ти драсна есетата :D
:(
http://download.pomagalo.com/75000/starogryckata+literatura+mydyr+i+neprehoden+svyat/
Тук има нещо, което може да помогне, ама нямам регистрация в помагало.
Виж и това:
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=3157&tid=37454
http://www.bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10569
Старобългарската литература
ЛИС
“В началото бе словото и словото бе у Бога и Бог бе словото.”Така започва преводът на Библията, направен за славяните от Кирил и Методий.Изначалието на словото е божествено, защото според библейските легенди Богът творец със слово е сътворил Мирозданието.Само писменото слово обаче преминава през времето и се съхранява дълбоко в човешката памет.Само народите, които притежават писменост, могат да отбележат трайно за поколенията сътвореното изкуство и литература.Появата на литература в България се свързва в хронологичен аспект с историческите събития – пристигането на Кирило –Методиевите ученици през IX в. у нас ,както и с активната им просветителска и творческа дейност.Създадената от Константин- Кирил Философ писменост ,предназначена за славяните , всъщност намира най – точно своето пълноценно място и приложение именно в старобългарската литература.
През 9-10 век е разцветът на старобългарската литература, започнала да се създава след идването на Кирило – Методиевите ученици в България.Заедно с новата писменост ,възникват и първите литературни произведения: тържествени празнични слова и служби , посветени на Бога , жития на светци , песнопения . Богатата книжовна и културна дейност под протекцията на цар Симеон е основание този век да се назовава Златен век на българската култура.
През 11-12 век старобългарската литература приема по – народен характер.
Старобългарските книжовници са предимно духовни лица- монаси, проповедници , просветители , които се ръководят от установените християнски ценности.Сред тях се откояват Климент Охридски- със своето майсторско слово като автор на великолепни похвални слова и поучения ;
sexa_na_kompleksa
09-22-2008, 08:03
Ето го това от помагалото:
Старогръцката литература - мъдър и непреходен свят
В произведенията си Омир, Есхил и Софокъл утвърждават общочовешки идеи и ценности, които остават непроменени през различните времена и епохи. Творбите на тези древногръцки творци са будели възторга, уважението и преклонението на техните съвременници. Но те не са изгубили своята мъдрост и значение - и днес вълнуват с темите и идеите си, с образите и внушенията си, с мъдрите си послания. Древногръцките произведения са с непреходна нравствена стойност.
В "Илиада", например, Омир разкрива ценносната система на древните от зората на човешката цивилизация. Хармонията между красивото и доброто е древногръцкия идеал за човешка личност и е единицата мярка, с която се мерят герите в произведението. Колкото по-красив физически и по-мъжествен в битката е един герои, толкова според Омир той е по-доблестен, и по извисен духовно. Красивото и доброто, силното и доброто са равнозначни категории в "Илиада". Грозотата на Терсит е част от неприемливостта на неговата морална и социална позиция. Но самият факт, че Омир разказва за бунта на Терсит, говори за силата и художествената достоверност но произведението. Чрез образа на Терсит Омир за първи път подсказва, че войната има и друго лице, че освен общопритите ценности, съществуват и други, които за в бъдеще ще бъдат утвърждавани. Като цяло, смятам че в епическата поема "Илиада" Омир утвърждава не само конкретноисторическата, но и една общочовешка и в много отношения вечна ценностна система.
В "Прикованият Прометей" Есхил разкрива величието на титана, благородните му и прогресивни идеи за бъдещето но човешкия народ, стоицизма и дързостта му, неговите непреклонност и безкористност, творческата му и съзидателна същност и оптимизма му. Образът на Прометей е един вид образ на богоборец, човеколюбец, защитник и спасител на човешкия род. Струва ми си, че ако и в днешно време имаме хора като Прометей животът ни щеше да е много по-спокен и щастлив.
В драмата "Антигона" по неповторим начин се преплитат трагично и оптимистично. Трагизмът е породен от смъртта на героинята - едно момиче, неизвървяло отредения му земен път, изплакало тъгата си по неизживените човешки радости, се самоубива, защото не може да понесе унижението, че тя,достойната наследница на славния род на Едип цар, трябва да плати за дързостта си "с най-позорната смърт". Но тази смърт е в значителна степен и оптимистична, защото е в името на свещенните човешки и хуманистични идеали, защото чрез смъртта си Антигона доказва своята непримиримост към тиранията и властническия приозвол, който граничи с насилие и безчовечност. В този смисъл в драмата "Антигона", освен трагичното и оптимистичното, по своеобразен начин се преплитат трагичното и прекрасното. Прекрасното у героинята е твърдостта, с която отстоява своята истина, нравствената й сила, стоицизмът й, духовната й извисеност, човешкото й благородство. Чрез нейното поведение, чрез моралната й победа в двубоя с Креон, древногръцкият трагик Софокъл внушава своите прозрения за вечността на човешките ценности - вечни са любовта и чувствата на хората, вечна е борбата им със съдбата, вечни са хуманизмът и демокрацията, в името на които си струва човек да се бори. И преминал през болката, през паденията, през болезнените загуби и поражения, все пак да пабеждава.
Старогръцката поезия е чуден свят от емоционалност и мисловност, от чувства и настроения от образи и поетични внушения.И тримата древногръцки поети - Омир, Есхил и Софокъл са ни оставили своите представи и схващания за благородство и човечност, своите мъдри послания за вечността на човешките ценности - вечна е борбата на хората със съдбата и тяхната съпротива, въпреки съзнанието им за обреченост, вечни са хуманизмът и демокрацията, вечна е хармонията в човешката душа и в човешкото общество. Точно тези техни послания и до днес карат творбитеим да бъдат четени и ги правят извор на човечност и мъдрост.