PDA

View Full Version : СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЕСЕ



Allianz
09-21-2008, 17:23
МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ!ЗА ВТОРНИК МИ ТРЯБВА ЕСЕ НА НЯКОЯ ОТ ТЕМИТЕ:
1.ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е СЪВЪРШЕН И ХАРМОНИЧЕН СВЯТ?
2.ЦЕННОСТИТЕ НА ПАТРИАРХАЛНИЯ СВЯТ ДНЕС?
3.ЛЮБОВТА,КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО.
НА ЕДНА ОТ ТЕЗИ ТЕМИ МИ ТРЯБВА ЕСЕ!!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!!! 8-[ 8-[ :smt100 :smt100

amazonkata90
09-21-2008, 17:29
Виж това:

Светът около нас - голям, динамичен, неусетно променящ се. Ние го сътворяваме, ние избираме как да живеем, ние чертаем бъдещето си. Всеки се опитва да го промени, да го направи по-добър и колкото се може по-съвършен. И от тук възниква въпросът "Възможен ли е съвършен свят".
"Разни хора, разни идеали". Всеки човек е различен и разбира различно понятието "съвършен свят". За едни важни са парите, да тънат в лукс и разкош, други пък искат спокоен живот в някое тихо селце, а на трети им е достатъчно само едно приятелско рамо или прегръдка на любим човек. Но как да бъдат изпълнени всички тези желания? Хем всичко да е бляскаво и луксозно, хем животът да бъде тих и спокоен, всички да се обичат и да има мир. Според мен светът е прекалено малък, за да събере различните представи за съвършен свят на едно място.
И все пак може да греша. Знае ли човек какво ще се случи утре? Може би светът ще се преобърне и ще стане съвършен. Нека приемем, че това е възможно. Съвършеният свят - разделен на милиони пърченца за всички хорски представи за съвършеност. От една страна - богатите, пълни с пари, скъпи къщи и коли, потопени в блясъка на славата и лукса. От друга - спокойните, бедни, но щастливи хора, които са далече от разкоша и се радват на тихия си живот. И, разбира се, още много, много други светове, които удовлетворяват желанията на останалите жители на нашата "съвършена планета". Всичко е прекрасно, както не сме си го представяли и в най-съкровените мечти. Но какъв е смисълът ще попитам аз? Живот без трудности, без изпитания, всичко идва на готово. Ставаш сутрин и всичко е перфектно, правиш това, което искаш, наслаждаваш се на живота, вместо да се бориш с него. Живееш си в съвършения свят със съвъшените хора и всичко е съвършено, но колкото съвършено, толкова и скучно, безинтересно и потискащо. И един ден осъзнаваш, че животът ти няма смисъл. Че не е трябвало да си пожелаваш този съвършен свят.
Но да се върнем в реалността. Светът все още не е станал съвършен. И слава Богу, бих казала аз. И все пак смятам, че такъв свят не е възможен, но дори да е - хората няма да бъдат истински щастливи. Затова, научи се да живееш в този свят, макар и не така съвършен, както ти се иска, пълен с престъпници и лоши хора, с трудности и безброй изпитания. Приспособи се към него и "Внимавай какво си пожелаваш!", за да не се окажеш един ден в съвършения, но не така съвършен свят.





Какво всъщност е значението на думата съвършен? И съществува ли въобще такова понятие? От различни гледни точки може и да има, но миже и да няматакова нещо като съвършенството. Но ние винаги се стремим към него. Зашото съвършенството е идеал. А всеки едни от нас има своя идеал, към койте се стреми. И все пак възможни ли е да се достигне до съвършенство? Зависи с какво се залавяме. Ние си поставяме цели в живота и се стремим към тях, а по този начин се усъвършенстваме и един ден, ако сме достатъчно упорити, достигаме идеала, мечтата си, постигнали сме някакво съвършенство.
Често си задаваме въпроса: "Възможен ли е съвършен свят?". Но какво е всъщност съвършенния свят: свят без война, без глад, без размирици, един свят, в който царува мир.Но това ли е представата ну за съвършенство между всички народи? Е, за някои може би. Но други имат различи представи за съвършенство по света и то не е състои само в това да няма война или други бедствия. Защото войната е една прищявка на някой си управляващ, който жадува за земя, несметни богатства и слава. Но ако преодолее този си недостатък, всеки един от нас е по-малко егоист, тогава ще достигнем така жадуванното съвършенство.
Преди около 68 години на съдбовната дата 1 септември един немски диктатор въвлича целия свят в най-страшната и ужасна война, която човечеството някога е виждало - Втората световна война. Той взема на милиони хора по света мечтата за съвършенство. Тази война на 26 декември 1941 година отнема и "девтствеността" на младата американска нация с нападението над Пърл Харбър. Една земя, един народ, който до този момент не е отпивал от горчивата напитка на ужаса от това демонично дело. През тези съдбоносни шест години светът вижда най-ужансите неща, на които са способни човешкия ум и ръка: убийството на милиони евреи и още толкова хора, опълчили се срещу немската диктадура. Но най-страшното от всичко е създаването на атомната бомба, отговорът на американците към Хитлер и съюзниците му, нападнали Пърл Харбър и причинили смъртта на над 2700 души, пусната над Хирошима. И все пак по-голямата жажда на хората за съвършен живот им дава сили да надвият опасния враг. След победата над Хитлер изгрява нов лъч на надеждата, че един ден по целия свят ще възтържествува така жадувания мир, вече няма да има деления между бели и черни или друг народ с различен цвят на кожата, ще паднат всякакви граници между държавите. Това наистина може да се нарече съвършен свят. Но до този момент човекът трябва да извърви един много дълъг път на себеопознаване и самоосъвършенстване. Но като чели вече краят му се вижда, защото през последните години човешката нация постигна един огромен прогрес в своето развитие.
Човешкият народ се е сблъсквал с множество препядствия, видял е хиляди войни, но жаждата му за съвършенство в света му е подала ръка, за да продължи напред, да види лъча на надежадта, който свети пред него. И тогава получаваме отговор на въпроса си: "Възможен ли е съвършен свят?". Да, възможен е, защото докато човекът се развива във възходяща посока, межем да вярваме, че някога, в близките или далечни години, това съвършенство ще е настани трайно на земята.





Вечния стремеж на човека към щастие и съвършенство ни води в мечтите ни към един съвършен свят.Всеки от нас знае,че докато изкачи един връх,човек си разранява коленете. Така,докато стигне до мечтаното съвършенство,той се сблъсква с безброй пречки.През целия си смислен живот,трябва да се бори със злото,да преодолява много неща,да се учи,усъвършенства.
Всички ние сме аматъори в живота.учим се докато сме живи.Стремим се към преодоляване на живота и грубия му смисъл,към бездните на безтелесния,безплъптния дух и както всеки едностранчив стремеж както всяко търсене на абсолюта.
Също така човек е изтъкан от грешки,но и всеки който иска да се усъвършенства се учи от своите грешки.
Религията,например вярата в Бог,може да бъде като пътеводна звезда,по-пътя към крайната цел до съвършенството.
За мен е трудно да си представя един съвършен свят.Как ще изглежда той?
- Може би от роботи,които никога не грешат.
Аз мисля,че всеки,извършил грях,се измъчва повече или по-малко,преодолява духвна криза.Така се пораждат и основните чувства,като "гузност","разкаяние" и човешкото съзнание расте по нататък по законите на контраста на чувството на безпогрешност,просветлени ,докато намери "покой",равновесие,синтез между двете крайности: в чувството на изкупление и примирение.
Мога да помечтая,да си представя един такъв съвършен свят.В мечтите си,го виждам далеч,с красиви хора,с още по-красиви души,които незнаят що е зло.Те са достигнали оная степен,на съвършенство,в която злобата и омразата им са чужди и непознати.
Всеки,желаещ съвършенство трябва да се бори с лошото,полошото в живота,трябва да има възвишена непримиримост с това,за да постигне едно издигане на духа.
Връщането ни към законите на природата,от която сме част и ние,ни приближава до тъй желаното съвършенство.
Възможен ли е съвършения свят?
Сега можем да го открием само в стиховете на поетите.
"Светло утро,ти прокуди
всяка пара и мъгла -
пеперуди,пеперуди,
тънки сребърни крила"
Четейки тия стихове на Н.Лилиев си представяме светлината утрото,пеперудите, символа на възраждането.Ъ нас изплува творението на един по-добър чист,съвършен свят,за който мечтаем.
За някой.може да е илюзия,но ако всейи търси доброто у себе си,надживява егоизма,алчността,турси светлината на душата,може да открие частица от мечтания съвършен свят.
Това може да е крастотата и съвършенството на природата,детската усмивка,прекрасната музика които ни правят по-добри и съвършени.

RiseGirl
09-21-2008, 17:33
ЛЮБОВТА,КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО


Тя идва тогава, когато най - малко я очакваш. Спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по - добър свят, свят изпълнен с чувста и усещания, свят без плътност и материя. Тя те променя, обсебва те и слага край на твоето предишно Аз. Коя е тя?

Казват, че на света има само две невъзможни неща -да се върнеш в утробата на майка си и да се завърнеш след смърта. Аз бих добавила и трето - невъзможно е също да обичаш, а после да забравиш това чувство. Защото не се забравя онова, което те кара да се чувстваш по - лек и от вятъра, по - силен от ураганите, по - силен дори от смърта. Любовта живее в душата. Тялото умира, но душата е вечна.

Смъртта е една. Но тя не е краят на човека. Тя е само преход от един свят към друг. Може би по -добър, а може би - не. Душата напуска тялото ни, но тя не се превръща в безлична летяща в космоса прашинка, а в една свободна, наситена с емоции и чувства, пътуваща през времето енергия. Това разбира се е една от многото тези написани по въпроса какво е смъртта и къде отиваш след нея. Но каквато и да е истината, неоспорим е факта, че няма нищо, което може да я спре. Тя е по - силна от всичко. Но не и от любовта. Да, любовта, също като смърта идва изведнъж, без дори да си дадем сметка и да я чакаме. Но онази истинската, чистата любов, която се ражда в душата. Тя е смисълът, тя е и жаждата, тя е онази нежна ръка, която бавно и спонтанно засвирва най -очарователната мелодия на струната на твоето сърце. Обичаш ли, светът за теб далеч не е това, което е бил до вчера. Нищо не изглежда така лошо и грозно, както в сивото ежедневие от твоето сякаш монотонно минало. Обичаш ли, ти се раздаваш, защото другият е по - важен. Човекът до теб е твоят свят, в който с радост би останал до края и с радост би затворил очи завинаги. И дори да знаеш, че ти остават три минути живот ти би ги прекарал точно с този човек. И когато сърцето ти спре, струните ще продължат да свирят онази чувствена мелодия и тя ще звучи във вечноста.

Любовта е силна като смъртта, защото и след нея нищо не е вече същото. Понякога след нея всичко е сякаш приказка, понякога тази приказка просто се стопява. Идва разочарованието, идва болката. Измама е мисълта, която кара много влюбени да посегнат на живота си заради тази разкъсваща болка от любов, защото дори смърта не може да убие това чувство. Душата поема пътя към вечноста, носейки в себе си онова сладко - горчиво чувство. Ето, че любовта е силна като смърта, но смърта не е силна като любовта. Тя не може да наруши цялостта на душата, не може да изтръгне и капчица от нашите вълнения и емоции. Нито любовта, нито болката са подвластни на смъртта - и двете се лекуват докато сме живи, но са безсмъртни. Могат да затихнат, могат да се подтиснат,н о не могат да бъдат забравени или убити.

Любовта има изпепеляващата сила на смърта, но е далеч по - силна от нея. Защото смърта не те прави по - добър или по - истински. Тя е само вратата, която се хлопва зад гърба ти и никога не се отваря отново. А сърцето на влюбения не може да бъде сърце на лош човек, защото то е сърце изпълнено с най - висши чувства. Ето в това се крие логическата сила на любовта - тя превръща и най - жестокия господар в роб на собственото си сърце.

Тя е вечна и непобедима.Тя те кара да се усмихнеш на света, тя насочва погледа ти към красивите неща в живота. Тя е себеотдаване, тя е смисъл. В името на Нея ние прощаваме, ние живеем, а понякога умираме. Тя е по - силна и от смърта и нейното име е Любов.

xXxScreamxXx
09-21-2008, 17:38
Ееее наготово е най - лесно бее ... :x
Пфф... тая глава за кфо ти е .. ?!

Allianz
09-22-2008, 09:56
Ееее наготово е най - лесно бее ... Mad
Пфф... тая глава за кфо ти е .. ?!
За да стой на рамете ми и да мисли.Ами твоята за ко ти е?

Allianz
09-22-2008, 13:20
Много Ви благодаря и двете есета са супер!
Много,много Ви благодаря!
Защото не мога да пиша много есета(изобщо не мога де)