Kорени

[ScionOfStorm]

Корените не чакат
И пронизват с агресия
До последния пласт.
Ядрото не плака
Душата изми, сетне взе си я
Душа от най-чистия бряст.

Слънце огря му лицето
Рана до сълза подредени.
Виж, това е То, което
Пази спомените ни сломени.
И корените водят до него -
Стълбовете на всяко паднало его.

Корените се хилят
Грозни са, гнусни, зловещи.
От кръвта смучат и пият
Пъхат душата Му в адските пещи.
И мелодията му умира
С писък на мъртво дете.
То (Той) листата си сбира.

В най-тихата пауза
Изсъхна най-чистият бряст
От човешки грехове покорен.
Сега лъщящ, последния пласт
Отреден остава само и само за мен.

[AnotherBrokenHeart]

Браво!!!!!! \:D/

[BlackaTBW]

Винаги съм ти се възхищавала за нещата, които пишеш. Винаги в тях има нещо много силно. Успяваш да уловиш истината, и същевременно я замаскираш като илюзия. Добре де, не мога да обяснявам, минавам нататък...
Красиво е, браво :)

[fy4ko]

Евала за първите две строфи! Смисълът запълва ритмическите недостатъци! Много хубаво, поздрав! :)

[ScionOfStorm]

Благодаря за отзивите :)