de_bella
09-24-2008, 10:14
Тия два екзистенциални въпроса ме мъчат в момента.
Историята е много дълга и ще я разкажа във възможно най-съкратения вариант.И моля ви без тъпи отговори,защото когато и вие имате нужда от съвет ще видите какво е :-o
... тогава бях на 12,а той на 10.Лятната ваканция се запознахме за пръв път тъй като имахме общо село.От първия поглед тогава усетих нещо което няма да забравя никога.Той ми грабна окото,както и аз неговото както се оказа по-късно,но бяхме много малки,а и той две години по-малък от мен.След няма и месец станахме нещо като гаджета,но какви гаджета можехме да бъдем като и двамата бяхме адски срамежливи.Пък и аз така и не можех да преживея разликата в годините ни.Казах му че не искам да сме гаджета повече на 2рия ден и от там се започна този вече 6годишен ужасТ.Няма да ви разказвам за този период с подробности - в началото се виждахме често,а аз толкова влюбена,той също,но нищо не можех да направя.Започна да си идва все по-рядко на село и му виждах очите точно 1 на година,но като ги виждах как ми се усмихват просто полудявах,виждах в очите му,че не ме е забравил.И така от 2 години има няма почти нищо не съм чавала за него,но продължавам да го обичам,имам му скайпа,но никой никога не е писал на другия.Вече не ме притеснява това че той е на 17,аз на 19,но пък времето ни мисля че мина.Сега си имам серизен приятел,който мн обичам,но не мога и да забравя него.А понякога го чувствам като предателство към този с когото съм сега.Може би ако веднъж завинаги ми каже,че всичко е минало ще се успокоя и за това сега... той има рожден ден скоро.И се чудя дали да не му напиша нещо от сорта на "Честит Рожден Ден и не забравяй че много те обичам" за да видя реакцията му.Не знам,не мога да преценя дали е добър вариант да се връщам в миналото,но така ще разбера какво чувства наистина,възможно ли е толкова стара любов да се възроди от пепелта.
Тези,които знаят какво е да обичат,ама в истинския смисъл на думата,не просто привличане за мах няколко месеца,ще ме разберат най-добре.
Историята е много дълга и ще я разкажа във възможно най-съкратения вариант.И моля ви без тъпи отговори,защото когато и вие имате нужда от съвет ще видите какво е :-o
... тогава бях на 12,а той на 10.Лятната ваканция се запознахме за пръв път тъй като имахме общо село.От първия поглед тогава усетих нещо което няма да забравя никога.Той ми грабна окото,както и аз неговото както се оказа по-късно,но бяхме много малки,а и той две години по-малък от мен.След няма и месец станахме нещо като гаджета,но какви гаджета можехме да бъдем като и двамата бяхме адски срамежливи.Пък и аз така и не можех да преживея разликата в годините ни.Казах му че не искам да сме гаджета повече на 2рия ден и от там се започна този вече 6годишен ужасТ.Няма да ви разказвам за този период с подробности - в началото се виждахме често,а аз толкова влюбена,той също,но нищо не можех да направя.Започна да си идва все по-рядко на село и му виждах очите точно 1 на година,но като ги виждах как ми се усмихват просто полудявах,виждах в очите му,че не ме е забравил.И така от 2 години има няма почти нищо не съм чавала за него,но продължавам да го обичам,имам му скайпа,но никой никога не е писал на другия.Вече не ме притеснява това че той е на 17,аз на 19,но пък времето ни мисля че мина.Сега си имам серизен приятел,който мн обичам,но не мога и да забравя него.А понякога го чувствам като предателство към този с когото съм сега.Може би ако веднъж завинаги ми каже,че всичко е минало ще се успокоя и за това сега... той има рожден ден скоро.И се чудя дали да не му напиша нещо от сорта на "Честит Рожден Ден и не забравяй че много те обичам" за да видя реакцията му.Не знам,не мога да преценя дали е добър вариант да се връщам в миналото,но така ще разбера какво чувства наистина,възможно ли е толкова стара любов да се възроди от пепелта.
Тези,които знаят какво е да обичат,ама в истинския смисъл на думата,не просто привличане за мах няколко месеца,ще ме разберат най-добре.