lunichkataaa
09-25-2008, 19:36
Интерпретирайте текста за да изясните житейската и нравствена позиция на героинята
(ЛИС върху образът на Гергана от “Изворът на белоногата” на Петко Р. Славейков)
“Изворът на белоногата” несъмнено показва образа на една силна, трудолюбива, физически и духовно красива българка, затвърждавайки чрез този образ изконните български ценности. Образът на “бялата българка” е силно обвързан с мотива за робството и контрапункта “свое – чуждо”.
Персонажът на Гергана се изгражда както от портетното й и поведенческо описание така и от речевата й характеристика, в която е ясно заявена нейната нравствена и житейска позиция. Тя дава националният отговор на чуждите цивилизационни съблазни, отказвайки всичко неестесвено и материално пред силата на любовта, семейството и родината.Именно духовната свобода е онова, което Гергана отстоява толкова решително.
Красотата на българката не остава незабелязана, когата тя отива на извора. Везирът, силно впечатлен от нея, я заговаря, придумвайки я да я взeмe със себе си в Стамбул.Тя обаче подхожда изключително дипломатично към ситуацията, благославяйки турчина в обръщението си към него:
Жив да си, аго, недей мя!
Как ще оставя баща си,
майка си, как ще замина?
И под претекст, че не може да остави семейството си, отклонява въпроса. Но силно плененият везир далеч не спира до тук:
Туй ли се грижиш и мълвиш?
Не щеш ли и тях да вземем,
Да ги заведем с назе си?
Българката отново отклонява въпроса, посочвайки колко ще й липсва градинката, като отново предпазливо използвадумите си, обръщайки се към везира:
Мили ми, аго, ливади,
свидна ми мала градинка!
Ясно се откроява символиката на градината на Гергана – тя е отражение на нейната душевна хармония и вътрешен свят; картина на самата нея– единствена и неповторима.
Везирът, виждайки, че много трудно ще я склони да дойде с негопродължава да я убеждава, предлагайки й единственото, което би могло да съблазни обикновеното момиче – живот, заобиколен от лукс, разкош и богатство.
Младата българка упорито, но любезно и предпазливо продължава своя отказ – тя е изключително скромна, свикнала да живеес малко, но достатъчно и не се нуждае от охлония живот, който й предлага везира, защото родния дом – далеч не толкова богат и красив, колкото дворците в Стамбул, е най-хубав за нея:
Стамбул е, аго, за мене
тук, дето аз съм родена,
а най-хубави сараи –
там онзи моя бащин дом.
Що са ми много капии,
Когато мога от една
да ходя и да дохождам?
Що са ми триста прозорци,
когато мога всякога
от едно само прозорче
да гледам слънцето…
Турчинът също продължава упорито да я склонява, предлагайки скъпи платове, злато и пари. Гергана, отново, като скромна българка отказва всички тези неща ( за нея е по – важно духовното отколкото материалното ); продължавайки да го благославя:
Но аз съм проста селянка,
не са ми драги хареми,
нито свилени премени,
нито жълти жълтици.
Тук тя използва и последния си аргумент, а именно любовта:
Аз съм се клела, заклела,
и клетвата ми вярна е .
Първо ми либе Никола,
първо венчило той ще е…
Това ядосва везира и той открито проявявасвоята сила в словесния двубой, вече като поробителят:
Колко си проста безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми ?
Българката също продължава, утвърждавайки думите си – тя е силно отдадена на любовта си към Никола. Дори последващите по-силни думи на везира не поколебават и не разубеждават Гергана:
Мойта е воля над тебе;
господар съм аз над тебе -
аз ще ти бъда стопанин.
Следва развръзката –
на живота си ми господар,
но на волята не си ми.
Без воля ставаш ти
на мъртво сърце стопанин.
Финалната реплика садържа една голяма истина – любовта не става насила. Именно сърцето е онова, което везирът (дори и господар на живота на робинята) никога няма да има, защото то принадлежи само на онзи на когото принадлежи. Затова везирът е безсилен – той има всяка привилегия да прави с българката каквото реши, но не може да вземе или купи любовта й.
Именно с тези думи Гергана го побеждава в словесния двубой, отстоявайки свободата си. И въпреки тъжният край, чрез образът й е показано не само нейното нравствено и житейско отношение към турците, но и позицията на целия български народ – колкото и силни да са поробителите, никога няма да убият вярата, достойнството и любовта на робите.
Изворът на белоногата“
Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков. Поетът се вслушва в душата си, събрала многозвучните багри на митове, легенди и песни от всички краища на родната земя. И от тях избира най-красивия, най-извисения глас, който запява в неговата поема “Изворът на Белоногата”, за да разкаже съхранената от векове баладична приказка за вградената духовна сянка на Гергана, превърнала се във вечен символ на приемственост между българския дух на поколенията.
Гергана, идеала на П. Р. Славейков за българка, притежава качества и черти на характера, дълбоко ценени от бълг. народ векове наред и превърнали се вече в символ на българското и на българщината. Това са
именно нейната физическа и духовна красота, издържани в духа на българската традиция.
Още в началото на поемата Славейков откроява Гергана от останалите моми в селото, и извън него. Той я нарича \"пиле шарено\", \"вакло агънце\", \"бисер между мъниста\". Така авторът изразява красотата на героинята - нещото, което българите са притежавали, притежават и ще притежават. Толкова казва Славейков за физическата красота, но от факта, че Гергана е била най-красива в цялото село, съдим, че е била запленително хубава.
Но идеалната българка не е красива само физически.. Гергана притежава всички качества, смятани от българина за много ценни и важни. На първо място сред тях е трудолюбието.Тя ходи на нива, върши къщната работа, поддържа градинката... Българката е известна с трудолюбието си. Освен че е трудолюбива, Гергана е и скромна. Това е едната от причините, поради които тя не отива с везира - скромността й. Нейното съзнание не е обсебено с алчност и жажда за пари и блага, както много други.
. Българите ценят и вярността в любовта. В това отношение Гергана е просто идеална. Нейната любов към Никола е чиста, неподправена и духовно възвишена. Гергана е създадена точно за него
Гергана е добра християнка и почита родителите си. Тя ги уважава и им помага в къщната работа и на нивата. Тя обича родния си край, тя не би го заменила със сараите в чуждия Стамбул. Гергана е родолюбка, българка
съхранила дълбоко в себе си българското. Затова тя не изменя на родината си и не отива с везира. Нея не я мами чуждото, стига й това, което има.
Самочувствието на българина, неговото национално самосъзнание изиграват голяма роля за запазването на българската. нация в периода на турското робство. Българина притежава морална сила и смелост, без помощта на които той нямаше да може да устои на опитите за духовна асимилация, направени от османците. Българина е известен с своята доста голяма интелигентност. Такива качества притежава и Гергана. Тя е и морално устойчива: все пак не всяка девойка би отказала на изкусителните неща, предлагани от везира. Но Гергана извоюва морална победа, благодарение на това, че е силна духом, на това, че е скромна, и най-вече на това, че е българка.
Гергана е идеал за българска жена, просто защото е българка. Една българка, която е красива физически и духовно. Една българка с непоклатима логика и завидни умствени способности.
Петко Рачов Славейков е един от колосите на българската литература и един от \"виновниците\" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение. Чрез своето произведение \"Изворът на Белоногата\" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители.
2 тема
Още в паратекстуалното пространство може да се открои тенденцията към дистанциране от властта на сюжетното полагане. Заглавието е всъщност българският превод на надписа “Ак балдър чешмеси”. В случая става въпрос не само за езикова адаптация към родния свят, а за охраняване на символната българска идентичност посредством оформяне на смислова конфигурация извор-чешма. Изворът е природната, чистата вода, докато чешмата е цивилизаторски присвоената вода. Много преди в текста да се срещнат Гергана и везирът, художественото послание подготвя за невидимата реалност на случването. В поемата финалът на диалога е маркиран чрез поръката “изворът чешма да стане”, но прави впечатление, че думите на везира са възпроизведени от лирическия говорител. Следователно, знае се какво е казал везирът, но не може да бъде чут този глас, а това вече обезценява значимостта на казаното, поражда напрежение между казване и изговаряне. В края на поемата Гергана е “там, на чешма седнала,/ на месечинка да преде”. Лирическият топос указва състоялата се промяна в пространството, но текстуално положената символика ориентира и към друг тип трансформация на българския свят. Гергана се вестява “на месечина”, а лунната поява е трайно обвързана с трансценденталните модуси на женското присъствие. (Опасността настъпва в момента, в който “месечинка си залезе,/ а петли не са пропели”, т.е. в трансценденталното отсъствие на женското и на мъжкото представителство.) Другият трансформационен код е сказуемно зададен “да преде”. Преденето е архетипна предикация, чрез която се идентифицира идеалното женско присъствие. По този начин финализирането на поетическата фабула като че ли се опитва да внуши, че българският свят е трансформиран в духовна, а не в сетивна конфигурация. Гергана и Никола не са виждани от никого “Счува се само дълбоко/ цафарата му...”. Звукът продължава да съществува, но визията е съвършено дистанцирана от сетивността и така на българското се предпостява трансцендентално битие. Миналото притежава идеална, езотерична чуваемост, подготвена от поетическото ситуиране на словесната среща между цивилизаторски обозначените гласове на Гергана и везира. В техния диалог оразличаванията могат да бъда откроени на няколко равнища като смислов заряд на посланието, като употреба на обръщенията, като предикативна самоидентификация.
Гергана никога не изрича себе си като българка. Чрез национална определеност към нея се обръща везирът: “българко, мила девойко”, “бяла българко”, “млада българко”. Тази парадигма се финализира с “младо, безумно момиче”, което обръщение в следващата реплика на лирическия герой се преобразува в квалификация: “Колко си проста, безумна!” Тази синтагма експлицира не само агресия, но и инфлацията на институционалния авторитет, която везирът сам упражнява спрямо себе си. Гергана разговаря единствено чрез стандартното обръщение “аго”. Тя отвръща на отправените реплики не чрез идеологизиране на българския свят, а чрез изповядване на чисто човешките притежания, които везирът разпознава като народностни идентификации и упорито се опитва да обезличи.
Гергана и везирът не са съвършено разминаващите се другости. Чужденецът се явява в родния свят чрез знака “бели чадъри”. Той гледа как “Гергана вода си налива,/ бели си крака измива”. Непознатите в този момент имат общ смислов знак бялото, но го притежават по различен начин. Поемата провокира изграждането на широка символна парадигма на чадъра като подвижен дом, като бариера срещу космическата светлина, като притежание, което лишава човека от сянка (в текста притежанието на собствената сянка маркира жертвоприношението). Гергана притежава бялото като телесна идентификация (бели нозе) и в своята “мала градинка” “бяло кокиче”, “бял кремък чисто сребърен”. Така словесният обмен е не само изповед на идеологизирани знаци, а и оразличаване между идеалното и придобитото. Везирът предлага трансформация на белоногата Гергана в “бяла ханъма” и така псевдооценностява своя свят, в който не може да открои други знаци освен социално натоварените, абстрактно отнесените спрямо човешкото. Изговарянето на белия цвят в поемата е всъщност цивилизаторски оразличаващ маркер, който подпомага разбирането на състоялата се среща отвъд историческите детерминанти.
Отказът от национално диференциране като преимуществен дискурс е зададен и чрез реториката на погледа в текста. Когато отива на извора, Гергана като че ли не вижда везира: “Не сваря тамо Никола,/ най-сваря бели чадъри”, докато “Гледал я везир, сматрял я” - пропуснатият срещу тавтологизирания поглед. Зрението е най-демистифициращото сетиво и неговото притежание и упражняване е жест на съвпадането между човека и реалността. Погледът на Гергана е метафорично опосредствено зададен. Две от цветята в нейната “мала градинка” са атрибутирани чрез зрение “чернока аглика” и “дребен босилчец, черночек”. Тези цветя са натоварени в текста и с функциите на образи аналози: “Гергана още Никола,/ двамата лика-прилика,/ като два стръка иглика”; “залиня мома Гергана, / .../ кат ран босилек в засуха”. Отдалечаването, опосредстването на връзката между Гергана и собствения й поглед ценностно я противопоставя на антагониста, като акцентира върху вътрешно изживяната, а не експлицитна взряност в света. Българският свят има духовно ориентиран поглед и неслучайно, въпреки трансформациите на пространството и чуждия надпис, преданието ще бъде по повод на извора, а не на чешмата на Белоногата.
Посредством перфектната осмисленост на образните детайли поемата осъществява посланието за случилата се цивилизаторска разпознаваемост на два свята. Те не могат да бъдат йерархизирани, защото в притежаването на общност те всъщност свидетелстват за своята различност, предопределена от невъзможността да осъзнаят привлекателността на чуждата идентификация
3 тема
ДУХОВНАТА СИЛА НА ГЕРГАНА В ПОЕМАТА "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА"
Поемата "Изворът на Белоногата" е написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Въпреки че е възрожденска творба, тя съчетава в себе си много фолклорно-митологични мотиви, традиционни за българските бит и култура. В нея Славейков изтъква духовната сила на една обикновена девойка от народа, превръщайки я в идеал за сила и красота.
Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер. Духовната й сила се състои най-вече в нейната твърдост, свободолюбие, решителност и вярност към рода и любимия човек.
Гергана е обикновено селско момиче, което се труди на полето и помага на родителите си у дома. Светът на героинята, погледнат отстрани, не представлява нищо особено, но той е неин и тя го обича, привързана е към него. Неговите граници се припокриват с тези на родното й село. Там са всички, които тя обича, всичко, към което изпитва привързаност. Това е причината Гергана да отстоява своите позиции и мнението си пред великия везир.
На богатството и разкоша, които той й предлага, тя противопоставя своя малък свят, който обаче за нея е незаменим. Тя не би могла да живее сред подобен разкош, защото би се чувствала като птица в клетка, макар че тя ще е златна. Нейният свободолюбив дух не може да изтърпи и за миг да бъде ограничен и окован във веригите на богатството. Той предпочита да се рее из ливадите на родното село, където всичко е познато и скъпо за душата й.
Свободолюбието на Гергана проличава и от пъстротата на нейната градина. Тогава, по времето на турското владичество, на покорените народи се забранява да се обличат в ярки и пъстри цветове. Героинята като че ли преодолява тази забрана, създавайки в двора на къщата си един пъстросветен свят, събрал в себе си цветовете на дъгата.
Свободолюбива Гергана се чувства добре там, в света, който тя сама е изградила и от който лъха свобода. Отказва да замени своята малка градинка с огромните, които й предлага везирът, защото "там всичко расте насила и дето расте, там вене".
Именно свободата си отстоява Гергана толкова решително. На всички предложени материални блага тя противопоставя малкото, което има, но което за нея струва много повече и което не може да се купи с пари. Тя е неразривно свързана с този свят и би се чувствала не на място в далечния и студен Стамбул. Там, далеч от роднини, приятели и от любимия човек, тя би загинала.
Гергана е силно привързана към семейството и рода. Те са част от нея, която не може да бъде отнета, без да бъде наранена героинята. Любовта към родителите е първата причина, която тя изтъква пред везира, за да остане. За нея е истинско щастие да бъде "на стар бащица на помощ" и "на мила майка отмяна". Тя е продължителка на рода и съзнава своята отговорност. Да го пусне, би означвало да наруши неговата цялост.
Огромна е и верността на Гергана към Никова.
"...аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е:
първо ми либе Никола -
първо венчило той ще е..."
За нея хората са незаменими и няма други като тях. Тя отхвърля любовта на богатия и могъщ везир заради един селянин, който обаче за нея означава много.
"Пред тебе, аго, нищо е,
но за мен, знаеш ли, всичко е;
воля аз него, та него..."
Куломинацията на спора между Гергана и везира, там, където най-силно проличават свободолюбието, решителността, твърдостта и верността на героинята, е моментът, в който тя вече открито се опълчва зрещу волята на везира, жертвайки най-скъпото за всеки човек - живота - в името на любовта и волността.
"На живота ми си господар,
но на волята не ми си!"
Това е моментът, в който Гергана е най-обаятелна.
Духовната сила на героинята се състои в силата на нейния характер, в непокорството на нейния дух. В своята поема Славейков изрисува образа на една силна, еманципирана, ренесансова личност, каквато е Гергана.
,,Изворът на белоногата" образът на Гергана -народния идеал за девойка и жена
Епическото произведение на Петко Славейков,блести ,,Изворът на белоногата".Много са художествените достойнства на тази творба, но между тях най-високо постижение на славейковото поетическо
дарование си остава образът на Гергана -главната героиня на поемата.В нейно лице поетът успява да изрази народния идеал за хубава,работна,родолюбива, уховно силна и смела българка.
Още в първите стихове той очертава в стила на народна песен онези шрихи от нейния портрет,които я открояват сред другите. Не подсказват изключителността на красотата и добродетелите,
които притежава.В образа й са въплатени характерни черти,присъши на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село.На Гергана не са чужди народните
поверия за змейове,самодиви и веди. Те са част от обшото битие на народа и от представите му за непознатите и необясними сили,които неочаквано се намесват в човешките съдба.
Славейков успява да покаже душевните вълнения на девойката,която е закърмена да спазва ревностно нравите,предавани от поколение на поколение.На нея й е известно,че в полунощ не
бива да дава китка на любимия си,тъй като знае от кайка и баба,че:Китка се дава за обич,кога се зора зазори. Богатството и силата на Геганината душа се разкриват най-пълно
във втората част на поемата,когато героинята е изправена пред опасността да бъде откъсната от родния край иотвлечена в харема на везира.Славейков изтъква преди всичко трудолюбието
на българката ,която от ранни зори започва работа. Тя не се срамува от труда и с достойнство отговаря на учудения везир,че и предстои работа у дома и на нивата,затова е подранила а извора.
Българската девойка не може да си представи живота без труд,защото той осмисля нейното съществуване.Тя категорично отхвърля примамливите покани на везира да отиде с него в Станбул.
Гергана притежава и друго ценно качество -родолюбието.Тя обича родния си бащин дом и не желае да го смени и за най-разкошните сарай.Във вдъхновената си изповед Гергана извлива цялата си любов
към родното.Особено силна е привързаността и към моминската градинка, събрала цялата прелест на родната природа.Поетът рисува великолепен портрет на българката с нейната твърдост, с
непреклонната й любов и решителност да я опази докрай.Гергана не се блазни от щедрите обещания да носи злато и коприна, да ниже жълтици и бисери.Тя знае,че жената на тези богатства е прекалено
висока.За тях трябва да заплати със свободата си, с родния си край,с любовта към своя избраник Никола.Зотова така храбро и достойно защитава своята чест и се мъчи да отклони намеренията
на везира.Гергана е вярна на първата си любов.Клетвата,дадена пред любимия за нея е свята и непристъпна.Драматизмът в словесния двубой между нея и везира постъпателно нараства.На неговата
настойчивост Гергана отговаря с още по-голяма твърдост,отколкото в началото на срещата им.Когато власникът заявява сърдито, че тя, простата селянка, няма своя воля, че макар и на сила,
той ,,ще й стане стопанин", Гергана не се уплашва.От нейната уста се отронват силни думи,вълнуващи с дързостта,смелостта и категоричността си.В тях проличава вековната твърдост на
нашия народ, неговият стоицизъм пред упоритите опити за потурчване.Обаянието на нейния образ расте заедно с напрежението при драматичния словестен двубой.Твърдостта в държанието на
девойката изненадва и дори поразява везира,който се отказва от намерението си да я потурчи насила.Този негов жест засилва още повече значителността на постъпката й.Образът на
Гергана добива плътност благодарение на изключителното умение на поета да използва както портретната и речевата характерисрика ,така и изображението на геройнята чрез найната
действия и чрез отношението на другите към нея.С ярката си народност и патриотичен национален дух,със силата на вложената в нея идея за верността към изповядваните ценности и
с непосредствеността на поетичния изказ поемата ,,Изворът на белоногата" се нарежда между най-значителните поетични творби в българската литература.
Заповядай! :)