Abs0lute
09-25-2008, 19:47
Хах.. интересен монолог ще се получи.. Предварително извинявайте за адски разбърканоте ми мисли и неподредени разсъждения, но дори аз не съм нито сигурен защо пиша тази тема, нито какво целя с нея, и все пак...
А да, преди да започна само мн поздрави на няколко юзера в този форум, макар и да не пиша много, редовно си ви чета глупостите и искренно си ме забавлявате,така че благодарско от сега преди да съм забравил :) Звездите си ги знаете - Уошия, КилСуитча, Тузара и компания. Жалко че не сте от Сф.. Само мога да си представям какво ще е ако съм на парти някъде с вас каква простотия ще е :)
Та така на ново.. (Малко по в тиин стил, макар че не се числя мн мн там вече) На 19 год. съм, още съм едно малко надменно леке, което тепърва ще види зор и все пак чисто по юнушески стил си имам мойте любовни дерзания. За жалост обаче, не съм от хората, които ще тръгнат да споделят на най-добрия си приятел сърцераздирателните си драми, и така май си ми е най-лесно, на кълбо непознати в някакъв тиин форум :) Пак се отплеснах. Та... нали знаете, обикновенно всички момченца като малки сме супер добрички, услужливи, романтични, блаблабла.. После идва една малка хубава принцеска, завърта ни главичките, играе си с нас, решава че сме й омръзнали и ни бие тежко шута. Малкото момченце (както обикновенно) преживява чисто по тиин раздялата - налива се с алкохоли до припадък, опитвайки се да забие и даже ако е късметлия да изчука всичко което мърда, с цел.. Не съм сигурен в целта но все пак или да забрави принцеската, или да си докаже че още е пич макар и оная "офца" да го е направила за 2 стотинки.. Иии пак се отплеснах, та за моят личен проблем - Бях 9ти клас, тя 8ми клас. Видях я още на първия учебен ден и това беше. На следващия ден вече знаех всичко което можех да науча за нея, запознах се, и меко казано "олетех". Нали нормално тиин сериалче. Сваляхме се а у глупости, ходех и по часовете, бягах от моите и тн. Ако не сте забелязали до сега опитвам се да докарам текста малко като на шега, дано ми се получава, че иначе ще трябва да призная колко сериозни всъщност са нещата за мен.. Та чувставата които изпитвах към това момиче бяха изпепеляващи, неописуеми. Нещата не тръгнаха обаче, но моите трепети си стояха все така безмилостно затворени в мен.. През това време разбира се други гаджета, секс, размазващи се напивания, но просто тя си остана.. 10ти клас, уж по отракан ала бала, пак се заиграхме, този път обаче успях. Прекарахме няколко незабравими нощи в един зимен курорт, нощи които 4 години не мога да забравя.. След това обаче тя влезе в ролята на "принцеската" и ми еба майката.. Галантно.. (Галантно в смисъл че не останахме с някакви лоши чувства помежду ни) И аз пак по тиин - алкохол, секс, алкохол, още алкохол и тн.. Чувстата ми неугасващи и 11ти клас.. Този път свалки от нейна страна, игра, забивка.. Сърцето ми биещо до отказ.. Мадамата пак размисли.. Алкохол, жени, алкохол.. Сещате се.. И дотам. До 12-ти клас нови зарибявки, гадженца, но всичко адски повърхностно. Момичетата с които излизах ми казваха до една, че аз не съм способен да чувствам нищо, как ме обичат, и как съм идиот че не го разбирам.. А в моята глава си е само Тя, която и да целувам, която и докосвам, повечето пъти заспивам с мисли за нея.. 12ти клас обаче стана нещо странно.. Запознах се с едно момиче.. (казах си да, ясно, поредното..) Но нещата явно не бяха така.. Момичето определено ми привлече вниманието, накара ме пак да чувствам нещо.. нещо различно от това което бях чувствал последните 3 години.. Тръгнахме, бяхме на бала ми, екскурзии, купони, дискотеки.. Всички казваха че не могат да повярват, че момиче най-накрая ми е привлякло за по-дълго вниманието.. (Това защото и до този момент абсолютно никои не знае за чувствата ми към Момичето..) И с красавицата от 12ти клас всичко беше перфектно.. Ходим и в момента (около 8 месеца), но.. За жалост има но.. Последните месец-два, усещам едно забравено чувство. Чувство което мислех че съм заровил в кофти тиин миналото ми, но явно грешах.. Гаджето ми просто спря да върши работата си, да ме кара да мисля за нея а не за .. Оф трябва да ги именувам някакси че се обърквам.. Ок - Момичето което не мога да забравя ще се казва Жана, а красавицата ми с която ходя ... Милица (не питайте защо.. нямам идея) И тук идва проблемът .. Какво подяволите стана!? Положението беше перфектно с Милица, секса е страхотен, тя ме обича истински (до колкото годините ни го позволяват, разбира се)... Но ЖАНА СЕ ПОЯВИ ОТНОВО! Просто усещам че дните ни с Милица са преброени, и пак ще потъна в алкохола да скривам чувства които не искам нито да показвам, нито да признавам.... Не мисля че ще съумея да ги преживея отново.. Остават ми 3 месеца... След 97 дена заминавам далеч от София, далеч от България, и най-вече далеч от Жана.. Просто искам съвет как да си върна предишните чувства към Милица, тези които ме караха да забравям... Как да ги върна поне за 97 дена? После в Англия ще му мисля....
Темата май стана отчайващо дълга, най-вероятно тотално неразбираема, и все пак се радвам, че си я написах, дори и да ми спечели една нощ спокоен сън... Мисля че имах още доста неща да казвам, но с риск да ви отегча тотално спирам до тук. Отново поздрави на лудите спамери - радвате ме на макс, и мерси на всички които ще прочетът монологчето ми. Май ми олеква като знам че съм споделил с някой, би било дори и тотално непознат.. Поздрави.
А да, преди да започна само мн поздрави на няколко юзера в този форум, макар и да не пиша много, редовно си ви чета глупостите и искренно си ме забавлявате,така че благодарско от сега преди да съм забравил :) Звездите си ги знаете - Уошия, КилСуитча, Тузара и компания. Жалко че не сте от Сф.. Само мога да си представям какво ще е ако съм на парти някъде с вас каква простотия ще е :)
Та така на ново.. (Малко по в тиин стил, макар че не се числя мн мн там вече) На 19 год. съм, още съм едно малко надменно леке, което тепърва ще види зор и все пак чисто по юнушески стил си имам мойте любовни дерзания. За жалост обаче, не съм от хората, които ще тръгнат да споделят на най-добрия си приятел сърцераздирателните си драми, и така май си ми е най-лесно, на кълбо непознати в някакъв тиин форум :) Пак се отплеснах. Та... нали знаете, обикновенно всички момченца като малки сме супер добрички, услужливи, романтични, блаблабла.. После идва една малка хубава принцеска, завърта ни главичките, играе си с нас, решава че сме й омръзнали и ни бие тежко шута. Малкото момченце (както обикновенно) преживява чисто по тиин раздялата - налива се с алкохоли до припадък, опитвайки се да забие и даже ако е късметлия да изчука всичко което мърда, с цел.. Не съм сигурен в целта но все пак или да забрави принцеската, или да си докаже че още е пич макар и оная "офца" да го е направила за 2 стотинки.. Иии пак се отплеснах, та за моят личен проблем - Бях 9ти клас, тя 8ми клас. Видях я още на първия учебен ден и това беше. На следващия ден вече знаех всичко което можех да науча за нея, запознах се, и меко казано "олетех". Нали нормално тиин сериалче. Сваляхме се а у глупости, ходех и по часовете, бягах от моите и тн. Ако не сте забелязали до сега опитвам се да докарам текста малко като на шега, дано ми се получава, че иначе ще трябва да призная колко сериозни всъщност са нещата за мен.. Та чувставата които изпитвах към това момиче бяха изпепеляващи, неописуеми. Нещата не тръгнаха обаче, но моите трепети си стояха все така безмилостно затворени в мен.. През това време разбира се други гаджета, секс, размазващи се напивания, но просто тя си остана.. 10ти клас, уж по отракан ала бала, пак се заиграхме, този път обаче успях. Прекарахме няколко незабравими нощи в един зимен курорт, нощи които 4 години не мога да забравя.. След това обаче тя влезе в ролята на "принцеската" и ми еба майката.. Галантно.. (Галантно в смисъл че не останахме с някакви лоши чувства помежду ни) И аз пак по тиин - алкохол, секс, алкохол, още алкохол и тн.. Чувстата ми неугасващи и 11ти клас.. Този път свалки от нейна страна, игра, забивка.. Сърцето ми биещо до отказ.. Мадамата пак размисли.. Алкохол, жени, алкохол.. Сещате се.. И дотам. До 12-ти клас нови зарибявки, гадженца, но всичко адски повърхностно. Момичетата с които излизах ми казваха до една, че аз не съм способен да чувствам нищо, как ме обичат, и как съм идиот че не го разбирам.. А в моята глава си е само Тя, която и да целувам, която и докосвам, повечето пъти заспивам с мисли за нея.. 12ти клас обаче стана нещо странно.. Запознах се с едно момиче.. (казах си да, ясно, поредното..) Но нещата явно не бяха така.. Момичето определено ми привлече вниманието, накара ме пак да чувствам нещо.. нещо различно от това което бях чувствал последните 3 години.. Тръгнахме, бяхме на бала ми, екскурзии, купони, дискотеки.. Всички казваха че не могат да повярват, че момиче най-накрая ми е привлякло за по-дълго вниманието.. (Това защото и до този момент абсолютно никои не знае за чувствата ми към Момичето..) И с красавицата от 12ти клас всичко беше перфектно.. Ходим и в момента (около 8 месеца), но.. За жалост има но.. Последните месец-два, усещам едно забравено чувство. Чувство което мислех че съм заровил в кофти тиин миналото ми, но явно грешах.. Гаджето ми просто спря да върши работата си, да ме кара да мисля за нея а не за .. Оф трябва да ги именувам някакси че се обърквам.. Ок - Момичето което не мога да забравя ще се казва Жана, а красавицата ми с която ходя ... Милица (не питайте защо.. нямам идея) И тук идва проблемът .. Какво подяволите стана!? Положението беше перфектно с Милица, секса е страхотен, тя ме обича истински (до колкото годините ни го позволяват, разбира се)... Но ЖАНА СЕ ПОЯВИ ОТНОВО! Просто усещам че дните ни с Милица са преброени, и пак ще потъна в алкохола да скривам чувства които не искам нито да показвам, нито да признавам.... Не мисля че ще съумея да ги преживея отново.. Остават ми 3 месеца... След 97 дена заминавам далеч от София, далеч от България, и най-вече далеч от Жана.. Просто искам съвет как да си върна предишните чувства към Милица, тези които ме караха да забравям... Как да ги върна поне за 97 дена? После в Англия ще му мисля....
Темата май стана отчайващо дълга, най-вероятно тотално неразбираема, и все пак се радвам, че си я написах, дори и да ми спечели една нощ спокоен сън... Мисля че имах още доста неща да казвам, но с риск да ви отегча тотално спирам до тук. Отново поздрави на лудите спамери - радвате ме на макс, и мерси на всички които ще прочетът монологчето ми. Май ми олеква като знам че съм споделил с някой, би било дори и тотално непознат.. Поздрави.