ScionOfStorm
09-28-2008, 16:18
Постой съвсем, съвсем малко
За да попеем безгласни
Да пием, прокарани пръсти
През призраците ужасни...
Макар, знам, знам – туй е жалко.
Шевицата ще разбием, още
Тънък съсък мисъл ни остана.
Очите са слепи, взорът – изобщо
Не се промени – пак онази рана....
Но виж, без дъх – нощ е.
Дървесината ми носи онези
Спомени, които сам, сам изтъках
Когато вятърът беше тъй млад
И бях силен, макар немалко плах -
Нямах в себе си гнили протези...
Постой съвсем, съвсем малко
Здрач иде и поглъща душата ми
За да я изплюе после Зора.
Знам, ще умра в красиви й искри
Но недей шепни, моля те, над песента.
Не шепни, че това е ужасяващо жалко.
За да попеем безгласни
Да пием, прокарани пръсти
През призраците ужасни...
Макар, знам, знам – туй е жалко.
Шевицата ще разбием, още
Тънък съсък мисъл ни остана.
Очите са слепи, взорът – изобщо
Не се промени – пак онази рана....
Но виж, без дъх – нощ е.
Дървесината ми носи онези
Спомени, които сам, сам изтъках
Когато вятърът беше тъй млад
И бях силен, макар немалко плах -
Нямах в себе си гнили протези...
Постой съвсем, съвсем малко
Здрач иде и поглъща душата ми
За да я изплюе после Зора.
Знам, ще умра в красиви й искри
Но недей шепни, моля те, над песента.
Не шепни, че това е ужасяващо жалко.