Затворникът

[CoB]

--- Затворникът ---


Стоиш сам във мрачната стая
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.

По нежни зелени поляни духът ти препуска.
Лети, пее, живее.
История търси да напише,
история на своето най - висше.

Свежи изворни капки лицето ти галят
и придават ти вид нереален.
Леки бризове лятни
навяват ти дъх осезаем.

Дъх на красиво, на истинско, диво.
Дъх на щастливо, свободно, свенливо.
Дъх на трева, на листа, на дървета.
Дъх на спокойствие, ласка, морета.

Стоиш сам във мрачната стая.
Окован във вериги, осъден там вечно.
Затворен.
Заключен.
Наказан.

Духът ти може и волен да е.
Но тялото има грехове да изкупва.

[slim__shadygirl]

Малко тъжно ми звучи,иначе е хубаво :)

[CoB]

Това е смисълът, да си затворник е тъжно.

[Whyniser]

Това е смисълът, да си затворник е тъжно.
В затвора можеш да се опознаеш себе си.Шанс за нов живот.Поне за мен.За мен нов живот е се 1 да опозная нещо за себе си което съм се съмнявал,че съществува.Но все пак всеки човек е различен,уникален 1 от друг

[SkyEatsAirplane]

Не съм съгласна. В затвора човек се разваля... едва ли би се опознал (може би 1витя седмици) но после откача. Едно и също всеки ден.....