vaLq_14
09-30-2008, 15:26
Пиша ви, за да ви споделя какво се случва с мен.
Преди година ходех за няколко месеца с едно момче. Спомням си го така, сякаш е било вчера. Докато бяхме заедно той беше много мил и добър с мен. Доста хора ми говореха лоши неща за него, но аз исках сама да изградя мнение. И се радвах, че откривах в него нещо, което другите не виждаха! Радвах се, че той ми го показа... И днес се чудя какво е това нещо, което тогава съм открила у него?
Разделихме се по негово желание. Много кофти го преживях. Първите дни не можех да се осъзная. Не излизах от нас, не хапвах нищо. И тъкмо когато почнах да свиквам с мисълта, че го няма до мен, той почна отново да ме търси под предтекст:обичам те още.
Виждахме се. Аз го обичах, той също, но не признаваше. Правихме си на пук. Той с други момичета, аз с други момчета. Винаги когато разбираше, че съм говорила за някой, ме разпитваше за него. Дори когато приятелят му започна да ме сваля, той се дразнеше. Не го призна никога, но аз го усещах. И това продължи по4ти 6 есеца. Ту се виждахме, ту се карахме....
Докато наистина не се скарахме жестоко. Той започна да говори зад гърба ми, а аз още го обичах. Заради гадното му отношение си поставих цел да го забравя. Прекратих отношения с него....и до днес не му говоря. Беше трудно, но се справих...Дори си повярвах, че съм го забравила.
Започнах да излизам с други. С някои имаше тръпка, с други не. Вярвах, че съм започнала наново, че наистина съм продължила напред. Да,глупости!
Още мисля за него и има неща, които не успях да му кажа. Неща, които пазя в себе си. Неща, които бях заключила дълбоко, които напоследък започнаха да избиват.
Само се питам едно:защо, когато един човек те обича, когато всичко приключи, краят трябва да е такъв!? Аз не исках. Много пъти му предлагах приятелство, а той отказваше. Много пъти правих компромиси и все мен ме болеше. Много пъти исках да се разплача пред него и да му кажа какво ми е отвътре, но не успях.
Мина година. А аз още имам чувството, че не е свършило, за да го усещам така. Сякаш нещо предстои... Като незавършен край. :(
Споделих, като ви моля за някакви съвети...или подкрепа. Ако на някой му се е случвало, моля да сподели...
Объркана съм. Няма да правя нищо. Тоест, щом съм си казала край, значи край. Просто не разбирам защо продължавам да гледам на него, виждайки онова, което другите така и не видяха? Нали ме нарани? Какво като съм прекарала с него най-хубавите моменти? Нали за него те са нищо? Защо продължавам да чувствам това?
Е вие сте..
Преди година ходех за няколко месеца с едно момче. Спомням си го така, сякаш е било вчера. Докато бяхме заедно той беше много мил и добър с мен. Доста хора ми говореха лоши неща за него, но аз исках сама да изградя мнение. И се радвах, че откривах в него нещо, което другите не виждаха! Радвах се, че той ми го показа... И днес се чудя какво е това нещо, което тогава съм открила у него?
Разделихме се по негово желание. Много кофти го преживях. Първите дни не можех да се осъзная. Не излизах от нас, не хапвах нищо. И тъкмо когато почнах да свиквам с мисълта, че го няма до мен, той почна отново да ме търси под предтекст:обичам те още.
Виждахме се. Аз го обичах, той също, но не признаваше. Правихме си на пук. Той с други момичета, аз с други момчета. Винаги когато разбираше, че съм говорила за някой, ме разпитваше за него. Дори когато приятелят му започна да ме сваля, той се дразнеше. Не го призна никога, но аз го усещах. И това продължи по4ти 6 есеца. Ту се виждахме, ту се карахме....
Докато наистина не се скарахме жестоко. Той започна да говори зад гърба ми, а аз още го обичах. Заради гадното му отношение си поставих цел да го забравя. Прекратих отношения с него....и до днес не му говоря. Беше трудно, но се справих...Дори си повярвах, че съм го забравила.
Започнах да излизам с други. С някои имаше тръпка, с други не. Вярвах, че съм започнала наново, че наистина съм продължила напред. Да,глупости!
Още мисля за него и има неща, които не успях да му кажа. Неща, които пазя в себе си. Неща, които бях заключила дълбоко, които напоследък започнаха да избиват.
Само се питам едно:защо, когато един човек те обича, когато всичко приключи, краят трябва да е такъв!? Аз не исках. Много пъти му предлагах приятелство, а той отказваше. Много пъти правих компромиси и все мен ме болеше. Много пъти исках да се разплача пред него и да му кажа какво ми е отвътре, но не успях.
Мина година. А аз още имам чувството, че не е свършило, за да го усещам така. Сякаш нещо предстои... Като незавършен край. :(
Споделих, като ви моля за някакви съвети...или подкрепа. Ако на някой му се е случвало, моля да сподели...
Объркана съм. Няма да правя нищо. Тоест, щом съм си казала край, значи край. Просто не разбирам защо продължавам да гледам на него, виждайки онова, което другите така и не видяха? Нали ме нарани? Какво като съм прекарала с него най-хубавите моменти? Нали за него те са нищо? Защо продължавам да чувствам това?
Е вие сте..