PDA

View Full Version : есета



sweet_1435
09-30-2008, 17:15
хей,дали някой ще може да напише нещичко на тема: Няправил ли е прогресът хората по-щастливи?

sexa_na_kompleksa
10-01-2008, 13:52
Виж дали можеш да извадиш нещо от тук:

ПРОГРСЪТ – МЕЧТИ И ОПАСНОСТИ
Погрешно е да се мисли,че вече знаем всичко за заобилкалящия ни свят.Светът не е устроен просто, както ни се иска.Той е безкрайно разнообразен, а нашите знания във всеки етап от развитието на науката са само до определена степен.
Прогрес, това е развитие, движение напред. Ние живеем в ХХI век – века на технологиите. Още от създаването на света, човекът преминава през различни периоди на развитие, докато не се усъвършенства. Всеки ден технологиите се менят и се появяват все по нови и нови. Според мен новостите са хубаво нещо, бъдещето ни е свързано с тях. Всяко ново нещо крие в себе си опасност, но с необходимата предпазливост и внимание ние ще прогресираме все повече и повече.
Още от древни времена,първобитният човек е търсил новото, непознатото. Вроденият дух на откривател, го е водел по пътя на погреса.Векове на ред всяко научно откритие е ставало нова ера в съответната област. Сега откритията в науктата се извършват непрестанно.
В днешния вече XXI век на където и да се обърнем се сблъскваме с постиженията на научно-техническата революция. Заедно със сбъдването на мечтите на хората за все по-бързо усъвършенстване и създаване на нови технологии, машини, роботи - всичко в живота на човека.
Часовникът е механизъм, измерващ времето. Ако нещо в механизма му се повреди, той спира. А времето? Дори часовникът да е спре, времето го подминава, за да продължи вечния си път. Път към какво? Може би иска да опознае непознатото, да почувства предизвикателството, което е плод на времето? Само можем да гадаем по този въпрос. Но неизменно с хода на времето идва развитието, прогресът, промяната.
Днес има много начини да промениш външния си вид - чрез операции или лекарства. Повечето от жените искат да изглеждат добре, защото колкото и консервативно да звучи обществото отхвърля, изолира грозните. Една българска поговорка гласи „По дрехите посрештат, по ума изпращат”. В творбата на Светослав Минков – „Дамата с рентгеновите очи” е иронизитана суетата. В салона на Чезарио Галфоне дамите са грозни, но искат да се променят, те се интересуват единствено от външния си вид. В разказа главната геройня – Мими Тромпеева е запленена от красноречието на Чезарио Галфоне, и е като упоена от омайните му приказки. Тя е готова на всичко, за да е една от хайлаифното общество. Чезарио Галфоне я третира като артикул, дори е готов да и даде гаранция. Хората са готови да се продадат за пари или минута слава. В разказа още се говори, че след като главната геройня придобива способноста да вижда скелетите и мозъците на хората тя се самозалъгва като мисли, че хората от висшето общество имат мозъци от много финна материя. Тя мисли, че скелета на човека е най-важен, Мими не вниква в душата на заобикалящото я общество.
Прогресът е движение напред, неизменна част от нашето съвремие. Проправяйки си път в живота, всеки следва своите мечти, понякога по детински наивни, друг път – прекалено амбициозни и недостижими. Но мечтите са двигателят на развитието. Мечтите ни правят можещи. Правят ни знаещи. Правят ни свободни. А знанието, свободата и способностие са сила. Във всяко начинание се крият опасностти и рискове, но от тях се състой живота – една игра, в която поемайки риск или печелиш или губиш, но важното е да продължиш да играеш.




Прогресът – мечти и опасности


Човекът, като най-висшето същество на Земята, винаги се е стремял към усъвършенстване на всичко, което го заобикаля. От най-дребните неща, като например модерните запалки, заменящи кибрита, до огромните жилищни сгради, издигнати на мястото на малки уютни къщурки. Вярно е, че всичко търпи развитие и се променя, но до къде ще стигне човечеството в стремежите си към по-удобен живот?
Страшно е това, което се случва с нашия общ дом – планетата Земя. Повечето от новите уреди, апарати, устройства и какви ли не приумици на човека, създавани за негово удобство, вредят на околната среда, а някои причиняват дори непоправими щети. Безразборното изхвърляне на така познатите на всички ни пластмасови бутилки и кутии е пагубно за природата. Да, те наистина улесняват ежедневието ни, но колко са хората, които изхвърлят тези пластмасови изделия на правилните места? За съжаление отговорът е: много малко. Ако не бъде рециклирана, пластмасата попада на сметищата или в по-лошия случай – сред природата, където разграждането й отнема от 500 до 1000 години и замърсява почвите и водите с опасни токсини.
Изсичането на горите за освобождаване на площи за строежи на нови сгради и съоръжения е също голям проблем в днешно време. Постоянно ставаме свидетели на нови плажни строежи, ски-писти, хотели и всичко това – отново за удоволствие и удобство на хората, но разбира се и като път към забогатяване. Също така горите биват изсичани и за да се превърнат в лъскава опаковъчна хартия, салфетки или тоалетна хартия. Нашето все по-голямо търсене на дървен и хартиен материал води до изчезване на горите, което пък е причина за нарушаване на баланса в природата.
Но не само проблемите, свързани с околната среда, крият опасности за човешкия живот. С напредъка на технологиите хората стават все по-отчуждени и студени. Масовото навлизане на компютъра и телефона в нашето ежедневие ни отдалечава един от друг. Кога за последно например получихте писмо, написано на ръка, изпратено ви по „обикновената” поща? Доста отдавна, нали? Все по-рядко разговаряме очи в очи, предпочитайки тракането по клавиатурата. Много от нас оценяват повече това, че някой им е изпратил съобщение, състоящо се от две точки и скоба : ) , отколкото истинските усмивки на заобикалящите ги хора. Колко тъжно и жалко е това. Робувайки на модните тенденции, придържайки се към общоприетото, ние губим своята идентичност все повече и повече.
Казват, че човек оценява нещо едва, когато го изгуби. Това ли трябва да се случи с човечеството, за да осъзнае, че опазването и грижата за майката природа са по-важни от удобствата в живота, че унищожавайки природата в името на прогреса, ние унищожаваме самите себе си, че липсата на действителни контакти ни отдалечава и отчуждава от хората?
Смятам, че след като човекът е постигнал толкова много във всяка една сфера от живота си, би трябвало да може да избегне задълбочаването на проблемите, свързани с реализирането на неговите мечти, като открие по-безопасни и безвредни начини за това.