View Full Version : 2 години минаха още не мога да го приема .. :(
dAnieLkaaa
10-01-2008, 14:02
На 13-ти септември 2006 год . Беше хубав и топъл ден ..Най-добрият приятел на брат ми към 8 и 30 дойде до вкъщи . Излязоха някаде с колата
брат ми каза че ще се прибере на обяд . Към 17:00 часа аз излязох с приятели на вън .. някого ме попита дали брат ми се е прибрал аз отговорих че не зная и срещнах 1 момче на което баща му е полицай и ми каза че брат ми и неговия приятел (който е карал колата) са катастрофирали.. не повярвах звъннах на брат ми по телефона ...изключен беше ..прибрах се казах на майка ми тя се обади на баща ми ..той каза че е при тях в болницата . В 19:00 и нещо дойдоха леля ми и казаха че брат ми е починал в катастрофата ..НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!! Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност... болиии боже та той беше само на 17 години :cry: :cry: :cry: Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне.дрехите... все още миришат на парфюма му а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоята любима сестричка... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята...Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!... :smt089 :smt022 :smt089
Magi4eska_Kiss
10-01-2008, 14:26
Много съжалявам, разбирам болката ти, мила... Аз самата се разплаках само, докато го четох...
Мила много съжалявам,знам какво е,баща ми почина преди 5 години,тогава бях на 8 и ясно си спомням как след у-ще отидох при леля и бях много щастлива след като имах 6 и изведнъж всички започнаха да се държат странно и след около 30 минути леля ми каза
"татко ти заспа и няма да се събуди повече"и точно тогава се случи онова със свиването на корема,сълзите.Сега като прочетох темата се натъжих,разплаках се и си спомних всичко.Много съжалявам знам как се чувстваш,но трябва да го преодолееш.Ще ти олекне толкова много,ако често ходиш на гроба му,грижиш се за цветята,чистиш го.Повярвай от личен опит знам.Там ще си поплачеш и ще ти олекне
Затова толкова се дразня като чуя и видя как някой искал баща му или майка му да умре.Не знаят какво е просто
Biskfitka
10-01-2008, 15:00
и аз те разбирам :( преди 7 месеца почина вуйчо ми.... :( поне имаш спомени от него... :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Vincitore
10-01-2008, 18:24
:cry: :cry: :cry: :smt022 много съжалявам...; ((
Много е тежко това, което си преживяла и аз сама те разбирам защото изгубих моята сестра преди няколко години. Беше ми ужасно тежко. Още ми е тежко. Най-трудното беше да приема фактът, че вече няма да я видя. Че не е сред нас. Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея. ЖИвотът, който тя не е имала. И ти трябва да го направиш. Живея заради брат ти. Той не би искал да си тъжна.
Разбирам загубата ти напълно.
Само времето лекува... :cry:
plamenka
10-01-2008, 19:18
Много съжелявам за тази нелепа загуба... Знам какво е чувството да загубиш някои близък. Преди 3 години дядо ми почина и все още не съм го преодоляла. И съм сигурна, че и 30 години да минат НИКОГА няма да е същото.
Мога само и единствено да ти кажа да не се предаваш! Да се опитваш да изживееш всеки свой ден пълноценно и да не съжеляваш за нищо което си направила! Брат ти също би искал да е така. =]
Mirelchetoo14
10-01-2008, 20:17
Господи... никой не вярва, че това се случва в действителност, докато не му се случи лично на него... :cry: Отдавна, преди около 11 години загубих дядо си, а преди около 9 прадядо си... Бях на 5 първия път и на 7 втория... Тези години изглеждат толкова много, а аз бях адски малка и не би трябвало даже да помня, но помня идеално всичко и дори след толкова време така ми липсват... Не мога да приема, че ги няма, все си мисля, че са отишли на пътуване и хей сега ще цъфнат отнякъде със старомодни, спретнати дрехи и големи куфари :cry: Ще пускат пак убийствени шеги и ще ме глезят... Толкова е нереално някой да е в един миг тук, а в друг- да го няма вече... Не се забравя, и след 100 години даже...
TheGirlNextDoor
10-01-2008, 20:37
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: разбирам че ти е много тежко :cry: :cry: ... аз като го чета се разплаках :cry: :cry: много съжалявам,мила :-) :cry: :cry:
Съжалявам за загубата мила, дано на никой не се случва. Докато четох поста плаках, защото аз също имам голям брат и много го обичам. Преди 4 год той трябваше да се премести да учи в др град и аз направо се поболях от мъка тогава и сега още ми е мъчно, защото не сме заедно, въпреки че той е на 24, аз на 16(почти). И понякога му се обаждам по тела и го питам някфа глупост само и само да му чуя гласа и ако разговора ни е 3 мин, то 2 от тях са мълчание, защото имаме много да си кажем, ама и на двамата ни е супер мъчно и си мълчим... и сега докато го пиша това плача.. просто не искам да си представям какво ти е... дано успееш да се съвземеш, брат ти винаги трябва да живее в спомените ти...
nencuHka
10-01-2008, 21:06
защото изгубих моята сестра преди няколко години. [..]Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея
Само преди 4 месеца изгубих сестра ми,а имам чувството че е цяла вечност. Тя ми беше упората и сега имам чувството,че пропадам .. само защото я няма ... и няма да я видя повече...ужасно ми липсва и няма да го приема никога !!!!!!!!!!
24white24
10-01-2008, 21:11
Искренно съчуствам на всички преживели някаква загуба, още повече когато по толкова нелеп начин си отиват млади позитивни и добри хора...
защото изгубих моята сестра преди няколко години. [..]Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея
Само преди 4 месеца изгубих сестра ми,а имам чувството че е цяла вечност. Тя ми беше упората и сега имам чувството,че пропадам .. само защото я няма ... и няма да я видя повече...ужасно ми липсва и няма да го приема никога !!!!!!!!!!
И аз не мога да го преживея. Изпитвам яд, тъга, омраза(не към нея). Много смесени чувства. Все пак брата, сестрата е човекът с който си израстнал и е нормално. Първата крачка е да приемеш загубата. Моите искрени съболезнования.
mynichka
10-02-2008, 07:16
много съжалявам :(
Skupa,ne moga da ti kaja,4e razbiram na 100% kak se 4uvstva6,za6toto ne sum gubila tolkova blizuk 4ovek,imam kak oba4e-8godini po-golqma ot men,koqto e vtoroto mi AZ.ot 3god jiveem v razli4ni gradove i umiram ot muka po neq.obojavam q pove4e ot muja si,pove4e ot samata sebe si dori!Tq e nai-blizkiq 4ovek,koito imam i ne moga i ne iskam da si predstavq kakvo 6te pravq ako ne dai si Boje edin den q zagubq!Iskreno ti sa4uvstvam...Moite suboleznovaniq na teb i ostanalite suforumci,spodelili zagubite si! :(
Wrathchild
10-02-2008, 07:38
Съжалявам. Няма да го преживееш, може да свикнеш, че го няма, но не и да го приемеш. Не мога да те разбера напълно, надявам се и да не се случва. Но ако нещо стане с моята сестра, определено бих го преживяла също толкова тежко...
и аз се разплаках докато го четох....аз не бих го преживяла...в един момент е тук и се усмихва а в другия ..,. :( и аз загубих роднина...но да заубя брат ми...би било най ужасното нещо не света...
TheNewReligion
10-02-2008, 17:45
Мила много съжалявам,знам какво е,баща ми почина преди 5 години,тогава бях на 8 и ясно си спомням как след у-ще отидох при леля и бях много щастлива след като имах 6 и изведнъж всички започнаха да се държат странно и след около 30 минути леля ми каза
"татко ти заспа и няма да се събуди повече"и точно тогава се случи онова със свиването на корема,сълзите.Сега като прочетох темата се натъжих,разплаках се и си спомних всичко.Много съжалявам знам как се чувстваш,но трябва да го преодолееш.Ще ти олекне толкова много,ако често ходиш на гроба му,грижиш се за цветята,чистиш го.Повярвай от личен опит знам.Там ще си поплачеш и ще ти олекне
Затова толкова се дразня като чуя и видя как някой искал баща му или майка му да умре.Не знаят какво е просто
Много съжалявам. :( Дънди, преди две години и при мен се случи абсолютно същото, само че братовчедка ми ми каза, че баща ми е починал. Бях шокирана. Това стана само ден след рождения ми ден. Толкова и беше трудно да ми го каже..., а на мен да го приема. Така е с всички. Това е травма за цял живот.
Авторке, трябва да си силна. Както написа the_hottie- живей и за брат си. Успех.
съчувставм ти напълно..всичко което си описала и аз съм го преживяла с баща ми преди четири години..болката е неуписуема...разплаках се докато го четох .. и има защо..загубата на близък човек е най тежкото нещо което може да се случи на човек..ще ти кажа само да бъдеш силна...мъката никога няма да спре..но все някога ще свикнеш..спомена завинаги остава жив..и това е хубаво..защото е единстивевото което ни остава и пазим за цял живот
Пф..разплаках се докато четох.
Знам какво ти е отвътре .. изгубих най-близките си хора :((
Вчера пък почина една приятелка от детството .. ии се разкъсвам от болка..В няколко твои реда открих и моята мъка.
Трябва да си силна.
Krasencety
10-03-2008, 08:30
Много съжалявам за брат ти.... плаках докато четох постата ти и сега пак ще се разплача. Когато бях първи клас почина баща ми, а преди олколо 2 години баба ми.... :cry: :cry: :cry: Много е тежко знам!.. И боли ужасно! :( :cry: Мога само да ти кажа, че времето лекува! Не всичко, но лекува! Горе главата! :-)
krem4et0
10-03-2008, 11:07
Уф, и на мен ми стана мъчно за брат ти и за сестрата на Хоти. Много се разстроих и нямам думи, с които да изкажа съболезнованията си до край и както трябва. Аз имам сестра и въпреки,че се караме ужасно, просто не мога без нея. Дори не мога да си представя да се премести при приятеля си във Варна, а какво остава да й се случи нещо друго. Знам каква е връзката между братя и сестри.....няма друг човек като брата или систрата-та вие сте плод на 1 утроба.....надявам се само 1 ден да преживееш това, да намериш сили в себе си да не те боли толкова и да се радваш на другите хора в живота ти...
FiRe_LaDy
10-03-2008, 17:53
ДОкато четох - плаках много.Не само защото преди 10 години изгубих двамата си дядовци.Бяха хора,които обичах много и едвам го понесох.След години брат ми замина да живее в Америка и ми липсваше адски много.Едвам приех раздялата.Виждах го на 2 - 3 години по 1 път .... и един ден сестра ми се обади да ми каже,че е катастрофирал там.Само при мисълта,че може да му се е случило нещо незнаех къде съм.Но съм радостна,че се оправи бързо.Съчувствам ви на всички,които сте загубили близък за вас човек.Знам колко е ужасно .... не искам никога да губя брат ми или сестра ми. :(
Sensuality
10-03-2008, 18:40
Много съжалявам.Наистина е много гадно чувството да загубиш твой много близък човек,това на никого не го пожелавам.
SunShinePearl
10-04-2008, 10:53
ох аз самата се разплаках нз какво е на теб.....със сигурност ще минат още мн години и пак ще ти е тежко... :cry: :cry: :cry:
Abbie_Broken
10-04-2008, 11:49
Разбирам те и наистина мн съжелявам... С тази болка обаче се научаваме да живеем, тя не минава, а ние свикваме с нея и не ни се вярва, че това се е случило. И пак съжалявам много...
dAnieLkaaa
10-04-2008, 12:07
болката е голяма ... :cry:
В такива моменти не знам дали може да се каже нещо,с което да се чувстваш по-добре или да спреш да страдаш,особено щом си загубил толкова близък твой човек .. чувството е отвратително и не го пожелавам на абсолютно никой !! :( много съжалявам за загубата ти ;(
мила много съжелявам, и аз даже се разплаках хем за твоя брат хем за мойта загуба. В рамките на един месец почина дядо ми - много си го обичах :cry: :cry: :cry: единия ми чичо го последва - беше млад и имаше сериозна приятелка, щяха да се женят :cry: :cry: :cry: една загуба много трудно се преживява. И на мен ми е много мъчно, но какво да се прави, животът все пак трябва да продължи
mimencety_
10-04-2008, 21:59
moite saboleznovaniq a moje li da popitam kak se kazva brat ti
Shushu11
10-04-2008, 22:10
Sajalqvam...znam,kolko e tejko.No kogato brat ti e v mislite ti i ti si spomnqsh za nego,toi ne e zabraven.Toi znae kolko go obi4ash i sega sigurno ot nqkade te gleda i ti se radva.Predi 2 dni i moqt dqdo po4ina,mn mi e gadno i ujasno se 4ustvam...no si mislq za nego,spomnqm si hubavite ni momenti zaedno i znam,4e sled vreme kogato i az umra,shte se vidim pak...
it_ends_tonight_
10-05-2008, 07:55
Знам какво е... преди 7 години някъде почина сестра ми и още не мога да я забравя :(
dAnieLkaaa
10-05-2008, 08:58
moite saboleznovaniq a moje li da popitam kak se kazva brat ti Иван се казваше... :cry:
VerryBerry
10-05-2008, 09:30
много съжалявам :(
sunshineee
10-05-2008, 12:45
Аз също много съжалявам за загубата ти. Имам по-голяма сестра от мене със седем години понякога се караме на много я обичам и незнам ако нещо се случи с нея какво ще правя :smt022
Искрено съжелявам за сполетялото ви нещастие. Както автора така и кака меги, но поне сте имали шанс да ги познавате и помните и след време ще остане болката и щасливите моменти. знам какво е да изгубиш близък роднина и навсякъде да виждаш неговият образ да сънуваш отново и отново че нищо неможеш да направиш
crazybaby_
10-05-2008, 19:53
:( :( :( Съжалявам ;( а от каквво е станала катастрофата как ? :smt022 :smt022
pifiella
10-09-2008, 13:47
:( :-# СЪЖАЛЯВАМ ЗА БРАТ ТИ.............. :-#
dAnieLkaaa
10-09-2008, 16:30
:( :( :( Съжалявам ;( а от каквво е станала катастрофата как ? :smt022 :smt022
ти тъпа ли си от кво може да е станала катастрофата да тръгна да ти обяснявам как са били смазани с колата от камион ли ..пффф по-добре въобще не пиши.. :-x
:( :( :( Съжалявам ;( а от каквво е станала катастрофата как ? :smt022 :smt022
6to za neumesten vupros,po dqvolite!!! :?
pisentseto
10-11-2008, 10:26
;( mn sajelqvam ;(
;( mn tajni moenti ste ima li ot jivota si i to4no prez nai -hubavoto vi vreme na bezgrijie i jivot DETSTVOTO ;(
Vmesto vie da si igrate na van s decata,vie ste stradali za lubimite si hora.Koito znaete 4e nqma da gi vidite pove4e nikoga :(
:( no za jalost tova e realnosta , i takav e jivota :(
:( no ne trqbva da se predavate i da se zatvarqte vav vaz,a da gledate na pred i da sledvate vashite celi.
Taka shte badat dovlni vashti rodnini gore ot nebeto ;(
m3ch3ncee
10-11-2008, 17:58
Много съжалявям :( Сигурно ти е много тежко и само ти си знаеш какво ти е,но той винаги ще е до теб и ще те пази!
p1nk_girl4e
10-11-2008, 18:26
:cry: :cry: :cry: :cry: Всички са губили близки. Не знам какво ти е за това няма да те успокоявам ,но дори за секунда да си помисля ,че мога да изгубя сестра си ,независимо от това ,че се караме постоянно , мисля че просто няма да има смисъл да живея. :cry:
Много съжалявам за загубата ти ,както и за загубите на другите потребители ,но човек не умира докато има кой да го помни нали? :cry: :cry: :cry: :cry:
slim__shadygirl
10-11-2008, 19:04
много съжалявам :cry:
Много е лошо това което се е случило. Тръгнах да пиша "наскоро" но се сетих че преди беше преди 1 година когато почина дядо ми. Когато ми казаха за това, реакцията ми беше малоумна и глупава попитах "верно ли", въпреки че знаех че за такова нещо никой не би се шегувал... .
Мисли за добрите и веселите моменти с него.
DJ_Mrav4o
10-11-2008, 20:57
Много съжалявам за всички, изгубили близки хора :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: И аз изгубих дядо си преди 7 години и прадядо си преди 6, обаче знам, че те бяха позитивни хора и в този момент биха ми казали "Животът продължава",но все пак такава загуба е непреодолима. Мисли за хубавите моменти с него и знай, че той ти се усмихва от горе :)
Biskfitka
10-11-2008, 21:04
Когато ми казаха за това, реакцията ми беше малоумна и глупава попитах "верно ли", въпреки че знаех че за такова нещо никой не би се шегувал... .
на мен когато ми казаха за вуйчо ми реакцията ми беше абсолютно същата! Знаех,че е болен ,но след толкова операции и други такива не очаквах точно тфа.Ама както каза някой преди мен"човек не умира докато има кой да го помни!" Мисли си само за хубавите моменти който си прекарала с него... :(
TheCookie
10-12-2008, 20:32
И аз се разплаках докато четох ... :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: съжалявам за брат ти :cry: :cry: :cry: :cry:
Времето лекува..
Искрено съчуствам на всички.. Истината наистина е че само врмето лекува,ти никога няма да го забравиш но трябва да продължиш напред!
Addictive
10-13-2008, 08:06
Ба човек разплаках се... :cry: :cry: Мнн съжелявам за загубата ти :(
HatebeeD
10-13-2008, 13:16
Много ме разчувства...Сега в гърлото ми все едно има топка..Наистина много съжалявам... :cry: :cry: :cry:
Trogatelna istoriq .. Mislq 4e nqma kakvo da kaja ... :-# :cry: :-#
dAnieLkaaa
10-13-2008, 18:52
за това си живейте живота ...човек никога не знае както ще му се случи всяка една секунда..
Jumbie483
10-13-2008, 19:38
Не знам какво е да загубиш толкова близък човек за винаги, но твоята история ме разчувства :cry:
Аз нямам нито братя, нито сестри, но за сметка на това имам двама страхотни братовчеда, които обичам като братя.. Те винаги са ми били опората..няма да ти описвам чувството, което изпитах когато ми казаха, че заминават в чужбина :-# Видях ги няколко дена преди заминаването им..от тях до нас (в различни градове сме) е 3 часа път. През целия път съм плакала..да не говорим за деня в който заминаха. Имах чувството, че това не се случва наистина..но това мисля, че вече го знаеш :cry:
sssladuranka
10-16-2008, 15:45
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: аз имам брат на 17 и само четейки думите ти,поставяйки се на твое място,изплаках толкова сълзи,повече от колкото всичките,които съм изплакала през живота си :-# :-# :-# :-#
sssladuranka
10-16-2008, 15:46
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: аз имам брат на 17 и само четейки думите ти,поставяйки се на твое място,изплаках толкова сълзи,повече от колкото всичките,които съм изплакала през живота си :-# :-# :-# :-#
Преди 10 години изгубих братовчед си,бях на 10-11 годинки тогава.Беше ми много тежко и сега ми мъчно като се сетя.Но живота продължава,и трябва да го изживееме пълноценно.
Miimiinka
10-19-2008, 14:19
Като чета това,което сте написали направо ми стана много тежко... :cry: Мойта сестра отиде да живее при приятеля си,защото му роди син и си живят с плменника ми.И сега в къщи съм сама и ми липсва е чуваме се по тела и се виждаме,но не е като да е у нас и да знам,че като се прибера ще е в нас.Представям си,ако я загуба и нещо и се случи.Лелел ще умра.Много съжелявам за загубените ви любими същества.Найстина много гадно. :cry:
Разбирам загубата ти напълно.
Само времето лекува... :cry:
наистина само времето лекува, изминаха 6г от смърта на мой близък човек и сега вече мога да кача, че болката е по-малка ..... само времето лекува толкова силно усещане, като това ..... адски съжалявам за случилото се и ти съчувствам , дано по скоро болката да спре и да си спомняш хубавите моменти с усмивка, а не със сълзи ....
съжелявам мн :( много е годно и живота понякога не е честен .. защо ? това е ужасно хората си отиват е така .. добри, лоши .. всички и е много гадно когато загубеш човек когото обичаш .. знам че при теб е още по гадна защото все пак брат ти .. аз преди една година и нещо загубих дядо си .. и вяврам че никой не го е боляло толкова колкото мен за дядо ми .. ревах седмици подред и всеки път като се сетя за него рева, рева с часове .. и искам да го вида пак само за минутка за да го прегърна и да му кажа колко много го обичам и колко много ми липсва .. много е тежко :cry: :-#
temptati0n
10-22-2008, 21:48
Разплаках се само като го четох....съжелявам.. :-# :cry:
__SuNshInE__
10-24-2008, 20:59
Докато го четох се разлаках... :cry:
Помислих си... :cry: Не мога да си представя живота ми без някой мой близък.... :cry:
Наистина много съжелявам... :cry:
razplaka me..
brat mi ima kola i kara vseki den i mnogo burzo i umiram ot strah kato gledam kakvo stava po putishtata
kakvoto i da kaja ... za takiva neshta nqma kakwo da se kaje
moite suboleznovaniq.... druj se,,
Darkkiss
10-25-2008, 02:50
На 13-ти септември 2006 год . Беше хубав и топъл ден ..Най-добрият приятел на брат ми към 8 и 30 дойде до вкъщи . Излязоха някаде с колата
брат ми каза че ще се прибере на обяд . Към 17:00 часа аз излязох с приятели на вън .. някого ме попита дали брат ми се е прибрал аз отговорих че не зная и срещнах 1 момче на което баща му е полицай и ми каза че брат ми и неговия приятел (който е карал колата) са катастрофирали.. не повярвах звъннах на брат ми по телефона ...изключен беше ..прибрах се казах на майка ми тя се обади на баща ми ..той каза че е при тях в болницата . В 19:00 и нещо дойдоха леля ми и казаха че брат ми е починал в катастрофата ..НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!! Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност... болиии боже та той беше само на 17 години :cry: :cry: :cry: Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне.дрехите... все още миришат на парфюма му а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоята любима сестричка... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята...Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!... :smt089 :smt022 :smt089
голем прас
не си единствената!!!
XxMyselFxX
10-25-2008, 08:22
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :-# :-# :-# :-# :cry: Много съжелявам :cry:
mumiikataa
10-25-2008, 08:46
И аз се разплаках и ми припомни колко ми е мъчно за дядо...Знам колко боли...Ужасно е...Почина 6 дни след рождения ми ден...10 месеца минаха,а аз се мъча да съм силна.11 години от живота ми бях всеки ден при тях,докато не заминах за София...Мъчно ми е заяждането,мъчно ми е как ми се караше когато си пуснех нокти или ги лакирах в по-изчанчен цвят.Мъчно ми е, че не успя да разбере,че спечелих награда,щеше да е много щастлив.Затова съм казала,че тази награда е за дядо.Винаги като говоря с баба по телефона се изкушавам да питам "А дядо как е?" или да й кажа "Бабче прати много поздрави на дядо"
Забранено ми е да ходя на гробището от баба ми,но аз съм решена, че ще отида другия път като ида до Асеновград.Искам просто да е пак при нас...Обичам го изключително много..Опитвала съм да се разсейвам,но ми е много трудно...
Помня майка като се прибра разплакана от работа, а аз бях радостна...Май бях получила 6-тица или 5-тица..Не можех да го приема,не можех да го проумея.Мислех си, че е някоя долна лъжа...Слушах тъжни песни гледах няколкото снимки негови,които имам и плачех...УЖАСНО Е!!!Защо трябва да умират хората, не е честно :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Моите съболезнования на всички,които са изгубили близък човек...
verdjitO
11-13-2008, 16:02
Много кофти :(
neonskull
11-13-2008, 19:33
Никой не споменава за баба а повечето за дядо и при мен е същото точно на денят на детето съобщиха че дядо е починал.Той беше толкова умен, жизнерадостени какво ли още не :cry: :cry: Много съжалявам за брат ти