здравейте..имам за утре да пиша едно есе на тема..човек и кък себе си има дълг...
ще ви бъда мн благодарна ако ми помогнете..
еми може би дълга му е това да запази честта, добрината в себе си,самия той да бъде горд със себе си, с постиженията си, живота му да премине така че, когато умре да има с какво да са го запомнили хората...мисля, че ще се справиш вече...
sexa_na_kompleksa
10-01-2008, 15:35
Виж това:
Живо ли е и днес чувството за дълг,доблест и чест сред младите хора?
Дълг, доблест, чест, достойнство, благородност, добронамереност – всичко това са човешки ценности и чувства, съпровождащи живота на хората от самото начало до края му.Това са усещания и ценности, познати на човечеството още от миналото и запазили се до сега в настоящето.А дали това е така?Всеки би се запитал по този въпрос и би се замислил.А отговорите?Те могат да бъдат много,но такива, които да пораждат други въпроси.Несъмнено един от тях изниква в съзнанието на мислещия: “Ако все още има чувство за дълг, чест, достойнсво и доблест, живо ли е то не като цяло в хората, а у днешната младеж?”
Интересен въпрос.Въпрос, по който може да се разсъждава дълго и обширно и въпрос, по който могат да бъдат изложени много различни гледни точки и обяснения.
Както бе казано по-горе, становищата могат да бъдат много и различни.Основните две обаче без съмнение са: “Да,чувството за дълг и чест е живо сред младите” и “ Не, то определено не е”.
Мислейки върху първият отговор, човек може да си отговори отново красноречиво, но с малко повече самоубеждение и вяра би повярвал, че това е така, че найстина младите имат чувство за дълг и достойнство и то живее в тях.Със сигурност има младежи, който да притежават тези чувства и те не са малко.Дали това е така всеки би отговорил различно.Това отново доказва, че отговорът навежда на мисълта доста двустранни помисли.Всеки отговарящ си с: “Да, младежите наистина имат чувство за достойнство и чест”, влага в соят отговор и по малко съмнение, недоверие и неубеденост.Това е така, защото винаги след този ответ човек се сеща за десетките или дори стотици ежедневни случки изпълнени с младежка безотговорност, простотия, безхарактерност.Именно заради това отговорът: “Не, у младежите това чувство не съществува” е по-често срещаният, а отговорът “Да” бледнее и е изпълнен със съмнение.
Както бе споменато в по-горните редове отговорът “Не” е по-удачен, а хората които го изричат за по сигурни в отговора си от тези, които агитират “Да”.А всичко това става именно отново заради досещането на човека за неговите сблъсъци с невъзпитани младежи, изгубили своите ценности, а без съмнение те са повече от младежите с ценностна система.Ето поради това народът отговаря: “Не, абсолютно, младежите отдавна са изгубили тези чувства” , а защо това е така всеки би отговорил за себе си .
Моят личен отговор на въпроса: “Живо ли е днес чувството за дълг, доблест и чест сред младите” е и “Да” и “Не”.Така е ,защото има младежи, които притежават всички от тях, има и такива, които не притежават нито едно от тях, а също така има и такива, които ги притежават и в това време не ги притежават и обратно.Със сигурност всеки човек познава такива хора (младежи) , а примери за тях под път и над път.
Но отговаряйки си така човек стига до изводът , който се явява добре познатият въпрос: “Живо ли е наистина чувството за дълг, чест и досойнство сред младите хора?” , но този път съпроводен с гопълнението: “И ако това е така ,не е ли това един фалшив живот на по-горе споменатите?”
благодаря ви много !
аз вече написах едно сама..незнам до колко е точно обаче се постарах..ще го напиша и тук и ако имате някакви забележки ще се раджам да ги кажете...
Понякога се замислям защо сме на тази земя?Какво правим тук?мисля и стигам го извода че всеки е с някаква цел,но каква?незнам и едва ли някой би могъл да отговори на въпроса ми..Едиственото в което съм сигурна е това че всички имаме дълг докато сме тук.Хората са казали че през живота си ако не си посадил поне едно дърво си живял напразно.наш дълг е да оставим нещо след себе си-нещо на идните поколения...
Наш дъл както и необходимост е да създаден семейства..да устроим живота си..когато си възрастен..дълговете ти са наистина много..всяко второ нещо ти е дълг..,но освен тях човек има дълг и към себе си..Човешки дълг е да помоагаш на другите да оказваш подкрепа разбирателство на хората..Да запазиш докай добрината в себе си..жиеота ти да премине така че и след смъртта хората да те помнят..
Казват че всички хора са различни..така е идндивидуалността е хубаво нешо но като се замислим..не е ли по добре ако си приличам по добродетелите си.. ако всеки го интересуваше и никой не плачеше ако всеки обичаше и никои не лъжешесвета би бил мнго по хубав..
Може би много пъти си получавал помощ от близак а случвало ли ти се е да ти помогне непознат...Красиво е всички да си помаггаме не бива да отхеърляме проблемите на другите с лека рака особенно ако можем да помогнем..Нека бъдем човечни и с чуждите хора..
Човек има дълг и спрямо себе си..-именно това просто да бъде човек..заедно с положителните и отрицателните страни...Във всеки един момент..каквото и да става не трябва да забравяме на важния си дълг--този към себе си
Трябва да разберем и да бъдем благодарни дори само че сме живи...
Живей!Бъди човек е не човече !