sexa_na_kompleksa
10-02-2008, 15:33
Виж това:
Словото – граница или мост
Словото – това е средство за комуникиране, което е неразделна част от ежедневието но всеки човек. Нуждаем се от него, за да водим нормален начин на живот, за да бъде възможно контактуването помежду ни, било то писмено или устно.
Трудно е да се определи словото само като мост или граница. Може да бъде сравнено и с двете понятия, защото едновременно то играе роля на преграда и здрава връзка между хората. Словото представлява реч, дума, език, както предадено, така и възприето по много различни начини. Както има хора с дарслово, има и такива, които имат беден речник и от там невъзможността да изразяват себе си. Словото е сладко и горчиво. То ласкае, то наранява!
Изразявайки се чрез него, ние изказваме и отстояваме собствено мнение и позиция по даден въпрос или проблем. Ако словото не съществуваше нямаше да има писменост, книжовен език, и всички онези неща, в чиято основа стои то – книги, вестници, песни, филми, новини и т.н. Макар и представено по различни начини, то има за цел да ни обогати. В противен случай съдбата ни щеше да бъде неблагоприятна. Като на “безкнижната душа” от “Проглас към Евангелието”. Щяхме да сме непросветени и неуки “човеци”, които като нямат писменост и общ език нямат нищо, и дори не могат да нарекат себе си личности. Духовната ни бедност би била жалка и смешна. Но за щастие си имаме и писменост, и език. В този случай бих определила словото като мост, който ще служи като средство за преминаване от единия край до другия, от незнанието до знанието.
В тълковния речник срещу думата граница е записано понятието разделна линия. Точно така би могло да се определи словото във втория случай – като преграда между две държави, области, народности и пр. - например различните нации. Колкото народи толкова обичаи, празници, вярвания и езици и следователно общуването с човек от друга нация би било възпрепятствано.
Словото може да е бариера между хора с различни интереси, които не могат да намерят общ език. Да вземем например двама души: единият – посветил по – голямата част от живота си на някаква наука или професия и втория чиито интереси са повърхностни. Ще намерят ли тези хора общ език и единна тема на разговор, макар и да са от една националност? Не, защото интересите им са коренно различни – ето го отново този предел, но този път той не е между две държави, а на територията на една.
Но тази граница може да бъде превърната в мост, докато обратната връзка е невъзможна. Ако някога човек осъзнае своето невежество, положи усилия да натрупа знания и естествено вече не е прекалено късно за това, тогава той може и да успее да измине пътя от единия бряг до другия. Границата ще падне и пред него ще се издигне моста на познанието. Но “строителите” на тази мислена връзка трябва да сме ние, никой друг.
Словото ни е дало толкова много. То е една от основните ценности на всеки народ. Трябва да бъде опазвано, ценено и да е повод за гордост, а не обратното.
Словото – граница или мост?
(есе)
Животът ни е динамичен. Часовете се нижат безмилостно и дните минават бързо. Колко сиво и потискащо би било ежедневието ни, ако не общуваме помежду си? Словото днес е спасение и мост към познанието, пречка и граница между различните езици и националности.
Всеки ден общуваме с много и различни хора. Водим диспути по различни проблеми от заобикалящия ни свят.Чрез словото изразяваме мненията, отношенията, емоциите си към околните. То е мост между нас.Чрез него успяваме да проникнем във въображението, в начина на мислене на другия. И така се сблъскваме с друг вид характери.С хора с различни норми, нагласи и ценности. И осъзнаваме колко е богат светът!Думите ни свързват!
Не съществува по-красив начин да изразим отношението си към околните от този да говориш с тях директно. Общуването облагородява думите ни и ни прави по-силни. Словото е най-силното ни оръжие. Понякога с една дума можеш да накараш останалите да се възнесат в мечтите си или да потънат в отчаянието си : да повярват в “Розовите приказки” или да се приземят в жестоката реалност.
Понякога човек се чувства безсилен да изрече мислите, които бушуват в главата му и предпочита да изрази емоциите си върху лист хартия! Може би така са се появили едни от най-личните стихотворения и най-откровените разкази за любовта, войната.
Със словото идва знанието. С негова помощ опознаваме миналото и настоящето. И мястото ни в него.То е мост между съвременното и миналото. Разбираме за други култури и народи. Обогатяваме душата си.
Думите са по-ценни от всеки един подарък! Понякога едно “обичам те” е много по-скъпо от шишенце парфюм. Защото ароматът на парфюма ще се изпари, а жарта на тази фраза ще те топли винаги, когато студенината на отчаянието се прокрадне в теб.
Дали се замисляме колко народи са пръснати из целия свят и колко различни култури, ценности, норми, идеали и езици ни заобикалят? Ако се помъчим да изброим всички езици, ще осъзнаем, че те са неизчерпаеми. Те са колкото звездите в небето. Те са като капчици в безкраен океан.Владеенето на един от тях може да е тласък напред за едни и крачка назад за други.Незнанието им може да бъде граница между нас-хората, но ако взаимно допълваме познанията си, словото ще ни доближи до целта ни.
Ежедневно спорим. Човек е емоционален превъзбуден и рядко се замисля над това, което казва в гнева си. Често пъти нараняваме хората с думите си, без да осъзнаваме.
“Лоша рана заздравява – лоша дума не се забравя!” Думите ни нараняват , те са горчиви и ние не можем да ги преглътнем и забравим. Само с една - едничка лоша дума човек може да си създаде неприятели.И тук словото е пречка. Една обидна дума може да развали отношенията между приятели, като ги превърне във врагове.
Човек не може да живее пълноценно, ако не обогатява културата си. За да се доближи максимално до историята на други народи, той трябва добре да е опознал своята. А историята не съществува без памет. Няма памет без знание, няма знание без слово!
Към кого бих се обърнала с молитвени думи ?
Първото, за което се сещам , когато си задам въпроса – към кого бих се ообърнала с молитвени думи , е Бог . Вярата ми в него е изключително силна . Единствено към него бих се обърнала с молитва , защото вярвам че е спасител не само на мен , а на всички живи същества на тази земя . Не мога да си представя , когато срещна трудност и се нуждая от помощ, какво ще се случи , ако не се обърна към Бог . Вярвам , че всичко , което съм постигнала е благодарение на него , защото той ни пази и закриля .
Господ е създал света . Разделил е светлината и мрака, сушата и водата , създал е растенията и животните, а последното му дело е човекът.Той създава нас - хората и от него зависи нашия живот . Когато правим добро , Господ ни възнаграждава , а когато вършим злини ни наказва . Той е нашия спасител и закрилник . Единствено към него бих се обърнала така както към никой приятел или друг човек с молитвни думи . Молитвените думи са нещо свещено и истинско .С тях ние изразяваме чувствата и болките си , като аз мога само да се обърна с тях към Бог , защото вярата ми в него е неугасима .
Всяка сутрин , когато се събудя и отворя очи , виждам погледа на Бог – Исус Христос – на иконата над леглото ми . Свивам очи и събирам ръце , като произнасям наум молитвени думи – за здраве , за успех ,през деня, за спокойствие и не на последно място за доброто на близките ми ,
Вярата в Бог в сърцето ми е неугасима .Смятам и чувствам ,че той е създал света и ни наблюдава от небето . Не мога да спра да мисля, че той ни гледа и помага. Вярвам , че само Господ може да ме избави от нещастия и скръб, както смятам, че той само може да спаси човеците на тази земя. Именно към него бих се обърнала с молитвени думи. Той е надеждата на моето сърце да се сбъдне това, което искам. Имам ли някога трудности и се нуждая от помощ и подкрепа, бих се обърнала и се обръщам към Бог , защото вярата ми в него е по – силна от всичко. Тя побеждава всички отрицателни емоции и лоши чувства в мен, като надеждата за по –добро се увеличава.
Непрекъснато се сблъсквам с какви ли не проблеми и в повечето от тях отчаянието ми достига крайна степен . Какви ли не проблеми имаме всички хора ? Разбира се , че трябва да си помагаме . Много често изричаме различни молби към хората , от които сме заобиколени . Винаги , когато се нуждая от помощ се обръщам към приятелите си . Винаги , когато някой отправи молба към мен се опитвам да помогна. Смятам , че хората ,за да оцелеем ,трябва да си помагаме и непрекъснато да изричаме тези думички……………Да , но молитвата е по – различна . Молитва мога да отпрвя единствено към Бог . Само той може да чуе тези молитвени послания от мен . Той е Бог и моят спасител . Вярата в сърцето ми , че Господ решава съдбата ми и е единственият избавиител от проблеми и нещастия е силна. Вярвам ,че на него дължа всичко , което имам и бих се помолила и се моля само на него . Моите лични молитвени послания , изникнали от сърцето ми , могат да бъдат единствено отправени към Бога на земята и този свят , моя – нашия Бог – Исус Христос.
Когато човек вярва в нещо или някого , вярва, че само той може да го избави и спаси от всичко лошо. Когато срещне трудност , се обръща към него за помощ , защото вярата не може да се изгаси . Не винаги може да сещне човек до себе си с истиснки добри и положителни чувства . Смятам , че са рядко хората , които не биха изневерили на приятелството . Аз се радвам с това , че вярвам в Бог , защото не се съмнявам в неговата добрина и милосърдие . Той е моят спасител и само към него бих се обърнала с молитва за помощ . Само той заслужава молитвените послания , изречени не от устата , а от сърцето ми и душата ми .
Към кого бихме се обърнали си молитвени думи?
Ако чужденец посети България по време на празници ще остане с впечатление, че българският народ е вярващ. По празници църквите са пълни. Хората се бутат и блъскат, за да влязат в Божия храм.В това няма нищо лошо. Проблемът идва от там, че ние сме вярващи само по празници. Само тогава се сещаме, че съществува Бог, че трябва да се молим, че трябва да вярваме. В другото време църквите са празни. Само някоя баба може да се види. Защо е така? Дълги години българинът е нямал право да ходи на църква. Моята баба казва, че така сме натрупали грехове, които дълго ще изстрадваме. Но защо човек трябва да ходи на църква и да се моли? Какво представлява молитвата? Кога трябва да се молим?
Молитвата е особено състояние на духа. Душата иска да влезе в Духовния свят, да бъде прегърната. Както организмът има нужда от въздух, за да съществува, така и душата има нужда от молитва, за да се храни нашето духовно тяло. Молитвата е акт, чрез който ние искаме да бъдем чути, да се сдружим с онзи Всевишния, да разрешим нашето противоречие, нашето мъчение.
А съществували Бог? Или ние сами определяме съдбата си? Едни хора вярват в Бог, други не. Всеки има обяснение за себе си: Аз вярвам в Бог, защото…….Аз не вярвам в Бог, защото….
Обикновено човек решава да се моли когато има определен проблем. Нещо го мъчи, нещо му създава неприятности или когато иска нещо хубаво да му случи. Тогава се сещаме за Бог.
Тези, които не вярват в Бог обикновено са хора, които дълго са се молили, но Господ не ги е чул. Нещо се е провалило, нещо лошо им се е случило, а най-често обичан човек е починал. Тогава животът става труден, нежелан. Молитвените думи са се оказали безсмислени. Резултатът – няма Бог.
Другите хора са вярващите. Те обичат Бог, те вярват в неговото съществуване. Може би защото той им е помогнал в тежък момент, случило се е чудо, животът е станал по-добър, любимият човек е оздравял. Или просто вярват, заради самата Вяра. Останала им е само Вярата. Тя им дава сили да вървят напред, да се справят с проблемите и да живеят. Дори да си сам, да нямаш никого до себе си, да си отчаят ако чувстваш Бог, ако усещащ, че той е с теб ще продължиш напред и ще оцелееш!
Трябва ли да се ходи на църква? В библията пише, че човек може да се моли и сам, да се отдели от другите, да намери единение. Защото така се концентрира по-добре и Бог е по-близо. Следователно това, че българинът рядко ходи на църква не означава, че той не е вярващ.
Вярата е нещо, с което сме захранени още от самото ни раждане, нещо с което живеем и нещо, което имаме в себе си и то ни помага да преодоляваме по-лесно проблеми, да оцеляваме след битките с Живота.
А какво са думите? Те са онези свързващи елементи, чрез които нашата душа търси и намира Бог.
Молитвените думи са нещо съкровено за всеки индивид. Всички се молят различно, думите са различни, ние сме различни. Но Бог е един. Той чува всички. Помага не само на праведните, вярващите и добрите, но и на грешните. Защото всеки осъзнат грях дава възможност за изкупление и нов живот.
Към кого отправяме нашите молитвени думи? Отговорът е само към Бог. Но защо Бог не ни чува винаги? Защо често нашите молитвени думи остават само думи.
Бог е навсякъде, той чува и вижда всичко. Въпросът е, че често хората иска от Бог неважни за съществуването им неща, а забравят най-ценното-здравето, разбирателството в семейството, щастието и онези малки подробности, които ни си мислим, че те проста са даденост. Но не е така. Бог се грижи за нас и за тези неща, които ние оценяваме, тогата когато вече сме ги загубили.
В миналото българите често са се молили задружно за дъжд, за плодородие, за здраве. За какво се моли днешният български народ? Колкото и да не ми се иска трябва да призная, че ние най-често сме обединени единствено, когато играе българският национален отбор по футбол. Тогава всички допиране ръце и задружно се молим и този път Господ да е българин, както някога си, когато в далечна 1994г., нашият национален отбор е играл на полуфинал на Световното първенство по футбол в САЩ .