Анализ на героите от "Дервишево семе" [Архив]

sherry

10-04-2008, 13:21

Ето за Силвина:

Образът на Силвина в “Дервишово семе”

“Дервишово семе” е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода. В центъра на този възел се намира Силвина, която е основната причина за омразата, която Рамадан и Руфат изпитват един към друг. В разказа се разкрива един важен нравствено- етичен проблем- проблема за избора на начин на живот. Описва се сблъсък между родовите повели и повелите на сърцето. Конфликт, който остава неразрешен.

Силвина се появява почти в началото на разказа. Авторът започва описанието й с външния й вид, за да може читателят да изгради по-добре първите си представи за героинята. Тя завладява с обаятелния начин, по който я описва Рамаданчо:”…видях момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета…” За да допълни описанието на Силвина, Хайтов я обрисува още по-пълно през влюбените очи на Рамадан:”Имаше едни коси…руси! Ако се поместиш- жълто злато като живо заиграваше по тях!”

Описанието на Силвина се обогатява и от речта й. Това, че тя почти не участва на думи в разказа, показа нейната покорност, но в никакъв случай незаинтересованост. Въпреки това репликите й оказват силно въздействие, както върху читателите, така и върху останалите герои:” Ако той беше звяр, не ставай и ти.” Тези думи отправени към Рамадан го възспират от отмъщение, но не разколебават напълно намеренията му.

За миналото и за корените на Силвина не се знае почти нищо. В разказа братята й- Юмер и Реджеп са представени като семейството й. Но тяхната алчност и коравосърдечност ги отчуждават от нея. Относно дома й се знае, че не е от село, а от колибите. Това, че е от колибите не показва особено добро социално положение, това че са отделени от мнозинството показва лошото им материално положение.

Психологическата характеристика на Силвина е изградена най- вече чрез преживявания, защото не се набляга на нейните мисли и чувства. Тя “бавно стъпваше по двора, като да беше извървяла много път”. Това нейно описание по-скоро разкрива психическата, отколкото физическата й умора. Силвина никога не прави собствен избор, тя винаги се подчинява на останалите, което до известна степен й попречва да води пълноценен и щастлив живот.

Отношението на Рамадан към Силвина е много мило и любвеобилно, поради факта, че той е влюбен в нея. За разлика от него отношението на Руфат е зверско и нечовешко:”оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто…като диво я захапваше.”

Силвина не се изявява с постъпки или действия, но именно нейното търпение и покорство я извисяват духовно и я възвисяват като личност.

Рамадан:

Героят на Рамадан

Съчинение – характеристика

Разказът на Николай Хайтов “Дервишово семе” е история, наситена с емоционалност и конфликти. В тази творба изпъкват ярко създадените образи. Един от тях е този на момчето, което разказва –Рамадан.

Този герой се появява директно в текста още с първите думи: “Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза”. Вметнатият израз “да ти кажа” е маркер на аз- повествованието. Чрез следващите изречения все по-осезаемо се усеща присъствието на героя –разказвач в текста и образът му постепенно се разгръща: “Бях тогава на четиринадесет ненавършени години, без майка и баща”. За неговия живот е дадена нова информация –уточняват се възрастта му и сирашката му участ. Рамаданчо е много малък и вече е загубил родителите си. Тежък е живота му и все по-тежък ще става.

Портретът на героя не е богато детайлизиран: “на четиринадесет ненавършени години”. Явно момчето на вид е обикновено, тъй като няма описание на външността му. Възрастта му е единствената насока в това отношение.”Тоя възел” е завързан в неговия живот на тази крехка възраст и това внушава сложността на проблема, с който се е сблъскало това младо момче. Върху вида на дрехите му също не е наблегнато, те са описани само с няколко детайла: “вапцани потури, с капаци и гайтан”. Тези потури са подбрани от момчето. Облеклото е единственото нещо, за което има думата младежът дни преди сватбата. Дрехите са предмети без някакво по-особено значение. На Рамадан му е зададен въпрос, свързан само с материалното: “Вапцани ли искаш или сури?”. Той няма власт над духовните решения в живота си. Не е зачетено правото му да избира житейския си път.

Речта на Рамадан разкрива голяма част от характеристиката на героя. В повествованието той предава както случилите се събития, така и своите оценки и отношение. Още в първото изречение: “Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза.” се усеща интонация, наситена със страдалчески нюанси. Възелът, заплетен в душата му, го измъчва и от него води началото си неговият разказ. Прикрито негодувание се долавя в изреченията: “Друго питане не ме попита. Годиха ме, жениха ме –това беше всичкото питане : “Вапцани ли искам или сури?”. Той не изказва ясно недоволството си от налагането на решения, засягащи неговия живот. По-късно той ще събуди духа си и ще прояви непримиримостта си с такова предопределяне на съдбата му. Вече женен, той остава насаме с невестата си и първата брачна нощ –най-съдбовната от всички други, те превръщат в игра –игра, чийто изход ще бъде неочакван. За тази игра Рамадан казва: “Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”. По особено колоритен начин той разкрива раждането на любовта в неговото сърце. С дълбока емоционалност предава жестокият начин, по който му отнемат тази любов и отражението, което оказва това върху него. За своята привързаност към Силвина той говори със съкровеност и интимност: “Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите”. Когато жена му е вече отделена от него, светът му се срива и страданието му помага да достигне до житейските прозрения: “Когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява”. С болка Рамадан разказва за слугуването си на Руфат, на което се унижава от любов към Силвина.: “Грея и топля тоя, дето четиредесет години ме е държал ту в огън, ту в лед!”. С речта си той се разкрива като човек, обичащ до лудост и жертващ всичко за тази любов.

Биографията му разкрива част от характеристиката на героя: “Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със стар бубайка и баба”. Неслучайна е загубата на двамата му родители и това, че остава сам да се бори с трудностите на съдбата. Лишен от майчина и бащина помощ и подкрепа, оставен на житейските разбирания на дядото и бабата, Рамадан трябва сам да се справя с наложената му роля.

Социалното положение на героя разкрива още детайли от живота му. Той не е нито много заможен, нито много беден. В текста не се акцентира на материалното му състояние, защото душевно е пренаситен от емоции и други са важните неща за него. Женен е два пъти, като от втория брак има дете. Живее на село, не е образован, пасе козите и върши другата мъжка работа. Той изпълнява, това което се иска от него –създава семейство, занимава се с определената му работа и привидно се съобразява с повелите на рода, но вътрешно той не изневерява на своята любов и остава предан на своя стремеж към щастие.

Психологическата му характеристика е разкрита чрез чувствата, мислите и преживяванията на героя. Той е силно привързан към Силвина. Всичко, което иска той, е да бъде оставен да се наслади на щастието с нея, но за съжаление спокойствието е така недостижимо. Разделен от своята невеста, той изгубва смисъла на живота си : “Чучело видял ли си, натъпкано със слама? Няма вътре нищо. Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама”. Образното сравнение създава представа за истинско и неподправено страдание. Рамадан не може да гледа Силвина в чужди ръце, знаейки, че тя вече не му принадлежи, и тази забранена любов изсмуква силите му. Ден след ден той все повече затъва в блатото на своята мъка: “сърцето ми се топеше като свещ”. Един неин поглед е достатъчен, за да се възвърне светлината в съзнанието му. Той я обича много силно и тази грешна обич обърква живота му.

Поведението му, отделните действия и мотивите за тях ваят един образ на горд, непримирим, но много нещастен човек. Той си пробива дупка в плета, защото не може да живее без дори да вижда своята изгубена невеста и защото с цялото си сърце посвещава целия си живот на жената, която обича. Въпреки че всеки ден съзнанието му се изпълва от желанието за мъст, той все отлага изпълнението на своето отмъщение от страх, че това завинаги ще го откъсне от възможността поне да вижда любимата си. Наранената му гордост и болката от изгубената любов заслепяват всички предразсъдъци, но той е принуден да поддържа живота на човека, за когото би дал всичко да бъде мъртъв: “Сега работата горе-долу тъй върви: “Бода си очите, трепя си ръцете да сеча (...) и снагата си троша (...) А не мога да спра. Спра ли, Силвина трябва да сече”.

Отношението на Рамадан към другите герои изяснява безизходното му положение на кръстопътя между любовта и родовите традиции. Женен за друга и разделен от Силвина, той продължава да я обича и да търси начин да я вижда. На жена си и детето не обръща никакво внимание, считайки че след като родът го е задължил да се ожени, не може да го накара да обича против волята си. Въпреки безграничната си омраза към Руфат, Рамадан му слугува доброволно, отлагайки момента на своето отмъщение. С волята на дядо си младият внук вътрешно не се съгласява, но не се противопоставя явно и открито на наложената му съдба.

В това произведение не е ярко изразено мнението на Хайтов като автор, защото героят е поел ролята и на разказвач, защото само той може да изплаче болките, които мъчат душата му, по-добре от всеки друг. На места Рамадан се обръща към самия себе си, може би защото е по-лесно, когато тези неволи са чужди, а не негови: “Хайде, Рамадане, да те видим как се носят три неща само в едни ръце! Три неща: душманин, дете и жена! Слама –чучелото да подпира... А джигера и сърцето ти –у касапина Руфат, свива ги, както си ще!”. Но за жалост Рамадан не може да избяга от незавидната си съдба.

С разказа си “Дервишово семе” Николай Хайтов разкрива образа на Рамадан –един човек, който през целия си живот е обречен да се бори за отнетата си любов. Той пренебрегва своето семейство в жаждата си да бъде със Силвина. В безкрайна мъка се превръща житейският му път и накрая той става слуга на болния Руфат и се заема да топли едно ледено тяло и едно ледено сърце.