PDA

View Full Version : История-7клас



Karin_Vall_Gabbriel
10-04-2008, 13:20
Здравейте,в нета не мога да намеря точна информация. Трябва ми малко помощ по история (от 7клас). Ето и въпросите:

1.Възникването на Рим

2.Реформите в републиката (Братя Гракхи,Гай Марий)

3.Реформите

4.Императори:

4.1-Траян
4.2-Нерон
4.3-Калигула
4.4-Хадриян
4.5-Октавиан
4.6-Константин Велики

5.Причините за кризата в Римската империя:
5.1-икономически
5.2-политически

6.Кога избухват най-големите възтания?(робски)

7.Християнството:
7.1-кога?
7.2-къде?

8.Кога е гибелта на Западната Римска Империя и до какво довежда тя?

ПП: това ми трябва за контролно,затова е толкова много. Ако някой има учебик или нещо такова,може от там да види. Мерси страшно много!

sherry
10-04-2008, 14:13
1. Възникване на Рим - http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_8957.html
http://rim.start.bg/article.php?aid=6602

В първия линк има за реформите.

Ето за императорите:
Траян:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D 1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD

Нерон:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD

Калигула:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0

Октавиан:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD_% D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82

Константин Велики:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D 0%B8%D0%BD_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8


193—197 г.
Гражданска война. Начало на криза в римската империя. Борба между конкурентите за императорския престол, в която се слъскват интересите на господстващите робовладелски слоеве с интересите на провинциалните армии. Претарианците и провинциалните войски издигат свои кандидати за императори. В борбата надделява силната дунавска армия, която провъзгласява за глава на империята наместника на Панония — Луций Саптимий Север — талантлив пълководец, който поставя началото на нова династия — на Северите.

234—235 г.
Принудени от заплахата на съседните германски племена за нахлуване в пределите на империята, привържениците на Мамея (майката на императора) изпращат при германците делегация за водене на преговори за мир. Новината за сключване на мир предизвиква недоволство сред войните и в легионите избухва бунт. Александър Север и приближените му са зверски убити. С гибелта на императора завършва династията на Северите. Римската държава навлиза в период на икономическа и политическа криза.

Тук има за християнството:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2100


Ето по последния въпрос:

Западната Римска империя престава да съществува през 476 г., когато германският вожд Одоакър сваля от трона последния император Ромул Августул.

Karin_Vall_Gabbriel
10-04-2008, 21:45
мерси много

BojidarGeorgiev
06-18-2014, 12:18
1. През 509 г. Пр.Хр се установила нова форма на управление - република. Тя се основавала на властта на гражданите , обединени в народни събрания , на магистратите , които управлявали републиката , и на сенатата , в които влизали бивши магистрати и представители на най-влиятелните римски фамилии.

193—197 г.
Гражданска война. Начало на криза в римската империя. Борба между конкурентите за императорския престол, в която се слъскват интересите на господстващите робовладелски слоеве с интересите на провинциалните армии. Претарианците и провинциалните войски издигат свои кандидати за императори. В борбата надделява силната дунавска армия, която провъзгласява за глава на империята наместника на Панония — Луций Саптимий Север — талантлив пълководец, който поставя началото на нова династия — на Северите.

234—235 г.
Принудени от заплахата на съседните германски племена за нахлуване в пределите на империята, привържениците на Мамея (майката на императора) изпращат при германците делегация за водене на преговори за мир. Новината за сключване на мир предизвиква недоволство сред войните и в легионите избухва бунт. Александър Север и приближените му са зверски убити. С гибелта на императора завършва династията на Северите. Римската държава навлиза в период на икономическа и политическа криза.

3.Римските власти не правели особена разлика между християни и юдеи. Клавдий изгонил и едните и другите от Рим, когато възникнал конфликт между живеещите в града юдеи и последователите на Павел. Първото гонение било подето от Нерон след пожара в Рим през 64 г., за който християните били обвинени /справедливо или не/. За разлика от юдеите римляните били индиферентни към християните - Римският пантеон бил препълнен с чужди и свои богове, а вярата в Древните богове през Принципата била трансформирана в уважавана традиция, изразяване на лоялност към държавата. Развитието на философията направило по-интелигентните римляни атеисти. Самите императори нанесли смъртоносен удар по античната религия, тъй като изисквали божествени почести за себе си. Естествено никой не вярвал, че лудият Калигула, пияндето Вителий или развратникът Отон и тям подобни са богове, но така постепенно хората престанали да вземат насериозно Юпитер, Юнона, Марс, Венера и останалите богове....
Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по доноси от страна на юдеите или според закона на император Траян, забраняващ обществата /християните били разглеждани като общество, наравно с това на обущарите или пожарникарите и били гонени поради тази си причина, а не заради вярата си/.
Самият Траян се отнасял с безразличие към християните, а след като забранил всякакви доноси Християнството свободно се ширнало по цялата империя....
За консолидацията на християните повлияло до голяма степен въстанието на Бар-Кохба през 135 г., когато въстаналите юдеи зверски избивали живеещите в Юдея и Палестина християни.
През 155г. християните официално започнали диспут, защитаващ религията им. Юстин Философ формулирал принципите на Християнството, различаващи се от тези на юдаизма и елинизма. Той отхвърлил вярата в Древните богове и жертвоприношенията. Оттогава всеки, който се смятал за християнин трябвало да вярва единствено в Християнския бог.
Само че войнишките императори изисквали от поданниците си знака на политическата лоялност - признаването на правителя за бог и жертвоприношения пред олтара му. Християните отказвали да признаят за бог бивш центурион или сенатор, но пък били готови да му служат като на правител. Е, тази полуотстъпчивост довела до масови гонения срещу християните през 3 в.
През 313 г. Константин победил в борбата за власт и след като станал едноличен господар на империята с Миланския едикт признал християнството за равноправна на останалите религии.