Ренесансовият човек, изобразен в „Декамерон” на Бокачо
Ренесанса, най-плодотворната епоха в човешката история, настъпва когато чумата завладява Европа. Любовта към бог не е толкова силна. С Възраждането идва една нова култура на антропоцентризъм, където живота вече е в ръцете на човека. Променят се коренно възгледите на европейците във всеки аспект от бита и духовното.
„Декамерон” е книга, написана за възродения човек. Героите на новелите, както и самите разказвачи вече са Ренесансови хора с нови разбирания и идеи. Контраст със средновековието проличава в модерното отношение към любовта, бога, жените, отмъщението, към смеха и веселието.
Разказвачите – седемте дами и тримата младежа са ярък пример за хора на Ренесанса. Действията които предприемат в началото на романа показва най-добре техните качества. Те са млади и постъпват разумно. Не се подвеждат по останалите, които в страха си от чумата се отдават на похотливост, хазарт или други недобродетелни занимания. Десетимата се оттеглят от града, където в този период цари недобродетелното и непристойното поведение. Постъпват по най-добрия възможен начин по който могат за да спасят живота – най-важната ценност за новата епоха. Те бягат от грозните гледки и опасността. Отдават се на веселие – израз на жизнерадостността на Ренесанса. Въпреки, че са млади мъже и жени, те не пристъпват границата на благоприличието. Има ред, а не хаос. Не прекаляват с нищо. Водят се от разума. Всички тези качества правят десетимата разказвача Ренесансови хора.
Като такива те имат ново, модерно отношение към нещата от живота. Пример за това е любовта. Тя е разгледана цялостно от автора, понеже е най-прекият път към щастието. Героите му се стремят всячески да я задоволят и на това се гледа с одобрение, защото според разбиранията на Ренесанса физическите потребности са най-важни. Шестата новела, разказана третия ден, новелата за Катела и Ричардо, показва че правилното разбиране за любовта, това, което носи щастие, е именно плътското. Хората воюват за него. Като начин да спечелиш любов се намесва хитростта. Пример е разказът за коняря и краля. Но в любовта не може само да се хитрува. Това се наблюдава в първата и деветата новела на петия ден. В тях се вижда, че героят трябва да е благороден и всеотдаен за да спечели дамата на своето сърце.
Отношението към жената в „Декамерон” също е различно от средновековното. Седемте дами се приемат за непостоянни, вироглави и малодушни. Дионео обаче твърди, че групата им се основава благодарение на женския разум, че заслугата не е на мъжете. Дамите от новелите са представени като съобразителни, тактични, остроумни и достойни – добродетели на Ренесанса. Шестият ден започва с разказ, в който жената проявява тези качества за да пребори словесно мъж. Това е нова светлина, в която се представя дама. В шестата новела на деветия ден също има подобен момент. Там жената се представя като човек, който търси начин да задоволи любовта си, но и придава благочестивост на ситуацията. Дамата бива равнопоставена на мъжа.
В новата епоха отношението към църквата се променя изцяло и това проличава и в романа на Бокачо. Ренесансовата култура е антропоцентрична. Вярата в бог остава силна, но отношението към църквата се променя. Църковните ритуали са обявени за самоцелни. Бокачовите думи осмиват свещениците и монасите като хора, които не служат на бога, а само на себе си. Същото показват и новелите, където църковните служители винаги са разобличени. В новелата за Мазето и монахините, в тези за монасите Рустико и Алберто проличава, че църковните служители с нищо не се различават от обикновените хора. Те също търсят задоволяване на любовта си с цената на всичко.
Отмъщението е един от белезите на Ренесансовия човек. То е често срещано в разказите на седемте дами и тримата младежа. В отминалата епоха е било средство, използвано от боговете, докато сега с него си служи човекът. Хората си служат с отмъщението когато са наранени или огорчени. За тях то е просто още една възможност да творят.
В средновековието смехът е бил олицетворение на дявола. В „Декамерон” той е начинът да се отърсиш от тревогите си и да се насладиш на живота. Десетимата разказвачи се вкопчват в смеха и веселието като единствената възможност да се спасят от заобикалящата ги ужасяваща реалност.
„Декамерон” е една от вечните книги на литературата. Той е един от първите романи на Ренесанса. Скандализирал е обществото до толкова че самият автор се отказва от творбата си. Но произведението ще остане неизчерпаем източник за битовите и духовните проблеми, които вълнуват новия, ренесансовия човек.
Сега виждам, че има много пропуснати запетаи в работата. Добави си ги.
Намерих още един ЛИС, мисля, че е по-добър от първия, използвай го:
Ренесансовата визия за света , отразена чрез авторовите намеси в ‘’Декамерон’’
Светът в “Декамерон “ е този , в който персонажите проявяват различни страни от характера си , разкривайки своята жизнена философия . Чрез разказаното в новелите читателят има възможността да се докосне до човешките взаимоотношения , отразени в Бокачовата творба . Те са изпълнени с лични амбиции, пристрастия , мъдрост , наивност , добронамереност, злост или завист .
По своята композиция “Декамерон” е замислен като сборник с разкази . Книгата съдържа сто новели , разказани за десет дена от седем жени и трима мъже . Самият автор дава тълкувание на жанровия смисъл : “…в подкрепа и за утеха на всички обичащи …възнамерявам да разкажа сто новели или басни , или параболи , или истории , както щете ги наречете “ . Всеки ден се избира крал или кралица , като те решават каква да бъде темата и разказват по десет новели . Често те се обединяват от общ замисъл . На пръв поглед това изглежда странно , като се има предвид хаусът , който цари в града. Не трябва да забравяме , че героите се намират на място , на което прекрасната природа и чистят въздух заместват досегашните им тревоги . Така се създава уютна атмосфера , в която човек може да разсъждава върху смисъла на ценности от живота . Обсъждайки такива теми , героите достигат до проблема за човешките недостатъци , които преди са били осъждани и строго наказвани , а това най- често са любовната страст или плътската наслада . Сега те се възпримат по – благосклонно . Въпреки чумната епидемия някои човешки качества дълбоко са пуснали своите корени и не могат така лесно да бъдат премахнати от живота на хората .
“Декамерон” представлява един нов ренесансов поглед към живота и ценностите в него . Той е осъществен с помощта на Бокачо , като интересното е ,че хуманното начало , което авторът се опитва да съживи , е нарушено през Средновековието , защото по това време се е смятало , че интересът към човешкото тяло и неговите потребности е грях , който не трябва да се споменава .
Сюжетът започва в църквата “Санта Мария Новела “ , а това показва тяхната обич към Бога . Във времето , в което стотици хора умират от коварната болест , младите мъже и жени са намерили сили и желание да се помолят за тяхното здраве и дълголетие . Героите обаче не решават да прекарат времето си в молитви , а точно обратното отиват далеч от града, където забравят досегашните си тревоги , прекарвайки дните си в забавления . Младите хора предпочит райската природа пред светата обител , защото това е една от промените в техния живот след настъпването на Ренесанса .
Героите следват своя разум , като по този начин прекарват десет незабравими дена . За кралица на първия от тях е избрана Пампинеа , която със своята строгост се оказва чудесен организатор . Тяхната група трябва да се забавлява , без да има някакви проблеми . Седемте дами служат за вдъхновението на мъжете , като те едва ли биха се справили без нежната половинка от човечеството . Самият автор акцентира върху това по един или друг начин . Жените са приятна компания за мъжете не само със своите истории , но и с качествата , които притежават . Времето , прекарано заедно им доставя взаимно удоволствие и радост . Младите герои са избрали живота пред смъртта и го живеят според техните неписани правила и закони . Мястото , където се развива действието контрастира на мрачната обстановка от големия град . Времето им преминава сред “шеги и закачки”. Любимо занимание за младите хора са песните . Те най-често са “весели и приятни “ . Героите обсъждат различни теми , като основното правило е да говорят само за “приятни неща”. Много често младите хора са осъждани за своето действие , като са обвинявани в безделие , но Пампинеа дава много точен отговор на това : “Всеки , който се е родил на този свят има естественото право да поддържа , да пази и защитава , доколкото е възможно , своя живот …”. Те впечатляват с това , че не стоят безделно , а търсят път за спасение . Героите го намират на едно място , което може да бъде сравнено с рай : “Там се чува песента на птиците , зеленеят се хълмовете и долините … навсякъде е пълно с какви ли не дървета, а небето изглежда по- просторно ...” . Контрастира не само облика на “райското място” с този на големия град , но и поведението на различните хора . Едните са избрали доброволно смъртта , докато другите се стремят да избягат от нея , напускайки мястото, където се развива болестта . Тези хора се ръководят от максимата , че най- силното лекарство срещу всяка болест е силата на духа . Героите избират техния лек да бъде разказването на различни забавни и поучителни истории . Всички те са свързани с човека , като едни от най- честите теми са за : любовта , изневярата , съдбата , разумът и човешките добродетели . Разказаното ни насочва към това , че човекът представлява интерес със своя разнообразен , пълноценен земен живот , като той е предаден по един нов начин , подчинен изцяло на хуманизма . Често в новелите се разказват истории , представят се различни недостатъци от човешкия живот , като по този начин те служат за урок на всички останали .
В преобладаващата част от новелите водещ е мотивът за любовта . Тя е представена като силата , която движи света . На нея са подвластни всички . Това чувство не остава непознато дори на тези , които са дали обет за целомъдрие . В обществото има изключително много прояви на любов . Вълшебното чувство променя всички . Такава е историята на ревнивия Ферондо (новела осма , ден трети ), който преминава през “чистилището “ , измислено от невярната му жена и нейния любовник . Ревнивецът плаща за греховете си , докато абатът се забавлява с неговата съпруга . Накрая мъжът е изцелен от своята “болест” и всичко продължава както преди . Този пример ни убеждава в това колко изобретателни могат да бъдат хората , преследвайки любовта .
За съжаление не сме свидетели единствено на чистата и дълбока любов , а и на тази , която завършва с тъжен край . Джербино пристъпва честната дума , дадена някога от неговия дядо и напада кораба на туниския владетел , като неговата цел е да плени дъщеря му . С това свое действие той причинява нейната смърт и тази на защитниците й . За своите деяния получава подходящо възмездие – загубва главата си . Любовта му не е споделена , но е възвишена .Тази новела ни убеждава в това , че магическото чувство трябва да се изживява пълноценно и от двамата , а не чувствата на единия да заместват тези на другия . В една част от историите смъртта става техен край.
Бокачо защитава идеята , че влюбеният човек се превръща в слепец , като не зачита правото на щастие на другия .
Светът в “Декамерон “ е този , в който персонажите проявяват различни страни от характера си , разкривайки своята жизнена философия . Чрез разказаното в новелите читателят има възможността да се докосне до човешките взаимоотношения , отразени в Бокачовата творба . Те са изпълнени с лични амбиции, пристрастия , мъдрост , наивност , добронамереност, злост или завист .
По своята композиция “Декамерон” е замислен като сборник с разкази . Книгата съдържа сто новели , разказани за десет дена от седем жени и трима мъже . Самият автор дава тълкувание на жанровия смисъл : “…в подкрепа и за утеха на всички обичащи …възнамерявам да разкажа сто новели или басни , или параболи , или истории , както щете ги наречете “ . Всеки ден се избира крал или кралица , като те решават каква да бъде темата и разказват по десет новели . Често те се обединяват от общ замисъл . На пръв поглед това изглежда странно , като се има предвид хаусът , който цари в града. Не трябва да забравяме , че героите се намират на място , на което прекрасната природа и чистят въздух заместват досегашните им тревоги . Така се създава уютна атмосфера , в която човек може да разсъждава върху смисъла на ценности от живота . Обсъждайки такива теми , героите достигат до проблема за човешките недостатъци , които преди са били осъждани и строго наказвани , а това най- често са любовната страст или плътската наслада . Сега те се възпримат по – благосклонно . Въпреки чумната епидемия някои човешки качества дълбоко са пуснали своите корени и не могат така лесно да бъдат премахнати от живота на хората .
“Декамерон” представлява един нов ренесансов поглед към живота и ценностите в него . Той е осъществен с помощта на Бокачо , като интересното е ,че хуманното начало , което авторът се опитва да съживи , е нарушено през Средновековието , защото по това време се е смятало , че интересът към човешкото тяло и неговите потребности е грях , който не трябва да се споменава .
Сюжетът започва в църквата “Санта Мария Новела “ , а това показва тяхната обич към Бога . Във времето , в което стотици хора умират от коварната болест , младите мъже и жени са намерили сили и желание да се помолят за тяхното здраве и дълголетие . Героите обаче не решават да прекарат времето си в молитви , а точно обратното отиват далеч от града, където забравят досегашните си тревоги , прекарвайки дните си в забавления . Младите хора предпочит райската природа пред светата обител , защото това е една от промените в техния живот след настъпването на Ренесанса .
Героите следват своя разум , като по този начин прекарват десет незабравими дена . За кралица на първия от тях е избрана Пампинеа , която със своята строгост се оказва чудесен организатор . Тяхната група трябва да се забавлява , без да има някакви проблеми . Седемте дами служат за вдъхновението на мъжете , като те едва ли биха се справили без нежната половинка от човечеството . Самият автор акцентира върху това по един или друг начин . Жените са приятна компания за мъжете не само със своите истории , но и с качествата , които притежават . Времето , прекарано заедно им доставя взаимно удоволствие и радост . Младите герои са избрали живота пред смъртта и го живеят според техните неписани правила и закони . Мястото , където се развива действието контрастира на мрачната обстановка от големия град . Времето им преминава сред “шеги и закачки”. Любимо занимание за младите хора са песните . Те най-често са “весели и приятни “ . Героите обсъждат различни теми , като основното правило е да говорят само за “приятни неща”. Много често младите хора са осъждани за своето действие , като са обвинявани в безделие , но Пампинеа дава много точен отговор на това : “Всеки , който се е родил на този свят има естественото право да поддържа , да пази и защитава , доколкото е възможно , своя живот …”. Те впечатляват с това , че не стоят безделно , а търсят път за спасение . Героите го намират на едно място , което може да бъде сравнено с рай : “Там се чува песента на птиците , зеленеят се хълмовете и долините … навсякъде е пълно с какви ли не дървета, а небето изглежда по- просторно ...” . Контрастира не само облика на “райското място” с този на големия град , но и поведението на различните хора . Едните са избрали доброволно смъртта , докато другите се стремят да избягат от нея , напускайки мястото, където се развива болестта . Тези хора се ръководят от максимата , че най- силното лекарство срещу всяка болест е силата на духа . Героите избират техния лек да бъде разказването на различни забавни и поучителни истории . Всички те са свързани с човека , като едни от най- честите теми са за : любовта , изневярата , съдбата , разумът и човешките добродетели . Разказаното ни насочва към това , че човекът представлява интерес със своя разнообразен , пълноценен земен живот , като той е предаден по един нов начин , подчинен изцяло на хуманизма . Често в новелите се разказват истории , представят се различни недостатъци от човешкия живот , като по този начин те служат за урок на всички останали .
В преобладаващата част от новелите водещ е мотивът за любовта . Тя е представена като силата , която движи света . На нея са подвластни всички . Това чувство не остава непознато дори на тези , които са дали обет за целомъдрие . В обществото има изключително много прояви на любов . Вълшебното чувство променя всички . Такава е историята на ревнивия Ферондо (новела осма , ден трети ), който преминава през “чистилището “ , измислено от невярната му жена и нейния любовник . Ревнивецът плаща за греховете си , докато абатът се забавлява с неговата съпруга . Накрая мъжът е изцелен от своята “болест” и всичко продължава както преди . Този пример ни убеждава в това колко изобретателни могат да бъдат хората , преследвайки любовта .
За съжаление не сме свидетели единствено на чистата и дълбока любов , а и на тази , която завършва с тъжен край . Джербино пристъпва честната дума , дадена някога от неговия дядо и напада кораба на туниския владетел , като неговата цел е да плени дъщеря му . С това свое действие той причинява нейната смърт и тази на защитниците й . За своите деяния получава подходящо възмездие – загубва главата си . Любовта му не е споделена , но е възвишена .Тази новела ни убеждава в това , че магическото чувство трябва да се изживява пълноценно и от двамата , а не чувствата на единия да заместват тези на другия . В една част от историите смъртта става техен край.
Бокачо защитава идеята , че влюбеният човек се превръща в слепец , като не зачита правото на щастие на другия .
Обратно на споделената любов с трагичен край е представена несподелената , но с щастлив финал . Дори и парите не могат да купят чувствата на другите . В това се убеждаваме , като прочитаме новела девета (пети ден ), където се разказва за дон Федериго дели Албериги . Той е влюбен в една обикновена вдовица от народа , която обаче не споделя неговите чувства . Богатият човек пропилява цялото си богатство , за да я задържи до себе си , но накрая обеднява . Когато тя му отива на гости той вече е толкова беден , че няма с какво да я нагости и й поднася любимия си сокол . След като разбира за неговата постъпка мадона Джована откликва на чувствата му и двамата заживяват щастливо . Тази новела ни кара да се замислим над това , че дребните неща имат много голямо значение . Със своето постоянство човек може да получи наградата , за която толкова много се е борил , а в този случай това е любовта на любимата жена .
Разказвачите намират интересни истории , с които да привлекат вниманието на слушателите . Често се получават комични ситуации , но това е част от оживителния смях на младите хора .Понякога любовните интриги на влюбените надминават всякакви граници , но това са моменти от истинския живот , а той не може непрекъснато да се подчинява на правила .
Такава е историята , в която се разказва за кралския коняр . Той измамва кралицата , преструвайки се на нейния съпруг и се вмъква в леглото й . Кралят заподозрява измамата и остригва косата на провинилия се . Той от своя страна си служи с друг номер - реже косите на всички останали коняри . По този начин се отървава лесно , надхитрявайки краля .
Героите на ‘’ Декамерон ‘’ са много близо до философията на своя живот . Тя представлява интерес за обикновените хора , защото по времето на написване на Бокачовата творба много малка част от от тях са си задавали въпроси , свързани с живота . Това , което правят героите е присъщо за ренесансовия човек , тъй като той е освободен от веригите на ограниченията , съпътстващи Средновековието .
Новелите в ‘’Декамерон ‘’ имат поучителен характер . В тях съществува както тъжното, така и веселото , но в крайна сметка те въздействат оптимистично и жизнеутвърждаващо . Авторът се опитва да ни убеди в това , че любовта е едно прекрасно чувство, което си заслужава да се изживее , докато глупостта - да се счита за непростим грях . Ренесансовият човек трябва да бъде добре образован , да не се води от глупостта на останалите , да действа смело, енергично и да подхожда към всяко свое действие с необходимия разум , за да доведе нещата до желания край . Според Бокачо хората трябва да бъдат щастливи , защото смисълът на човешкия живот е на Земята , където дълг на всеки човек е да се научи да мисли и живее . В новата концепция се казва , че човек трябва да разчита преди всичко на себе си отколкото на другите , ако иска да бъде щастлив . Към това се стремят героите на Бокачо .
В заключение на ‘’ Декамерон ‘’ авторът подчертава : ‘’ Вероятно ще се намерят хора , които ще казват , че имам хаплив и отровен език , защото в някои новели изнасям истината за монасите … ‘’ , но ‘’Вярвам , че на тази земя няма нищо неизменно – всичко се поддава на промяна , сигурно същото се отнася и за моя език …’’ . За щастие в творбата тържествуват енергичните , млади , изпълнени със сили за нов живот хора . Те разчитат изцяло на собствените си способности , като в тяхната изобретателност , жажда за знания , щастие и любов намира своя израз една от най- важните черти за ренесансовия човек – съзнанието . Те разбират , че животът е висш дар , а личността всемогъща , когато трябва да направи някого щастлив . Тази нова концепция за света е началото на един по- хубав и модерен свят , чието начало е предсказано от автора още в неговия зародиш .
‘’ Декамерон ‘’ на Джовани Бокачо е реалистична картина на новия ренесансов човек с неговия различен и разкрепостен начин на живот . Хората са създатели на собствената си съдба , те са тези , които се борят за свобода и щастие , като в крайна сметка го постигат. ‘’ Декамерон ‘’ е една от вечните книги на човечеството . Бокачо я превръща в безсмъртна творба , която се чете във всички времена и всички възрасти .