justtellme
10-05-2008, 16:48
Обичам го. Искам да съм с него. Бях объркана и незнаех какво искам. Сега вече знам, но е късно;( Историятя ми сигурно ще ви се стори поредното клише. Може за вас да е така, но не и за мен. Познаваме се от близо 2 години. Харесах го още щом го видях. Когато разбрах,че и той ме харесва не можех да повярвам. Станахме гаджета, може да се каже, че той беше първото ми сериозно гадже. Тогава бях малка-на 16. Прекарвахме много време заедно-разходки, кафета-знаете как е. След 2-3 месеца на него му се наложи да замине задълго без негово желание и естествено искаше да знае дали ще го чакам. Сега като се замисля сигурно съм се уплашила от факта,че връзката ни става по-сериозна и му казах, че сигурно няма да мога. Ужасна постъпка, знам. Голяма грешка. Ако можех да се върна във времето ... но да не мечтая за невъзможни неща.. И така той замина. В началото не ми липсваше. Тогава излизах с едно друго момче и предполагам, че той е запълвал поне донякъде празнината в мен. После осъзнах всичко. Искам само моето си момче, което беше далеч и предполагам забравил за мен. В момет в който трябваше да го подкрепя аз не го направих. Миналото лято започнахме да си пишем и той ми каза, че иска да е с мен. Аз не мовжех да повярвам. Мислех, че сънувам. Явно ми беше простил. След това се случиха много неща, но ние така и не се събрахме. Говорили са му лоши неща за мен, все се случваха недоразумения. Преди няколко дни той ме покани да излезем и аз се съгласих.Не го бях виждала много, много отдавна, но често мислех за него. Но тогава имах гадже-М. Сигурно ще си помислите, че не съм постъпила добре спрямо М, но ми беше хубаво с него, а и все пак трябва да продължа напред, нали? Е сега осъзнавам, че това май е невъсможно. Та видяхме се с това момче и си говорихме за много неща. Накрая той ме изпрати до нас и ми каза, че ако не беше гаджето ми би ме целунал. Е не ме целуна, но въпреки това аз бях щастлива. Разделих се с гаджето си и казах на моето си момче, че искам да съм с него, а той нищо не ми каза. Не каза какво мисли. И понеже не беше в моя град каза, че като си дойде ще се видим. Съмнявам се това да стане :( а толкова много искам да съм пак с него. Вече незнам какво да правя. Казах му каквото чувствах и сега незнам какво да правя. Ако му се обадя или пиша, той ще реши, че съм някоя досадница. Ако нищо не направя сигурно ще помисли, че вече не чувствам същото. Моля се само, той да се съгласи и да се видим. Отчаяна съм. Не пишете злобни коментари плс:) Просто исках да споделя .... Ако някой е преживял подобно нещо нека даде някой съвет ...
Знам, че излезе малко дълго и благодаря на тези, който гопрочетоха
Знам, че излезе малко дълго и благодаря на тези, който гопрочетоха