Vasil40
10-06-2008, 20:04
Сред всичките отрицателни теми реших да пусна една положителна ;)
Това е историята как се запознах с любовта на живота ми, момичето което ме кара да заспивам и да се събуждам с усмивка на лицето си.
Миналата година, рожденият ми ден е в разгара си. Всичко беше супер до момента в който ми казаха да си пожелая нещо. Бях заобиколен от приятели си, но усещах празнина дълбоко в мен. Няколко пъти съм се опитвал да запълня тази празнина, но неуспешно даже само се задълбочаваше тази празнина. И така пожелах си да намеря накой, който да я запълни. На следващия ден един познат искаше да ми прати едни файлове, но тъй като нямаше skype си включих ICQ-то (не го бях включвал близо 2 години). Прати ми каквото имаше да ми праща и от мързел не си изключих ICQ-то.
В същото време на повече от 100 километра едно момиче решило да убие самотата като си почати с някой. Добавила няколко човека в ICQ листа си, но никой не й отговорил освен един, който внезапно изчезнал (явно му е спрял нета :-D ). След поредния неуспешен опит момичето решава да попита майка си да й каже някакво име на момче по което да търси. Майка й й казва "Васко" (познайте кой е щастливеца :oops: ). Получих поканата. Никога не приемам покани от непознати, тъй като всеки път само някакви реклами на сайтове ми пращат, но този път не знам защо, но реших да приема. Писахме си вечерта. На следващия ден тя ми писа отново, мислейки че съм я заразал защото била много малка (2,5 години по-малка от мен :-D ). Продължихме да си пишем следващите дни и тя ми допадна адски много като характер, а когато ми прати свои снимки напълно ми привлече вниманието :oops: . За Съжаление стана така, че някой ми отряза кабела за интернета и 2 седмици бях без нет. Нямах й телефона (БЕШЕ МИ ГО ДАЛА АМА АЗ ТЪПАКА ГО ЗАБУТАХ НЯКЪДЕ ](*,) ) . Тези 2 седмици щях да полудея. Всеки ден звънях и дигах скандал да ми оправят нета. И веднага щот ми го оправиха първото нещо беше да й пиша. Тя беше решила, че съм я забравил и до ден-2 щяла да ме махне от листа.
Мина още време и със есенният панаир се откри възможност да се видим (тя е от София аз от Пловдив). До тогава не й бях чувал гласа и когато ми се обади още при първото "Ало!" сърцето ми се разтуптя от този ангелски глас :oops: . Уговорихме си среща. Още от далече като я видях колко е красива усетих как краката ми се подкосяват и как целият се изчервявам :oops: . Стигнах до нея по най-заобиколния път (нещо за което ме базика и до ден днешен 8-) :-D ). Помня тази божествена гледка сякаш беше вчера (преди няколко дни й описах как беше облечена до най-малкиа детайл на блузата й при което реакцията й беше " :shock: ОЛЕ КАК ПОМНИШ БЕ ?!" :-D ). Прекарахме си чудесно онзи ден. През цялото време я гледах с разтуптяно сърце, мислейки колко е красива и как искам да я прегърна и целуна :oops: . Дойде време да се разделим и за моя най-голяма изненада тя ми се метна и ме стисна силно :oops: . Продължихме връзка по ICQ. Аз бях тотално хлътнал и исках да и призная чувствата си, но се чувствах несигурен след само 1 среща. За мое щастие тя отново се оказа по-решителна И ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН ИЗРЕЧЕ ТЕЗИ ДВЕ ДУМИ, КОЙТО КАЗАНИ С НЕЙНИЯТ АНГЕЛСКИ ГЛАС И ДО ДЕН ДНЕШЕН МИ НОСЯТ ТАКАВА ОГРОМНА РАДОСТ " ОБИЧАМ ТЕ!"
Нещата се стекоха така, че доста време не успяхме да се видим, но когато се видияхме просто не можех да я пусна от обятията си. По нататак поради лютата зима отново не успяхме да се видим доста време но от началото на пролетта до сега почти всяка седмица се виждаме, отделно от както се запознахме не е имало 1 ден БУКВАЛНО в който да не сме си писали и говорили с часове ;) . И така вече 1 година без няколко дни съм най-щастливят със най-прекрасното, най-красивото, най-перфектното във всяко едно отношение момиче на този свят :-) .Тя превърна живота ми от ад в приказка имайки впредвид колко възможности имаше да не се получи :D .Родителите ни знаят за връзката ни и ни подкрепят напълно и вече си изграждаме плановете за бъдещето (в момента се строи къщата в която ще живеем :grin: )
П.П. ОБИЧАМ ТЕ ЗАЙЧЕ :-)
Дано Ви е харесала историята ни и дано да бъде пример, че връзка от разстояние е възможна, че спецялният човек се появява когато най-малко го очакваш и никой да не се отчайва (както бях аз преди да я срещна) И ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ДА ИЗПИТАТ ТОВА КОЕТО АЗ ИЗПИТВАМ 1 ГОДИНА ВЕЧЕ ;)
Това е историята как се запознах с любовта на живота ми, момичето което ме кара да заспивам и да се събуждам с усмивка на лицето си.
Миналата година, рожденият ми ден е в разгара си. Всичко беше супер до момента в който ми казаха да си пожелая нещо. Бях заобиколен от приятели си, но усещах празнина дълбоко в мен. Няколко пъти съм се опитвал да запълня тази празнина, но неуспешно даже само се задълбочаваше тази празнина. И така пожелах си да намеря накой, който да я запълни. На следващия ден един познат искаше да ми прати едни файлове, но тъй като нямаше skype си включих ICQ-то (не го бях включвал близо 2 години). Прати ми каквото имаше да ми праща и от мързел не си изключих ICQ-то.
В същото време на повече от 100 километра едно момиче решило да убие самотата като си почати с някой. Добавила няколко човека в ICQ листа си, но никой не й отговорил освен един, който внезапно изчезнал (явно му е спрял нета :-D ). След поредния неуспешен опит момичето решава да попита майка си да й каже някакво име на момче по което да търси. Майка й й казва "Васко" (познайте кой е щастливеца :oops: ). Получих поканата. Никога не приемам покани от непознати, тъй като всеки път само някакви реклами на сайтове ми пращат, но този път не знам защо, но реших да приема. Писахме си вечерта. На следващия ден тя ми писа отново, мислейки че съм я заразал защото била много малка (2,5 години по-малка от мен :-D ). Продължихме да си пишем следващите дни и тя ми допадна адски много като характер, а когато ми прати свои снимки напълно ми привлече вниманието :oops: . За Съжаление стана така, че някой ми отряза кабела за интернета и 2 седмици бях без нет. Нямах й телефона (БЕШЕ МИ ГО ДАЛА АМА АЗ ТЪПАКА ГО ЗАБУТАХ НЯКЪДЕ ](*,) ) . Тези 2 седмици щях да полудея. Всеки ден звънях и дигах скандал да ми оправят нета. И веднага щот ми го оправиха първото нещо беше да й пиша. Тя беше решила, че съм я забравил и до ден-2 щяла да ме махне от листа.
Мина още време и със есенният панаир се откри възможност да се видим (тя е от София аз от Пловдив). До тогава не й бях чувал гласа и когато ми се обади още при първото "Ало!" сърцето ми се разтуптя от този ангелски глас :oops: . Уговорихме си среща. Още от далече като я видях колко е красива усетих как краката ми се подкосяват и как целият се изчервявам :oops: . Стигнах до нея по най-заобиколния път (нещо за което ме базика и до ден днешен 8-) :-D ). Помня тази божествена гледка сякаш беше вчера (преди няколко дни й описах как беше облечена до най-малкиа детайл на блузата й при което реакцията й беше " :shock: ОЛЕ КАК ПОМНИШ БЕ ?!" :-D ). Прекарахме си чудесно онзи ден. През цялото време я гледах с разтуптяно сърце, мислейки колко е красива и как искам да я прегърна и целуна :oops: . Дойде време да се разделим и за моя най-голяма изненада тя ми се метна и ме стисна силно :oops: . Продължихме връзка по ICQ. Аз бях тотално хлътнал и исках да и призная чувствата си, но се чувствах несигурен след само 1 среща. За мое щастие тя отново се оказа по-решителна И ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН ИЗРЕЧЕ ТЕЗИ ДВЕ ДУМИ, КОЙТО КАЗАНИ С НЕЙНИЯТ АНГЕЛСКИ ГЛАС И ДО ДЕН ДНЕШЕН МИ НОСЯТ ТАКАВА ОГРОМНА РАДОСТ " ОБИЧАМ ТЕ!"
Нещата се стекоха така, че доста време не успяхме да се видим, но когато се видияхме просто не можех да я пусна от обятията си. По нататак поради лютата зима отново не успяхме да се видим доста време но от началото на пролетта до сега почти всяка седмица се виждаме, отделно от както се запознахме не е имало 1 ден БУКВАЛНО в който да не сме си писали и говорили с часове ;) . И така вече 1 година без няколко дни съм най-щастливят със най-прекрасното, най-красивото, най-перфектното във всяко едно отношение момиче на този свят :-) .Тя превърна живота ми от ад в приказка имайки впредвид колко възможности имаше да не се получи :D .Родителите ни знаят за връзката ни и ни подкрепят напълно и вече си изграждаме плановете за бъдещето (в момента се строи къщата в която ще живеем :grin: )
П.П. ОБИЧАМ ТЕ ЗАЙЧЕ :-)
Дано Ви е харесала историята ни и дано да бъде пример, че връзка от разстояние е възможна, че спецялният човек се появява когато най-малко го очакваш и никой да не се отчайва (както бях аз преди да я срещна) И ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ДА ИЗПИТАТ ТОВА КОЕТО АЗ ИЗПИТВАМ 1 ГОДИНА ВЕЧЕ ;)