ПОМОЩ ЗА ЕСЕ

[StrokeN]

Моля ви трябва ми есе до довечера на тема "Материалното и духовното в живота" или "Невъзможната любов" Много благодаря предварително :))))

[sexa_na_kompleksa]

"Невъзможната любов" с "Крадецът на праскови" ли е свързано?

[StrokeN]

Да , но може и обща :)

[sexa_na_kompleksa]

Виж тук:

http://www.teenproblem.net/school/s/1673.html

[StrokeN]

Леле ако някои от моя клас го има същото направо .... :(

[sexa_na_kompleksa]

Ми то това си е разпространено... Опитай се да го промениш малко. Преди часа попитай съучениците си дали някой е преписвал от интернет и ако имате еднакви се разберете кой ще го предаде на учителя. Ние така правиме. 8-)

[DjBaloon]

Аз винаги рпавех следното
Преформирвах го
заимах най-добрите идей от това от нета пишех ги малко по-различно вкарвах на 2 различни места 2 мой мисли дето са ми хрумнали и готово ;)

[RiseGirl]

По първата тема:


Светът днес е превърнат в един огромен търговски супермаркет, където всеки нещо купува и продава. Търгува се със всичко, включително и с човешкият живот. Боже мой! Ти изгони търговците от храма на Соломон, но те се пръснаха по света и го превзеха. Докога. Някои ще кажат, че без търговия и пари светът би приличал на пустиня, че парите движат прогреса и човечеството напред по неговия път. Но нали всичкото зло по света става заради човешката алчност и парите? Тогава накъде отиваме с такъв ум – в рая или в ада? Никой не знае.

Известно е, обаче, че когато хората имат пари те се чувстват щастливи, особено когато ги споделят със семействата си и ги използват за добри дела. Парите погледнато от друг ъгъл ни карат да се чувстваме сигурни за бъдещето и утрешния ден. С тях можем да правим неограничени добрини и добри дела, да радваме околните, да спасяваме себеподобните. Знаем ли обаче как да ги използваме правилно, така че да не се превръщаме в техни слуги? Някои знаят, но повечето – не. Това е моето мнение. Понякога хората печелят пари изненадващо, но не знаят как да ги управляват и ги разпиляват и което е по–лошото провалят живота си и взаимоотношенията с близките си.

Ето това за мен е значението на парите в съвременния човешки свят. Знам обаче, че има неща по – важни от парите, неща като приятелство, любов, семейство, мир, доверие, мъдрост, честност, справедливост, всички високи човешки добродетели и качества не се купуват. И би трябвало да стоят по– високо от парите. Но не е така.
Остава ни единствено да се примирим и да се надяваме, че някой ден положението и хората ще се променят. И ще започнат да гледат на света през други очи, а не през тези на парите.


Светът,в който живеем днес е много забързан.Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни и го обсебват. Прякото ни общуването се свежда само до няколкото по-близки хора.

Всичко е толкова регламентирано. Всеки ден правим едни и същи неща.Животът ни сякаш се движи по течението на една буйна река и сме сякаш безсилни да се борим срещу него.Загърбваме бедите,които сполетяват другите,оставяме ги да се борят сами с тяхната болка и техните тревоги . Превърнали сме се в безчувствени егоистични роботи.Но тази безчувственост и егоизъм се коренят оше от ранна детска възраст.

Какво се случва в живота на едно дете?Ходи на училище,връща се в къщи и сяда пред компютъра за да играе на различни игри( в повечето от които целта е да убиваш колкото се може повече хора), влизат в различни чат-руми или съзерцава силиконовите прелести на поредната новоизгряваща фолк певица.Къде остава общуването му с неговите връстници? А какво ли е станало с неговите психика и морал?Сведени до минимум.Защо ли?Погледнете техните игри и цели.Как може да се очаква от това дете като порастне да съчувстава на ближния, когато неговото детство е изминало в различни унищожаващи и изтребващи всичко игри ,повлияно от разврата свободно афиширан от медийте .Това е състоянието на психика и морала на децата, а в тях е бъдещето на човечеството.И не само на него,а и на планетата Земята.

Но това не е единственият проблем на хората.Лошата компания и лицемерните приятели водят също до моралната ни деградация. Все хора с маски!Не можем да подминем и тяхната роля в нашата реалност.Тези маски ни предлагат различните изкушения на нашия живот,които се оказват пагубни за нас самите.Едни от тях са наркотиците.Втълпяват ни,че те са решение на всичките ни проблеми. Нормално е да се затворим в себе си , когато разберем, че целият ни живот е една лъжа , да не ни е грижа за другите, след като сме били предадени от собствените ни приятели,защото болката да разбереш,че най-добрите ти приятели са те използвали,че не ги е било грижа за теб,че единственото нещо,което ги е вълнувало са били техните проблеми,че искат само те да са центъра на вниманието,просто те изцежда психически.Как тогава да повярваш в хората?Разбира се,че не всички са такива ,а може би някъде съществува приятел ,който ще ти помогне,когато имаш нужда,ще ти избърше сълзите когато останеш сам и няма да иска нищо в замяна .

Основната екзистенциална ценност – любовта,това велико чувство,което е вдъхновило много поети и художници,остава почти незабележима в заден фон в мрачната картина на нашия живот.Но да я откриеш е така трудно,както и да откриеш истинския приятел.Тя изпълва цялото ти сърце и е много по-различна от това да задоволиш сексуалния си апетит .

От всичко казано до тук става ясно,че полираният свят, в който живеем,обвит в прекрасна и луксозна опаковка,отвътре е прогнил и разяден от покварата на моралната деградация.Но някаде измежду лицемерието и лъжата,излезли сякаш от кутията на Пандора,намира мястото си и надеждата,която внася светъл лъч в нашия изстрадал и тежък живот.

[RiseGirl]

По втората тема:

"Невъзможна любов" - често срещано словосъчетание, но какво значи то, съществува ли такава любов? Разбира се, че не. Защото щом вече я наричаме "любов", значи тя е факт, тя е "пламнала в сърцата" т.е. тя е възможна като чувство. Като платонично чувство. Но доколко е истинска "платоничната любов"? Доколко е истинска една любов, ако съществува само в нашето съзнание, а не се изживее в реалността? Влюбените винаги се стремят да бъдат заедно, за да изразят, да покажат любовта си на другия, да сливат не само душите, но и телата си, да живеят един за друг и един чрез друг, защото тя е чувство, и мисъл, но и плът, и път. Тя е живот, тя е всичко. Възможно ли е това да се осъществи ако влюбените не са един до друг, ако не са заедно? Мисля, че не, но точно това в някои случаи, се оказва невъзможно. И се ражда израза "невъзможна любов", което по-точно значи обречена на раздяла любов. Мисля, че това е най-скъпоплатената и понякога най-продължителна във времето любов, точно поради своята невъзможност да бъде изживяна пълноценно, което оставя влюбените неудовлетворени и винаги желаещи се, "жадни" един за друг. Точно това продължително чувство на недостатъчност, тази боляща незатворена рана, тази неутолена "жажда", която не стихва дълго време именно поради своята неудовлетвореност, най-често става основание да се смята, че тя е "истинска" любов.

Причините за тази невъзможност и обреченост могат да бъдат различни, но една от тях и може би най-често срещаната е разликата във възрастта. Или - това са двойките, в които мъжът и жената са от различни поколения. Тогава, когато душите се разпознават, привличат, обичат, като всички влюбени души, а разликата във възрастта - очебийно се отразява във материалната им обвивка, която се променя и старее като всичко материално. Кое я прави обречена? Мисля - различни причини. Едната от тях и най-често срещаната, е отношението на околните към такава двойка. Защото човек, иска или не иска, е обществено животно. Движи се, общува, работи, живее сред други хора и не може да съществува, абстрахирайки се от тях и тяхното отношение. А хората създават свои правила, норми и предразсъдъци. Хайде, опитайте да се изключите от тях и изобщо да не ви пука. Оставате единаци. Двойка единаци. И това е изключително висока цена, която малко са в състояние да платят и любовта им да оцелее.

Затова истинска любов може да бъде само възможната любов. Онази, която остава, дори и когато избледнее страстта, която издържа във времето на трудности и на изпитания. Тя не е битка за другия, нито битка срещу другите, тя е битка за любовта заЕДНО с другия, като едно неделимо цяло срещу ударите на съдбата и житейските несгоди рамо до рамо, гръб до гръб, ръка за ръка, в добро и зло, в радост и нещастие, ден след ден, година след година. Тя е онази, която всеки ще си спомни преди да изпусне последния си дъх. И това, макар да звучи като клише, е истината за истинската любов. За съжаление не всички имат щастието да я изживеят, но затова пък в живота винаги има една най-голяма любов, дори понякога и "невъзможна", която човек ще си спомни в последния миг.

[StrokeN]

Мерси МЕРСИ МЕРСИИ МНОГООООООО се пак ще питам някой не е ли писал същите АХХАХА :-) :-P :grin: :grin: :grin: