heruvimche
10-07-2008, 16:44
Предлагам тук,всеки да напише едно "писмо" до своя любим.Да му каже,това което не е успял/а.Просто да излеете,натрупалите се емоции.Независимо дали е бивш/а,някой/я който/която тайно харесвате или сегашно гадже.Аз започвам първа.Моето "писмо" е до моят бивш...
Писмо до моята любов
Много хора се опитаха да ме променят.Много хора се опитаха,да погубят човешкото у мен.Но знаеш ли,те не успяха.Така,както ти неуспя.Озверена съм-некрия.Мразя те и те обичам.Но най-много мразя себе си.Загубих се някъде в океана,на моята безкрайна любов...по-скоро мания.Ти бе всичко за мене... и все още си.Ненавиждам се в страха си.Страха,че ще привикна към това,да обичам егоист.Взимаше,грабеше от мене,но в замяна какво получих?Презрение,обиди,съ зи...думи,които никога няма да преглътна.Сама се наказах така,знам го.Обрекох се на невъзможна любов.За теб футбола и другите момичета,бяха преди всичко.А къде бях аз?Определено,не по средата.Мятах се напред-назад,като малка мишка в капан.Опреквах себе си.Променях се с всеки изминал ден,заради теб.Всеки ден твърдях:"Прекалено грозна съм за него","Колко съм тъпа.Отново аз съм виновна."
Но днес откривам,че всъщност ти ме погрозни.Сълзите и безсънните нощи,оказаха влияние на иначе,лъчезарното ми лице.Да бях тъпата в случая,че те оставих да ме ползваш,за изтривалка.Но не бях виновна за това,че се влюбих в теб...в най-неподходящия.Но за тебе не бях бреме,нали?Когато излизахме,аз си плащах своята част от сметката...За да не те товара излишно,с разходи.Бях тази,която те изсушваше,когато имаше проблем.А щом ти олекнеше,бягаше да се веселиш...докато аз преживявах болката ти,отново и отново.Разбирах,че за теб футбола е от голямо значение.Когато искаше,да се "помотаеш с мъжете",не те питах къде отиваш.Не те следях,нито ти звънях през 5 минути.Подкрепях те.Бях с теб тялом и духом.Вярвах в теб!А ти?Беше горд,когато вървяхме по улицата.Щом видеше свой приател,бързаше да ме представиш...а след това?Крещеше ми,че той ме харесал и аз съм виновна.Сляп ли беше,та не видя,че имах очи само за тебе?Да,определно!Бях щастлива,през малкото време,в което бяхме заедно.Не те опреквах.Не те съдех,че нямаше време.Не ти вдигах скандали.Никога не докоснах телефона ти,когато получаваше смс или някоя "приателка" ти се обаждаше.Признавам си-искала съм да го направя много пъти,но нещо все ме спираше.Това бе любовта или по-скоро доверието.Не твърдя,че съм перфектна.Няма такива хора.Защо тогава твърдеше,че имам мания за величие?За това,че спрях да споря с теб и казвах,"По-умния отстъпва"?,или ,че когато ме нагрубеше,те подминавах,без да те погледна?Не!Казва се самоуважение.Това което ти,не притежаваш.Дано някой ден,откриеш тази,която ти се полага,защото аз не бях "достатъчно добра" нали?Не съм от момичетата,тип"Лисицата и гроздето".И аз откривам вината у себе си.Знам,че в една връзка,никога не е виновен само единия.Просто искам да ти кажа,че те обичам.Но не по онзи начин...Не както преди месец...Както преди,да започнеш да опипваш приателката ми пред мен,докато ме гледаш с надменност.Не както,преди да се опитваш да сваляш,всички момичета около мен...Знам!Опитваш се да ме накараш да страдам и да се моля...да искам да се върна при теб.Но знаеш ли...Аз няма да го направя.Ще си остана такава,каквато бях винаги.Усмихната,лъчезарна и щастлива ... макар,че вътрешно не съм така.Ще ти покажа,че за мен има и живот след теб...Не съм идеална,не съм различна,както повечето твърдят.Човек съм...Човек,който чете книги,рисува,пише ... (хм,като се сетя...май за това мислеше,че съм скучна,нали?)Това е моят свят...малък и объркан.Приех те в него...Но сбърках...Отново поканих,ненужен гост.Сега когато се опитвам,да те изтръгна от сърцето си...се питам,трябваше ли да мина през всичко това,за да разбера,че аз съм повече от теб,поне в едно отношение...В това,че аз съм човек със сърце,а не като теб.Един егоист,който парадира с любовта си.Радвам се,че "се оттървах" от теб навреме.Защото сълзите и ударите,ми идваха в повече.А живот живян с такъв като теб,не е живот.
Писмо до моята любов
Много хора се опитаха да ме променят.Много хора се опитаха,да погубят човешкото у мен.Но знаеш ли,те не успяха.Така,както ти неуспя.Озверена съм-некрия.Мразя те и те обичам.Но най-много мразя себе си.Загубих се някъде в океана,на моята безкрайна любов...по-скоро мания.Ти бе всичко за мене... и все още си.Ненавиждам се в страха си.Страха,че ще привикна към това,да обичам егоист.Взимаше,грабеше от мене,но в замяна какво получих?Презрение,обиди,съ зи...думи,които никога няма да преглътна.Сама се наказах така,знам го.Обрекох се на невъзможна любов.За теб футбола и другите момичета,бяха преди всичко.А къде бях аз?Определено,не по средата.Мятах се напред-назад,като малка мишка в капан.Опреквах себе си.Променях се с всеки изминал ден,заради теб.Всеки ден твърдях:"Прекалено грозна съм за него","Колко съм тъпа.Отново аз съм виновна."
Но днес откривам,че всъщност ти ме погрозни.Сълзите и безсънните нощи,оказаха влияние на иначе,лъчезарното ми лице.Да бях тъпата в случая,че те оставих да ме ползваш,за изтривалка.Но не бях виновна за това,че се влюбих в теб...в най-неподходящия.Но за тебе не бях бреме,нали?Когато излизахме,аз си плащах своята част от сметката...За да не те товара излишно,с разходи.Бях тази,която те изсушваше,когато имаше проблем.А щом ти олекнеше,бягаше да се веселиш...докато аз преживявах болката ти,отново и отново.Разбирах,че за теб футбола е от голямо значение.Когато искаше,да се "помотаеш с мъжете",не те питах къде отиваш.Не те следях,нито ти звънях през 5 минути.Подкрепях те.Бях с теб тялом и духом.Вярвах в теб!А ти?Беше горд,когато вървяхме по улицата.Щом видеше свой приател,бързаше да ме представиш...а след това?Крещеше ми,че той ме харесал и аз съм виновна.Сляп ли беше,та не видя,че имах очи само за тебе?Да,определно!Бях щастлива,през малкото време,в което бяхме заедно.Не те опреквах.Не те съдех,че нямаше време.Не ти вдигах скандали.Никога не докоснах телефона ти,когато получаваше смс или някоя "приателка" ти се обаждаше.Признавам си-искала съм да го направя много пъти,но нещо все ме спираше.Това бе любовта или по-скоро доверието.Не твърдя,че съм перфектна.Няма такива хора.Защо тогава твърдеше,че имам мания за величие?За това,че спрях да споря с теб и казвах,"По-умния отстъпва"?,или ,че когато ме нагрубеше,те подминавах,без да те погледна?Не!Казва се самоуважение.Това което ти,не притежаваш.Дано някой ден,откриеш тази,която ти се полага,защото аз не бях "достатъчно добра" нали?Не съм от момичетата,тип"Лисицата и гроздето".И аз откривам вината у себе си.Знам,че в една връзка,никога не е виновен само единия.Просто искам да ти кажа,че те обичам.Но не по онзи начин...Не както преди месец...Както преди,да започнеш да опипваш приателката ми пред мен,докато ме гледаш с надменност.Не както,преди да се опитваш да сваляш,всички момичета около мен...Знам!Опитваш се да ме накараш да страдам и да се моля...да искам да се върна при теб.Но знаеш ли...Аз няма да го направя.Ще си остана такава,каквато бях винаги.Усмихната,лъчезарна и щастлива ... макар,че вътрешно не съм така.Ще ти покажа,че за мен има и живот след теб...Не съм идеална,не съм различна,както повечето твърдят.Човек съм...Човек,който чете книги,рисува,пише ... (хм,като се сетя...май за това мислеше,че съм скучна,нали?)Това е моят свят...малък и объркан.Приех те в него...Но сбърках...Отново поканих,ненужен гост.Сега когато се опитвам,да те изтръгна от сърцето си...се питам,трябваше ли да мина през всичко това,за да разбера,че аз съм повече от теб,поне в едно отношение...В това,че аз съм човек със сърце,а не като теб.Един егоист,който парадира с любовта си.Радвам се,че "се оттървах" от теб навреме.Защото сълзите и ударите,ми идваха в повече.А живот живян с такъв като теб,не е живот.