zVeZdIcHkA89
10-08-2008, 14:56
виж ако някое от тези ти помогне :)
Суровите повели на родовия свят в “Дервишово семе”
Автор: Терзийска
Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа , а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката, тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждане то и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, “Дервишово семе” внушава идеята , че човешката индивидуалност се ражда именно тогава ,когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране. Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си,с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му.
Рамадан от “Дервишово семе “ на Николай Хайтов
Съчинение характеристика
“Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Основната идея на разказа – да бъдат проблематизирани семейните традиции, е реализирана най-вече чрез образа на главни герой – Рамадан. Единственият наследник на Дервишовия род е съдбовен носител на проблема за примирението с вечните родови ценности, довело до сблъсък на човека със собствената му съдба.
Появата на Рамадан е още в първото изречение на разказа. Героят сам разказва историята си от погледа на един вече възрастен мъж. Той споделя с читателя своите житейски принципи. Николай Хайтов му прави кратка биографична характеристика: “Бях тогава на четиринайсет ненавършени години...”. Рамаданчо, сирак по неволя, е израснал със своите баба и дядо. Старият Асан е верен на семейните ценности и обичаи. Решавайки да ожени внука си без неговото съгласие, той доказва своята вярност на традицията ,в която има своенравност и егоизъм. В името на продължението на рода той е готов да пренебрегне чувствата на другите. Рамадан е принуден да се ожени за нелюбим човек, когото дори не е срещал. Детското в него все още живее. Той не е подготвен за семейния живот и задълженията на съпруг.
Преди съдбовната среща на младоженците дядото заповядва на Рамадан: “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!” Оставайки насаме, децата търсят път един към друг. В речта на Асановия внук откриваме неговата срамежливост и детска невинност: ”Срам ме е!” Пряката реч на героя в разказа е умерена, но чрез нея откриваме основни черти от характера му – той е тих, примиряващ се с положението си и приемащ действителността такава, каквато е. Словото му изгражда цялото произведение, разказвайки за тежката му съдба.
С течение на времето се поражда любов между Рамадан и Силвина. Доказателство за това са речевата и социалната характеристика, които Николай Хайтов прави на героя си. Той не говори за нищо друго ,освен за любимата си, тъй като нищо друго не го интересува. В смисъл на живота си той превръща именно тази невъзможна любов. Търсейки начин да върне любимото си същество, той загърбва настоящия си живот и семейството си, като избира отмъщението за своя цел.
Героят споделя чувствата си с читателя като със свой приятел. Той искрено разкрива болката от изгубената любов и дори на края на разказа иска съвет: “Ако ти можеш да ми кажеш – кажи, ако ли не – помагай да качим дървата на магарето...”. Изцяло обзет от страдание, Рамадан търси справедливост: “И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема...”. Разказът е изпълнен с мъката, болката и страданието на героя.
Разказът на Николай Хайтов поставя още един въпрос - за отмъщението, към което мислено, но не и с поведението си, върви Рамадан от мига на раздялата си със Силвина. Той все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщението е грешна. Над омразата и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Любовта на Рамадан към Силвина нравствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовта го прави силен и вътрешно свободен да погледне отстрани страшния “възел” на съдбата си. Рамадан е открил в нравственото милосърдие истината за човешката природа, застанала на кръстопътя на родовия закон и любовта.
Рамадан е човек с тежка съдба, който е поставен пред много изпитания. Животът му се оплита във възела на любовта и омразата. Притиснат от обстоятелствата, той живее като насън, чакайки своята любов.
Рамадан
Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор ,за отмъщението и любовта ,за егоизма и правото на щас-
тие.В него е описана съдбовната любов ,пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.
Още в самото начало на разказа читателят се запознава с незавидната съдба на героя-разказвач:"Бях тогава на четиринадесет ненавършени
години(...)и дядо впря очите си в мене да ме жени.".Така , в типично патриархалния стил на родовите взаимоотношения дядото на осиротелия Ра-
мадан решава да го задоми.Така юношата е лишен от личен избор.До деня на сватбата малдият герой е в абсолютно неведение:"Годиха ме ,же-
ниха ме -това бе всичкото питане:Вапцани ли ги искаш или сури?".Завинаги остават в паметта на момчето дядовите думи:"Ще правиш ,ще стру-
ваш,кръв да има утре на сабахлем!".Одаята е мястото ,където ще се извърши промяната,в която момчето ще "съблече" детската същност и ще
се впише в нов социален ред.В тази стая Рамадан за пръв път през живота си се съприкосновява с чудодейната сила на любовта:"(...)а видех
момиче като пеперудка ,бяло като мляко ,със замиглени очета ,ей такива!".
Когато разбира ,че са му отнели Силвина,Рамадан е обсебен от желание за мъст ,насилие ,"от бесовски сили".Новината,че съседът му се
спазарява със Силвинините братя да я разменят за два пръча ,го потриса дълбоко.Макар ,че героят е задомен не по своя воля ,към брака му
всички пристъпват с почит.Затова в очите на читателя отвличането е акт на насилие и вулгарност.
Всичко това е до такава степен разтърсващо за героя,че злото го обладава и в крайна сметка Рамадан се поболява от мъка.Уплашеният за
"Дервишовото семе" дядо завежда внука в Триград при дебелото Айше.След символичната смърт на героя той отново възкръсва за нов живот.
След смъртта на стария Дервиш любовта между Рамадан и Силвина пламва с нова сила.След житейските изпитани и ритуални проверки два-
мата смирено се търсят един друг:"Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.".
Постепенно Рамадановото житие води до "падане на стените" между съседските дворове:"Преди месец и нещо бутнах табарата ".Дали "катра-
нът" Руфат не е символът на черното ,на тъмното в човешката душа , което ни напомня за невъзможността ни да постигнем абсолютна хармония.
и затова Рамадан продължава да тъпче на своя кръстопът.
Разказът "Дервишово семе" въвежда в българската литература ярки и интересни мотиви.По тях се правят филми , тълкувания и интерпретации.
Това показва ,че светът ,изграден от Николай Хайтов ,макар и привидно отдалечен от нашето време,всъщност носи множество проблеми ,акту-
ални и днес.
Ролята на Силвина в разказ "Дервишово семе"
(съчинение разсъждение)
В произведението на Хайтов "Дрвишово семе" се сблъскваме с няколко жизненоважни житейски елемента: взаимоотношения между старото и новото поколение, незачитане на правата за собствен избор в живота и най-вече душевните терзания, на които са подложени Рамадан и Силвина.
С главната героиня се запознаваме в началото на творбата, където тя се появява изведнъж като снаха, все още млада и неопитна.
Авторът ни дава представа за нея през погледа на Рамадан: "видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива! ".
Силвина има много малко реплики в разказа, от които разбираме, че тя е скромна девойка и не е имала възможност на тази възраст да се съпротивлява на решението на братята си.
По време на развитието на действието в разказа е иимало много строги норми и правила на поведение в обществото. Жените не са могли да изберат любим човек, защото не се е зачитало собственото им мнение.
Според автора героинята е социално зависима изцяло от братята си и няма право да решава какво да прави със собствения си живот занапред. Творецът не ни дава информация за миналото на момичето.
Хайтов представя много оскъдно душевните терзания и преживявания на девойката и по този начин читателят трябва сам да вникне в идеята на самата творба и ролята на Силвина в нея. За да разберем чувствата и мислите й, трябва да четем между редовете. Тя е била принудена да се омъжи за човек, когото не познава, но въпреки това е съгласна да поеме товара, който са й отредили, тъй като й харесва любимият избран. Тя судоволствие се грижи за семейството на Рамадан и изпълнява домакинската работа: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце.".
Главната героиня полага усилия да се приобщи към наложения й начин на живот и тъкмо когато е била в хармония със собствените си чувства, нейните братя внезапно се появяват, отвличат я и променят живота й напълно.
Като жена без собствено мнение тя се съгласява да заживее с нов мъж и да се подчинява на установените порядки, приети в обществото, с което тя е безсилна да се бори. И въпреки това тя държи на мъжа, с когото си е споделила живота и не може да го остави да умре. Тя не отказва помощта от най-близкия й - Рамадан, само и само да е близо до него. От друга страна по този начин тя не изоставя и съпруга си, от когото има дете. Така тя показва, че е жена, българка, която се съобразява с нормите на живот и в същото време устоява собствените си възгледи.
Тази жена се отрича от собственото си щастие и това е дилемата, която авторът поставя пред нас.
Хайтовият разказ навежда на мисълта, че двама млади са нямали никакъв шанс да се опознаят, да свикнат един с друг, да се влюбят,за да могат да създадат някакво семейство и да живеят заедно. Психиката на човека не може да бъде манипулирана, защото така неговото съществуване се превръща в безсмислено.
"Конфликтът в разказа Дервишово семе"
УВОД: Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето. Чoвек трябва да зачита родовите ценности, защото родът е неговата предистория, причината да се появи на бял свят. Но понякога моралът на рода е толкова тежък и суров, че може да преобърне целия живот на един човек. В разказа "Дервишово семе" писателят поставя на изпитание родовите ценности и ценностите на любовта чрез грубата раздяла. Описва зараждането на любовта, раздялата с любимата и омразата породена от това, изплува и още един конфликт - този между любовта и омразата.
ТЕЗА:
М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.
М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка, свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.
М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, породен от това, че родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:
М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Ранен и принудителен брак
2.Задълженията на младите
3.Повелите на рода ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”…дядо впря очите си в мене да ме жени”, ”Петре,тази зима ще те женим”
2.”Ще правиш,ще струваш,кръв да има утре на сабахлем”, ”Ти за семе ще ми трябваш…” ”Нейно задължение бе,когато и да пристигнат гости, да ги поздрави,да им сложи каквото Бог дал,да им налее вино…”
3.”Ако не бяха порастнали децата ми,ако не бяха се оженили и народили свои,нямаше и да зная колко са години минали.”
ИЗВОД1: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: Човек е длъжен да изпълни това, което повелява рода, но той има и собствени чувства, които определят разбирането му за живота, често различни от родовите повели.
М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка,свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Решенията на родителите за живота на децата им
2.Омагьосаният кръг,в който попада човек стечение на обстоятелствата ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане: ”Вапцани ли потури искаш или сури?, ”Ако бе по-интелигентен,сигурно щеше да заяви,че се чувства като осъден на смърт,когото водят към лобното място.”, ”Това бе едно улеснение от страна на родителите, защото в противен случай имаше опасност двамата младоженци да не се познаят в деня на сватбата…”
2.”Аз не мога да спра. Спра ли,Силвина трябва да сече.” ”Чакам Руфат да си отиде,да се оженя за Силвина, ала тоя кърджалия не си отива”, ”Така баща ми най-после се озова при майка ми. Този момент,може да се смята за съдбоносен не толкова за него,колкото за мен.”
ИЗВОД 2: Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си,за да бъде щастлив.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: За да бъде щастлив,човек тябва да се опълчи срещу повелите на рода и да не се страхува от сблъсъка с тях.
М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, защото родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Постъпките на родителите, които след това са съдбоносни за децата
2.Младите са сгодени, почти омъжени, а дори не знаят за кого ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.”, ”За вас има снаха в Могиларово!Тя ще е и никоя друга.”
2.”Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста”, ”…през целия път до Могиларово се опитваше да мисли за майка ми.Но колкото и да се мъчеше да си я представи, виждаше само едно бяло седефено копче,което бе видял вместо нея при първото си посещение.”
ИЗВОД: Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че превръщат живота в мъчение. Двамата герои намират сили да опазят родовите ценности, любовта им също се запазва нежна, красива и чиста, но животът им е безкрайна мъка, разкъсвани между повелите на рода и сърцето. Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.
Това важи и за план по долната тема само без добавките от мен:
"Родовите повели и ценности"
УВОД: Чoвек трябва да зачита повелите и ценностите, които му повелява родът, защото родът е неговата предистория, причината да се появи на бял свят. Но понякога традициите на рода са толкова тежки и сурови,че могат да преобърнат целия живот на един човек.
останалото е съвсем същото като в плана по-горе
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си, за да бъде щастлив. Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.
Защитеното право на лично щастие в разказа ”Дервишово семе”
(Есе)
Това е на първата страница и може да ти свърши чудесна работа, доста се набляга на драматичния възел, можеш да вземеш и някои разсъждения от темата за Драматичния възел, която също е на първа страница.
В отговор на това съобщение от корн фенка:
"Здравейте всички!!!Прочетох почти всички теми,но не успях да намера по въпроса: основния проблем в разказа"Дервишово семе".Може би някъде съм я пропуснала не знам,но моля да ми покажете къде има за тази тема или да драснете нещо малко!!МЕРСИ!!"
На твоя въпрос може да отговори и 4 и 5 и 6-та тема от първата страница, нищо че заглавието не съответства, проблемът в разказа идва от противопоставянето на любовта и рода, така че която тема си избереш от трите, все ще пасне.
"Дългът и отговорността според разказа "Дервишово семе"
Ето:
Родът, родовите ценности, тяхното отстояване и съхраняване са основни мотиви в разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов. Авторът ни потапя в един свят на патриархална строгост и йерархичност, които определят нравите и подредеността на битието. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан на разказа Дервишово семе представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Раздвоен между детския идеал, в който всичко е наужким, и необходимостта да създава нещо истинско, главният герой е воден към разбирането, че истинските неща имат корени в нашите блянове, но отстояването им изисква съхраненото ни духовно зрение и знанието за сложността и непредвидимостта на развитието на „фабулата” тук и сега. Творбата утвърждава уважението към живота и чувството за отговорност като висши неотменими ценности.
Рамадан, Силвина, старият Дервиш показват драматизма на едно общество, противоречията в един свят, където личността е подчинена изцяло на общността, но в същото време търси своята индивидуалност и си задава сложните, трудно разрешими въпроси на съществуванието. Тяхната съдба е силно драматична, защото през целия си живот се оказват раздвоени и разкъсвани между патри¬архалните норми на живот и повелята на сър¬цата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение.
Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан. Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си, така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених, като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва. Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – ”вапцани” или ”сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание, дългът към рода е основна характеристика на момчето.
Но героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга. Радва се на нейния смях , на косите, на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока, красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразата. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат.
Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката, злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и ”душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан.
Бунтът му към всичко, което пречи на щастието му, се изразява в усамотяването в плевнята, откъдето всеки ден наблюдава Силвина - смисъла на живота му, но дългът му и отговорността към собственото му семейство са перкалено силни, за да прескочи границите на този вид бунт.
Рамадан и Силвина не постигат личното си щастие. Оказва се, че то е невъзможно в свят, подвластен на строгите родови закони, свят, в който всеки изпълнява предопределената му роля. И двамата са частица от този свят и не са в състояние да се опълчат срещу реда в него. Те заплащат принадлежността си към общността с цената на личното си щастие. И двамата таят в душите си любовта и тя им помага да оцелеят в ежедневието, лишено от радост, но тяхна същност става търпението. Те не могат да осъществят любовта си, защото дългът и родовата воля са против нея. Рамадан с мъка наблюдава страданието на Силвина през годините: „... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена...” И Силвина я крепи единствено надеждата: „очите й често се извъртаха, мене търсеха да видят”.
Героите дотолкова са подчинени на родовите повели и носят патриархалния морал като своя същност, че Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг, Руфат, в края на дните му. Той трябва да надмогне озлоблението, мъката, обидата за пропиления си без щастие живот, да наблюдава догарящия живот на Руфат и отново търпеливо да чака, да се надява, че някога ще осъществи щастието си. Разбитият личен живот е цената, която заплащат героите за принадлежността си към патриархалната общност. Парадоксално е, че трябва да се грижи за най-омразния си човек, но това е част от родовото чувство за дълг, формирано от този морал.
Героят от „Дервишово семе” не е способен да скъса нишката на родовата традиция. Но дълбокият му размисъл за личната съдба, за извървения път и безгласно поставените въпроси за смисъла на битието, за правилността на решенията и примирението със съдбата са вече знак, че личността търси своя самостоятелен път извън нормите на рода, че се е родило съмнение в изконността на родовите повели, а човекът има право на щастие или най-малкото - сам да прави своя избор. В изповедта на Рамадан се усеща разколебаването във вечността и правилността на родовите канони, защото спазването им не му е донесло щастие или удовлетворение от живота.
Трагизмът на героя е в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността, между отговорността идълга и любовта. Оказва се, че това, което е добро за общността, е зло за личността. Духовното страдание, което става същност на Рамадан през годините, го отдалечава от рода и го прави индивидуална личност. Той постига мъдростта и смирението с времето, но остават въпросите, които мъчат и разпъват душата му. С идеята за неразрешимостта на сложната житейска ситуация започва и завършва разказът: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се забърза.” Възелът на съдбата събира в едно представите за добро и зло, за дълг и щастие, за любов и омраза. Родовият свят е прост и еднозначен, строго подреден и неизменен, но светът на личността е изтъкан от противоречия и съмнения. Разколебаната вяра на човека в правилността на родовата традиция ражда конфликт в душата на Рамадан, който го мъчи до края: „На това кръстопътче тъпча и не виждам наъде да хвана.” Вечното дирене поражда страданието, неувереността и усещането за пропилян живот. Героят е достигнал несъзнателно до главното - за пълнотата на човешкото съществуване е важно постигането на личното щастие и съхраняването на любовта.
В разказа „Дервишово семе”, както и в целия цикъл „Диви разкази”, Николай Хайтов поставя непреходните теми за драматичното търсене на правилния път в живота, за обвързаността между лична съдба и родова традиция, за силата на любовта и съхраняване на духовните ценности. В света на патриархалната нравственост е неосъществимо индивидуалното щастие, но в съзнанието на читателя остава завинаги картината на един далечен свят на силни личности, в който съществуват в едно нравствена чистота, романтика, духовна сила и извисеност, чувство за дълг, любов и омраза.
Може да се използва това:
"Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата. Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа, а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколе*ана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, светтъ на Рамадан в “Дервишово семе” внушава идеята, че човешката индивидуалност се ражда именно тогава , когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си, с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му."
Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов по много естествен и непринуден начин ни показва и доказва, какво е любов, страдание, грях и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.
В разказа се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са символ на страданието през целия разказ, а Руфат е символ на греха.
Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на главния герой, юношата Рамадан. Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка – Силвина, която не познава. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й..."
След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Силвинините братя я продават на Руфат „пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати”, братята Реджеп и Юмер са „лакоми хора, чобани, мряха пък за чанове и пръчове и се спазариха с Руфатя”. Поставен е акцент върху животинското, потребителското, лакомията. Духовният недоимък се компенсира с използване на сила. Руфат е касапин. Силата му е способността да убива, да разчленява. Сакатият човек „неизбежно ще потърси чудовищна утеха в това да осакатява околните”, защото не е по силите му да гради живота, затова се опитва да го унищожава. Героят разказвач предава видяното през „пенджерчето”: „...виждаше се как сядат на софрата... Как я вдигат... Как си постелват за лягане, как си лягат... Как си разпасва пояса Руфат... и... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена... Тоя я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я закалваше...”. Бруталността на сцената е преживяна болезнено. Никое възмездие не би изкупило това страдание. След този момент, Рамадановият живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за отвлеклия я Руфат, а обичта му го принуждава да наблюдава подобни сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.
Съседът Руфат е безверникът, останал недосегнат от свещеното, от любовта. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".
Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".
Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан.
Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение. И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", гелоите продължават да тъпчат по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат.
Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан и Силвина надмогват личната си драма и се отварят за света на благородството, т.е. страданието им помага да израстнат. Накрая Рамадан е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея – Силвина. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Неговото възмездие не изкупва греха му, но грехът му донася духовно извисяване на Силвина и Рамадан, а дори и накрая той си остава греховен и черен, а освен това животът му едно нещастие - „всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама”.
ЕДНА СЪДБОВНА ЛЮБОВ
(съчинение разсъждение)
Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов ”Дервишово семе”,провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и хуманните ценности в човешкия живот.
В монологичната форма на повествованието убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.
В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценности, но набелязва като извор на основен драматичен конфликт съдбовните превратности на любовта и омразата.
Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ.Сърцето е господар на времето.То е символен израз на емоционалните преживявания.Героят на разказа споделя ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах!”
Изборът,който и сърцето прави е доминантен и определя поведението и възприятията на Рамадан,както и взаимоотношениятра му с другите герои.
Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то ,сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.”
Щастието е част от житейския кръговрат.Отнето, то нарушава хармонията и живота спира.Съдбовната нишка е прекъсната.Нито в моралните закони,нито в религиозните може да се намери оправдание за стореното зло: ”Чучело вуидял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото , дето щеше да направя на Руфата.То ми беше се в акъла и под халището и на къра.И денем и нощем…” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му,отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция-възможността да се продължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресеи се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мене,а за дервишовото семе.”
Рамадан разбира ”Коя?”, ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак,че интересът към другия в този наложен съюзе е жив и това радва сърцето на младото момче.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето:”…видях момиче като пеперуда,бяла като мляко със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра, в която неусетно се завързват сърцата на Рамада и Силвина.Влюбеният Рамадан се захласва сякаш от самото слънце огряло и къщата и сърцето му.Дори небесното светило не може да се мери с любимата.
Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всеки ден където и да е той бърза да се прибере и да види поне за миг Силвина през дупката на плевнята.Заради този скъпоценен миг все стиска зъби и търпи до жадуваното отмъщение: ”Ако я видя-смъкна и отрова и умора,ако не я видя,цяла нощ скърцам със зъбите на Руфата-дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам..Много пъти съм решавал да го свърша, но когато си помислих, че в затвора няма дупчица да има към Силвина-отмалявах и отлагах…”Едно необичайно прозорче спасява душата на Рамадан поне за кратко време от мъките,на които е подложен.Целият ред на духовни ценности е разрушен.Връща се към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата,а човекът Рамадан се превръща в чучело без сърце и душа.Болестта на Руфата е като наказание от природата за злото,което носи в себе си, но това не удовлетворява Рамадан.Той жадува пълно отмъщение над омразния душманини най-вече да прегърне своятаСилвина, да живее с нея както мъж със жена,но помежду им е ”вдървеният Руфат,лежи,не мърда.”
Със злото в душата си Рамадан гори най-вече себе си когато си представя своя враг Руфат,когато крои планове за отмъщение :”Триста пъти съм го трепал и съживявал.Главата ми гореше!Хиляди пъто го клах и драх.Ръцете се напрягаха,зъбите ми скърцаха.Докато най-сетне сламата в чучелото се подпали.”
Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли истински сържата,защото там има премного лед и скреж.Удивително е че Рамадан и Силвина успяват да съхранят у себе си любовтта, а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувство за мъст.
Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат”Стига ни вика че сме тука.Ако той беше звяр,не ставай и ти!” В името на любовтта си към Силвина героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън,ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфатя да бера…”
Драматична е съдбата на Хайтовия герой,но той я приема накрая с примирение и надежда,че можеда се случи очакваното чудо-да оживее отново щастието му.А дотогава той остява в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза еднакво силни и паметни.
"Любовта и дългът към семейството"
(съчинение върху раэкаэа '' Дервишово семе'' от Николай Хайтов)
Раэкаэът ''Дервишово семе'' от Николай Хайтов е поглед към миналото и към патриархалните ценности.Творбата поставя в центъра на повествованието силата и устойчивостта на родовата традиция и отстояването на личността в нея.
Родовият свят е прост и първичен.Новото трудно си пробива път в него,а строгите му эакони пренебрегват эначението на човека.Той не живее със съэнанието эа лично присъствие, а е частица от рода и се подчинява на негдфите повели , свърэани с кръвната връэка,брачната връэка и родовото имущество.В тоэи свят са беэ эначение личните чувства и преживявания.
Така се решава съдбата и на главния герой в раэкаэа.
Едва четиринадесет годишен Рамадан трябва да бъде оженен,эа да продължи Дервишовия род.Той не е попитан иска ли да се ожени или не и дори не му каэват коя е булката:''Мене ме не питаха''. Эа такиа работи тогава не питаха:''дето се женеха''... Рамадан не е уэрял эа брак,алародът не се интересува от това.
В тоэи свят от голямо эначение са продължението на рода и трудовата дейност.Рамадан трябва да бъде оженен,эащото ее нужна работна ръка:".......ала на баба дясната иръка се вдърви ,та нямаше кой къщната работа да върши".Но има и по-важна причина-да се проаължи Дервишовия род.Старейшината "стар бубайка" каэва: "Ти эа семе ще ми трябваш,няма да мърдаш!Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи до се трепеш, където искаш".
Макар и млад, Рамадан трябва да се ожени,эащото нака повелява родът.Бъдещите младоженци трябва да се подчиняват и да иэпълняват родовите традиции и эакони.Женитбата е сделка.Мислите и чувствата на младите нямат эначение.Иэпълнена е родовата повеля-съэдаване на семейството.
В творбата много внимателно е описан моментът, когато младоженците остават сами и трябва да поставят началото на проаължението на рода.Така и мъжете,и жените ще се простят с детството и ще поемат бремето на живота.
Ала между Рападан и жена му Силвина не се осъществява истинска брачна връэка,а само любов.Това велико чувство остава в сърцата им,когато братята на Силвина я омъжват эа друг.Рамадан търси своето иэгубено щастие и е готов да наруши родовата традичия.Но отвличането на Силвина дт братята и не противоречи на родовите эакони,понеже Дервишовото семе още не е посято.Нито Рамадан,нито Силвина са сспособни да се борят эа свето щастие,эащото са част от рода и трябва да се подчиняват на неговите традиции.
Эа продължи рода,Рамадан се оженва отново и всичко върви по эакон и род-така както повелява патриархалният свят.Минават се много години,ала преэ всичкото това време
двамата Рамадан и Силвинане се откаэват от любовта си.Те са принудени да я крият дълбоко в сърцата си , эащото моралът не раэрешава да раэкрият чувствата си и в думите им продължава да гори пламъкът, който ги тегли един към друг.
В душата на Рамадан се таи отдавна породената омраэа към Руфат-съпругът на Силвина.Той ще остане негов эаклет враг, эащото е отнел смисълът на живота му.Героят иэмисля все по -страшни и жестоки накаэания эа своя враг,но те остават само в съэнанието му.Отмъщението не се осъществявява,эащото любовта не може да расте върху нарушения эакон на битието.
Рамадан и Силвина не постигат ричното си щастие,то не е въэможно в свят ,подвластен на родовите эакони.Чреэ любовта си те успяват да оцелеят в тежкото ежедневие,лишено от радост.Двамата са дотолкова подчинени на рода,че накрая Рамадан е принуден да се грижи эа собствения си враг в последните му дни.
Героят на раэкаэа "Дервишово семе" от Николай Хайтов,иэвървявайки пътя към себе си,достига до истината,че чувствата направляват човека.Родът повелява своите эакони,но истината има право на иэбор,эа да живее в мир със себе си и със света.Не е въэможно да се постигне щастие,акосе иэбере само любовта-трябва да се потърси хармониия между тях.
ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА –НЕРАЗПЛЕТЕНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ
В монологичната форма на повествованието от Николай Хайтов – ”Девришово семе”,убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.В съдбата на главния геройоткриваме трагизма на изпепелената човешка душа,устремена отначало към щастието,но принудена да премине от любовта към болката и омразата,за да достигне момента на пречистването, като стори добро на най-големия си враг.
В произведението си Хайтов разказва за две човешки съдби, вплели се в неразделния възел на любовта и омразата.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето -Силвина.Възелът между тези две най-силни чуства се затяга,когато братята на Силвина я вземат от ръцете на Рамадан.Тогава той се връща към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата.
Героят на разказа споделя: ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах”
Изборът,който сърцето прави е доминантен и предопределя поведението на Рамадан,както и взаимоотношението му с другите герои.Омразата се ражда на място определено за любовта.Тя залива всичко по пътя си.Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то,сърцето се навивало,навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.” Рамадан намира дълбоко в сърцето си само омраза,която времето не успява да угаси:”Чучело видял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото,дето щеше да направя на Руфата.То ми беше все в акъла.” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му.Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция- възможността да се удължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресе и се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мен, а за Дервишовото семе.”
Рамадан разбира ”Коя?” ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта,защото старейшината на рода прави този избор.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак, че интересът към другия е жив и изненадата радва сърцето на младото момче.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето: ”…видях момиче като пеперуда,бяло като мляко,със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра,в която неусетни се завързват сърцата на Рамадан и Силвина.Момичето носи едно ярко излъчване:”Старата ни къща бе огряла като слънце.Най-силно въздействат косите и.: ”Имаше едни коси,ей от тук ако ги видиш руси!Ако се поместиш малко видят ти се червеникави, като че греят. Още като се преместиш-жълто злато като живо заиграваше по тях!” Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всичко което се случва в битеен план през годините преминава покрай героя на Хайтов,без той да усети смисъла му.Присъствието на жена,деца,внуци не докосва сърцето му .Той дори не ги назовава с имената им поотделно..За него те са само изпълнен дълг към рода и продължението му.Спазена е волята на традицията.Но за Рамадан Дервиш сякаш е безпаметно участието му в повелите на рода.Запазена е само любовта както и омразата в сърцето сплетени в трагичен възел.,за който сякаш няма разплитане,няма истинско освобождаване на духа.
Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли сърцата,защото там има премного лед и скеж. Удивително е обаче,че те успяват да съхранят тази любов,а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувствои за мъст.Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат.: ”Стига ни, вика ,че сме тука.Ако той беше звяр не ставй и ти!”В името на любовта си към Силвина,героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън, ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина, вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфата да бера…”
Драматична е съдбата на Николай Хайтовия герой,но той я приема с примирение и надежда,че може да се случи очакваното чудо-да доживее отново щастието си.Дотогава той остава в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза, еднакво силни и паметни
Кръстопътят в душата на героя разказвач
”На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата любов,страстната омраза, отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек.
В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект. Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя. Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си. Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастлив - краткият, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен - обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да е тя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния герой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне.
Така изведнъж детето у него си отива и идва големият мъж, който е готов да отмъсти за любимата, да я спаси и върне при себе си. У него се поражда мъст, озлобление към този, който се е осмелил да стъпче любовта му, което нараства за да се прероди в дива ярост........, но и в една обуздана, все пак, злоба. Рамадан се примирява с участта си. Но в душата му вече са посети семената на омразата:" Тука, в сърцето сто пиявици като че се бяха впили". Всичко, което изживява от тук насетне го пробожда до смърт. Но лесно се мре, трудно се живее. Макар, че сърцето му е празно и тъжно, разума у него крещи:"Бори се, отмъсти..". Жаждата за мъст става неговият "двигател".
Но той проявява здрав разум или страх, кой знае, и затова не успява да намери сили в себе си да действа по единствения начин в такъв случай - отмъщение на всяка цена. Той осъзнава в себе си , че ще загуби и най - малката надежда, да бъде до своята любима: "В затвора нама дупчица да има към Силвина." И след всички разгорели се у него размисли и страсти той се оставя на течението да го носи, да го блъска с надеждата един ден да го изхвърли на брега, където може би ще го завари неговата мила Силвина. Но сега той се носи по "реката на живота" сред буря от чувства разкъсващи сърцето му.
В битието често се стига и до парадокси и обрати, за които нито сме мечтали, нито сме си мислели, че са възможни.
В такъв един парадокс попада и Рамадан. Той се вплита в него доброволно, само за да бъде оправдано близо до своето цвете - Силвина. Отново се променя човекът у него и пак заради пустата любов. Казват, че с времето любовта остарява и се уморява, но при него не е така - тя расте през цялото време, всеки ден, всеки час.
Парадоксът идва от факта, че Рамадан проявява състрадание не само към Силвина, но и към самия носител на всички негови мъки - Руфатя, към онзи, който цял живот му е горил душата. Сега той вижда, колко безпомощен и слаб е всеки и най - вече се радва и наслаждава на факта, че Руфатя няма да може да се наслаждава и да мачка неговата Силвина.
Сега, когато мъжът й е безпомощен и болен, смъртта му би била лесна, спира го единствено молбата на любимата му, да не се превръща в злодей, заради човек, с който не си струва да си цапаш ръцете. И той пак е силен и пак заради нея. Проявява за пореден път благоразумие и характер на благороден човек, помага на заклетия си враг, без да се превръща в слаб и безволев роб на чувства.
И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", Рамадан продължава да тъпче по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат. Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж, избира правилния път. Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава любовта.
Дългът към сърцето и дългът към рода
На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата лщбов,страстнат а омраза,отчаяние то и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало , нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права.Нарушаван ето им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава , а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата . Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот .Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя . Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие ? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфа т). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна , за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката ,злобата и огорчението . Изпраща го далеч от Силвина , докато помъдрее и “душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов ? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр,не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов , която нищо и никой не може да изгаси , независимо от трудността на ситуацията . Подложена на изпитания тя устоява и се запазва , като съхранява човешкото . Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее о