Биографийки за ..... [Архив]

RiseGirl

10-08-2008, 17:15

Клод ДЕБЮСИ
1862–1918

Дебюси е гениален френски композитор, създател и най-голям представител на течението импресионизъм в музиката. Със своето творчество той тласка развитието на музикалното изкуство по нови пътища. Дебюси е композитор-новатор, разкрил нови изразни средства. В произведенията си той пресъздава мислите и настроенията с една нова чувствителност. Новаторството му се изявява навсякъде: и в областта на хармонията, и в ритмиката, и в инструментацията, и особено в мелодическото начало. Композиторът проявява изключителна смелост и по отношение на музикалната форма. Неговият музикален език е извънредно самобитен, ярък и образен. Дебюси притежава изключително майсторство да рисува картини от живота и природата, да нахвърля различни душевни настроения, да предава на слушателя своите впечатления и преживявания с вълнуваща убедителност. Той е автор на много творби от различни жанрове: операта „Пелеас и Мелизанда“, мистерията „Страданията на свети Себастиян“, симфоничната сюита „Морето“, прелюда „Следобедът на един фавн“, ноктюрните за оркестър „Облаци“, „Празници“ и „Сирени“, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др. В тези произведения звуковата живопис играе съществена роля и всичко е предадено с префинена естетичност. Музиката на Дебюси е чисто френско изкуство, за което той е бил наречен „Клод дьо Франс“.

Клод Ашил Дебюси е роден на 22 август 1862 г. в Сен Жермен ан Ле. Произхожда от семейството на дребен търговец. Единайсетгодишен, Дебюси постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано при Мармонтел и теория при Ернст Гиро. Скоро той придобива отлична пианистична техника. На 18 години Дебюси става домашен пианист на меценатката на Чайковски Надежда фон Мек, което му дава възможност да посети Русия. Младият музикант остава със силни впечатления от руската музика и особено от творчеството на Мусоргски.

През 1884 г. Дебюси завършва консерваторията. С кантатата си „Блудният син“ той спечелва Римската премия и веднага заминава за Италия. Там създава няколко произведения, но атмосферата на Вила Медичи не му допада; престоят му в Рим започва да му се струва като заточение. Измъчван от творчески противоречия, Дебюси пише на свой приятел: „Нямам никакво желание да вървя по старите утъпкани пътеки, а да тръгна по нови още нямам сили…“ Той напуска Рим радостен, че отново ще заживее пълнокръвно в Париж. Първите творби, в конто показва, че е открил „новите пътеки“, са „Ариети“ по текстове на Пол Верлен, „Поеми“ по Шарл Бодлер, двете очарователни „Арабески“ за пиано, Малка сюита за пиано и др. В тези творби проличават блясъкът и своеобразието на таланта на Дебюси. С прелюда за оркестър „Следобедът на един фавн“ по едноименната поема на поета-символик Стефан Маларме Дебюси привлича вниманието на всички музиканти. Обаче композиторът дружи повече с поети и художници, отколкото с музиканти. В салона на Маларме той се сприятелява с Бодлер, Верлен, които оказват влияние върху възгледите на младия композитор, а той все повече се увлича в търсенето на нови, по-съвършени форми и изразни средства. Редят се нови творби — Струнният квартет, ноктюрните за оркестър, операта „Пелеас и Мелизанда“, сюитата „Морето“, симфоничната картина „Иберия“ и др. Особено интересни са и клавирните му произведения — чудесната „Бергамаска сюита“, 24-те прелюда, изумителни по красота и оригиналност, „Детският кът“ и др.

През последното десетилетие на живота Дебюси пътува доста често, за да присъствува на свои концерти или да гастролира като диригент — в Германия, Австрия, Русия, Англия. В края на живота му неговата продуктивност значително намалява.

Дебюси умира на 26 март 1918 г. в Париж.

Морис РАВЕЛ
1875–1937

Равел е един от най-големите и най-оригинални френски композитори от началото на настоящия век. Творчеството му, образец и съвършенство по отношение на професионално майсторство, е изградено върху основата на френския и испанския музикален фолклор. Равел е композитор с ярък и подчертано индивидуален личен стил. Музиката му се отличава с ясна мелодичност, строгост и стройност на музикалната форма, изящество, богатство на хармоничния език и бляскава и колоритна оркестрация. Звуковата палитра на Равел бележи едно от връхните постижения на оркестровата звучност от това време. Произведенията му притежават най-добрите черти на френското музикално творчество. Равел е автор на голям брой композиции от почти всички области на музиката: операта „Испански час“, операта-балет „Детето и вълшебствата“, балета „Дафнис и Хлоя“, хореографската поема „Валс“, Испанска рапсодия, „Болеро“, концерти за пиано (единия за лява ръка), „Циганка“ — рапсодия за цигулка и оркестър, благородни и сантиментални валсове, Интродукция и алегро за арфа, „Гробът на Купрен“, инструментални пиеси, камерна музика, песни и мн. др.

Морис Равел е роден на 7 март 1875 г. в град Сибур. От малък проявява музикалните си наклонности и 14-годишен вече учи в Парижката консерватория — пиано при Ш. Берио и композиция при Габриел Форе. Като студент той написва първите си зрели произведения, в които проличава силната индивидуалност на младия композитор. В началото на творческия си път Равел пише в духа на импресионизма на Дебюси. По-късно неговата музика значително се отделя от това направление. У Равел могат да се открият и черти на неокласицизма, но той не се придържа съвсем определено към нито едно от тогавашните течения. През първия период на неговото творчество — до Европейската война — композиторът създава първата си опера „Испански час“, балета „Дафнис и Хлоя“, Испанска рапсодия и мн. др., а след това — втората си опера „Детето и вълшебствата“, „Болеро“, „Валс“ и др. Огромното майсторство на Равел проличава и в уникалната по своята вдълбоченост оркестрация на „Картини от една изложба“ от Мусоргски. Със своето творчество той оказва силно влияние на много композитори, като Мануел де Файа, Бела Барток и др. и дава насоки за нови търсения.

Морис Равел умира на 28 декември 1937 г. в Париж.