Николай Пржевалски [Архив]

DjBaloon

10-09-2008, 15:04

След като написах в google.com името му информацията бе заля буквално
виж това
Някой е описал мнението си за него,но от този коментар може да се извади голяма част от това което ти трябва,прочети и извади нужното
ПП: Има друг раздел за такива теми

В конкурса нямаше нито една тема за руски пътешественик. А те са много, много... И повечето са тръгвали на път не с мисълта за Елдорадо или какви пари ще направят от търговията с подправки. Движело ги е любопитството, откривателския дух. Затова реших да попълня поне отчасти този пропуск.Тъй като имам слабост към конете, спрях се на един от великите руски пътешественици, чиято фамилия е известна почти на всеки. На него е кръстен последният оцелял представител на същинските (кабалоидни) коне до наши дни – Equus przewalskii (останалите са имали нещастието да живеят в Европа...). Но предполагам, че малцина знаят за съществуването на газела на Пржевалски (Procapra przewalskii), вид тинтява (Gentiana przewalskii) и Хребет на Пржевалски. На края ще дам списък на видове, носещи неговото име, които открих набързо в английската wikipedia. А сигурно има и още, но просто не съм попаднала на тях, докато се ровех... Той е от онези хора, за които нашенецът би казал, че “Има въгарци в задника”. Не е обичал заседналия живот, вечно го е теглило е към далечни, неизследвани земи. Става въпрос за Николай Михайлович Пржевалски.
Роден е през 1839 г. в с. Кимборово, Смоленска губерния. Има казашки корени (по бащина линия). Дядо му (по майчина линия) е едно от редките изключения, когато крепостен селянин се издига до дворянска титла (взет за войник показва такива качества, че не само се освобождава, но и става дворянин). Детството си е прекарал основно там. Бил е много близък с чичо си, страстен ловец и любител на природата. Той го е научил рано да стреля добре с пушка и лък.
Самият Николай Михайлович Пржевалски е бил изключителна личност. Бил е от хората, които като решат, какво искат от живота си, правят всичко възможно за да постигнат целта си. Пътешествията из непознати земи, където до този момент не е стъпвал бял човек, му “легнали на сърцето”. След завършване на Смоленската гимназия, под въздействието на военните събития (Кримската война), решил да стане военен. Но бързо се разочаровал от тази служба. Невероятно любознателен, като обикновен войник сам се е образовал, четейки по библиотеките трудове по ботаника, зоология и география. Подал молба да бъде прехвърлен на Амур, Сибир (това била най-логичната изходна точка за експедиции в Централна Азия), но му отказали. Отказът обаче не го обезсърчава, дори станало обратното. Завършил като поручик Академията на Генералния щаб (по време на обучението си написва «Военно-статистическое обозрение Приамурского края», заради което през 1864 г. е избран за член на Руското географско дружество), след което бил изпратен да преподава история във Варшава. Там отново подал молба за прехвъляне в Сибир, като този път молбата му била удовлетворена! Докато чакал решението за молбата му обаче, не стоял със скръстени ръце – чел книги за Централна Азия, научил се да препарира животни, и така, помеждудругото, написал учебник по География... В последствие е организирал една еспедиция в Усурийския край и четири в Централна Азия:
1. Експедиция в усурийския край
2. Експедиция в Монгоия, Китай и Тибет (т.н. Първа Централноазиатска)
3. Втора Централноазиатска екпедиция
4. Трета Централноазиатска експедиция (Първа Тибетска)
5. Четвърта Централноазиатска експедиция (Втора Тибетска)

Еспедициите често са протичали при изключително тежки климатични условия, гарнирани с пречки от човешки характер (лоши международни отношение; ограничени, тъпи и подозрителни местни владетели). Много пъти е имало риск за живота му и този на придружителите му. Често се е налагало да променя маршрутите. При пътешествието си до Лоб-Нор, например, е бил непрекъснато съпровождан от група войници на Якуб-бек (глава на временно съществувалата държава Джета-шаара в Източен Туркестан), ужким като “охрана”. Било е забранено на местните жители да му дават каквито и да било сведения (или ако дават - да лъжат), като войниците са им обяснявали, че руснаците са шпиони. А и за местните хора (обикновено необразовани, живеещи в мизерия) е било необяснимо как човек може броди през пустини и планини, без път и пътека, като печалбата от това са били само знания. Затова версията на конвоиращите е била по-приемлива за тях. Е, имало е и изключения.. На Пржевалски дори му се е налагало да прави тайно от конвоя замерванията за надморската височина и топографски снимки на местността.
По онова време районът на Централна Азия бил един от най-непознатите и трудно достъпни места по света. Описанията на пътешествията на Пржевалски обаче не са прости пътеписи. Всичките знания, които събирал из библиотеките до този момент дали своя плод. В публикуваните отчети и дневниците му имало единствени до тогава (и безценни за онези години) сведения за надморската височина, за климата, за животните и растенията, за релефа, за реки и езера... В енциклопедиите могат да се намерят сведения за събрани над 15-16 000 растения от 1700 вида, от които ботаниците описват 218 нови вида и 7 рода; кожи от 702 бозайника, 5010 птици, 1200 влечуги и земноводни, 643 риби (открити са 10 нови вида гръбначни). Той пръв след Марко Поло вижда (и успяа да отстреля за колекзията) дива двугърба камила, коня на Пржевалски... Пътешествията му са били нанесени на карти, като в непознатите до тогава земи топогравските му снимки са се основавали на 231 хипсометрични и 63 асторомични пункта. Освен сведения за природата, в публикуваните отчети от пътешествията му има и много етнографски данни. Преминавайки през села и градове, описва колко и какви хора ги населяват, приблизително броя на къщите (или колибите), поминъка им, кой ги управлява и много други сведения. За жителите в Лоб Нор дава подробно и “цветущо” описание, за да запази за идните поколения бита им (нещата вече са били започнали да се променят...към по-добро...). Ще се опитам да преведа част от него, по-специално за жилищата (ако въобще могат да се нарекат така) и менюто на жителите. Сториха ми се доста впечатляващи (имам добро въображение Very Happy ):
“Влизаме в самото жилище. Това е квадратно заграждение от тръстика, която служи и за материал на цялата постройка; даже стълбовете, по ъгите и средата на фасадите, са направени от тръстика, вързана на сноп. Същата тръстика е послана на земята и служи като макар и малка покривка на блатистата почва – поне не седиш направо в калта. В някои жилища съм срещал дори в средата на март зимен лед под тръстиковия под. Всяка стена е с дължина три сажена; от южната страна е направено товерстие за вход; покривът също е от тръстика, но толкова лошо, че не защитава особено от слънцето, камо ли от лошото време.”
За менюто:
“Храната на жителите на Лоб Нор се състои главно от риба, прясна през лятото и сушена през зимата. Прясната риба я ядат варена във вода, която след това пият като чай; сушената риба се пече на огъня, след като предварително е накисната в солена вода. Нито в единия, нито в другия случай рибата се чисти от люспите; махат ги по време на самото ядене. В допълнение към рибата, като главна храна, през пролетта, част от лятото и есента служат патици, които ловят в примки; накрая, като лакомство през пролетта каракурчинците ядат младите летораси на тръстиката. Зърно и овнешко не ядят, поради липсата на едното и другото; ...”
На това му казвам абсолютна мизерия! А температурите през зимата падат под -20◦С...
Географските данни за района, донесени от Пржевалски му донасят световна слава. Той е доказал, че пустинята Гоби не е издигната относно заобикалящите я планини, а по-скоро е чашообразно понижение с неравно дъно. Установил е, че северната граница на Тибетското плато в действителност е на 300 км. по-северно, от колкото се е предполагало до тогава. Отбелязал е, че немският геогаф Хумболт греши, като допуска съществуването на решетка от взаимно пресичащи се планински вериги. Пръв е посетил и описал системата от хребети Куен-Лун. Установил, че Няншан не е един хребет, а цяла система от такива. Достига горните течения на реките Янцзъцян и Хуанхе...
Интересен е случая с езерото Лоб Нор. То е било известно още на древните китайци, било е нанесено на картите им и са знаели, че е солено. За град Лоб пише и Марко Поло, без да споменава езерото. Обаче Пржевалски намира езеро на съвсем друго място, и то сладководно. Това слага начало на т.н. Лобнорски проблем, който е решен чак в началото на 20 в. Оказва се, че езерото, така да се каже, мигрира. В равнинните пустинни райони реките често при пълноводие тръгват по нови русла. Реката, захранваща езерото Лоб-нор има две русла. Когато тече в едното – захранва соленото езеро от китайските хроники. Когато тече в другото – езерото, което е заварил Пржевалски. През 1928 г. реката е сменила руслото и езерото от китайските карти отново е започнало да се пълни с вода. Интересно ми е, какво е положението в наши дни (не намерих информация)...
Николай Пржевалски е бил от хората, чиито труд и принос за науката е бил оценен от съвременниците им. Стигнал е до чин генерал-майор. Получил признание не само в Русия, но и по целия свят. Бил е награждаван с медали от руски и чуждестранни научни общества. През 1881 г. е избран за почетен член на Руското географско общество, и много други руски и чужди научни общества...
Трудностите при пътешествията, тежките условия често водели до проблеми със здравето му. В началото на петата си Централноазиатска експедиция, той заболява от коремен тиф. Изтощеният му организъм не успява да се пребори с болестта и Н. Пржевалски умира през 1888 г. в гр. Каракол, погребан е на брега на езерото Исък Кул.
Освен забележителен учен, той имал дарбата да пише интересно и увлекателно. Не знам дали има преведени на български книгите му. За тези, които са на “ТИ” с руския, давам адреса на сайт, от който могат да си свалят публикуваните отчети на Н. Пржевалски. Този за Лобнорската екседиция за съжаление не е пълен... Препоръчвам на тези които обичат да четат подобен род литература да си потърсят нещо от него. Едиственото досадно нещо е, че мерните единици са стари (версти, сажени и пр.). На мен това не ми развали удоволствието от четенето.... Very Happy