Здравейте, добри хора!!!
Трябва ми кратко философско есе за Понеделник на тема:
"Изтълкувайте мисълта на Мишел дьо Монтен: "Според мен Римската империя е била по-храбра, преди да бъде просветена." "
Благодаря Ви, предварително :?
sexa_na_kompleksa
10-11-2008, 09:31
Виж това:
„Според мен, Римската империя е
била по- храбра, преди да бъде просветена.”
Мишел дьо Монтен
Ако е вярно, че колкото по- умен е човек, колкото повече знания има, той става по- нещастен, то по- храбър е онзи, който не знае какво го очаква. По- смел е, защото още не го е заболяло, по- силен е, защото още не е търпял поражения, безстрашен е, защото не вярва в Божието наказание и не се страхува от него. Ако е вярно за човек, за група хора, то е вярно и за империя, изградена върху кръвопролития, след политически интриги и подчиняване на цели народи с военна мощ.
В пъстрото разнообразие на покорените земи и жителите им, в многобожието и етническите ритуали на местните, римските завоеватели са налагали своите вярвания и обичаи. А те били безбожни и жестоки. Римлянинът не вярвал в нищо, освен в своя водач. Те били слепи за света около тях и не осъзнавали какво всъщност правят. В началото на всяко нашествие са били важни силата и страха. Самочувствието на войниците, военачалниците и наместниците било огромно. Все пак те били част от най- голямата империя по онова време. Имали толкова много военни победи и покорени народи, които повдигали все повече и повече тяхното чувство, че са велики и непобедими, докато в един момент, сякаш започнали да осъзнават малко по малко нещата, които вършат и тяхното значение за околните и самите римляни. Властта трябвало да се удържа години наред, а живеейки в нови земи, сред местно население, с различни обичаи, вярвания и разбирания за света, римляните научавали техните знания и откривали тайните им. Използвайки чуждия опит, те прибавили всичко това към знанията натрупани до този момент. Сблъсквайки се с повече съдби, вярвания, раждания и смърт, римляните преминали на ново духовно стъпало. Новият, разширен мироглед, натрупаният опит във войните и годините далеч от дома, извеждат римляните на друго емоционално ниво. Той започва да осъзнава, че всъщност неговия живот няма смисъл. Изпълненият, единствено с ярост, злоба и сила, към други „по- низши” народи, римски живот не струвал нищо, той бил безсмислен. В него имало единствено копия, оръжия и ръце, изцапани с чужда невинна кръв. Римлянинът осъзнал, че той далеч не се е родил само, за да води войни и да бъде най- храброто, безчувствено и невежо „чудовище”. Той вече разбира, че трябва да се огледа наоколо и да намери красотата на живота, извън пределите на войните. Виждайки чуждите вярвания и начини на живот, той осъзнал колко много пропуска, губейки си времето в несъществени битки, които носели само материални облаги и нещо ново, което преди своето просветление, римлянинът не познавал – чувство за вина. Той се чувства виновен, защото разбрал колко много болка и страдание е причинил на невинните хора, а и на семейството си, откъсвайки се от него и обричайки го на мъки, страдания и притеснения. Римлянинът бавно откривал човешките вълнения и все повече проумявал каква всъщност е ролята му тук на Земята – а именно, да допринесе нещо за нея и да се наслади на живота си в рамките на допустимото, защото всеки е гост тук.
Мишел дьо Монтен изказва тезата, че Римската империя е била по- храбра преди просветлението на членовете и, преди когато животът на мнозина бил нищо, преди когато смъртта на цели полкове била само неприятна загуба, преди когато тя не се страхувала от Бог и неговото наказание, защото колкото човек е по- умен, колкото повече знае за това, което е пред него, толкова по- разумен, внимателен и предпазлив става. Тогава храбростта на неразумните, смелостта на непросветените, силата на не нараняваните, намалява и почти изчезва.
Мисля, че колкото повече вникваш в дълбочината на човешкия ум, в красотата на взаимоотношенията, в силата на вярата, колкото повече тайни разкриваш от сложния, заобикалящ ни свят, толкова „по- малък” започваш да се чувстваш, изправен пред уголемяващото се просветление.
Есето изглежда добре, но за каква оценка е, защото няшият учител пък знае всичко за есетата в Нет-а ??
тва е за 2 и мога да ти кажа защо. Моят по етика и право (щурчо ако си от 33) ми го даде да го прочета точно това есе като накрая каза че е боклук !!!! така че земи седни и си го напиши .... както аз ще направя ... а на мен тва ми трябва за петъка