PDA

View Full Version : Бихте ли ми помогнали малко с литературата :? МОЛЯ ВИИИИ ;(



lenito_sf
10-11-2008, 10:44
Значи имам проблем , за Вторник трябва да напиша есе на тема : Между любовта и омразата в разказа "Дервишово семе". Дотук нищо, но си нямям и на идея какво да напиша. Ако можете да ми помогнете ще сам ви супер много благодарна :) :) :) :)

vilincety
10-11-2008, 11:01
“Дервишово семе” (Есе)

На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата любов, страстната омраза, отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост, която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество. Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало, нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите. Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених, като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва. Момчето ще бъде оженено за девойка, която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга. Радва се на нейния смях, на косите, на миглите й и с нетърпение брой часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си, тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока, красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява, ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие? Представени са два типа мислене: на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател (Руфа т). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан, го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна, за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата, както любовта, могат да преобразят човека, като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката, злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и “душата му поомекне”. Героят се връща след време с нова жена, поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина, но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество – да въздържа гнева си и да бъде смирен, за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи: ”Ако той беше звяр, не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил, ако не ги спази. Постепенно героят разбира, че не би могъл да сподели живота си със Силвина, но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина), за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си, мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването й и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна, невъзможна любов, която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов, която нищо и никой не може да изгаси, независимо от трудността на ситуацията. Подложена на изпитания тя устоява и се запазва, като съхранява човешкото. Преодолявайки примитивното, първичното у себе си, Рамадан успява да се превърне в мъж. Той се изгражда и става смела и благородна личност, достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава
ама незнам дали ще помогни ама можи все пак да вземиш нещо :)

lenito_sf
10-11-2008, 11:08
мерси много :)

vilincety
10-11-2008, 11:17
нп :)

vilincety
10-11-2008, 11:18
нп :)