Lobovta-radost i bolka [Архив]

sexa_na_kompleksa

10-11-2008, 14:22

Виж това:

Радост,страдание,болка и мъка,силно желание,трепет в душата и може би грях-това е тя-любовта.Има ли я?Къде е тя?Ако долети до мене,как ще се чувствам?Бих ли я познала?
Любовта,това е нежност,ласка,бленуван сън,нежни слова,жадувани милувки...Това е радостта да изпиташ тези чувства и да ги споделиш.
Връхлита те като ураган,но то е любов,то е мъка и болка,но желана и сладка болка. Емоции,чувства,срещи и раздели.И изневери...Всичко е свързано с нея.А какво е грехът? Грешно ли е да обичаш?Не,не мисля. Грешно е да предадеш чувствата на другия,грешно е да излъжеш,грешно е да изневериш.
Всеки се стреми към една любов,толкова различна и толкова истинска.Една любов така недостижима,а всички се стремим към нея.И търсейки я,се разкъсваме между Небето и Земятя,между душата и плътта. Но някои преодоляват човешките окови и намират истинската радост.
В щастието да даваш свобода на другия. В любовта,за която няма прегради в пространството и времето.Дано я открием.
Нахвърлени мисли,разпилени листа...Какво се опитвам да сътворя?Аз не съм писател или поет. Просто обичам да разсъждавам за нещата от живота.
А любовта и грехът са част от него.Любов и грях-щастие и болка...Две думи и други две,а събрана толкова истина в тях.Да обичаш и да бъдеш обичан е най-великото щастие. Да,но на каква цена?
Редя днес писания тъжни,писания за спомени,отдавна отминали. Спомени, раздиращи сърцето ми.Спомен един тлее в душата ми,спомен за радост,отдавна отминала.Спомен за къща на хълма, приютила две души,блуждаещи и лутащи се. Нима в сърцето си тая те още,нима надеждата не ме напуска, нима не мога да забравя...
Аз знам,че грях това,но не мога да те пусна.Пътувам назад в отминалите дни търся нещо,което да ме нарани, но...не откривам.Нищо не намирам.Само любов,изтаряща и изпепеляваща сърце ми. И греховна страст, по-силна от всичко това. Как бих могла да те пусна от оковите на очите ми, така примамващи и омагьосващи!Как бих могла!
Но те моля,върни се в къщата на хълма,отвори ръждясала врата и погледни в душата си...Ако сърцето ти не трепне,ако моя образ не изплува от дълбините на душата ти, ако не чуеш сладкия ми,мамещ глас и, ако всичко е изгубено във вечността, то тогава аз те пускам да отлетиш,там,където искаш. Но дотогава...
О,моля те,любов не ме напускай!Къде изчезна радостта от отминалите дни?Нима всичко вече свърши? Защо ме отбягваш?Защо се криеш от мен?Пуста е душата ми без тебе,любов!Колкото и страдание и болка да носиш след радостта, след споделените мигове и след греховните нощи,аз пак те моля, върни се при мен!
Не се изплъзвай като пясък между пръстите ми. Нима не заслужавам да бъда обичана? Как жадувам за обич и топлина! Нима винаги в живота става така? Искаш да получиш, а не можеш, искаш да дадеш, а отсреща стена. Стена от студенина.
Грешно ли е да се бориш за любовта си?
Понякога тя минава покрай нас,а ние дори не я забелязваме. Минава като случайно срещнат поглед,като изпусната въздишка, като капеща сълза,попила в утринна роса.А ние...какво правим ние,за да я повикаме,за да я спрем,за да я заслужим?
Нищо.Просто стоим и чакаме.А трябва само да се протегнем и да я докоснем.Друго не е и необходимо.Тя-любовта,ще разбере молбата ни.И може би пак ще дойде при нас,стига да я заслужаваме.И мисля,че не е грешно да се борим за нея.
Голямата,истинска,вечна любов!Или може би...не толкова истинска,голяма и вечна.Е,каквато и да е,важното е да можеш да я наречеш любов.
Чиста,неосквернена,не коварна и предателска,но...има ли такава любов?Сама по себе си любовта е грях. Грехът ни съпътства навсякъде и ни изкушава. И ни завладява... може би,ако му се поддадем...