View Full Version : Депресия?
tvoqta__me4ta
10-13-2008, 06:12
Не съм сигурна темата за този раздел ли е, но не знам аз ли съм луднала вече.Работата е там, че съм ужасно чувствителен човек и плача за всяко нещо.Например вчера ме уволниха от работа поради едни направо СМЕШНИ причини, но аз пак се расплаках въпреки, че на всеки се случва и цял живот ще работя.Преди няколко дена татко почина, и не питайте тук колко съм плакала сестра ми го приема твърдо, а аз не мога.Ако нещо по лошо се случи и се съсипвам толкова съм чувствителна и затворена в себе си, че няма накъде повече и за всяко нещо гледам вината в себе си.Само на 17 год. съм, а вече видях супер много гадости и това не е лиготия както ще си помислите.Имал ли е някой подобен случай, защото вече си мисля че съм откачила тотално :cry:
Според мен не си откачила,особено щом си загубила любим човек ,(за което съжалявам :( ).Нормално е да плачеш ,но не го прави сама,говори със сестра си за това,сигурна съм ,че само на външен вид го приема твърдо.Ако си поговорите и споделите как се чувстваш ,и тя и двете ще се почувставате по-добре.такова нещо човек не трябва да го изживява сам.
Аз загубих много мои любими хора-мама, леля, баба и то в съвсем ранна възраст, изпадала съм в подобни депресии и все още изпадам, трябва да се пребориш, живота продължава :-)
chocoleptic
10-13-2008, 16:08
Иди на психолог.
:)
mimsssssss
10-13-2008, 17:31
Аз загубих много мои любими хора-мама, леля, баба и то в съвсем ранна възраст, изпадала съм в подобни депресии и все още изпадам, трябва да се пребориш, живота продължава :-)
+1
sasha_90
10-13-2008, 19:31
Не съм сигурна темата за този раздел ли е, но не знам аз ли съм луднала вече.Работата е там, че съм ужасно чувствителен човек и плача за всяко нещо.Например вчера ме уволниха от работа поради едни направо СМЕШНИ причини, но аз пак се расплаках въпреки, че на всеки се случва и цял живот ще работя.Преди няколко дена татко почина, и не питайте тук колко съм плакала сестра ми го приема твърдо, а аз не мога.Ако нещо по лошо се случи и се съсипвам толкова съм чувствителна и затворена в себе си, че няма накъде повече и за всяко нещо гледам вината в себе си.Само на 17 год. съм, а вече видях супер много гадости и това не е лиготия както ще си помислите.Имал ли е някой подобен случай, защото вече си мисля че съм откачила тотално :cry:
И аз съм като теб,но съм на 18.Колкото и да се опитвам да съм твърда,не винаги се получава.
Jumbie483
10-13-2008, 22:33
Ами честно казано не знам точно какво да те посъветвам. Може би всичко ще се оправи с времето. Аз съм твърд човек, приемам всичко хладнокръвно. Под всичко, разбирайте наистина АБСОЛЮТНО всичко. Ноо..понякога емоциите които прикривам стават прекалено много и имам нужда от малко време..за да поплача и да изкарам всички тези натрупани емоции извън мен. Тогава ми олеква и съм готова отново да се изправя пред всички като Желязната лейди 8)
Съболеэнования эа баща ти.
Нормално е да си раэстроена щом той е починал.
Хората са раэлични.Не може всички да са еднакви.Ще е доста скучно като се эамислиш реално.Някои са по-чувствителни.Ти явно си от тях.И не е лошо.Явно си по-емоционална,а това е яко.Не се сдържай,иэкарвай си всичко,което чувстваш.Плачи щом ти се плаче.Ако имаш надеждни хора около теб,раэговаряй с тях.Когато говориш с някого эа проблемите си,эапочваш да се чувстваш по-стабилен.Или поне подкрепата ще ти помогне.
Много съжалявам за всичко,което ти се е случило и не знам какво да ти кажа,само мога да ти пожелая успех във всичко и много щастие за напред,а относно депресиите и аз изпадам в такива и аз съм чувствителен човек и съм на крайностите,но всичко улеква с време и приятели,разбиране и грижа.Бъди здрава!