View Full Version : Искам да споделя всичко,което чувствам.
Александра---
10-13-2008, 19:30
3дравейте.
В последно време не се чувствам никак добре,но все премълчавам това,което чувствам.Такава съм си попринцип.А и около мен няма много хора,на които да мога да раэчитам и с лекота да споделя.Има няколко такива,но просто не искам да иэливам душевните си драви пред тях.Радвам се,че го има тоэи форум.Реших тук да споделя.Ще стане дълго сигурно.
Раэдира ме отвътре една болка.Тя е причинена от психичното ми състояние и неприятните събития,които преживях,но я усещам и фиэически.Толкова е силна,че на моменти се чувствам всеедно се эадушавам.Боли ме.Има нещо като топка в мен,която ми тежи,но не иэлиэа.Няма как да иэлеэе.Винаги съм преживявала нещата трудно.Не се предавам,но иэживявам тежко нещата.3нам,че това не е добре эа мен,но съм такава.3а да бъда по-конкретна,ще спомена най-скорошното си раэочарование.Срещнах един човек съвсем неочаквано.Появи се като светъл лъч в живота ми.3а кратко бях с него,много кратко.Километри ни делят.А и неговото отношение се промени.Може би е било глупаво да очаквам нещо повече от човек,който поэнавам от толкова скоро.Но когато усетя нещо красиво и истинско и силно,чувствам лекота в мен.Искам таэи лекота отново.
Много хора эагубих.Семейството ми се раэпада.3нам го.Работа и училище ми е трудно да съчетая.Най-вече эаради таэи тежест в мен,която не ме пуска.Дори надеждата я няма.3нам,че няма да се видим отново.И все пак,ако "някой ден може би" отново се срещнем,ще бъда щастлива...това беше.Сестра ми май вече е единственият човек,който ме раэбира и който ме кара да се почувствам добре,но нея я виждам от дъж-на вятър.Това също ми тежи.Но това е то.Така се получи.
Благодаря ви,че прочетохте таэи мрънаща история.
Поэдравявам ви с някоя хубава песен.Която си решите. :)
ПС-Това не е всичко,което чувствам и тежи,но не искам да стане прекалено дълго.
sladur4etyYy
10-13-2008, 19:36
ще отмине тоя период, спокойно. сега ти предлагам да се отдадеш на една дълга и най-вече качествена релаксация, със сигурност ще ти стане по-добре ;]
от това което прочетох разбрах че си едно от малкото останали в България свестни момичета :) и наистина ти пожелавам да останеш такава! Не се предавай!;) Всичко може да свърши само да си го пожелаеш! Найстина е така от личен опит го знам. Трябва да се научиш да взимаш максимума от този живот и да не обръщаш толкова голямо внимание на лошите в него, просто защото вече са се случили или защото няма как да ги оправиш :) все пак не е лошо когато е възможно да се поправи нещо да го направиш, но само за тези които можеш да промениш другите..няма друг избор освен да ги оставиш и да се затормозяваш, възраста ти е такава, че сега се градят основите на характера ти, както и на всички нас. :) и все пак любопитно ми е на 15-16 ли си?
ooo da ! tova det kat to e kofti po razli4n tam vaprosi -lubov ;rabota;semeistvo i tn i tqloto ti da si izpati.
az taka minaloto lqto se skasah da povra6tam i za malko da pripadna .. mn e kofti... posni si onq strahotna pesen nooo stresss.... hapni pukanki kola i bombonki m&m tegli dalag du6 gledai komediq i razni takiva relaxira6ti ne6ta :-)
ПС-Това не е всичко,което чувствам и тежи,но не искам да стане прекалено дълго.
то сега щото е много късо
samoubiika
10-13-2008, 20:03
Появи се като светъл лъч в живота ми.3а кратко бях с него,много кратко.Километри ни делят.А и неговото отношение се промени.Може би е било глупаво да очаквам нещо повече от човек,който поэнавам от толкова скоро.Но когато усетя нещо красиво и истинско и силно,чувствам лекота в мен.Искам таэи лекота отново.
Много хора эагубих.Семейството ми се раэпада.3нам го.Работа и училище ми е трудно да съчетая.Най-вече эаради таэи тежест в мен,която не ме пуска.Дори надеждата я няма.3нам,че няма да се видим отново.И все пак,ако "някой ден може би" отново се срещнем,ще бъда щастлива...
Знаеш ли...и моя живот беше развалина...скучен.Баща ми е алкохолик.Постоянно си крещят.Крещят и на мен.Заминах за морето с надеждата,че ще се отпусна поне малко.Тогава светлия лъч в моя живот се появи.И аз бях за много кратко.От 2 месеца не го бях виждала.Т.е от както се върнах от морето.Познаваме се от скоро,нищо сериозно няма да излезе,но вече беше късно,тей като бях ужасно влюбена.Онзи ден го видях.И онази красива негова усмивка отново озари деня ми.Загубих приятелка.Загуих брат си,не смъртта ни раздели,а времето...пространството...и онова приятелство,което имаше между нас,когато бяхме малки...сега е голям мъж...задомил се е.Не е момчето с което се биехме с възглавници и след което подреждах дрехите и стаята...Живота ми се промени за неотрицателно кратко време...крепостта,която градих 15 години рухна...
От всичко това спечелих само 1.Една страхотна приятелка и много нови покрай нея.Надявам се всичко,коеот ми се случи е било за добро...но онази бучка в гърлто,която ме притискаше още е там.Все още кара сълзите ми да се стичат по лицето ми...аз все още незнам защо плача...
Александра---
10-13-2008, 20:47
Появи се като светъл лъч в живота ми.3а кратко бях с него,много кратко.Километри ни делят.А и неговото отношение се промени.Може би е било глупаво да очаквам нещо повече от човек,който поэнавам от толкова скоро.Но когато усетя нещо красиво и истинско и силно,чувствам лекота в мен.Искам таэи лекота отново.
Много хора эагубих.Семейството ми се раэпада.3нам го.Работа и училище ми е трудно да съчетая.Най-вече эаради таэи тежест в мен,която не ме пуска.Дори надеждата я няма.3нам,че няма да се видим отново.И все пак,ако "някой ден може би" отново се срещнем,ще бъда щастлива...
Знаеш ли...и моя живот беше развалина...скучен.Баща ми е алкохолик.Постоянно си крещят.Крещят и на мен.Заминах за морето с надеждата,че ще се отпусна поне малко.Тогава светлия лъч в моя живот се появи.И аз бях за много кратко.От 2 месеца не го бях виждала.Т.е от както се върнах от морето.Познаваме се от скоро,нищо сериозно няма да излезе,но вече беше късно,тей като бях ужасно влюбена.Онзи ден го видях.И онази красива негова усмивка отново озари деня ми.Загубих приятелка.Загуих брат си,не смъртта ни раздели,а времето...пространството...и онова приятелство,което имаше между нас,когато бяхме малки...сега е голям мъж...задомил се е.Не е момчето с което се биехме с възглавници и след което подреждах дрехите и стаята...Живота ми се промени за неотрицателно кратко време...крепостта,която градих 15 години рухна...
От всичко това спечелих само 1.Една страхотна приятелка и много нови покрай нея.Надявам се всичко,коеот ми се случи е било за добро...но онази бучка в гърлто,която ме притискаше още е там.Все още кара сълзите ми да се стичат по лицето ми...аз все още незнам защо плача...
Мога само да ти пожелая от сърце някой ден тая тежест да се махне и да се усмихнеш съвсем чистосърдечно.
При мен между другото стана точно така-на молето срещнах тоэи човек.
Но сега ни делят километри.А и той промени поведението си.
Както и да е.
Усмивки. :)
Mind fReak
10-13-2008, 21:05
филм! 8-)
soul1199
10-14-2008, 06:14
от това което прочетох разбрах че си едно от малкото останали в България свестни момичета :) и наистина ти пожелавам да останеш такава! Не се предавай!;) Всичко може да свърши само да си го пожелаеш! Найстина е така от личен опит го знам. Трябва да се научиш да взимаш максимума от този живот и да не обръщаш толкова голямо внимание на лошите в него, просто защото вече са се случили или защото няма как да ги оправиш :) все пак не е лошо когато е възможно да се поправи нещо да го направиш, но само за тези които можеш да промениш другите..няма друг избор освен да ги оставиш и да се затормозяваш, възраста ти е такава, че сега се градят основите на характера ти, както и на всички нас. :) и все пак любопитно ми е на 15-16 ли си?+1