Мит или легeнда...нещо такова :Д

[bokoboko]

Трябва ми някакъв мит или легeнда може старогръцки, може и не старогръцки, и ако може да е по-кратичко :D

[RiseGirl]

ХЕМУС И РОДОПА

Хем и Родопа били брат и сестра – деца на морски бог. Живели на воля из обширните полета, играели и пеели по цял ден. Все измисляли забавни неща, с които радвали и разсмивали околните. Веднъж двете деца решили да се престорят на най-старите богове – мъж и жена, за които слушали да се говори, че владеят водата и земята, птиците и животните. Речено-сторено. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разплела буйните си руси коси. Денят бил хубав и слънчев, та играта им се виждала много отдалеч. Старият бог, владетелят на света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг Хем уплашен погледнал сестра си и също се вкаменил.

Оттогава веселите и хубави брат и сестра станали планини - Хемус и Родопа. Стоят далеч един от друг, защото злият стар бог разстлал между тях обширна низина.


РЕКИТЕ АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА

Някога те били три сестри.: една доведена, една заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Няямало мира в техния дом. От майчина и бащина клетва те се претворили на реки. Но и тогава не мирясали: започнали да се препират коя от тях е най-бърза.

Веднъж, като се карали доста време, решили да преспят в Одрин и на заранта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, та да се надварват - която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза.

Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не стояла на думата си, ами цяла нощ не мигнала. И още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо скокнала и без да се обади на двете по-големи сестри, бързо поела из пътя си. След доста време петлите закукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила уговорката и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица.

- Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило!

Събудила се Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра:

- Да даде господ, Тунджо ле, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш!

После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата, на Марица.

[bokoboko]

Пише се легенда, да!

Мерси @oth_fenka

Още някой?

[RiseGirl]

Старогръцки митове

РАЖДАНЕТО НА ЗЕВС
Кронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в негови ръце. Той се страхувал, че и срещу него някой ден ще се вдигнат децата му и ще го обрекат на същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Страхувал се от децата си. И заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат, и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас, като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Хестия, Деметра, Хера, Хадес (Аид) и Посейдон.

Рея не искала да загуби и последното си дете. По съвета на родителите си Уран — Небето, и Гея — Земята, тя се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, й се родил най-малкият син Зевс. В тая пещера Рея скрила сина си от жестокия баща, а нему дала да погълне вместо сина си един продълговат камък, повит в пелени. Кронос не подозирал, че е така измамен от жена си.

А в това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта. А пред входа за пещерата млади курети удряли щитовете с мечовете си всеки път, когато малкият Зевс заплаквал, за да не чуе плача му Кронос и да не постигне и Зевса участта на братята и сестрите му.

РАЖДАНЕТО НА АПОЛОН
Богът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествували новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

[p1nk_girl4e]

ДИОНИС В ТИВА

В гръцкия пантеон Дионис е особен бог. Той е скитащ, блуждаещ бог, от никъде и от всякъде. Същевременно той иска да бъде признат безрезервно навсякъде, където мине, иска да има свое място, свои привилегии, и в частност иска да осигури култа си в Тива, защото е роден там. Той влиза в града като някой, дошъл отдалече, като странен странник. Той се връща в Тива, своето родно място, за да бъде приет и признат, за да установи в нея нещо като официално свое седалище. Едновременно скитащ и уседнал, той представлява сред гръцките богове, според определението на Луи Жерне, образа на другия, на различното, отклоняващото, объркващото, беззаконното. Той е също, както пише Марсел Детиен, епидемичен бог. Подобно на заразна болест, когато нахълтва в област, в която е слабо познат, той се налага едва щом пристигне и култът му се разпростира като вълна.
Внезапно другостта, различното от нас разкрива присъствието си в най-познатите и обичайни места. Епидемична зараза. Скитащ и неподвижен бог, близък до хората, създаващ с тях контакти, не прилични на преобладаващия тип в гръцката религия, едни много по-интимни, по-лични, по-близки отношения, Дионис установява с поклонника си нещо като връзка лице в лице. Той потапя погледа си в очите на поклонника, а поклонникът сам се вглежда с хипнотизирани очи в лицето, маската на Дионис. Тъй както при него я има тази близост до хората, той е може би най-отдалеченият от хората бог, най-недостижимият, най-тайнственият, неуловим, невместваем в рамка. Можем да кажем за Афродита, че тя е богиня на любовта, за Атина — че е богиня на войната и знанието, за Хефест — че е бог занаятчия, ковач. Но Дионис не може да бъде затворен в рамка. Той едновременно не е в нито една и е във всичките, едновременно присъстващ и отсъстващ. Разказите за него придобиват особен смисъл, когато се замислим за това напрежение между скитането, странстванията, това да си винаги временно пребиваващ някъде, на път, пътешественик, и да искаш да имаш дом, където си си на мястото, установен, където си повече от приет: където си избран.