snowgirl
10-14-2008, 08:14
Някой може ли да ми посочи кое е свързано със Средновековното мислене и кое е новото, Ренесансовото в страниците на Ад? Ще ви бъда много благодарна.. до 1 час ми трябва :(
sexa_na_kompleksa
10-14-2008, 11:17
Виж това:
ДАНТЕ АЛИГИЕРИ - ДЖОВАНМ БОКАЧО
АД И РАЙ НА ЧОВЕШКА МИСЪЛ И СЪЗНАНИЕ
Композиционната структура на Дантевата „Бо¬жествена комедия", състояща се от три части - „Ад", „Чистилище" и „Рай", отразява божественото три-единство на духа, но с контрастната на теоцентризма художествена оптика на хуманното, иронично преобър¬нала стойностите на Ада и Рая в човешката душа.
Щастливият край на произведението, станал по¬вод за определението на творбата като комедия, иронично развенчава доминацията на Бога над чо¬вешкото у човека и определя пьтищата на духа като свободен избор на самия човек. Смешна, комедий-на е вече ролята на божественото като съдник на свободно проявената хуманна воля.
Присмехът на греховните земни души се издига ви¬соко над Рая и Ада. Отхвърля смирението и покоя в човешкия мисловен свят, определени от църквата ка¬то Чистилище, за да превърне каноничните селения на Бога в сцена, на която се разиграва смешно-тъж-ната драма на живота, изпъстрен от „срещи" и проти¬вопоставяния между добро и зло, грях и святост.
Драма - завършваща с щастлив край и превръ¬щаща сакралното в профанно, а божественото - в комедийно.
Божественото слиза „долу", в реалните на зем¬ната човешка екзистенция, съпътства свободния из¬бор на душата и изпълва чувствената багра на чо¬вешката емоция с особена неземна светлина. Това е новооткритата божествена сила на любовта.
Човешкото у човека, като емоция и разум, става божествено красиво, истинско и дълбоко. Но по¬стигането на тази тайна изисква усилия и страдание. Мисьлта дьлбае дебрите на непознатата човешка душевност и открива Ада на самопознанието.
Този екзистенциален Ад е по-страшен от кано-нично божествения. Той е част от човека, но е и самият човек. Преживян е от древните езичници,от Античността, идва ред и на Дантевите съвременни¬ци от края на XIII - началото на XIV век.
Принципите на теоцентризма са променени. Център на божественото става човекът. Душата му се вглежда с божествено усърдие и в доброто, и в злото. Дуализмът на църковния канон е запазен. Но усещането за божествена сила на разума слива светлината и мрака на йерархично разделените и противопоставени духовни обеми на грях и святост в търсещата свобода човешка мисъл, за да застане самият човек пред пълнокръвието на своя живот. Светлината и мракът сплитат „тела" и нов, непоз¬нат свят се ражда в човешката душа. Той е дивен и красив със своето пълнокрьвие, макар и отново раз¬делен на Ад, Чистилище и Рай.
Триединството надух, пльт и греховно дръзка ми¬съл по нов начин интерпретира модела на божественото. И полетите на духа, и паденията на плътта са пронизани от дръзко мисловното, свобод¬но човешкото. Това е ренесансовата вселена на хуманното, превърната от Данте Алигиери в „Божес¬твена комедия".
Символиката на библейската кабалистика, съб¬рана в сакралните стойности на божествените чис¬ла ТРИ и ДЕВЕТ, определя алегоричната, но и фило¬софска сьщност на поемата.
Данте е на „попрището жизнено в средата" - на 33 години, когато създава божествения текст на сво¬ята „Комедия".
Самото произведение е разделено на три части: „Ад", „Чистилище" и „Рай". Всяка композицион¬на част в 33 песни, колкото са годините на поета, изпява изповедта на душата за Рая, Чистилището и Ада на новите ренесансови търсения на мисълта.
Променената теоцентрична същност на канонич-ното триединство внася и ново динамично съдър¬жание в трите части на Дантевата „Комедия", в ко¬ято идеята за божественост, като красота на изжи¬вяванията, присъства с двойния модел за художест¬вено интерпретиране.
АНИ БОКАЧО
Божествено дръзка е свободната човешка мисъл, готова да приеме предизвикателствата на Страшния съд, но и красива като божествения езически Олимп е поезията на Данте. Затова редом с флорентинеца Алигиери - човека от предренесансова Италия - в Ада слиза и езичникът Вергилий, чието присъствие в „Божествена комедия" материализира идеала за човешка и духовна красота на древния античен свят.
Древногръцката калокагатия -красота надух, мисъл и нравственост - сътворява хуманната ценностна сис¬тема за доброто у човека през епохата на Ренесанса.
Създава се универсумът на хуманния контраст между принципите на езичество и християнство. Два философски модела намират хуманна връзка по¬между си. Тя изразява не само условната среща на добро и зло а съзнанието на ренесансовия човек, но и дава възможност два свята, разделени от ка¬ноните на християнския аскетичен морал, художес¬твено да отразят естетическата си мяра за красиво пълнокръвие в изявата на човешката природа.
Езическа древност и Ренесанс се срещат в поле¬то на любовта. Откриват духовната си близост и ан¬тичният идеал за красота на дух и пльт възкръсва в ренесансовото пълнокръвие на разкрепостената чо¬вешка емоция.
Пръв, разкрил виталната сила на универсума в освободената страст на любовното чувство, е фло-
рентинецът Джовани Бокачо (1313-1375) със своя „Декамерон" в средата на XIV век.
В продължение на десет дни десет млади фло-рентинци - седем девойки и трима младежи, над-могвайки ужаса от чумата, дошла като Страшния съд в живота на човека и надвиснала застрашител¬но над неговата съдба, разказват вечната история на човешката любов.
Библейското - като кабалистика на числата СЕДЕМ и ТРИ - става оръжие за „греховния" иро¬ничен присмех на Бокачо над аскетичното безкръ-вие на средновековната емоция, оказала се мнимо смирена, скрила под монашеското расо красивото пъстроцветие на античните любовни страсти. Библейското е надмогнато. Над кзнонично свеще¬ното се издига природно естественото. Плътски зем¬ното „дяволски" се присмива над безсилието в ду¬ховния аскетизъм на платоничната любов.
Безплътието на библейския любовен канон се из¬пълва с греховната, езически разкрепостеиа, рене¬сансова любов.
Свободният емоционален избор изравнява ху¬манната мяра за красота у мъжа и жената. Идеальт за Афродита, за божествено красивата жена доми¬нира и обсебва човешкото съзнание в епохата на Ренесанса. Универсалното в изживяването на лю¬бовното чувство възвръща хуманния статус-на жената. Тя има пълнокръвно човешко присъствие. Става реална цел в емоционалните търсения на ре¬несансовия хуманизъм, Изравнена е по духовна кра¬сота и човешко достойнство с мъжа. Свещеното чо¬вешко право жената да избира сама пътищата на емоционалните си пристрастия е възстановено, Затова и жените - героини в „Декамерон" на Бокачо, са седем. Имат божествено присъствие като божес¬твеното библейско число СЕДЕМ.
Свещена е библейската история за греха на Ева. но свещено е и човешкото право на всяка жена да бъде обичана, да избира и да я избират свободно в полето на любовта.
Библейското триединство на Дух, Отец и Син, представящо водещото мъжко начало в канонично ограничения християнски свят, запазва в ироничен аспект доминацията на мъжа в осветените от Бога аскетични пориви на човешката любов. -
Героите - мьже в „Декамерон" на Бокачо са трима. Но всеки от тях изповядва вакханалните страсти не на духа, а на плътта.
Ако Данте разкрива Ада на мисловните прозре¬ния и философски страсти, то Бокачо успява, чрез виталния ренесансов смях на освободения от биб¬лейската догма човек, да види „отвъд" аскетизма на християнския канон огнената страст на лльтта, жива под монашеското расо и мнимо скрита зад строгия средновековен морал.
Данте не се страхува от Страшния сьд на мис¬ловното прозрение, а Бокачо - от греховната тайна на вакханалната плътска страст, откровено изпо¬вядана от героите на „Декамерон".
Радостта от хуманното надмогване на непозво¬леното \л докосването до канонично забраненото от Библията е еднаква и за двамата флореитинци, пред¬ставители на ранния и същински Италиански рене¬санс - Данте Алигиери и Джовани Бокачо.