PDA

View Full Version : Дервишово семе-"Дългът към рода и дългът към сърцето



sladkata_lusi
10-14-2008, 12:17
трябва ми литературно есе на тема Дервишово семе-"Дългът към рода и дългът към сърцето" Николай Хайтов

RiseGirl
10-14-2008, 12:22
Виж това:

В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект.

Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя.

Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба.

Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана.

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастли-кратния но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта.

Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне

Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат("триста пъти съм го трепал и съживявал")

Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл.

Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина.

Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.

и това:

Творбата на Николай Хайтов “Дервишово семе” е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

sladkata_lusi
10-14-2008, 12:25
ne mi v1r6i rabota trqbva mi to4no na tazi tema no blagodarq

RiseGirl
10-14-2008, 12:37
Точно по темата си е ,само от първото изречение ти става ясно :)

zVeZdIcHkA89
10-14-2008, 12:39
За да не пускам нова тема ще помоля и аз за 1 съчинение на тема : Драматичният възел в разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов

БлАгОдАрЯ пРеДвАрИтЕлНо

zVeZdIcHkA89
10-14-2008, 12:43
Дългът към рода и дългът към сърцето

От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.

Дългът винаги е съпроводен с дилема. Една честа негова форма на проявление е дилемата род – сърце.

В този момент от живота си, с пълно съзнание разбирам отговорността на избора и дълга – т.е. имам правото да избера своя дълг. Кузен твърди: ,, Дългът и Правото са братя, тяхната майка е Свободата; те се раждат в един ден, растат, развиват се и загиват заедно.”

Зная какво иска сърцето ми, но зная какво очаква и родът от мен. Аз съм задължена на рода си, заради всичко което са направили за мен; заради обичта, всеотдайността и разбирането, което съм получила. Осъзнавам, че по света има много хора, които не са могли да имат това, което аз – а това засилва дългът ми към рода.

Естествено, моите лични нужди също са важни. Аз не се себеотричам, но зная, че не бих била истински щастлива, ако не изпълня дълга към семейството си. Лошо е, когато човек не е изпълнил мисията, за която е на земята. Веднъж осъзнаеш ли какво иска сърцето ти, то това остава дълг към собствения ти живот – като нямаш правото да отричаш или бягаш от него. Какъв е смисълът на живота ни, ако не сме изпълнили дълга си?

виж това ..... не е точната тема , но поне ще ти помогне за разсъжденията в доказателствената част

zVeZdIcHkA89
10-14-2008, 12:46
Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа “Дервишово семе”

“Дервишово семе” на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.


:) :) :) дано това помогне

sexa_na_kompleksa
10-14-2008, 14:41
За да не пускам нова тема ще помоля и аз за 1 съчинение на тема : Драматичният възел в разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов

БлАгОдАрЯ пРеДвАрИтЕлНо

Виж това:

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ – „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
ВЪЗЕЛЪТ НА СЪДБАТА
Патриархалните родови закони имат сво¬ите нравствени опори в почитта към роди¬телите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задъл¬жение да се продължи родът във времето. В годините, когато така безцеремонно се рушат изпитаните през вековете духовни устои, светът на Хайтовите герои излъчва някаква особена, почти екзотична светли¬на. Може би защото успяват да запазят сво¬ята идентичност, независимо от социални¬те обстоятелства, при които живеят. Те ся¬каш са извън динамиката на времето, т.е. тяхното битие е надисторично.
Моралът на рода спазва установени пра¬вила, според които родителите женят де¬цата си. Счита се, че по-богатият житейски опит на възрастните е реално основание за по-сполучлив избор. Но има и друг морал - на любовното чувство. Той позволява на девойката да избяга при своя избраник или момъкът да открадне любимата си. В съз¬нанието на родопчанина открадването на момата за булка не е такова престъпление, каквото на нас ни изглежда. То повече на¬помня за древен ритуал преди женитбата, който доказва силата на мъжа и неговата готовност да направи всичко за обичаната от него девойка. Продължението на рода е прадревно желание с природна сила. „Кражбата” на невеста е част от тази насле¬дена виталност.
Задомяването на Рамадан, почти дете, е следствие от заплахата за прекъсване на ро¬довия корен. А женитбата задължително да¬ва „плод”, в който възкръсва родовото начало. Приемствеността между поколе¬нията е опазена. Рамадан е единствената надежда за продължението на рода. Той няма право на личен избор. Принадлежи на прадревните сили на родовия приро¬ден разум.
„За такива работи тогава не питаха, де¬то се женеха, ами старите си го правеха са¬ми. ” Този порядък е приет безусловно, тъй като родовият свят е подреден по закони¬те на патриархалната йерархия между по¬коленията - младите са длъжни мълчаливо да спазват законите на рода и да се подчиняват на по-възрастните. Това е ед¬наква участ за всички. Отделният човек не може да я промени. Съдбата би могла да бъде тъжна или щастлива. Всичко е въпрос на избор - сполучлив ли ще е той, или не¬щастен.
В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” съдбата е събрала две деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в детството си и природният закон за продължение на рода е неизпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо но¬во и странно. Рамадан и Силвина продъл¬жават да си играят, но в същото време ос¬тавят за другите и особено за себе си илю¬зията, че живеят като мъж и жена. Какво друго, освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама, че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен, защото зако¬ните на природата не са подвластни на за¬коните на рода. Героят е разбрал, че: „Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза -не е никакъв мъж!”
Възвишен и чист е светът на влюбените. Светлината наоколо е и светлина в душата: „...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше.”
Оттук започва истинският разказ. Оттук са отправени и скритите послания на писа¬теля. АЗ-повествованието не е случайно из¬бран похват. Авторът сякаш изцяло се отъж¬дествява със своите герои и разказва като собствено преживяване за чуждата съдба.
Летният ден е толкова дълъг, че влюбени¬ят няма търпение слънцето да залезе: „...та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята, повече да не излиза. Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея или пък да й раздухвам миглите.” Това е изповед на влюбеното му сърце, което не се интересува от суровите повели на рода. В този момент героят сякаш чува гласа на извисената си душа. Изживяно е опияне¬нието от най-истинското сливане на двама души. Не е родово-семейно задължение, не е телесно-еротично привличане, а хар¬монично духовно единство. Любимата е почти обожествена - косите й са ту руси, ту „червеникави, като че греят”, ту „жълто злато като живо заиграваше по тях”. Един-единствен път спохожда такова чувство човека и остава завинаги. До края на дните си влюбеният го носи в най-скритите кътчета на душата си и то става част от не¬говата истинска същност.
Ето тази малка светла вселена в душите на влюбените разрушават Руфат и братята на Силвина. Отнемат хармонията в живо¬та на Рамадан и Силвина, предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило доброто. Омра¬за и желание за мъст завладява душата на Рамадан. Честта му е потъпкана, а чувство¬то за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието. Непреодолял примитив¬ното в себе си, Рамадан робува на старозаветното: „Око за око, зъб за зъб.” Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо свет¬ло опиянение, сега черна злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния - от светлината на небесното чувство до мрака на адовите бездни. Няма какво друго да крепи желанието за живот, освен злото. В него той вижда спасение: „...когато жалба¬та ти дойде много, само злото те подпира и спасява. ”
Когато злото се всели в човека, помисли¬те стават страшни, нечовешки и жестоки: „И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в коре¬ма, за да не умре веднага, да се мъчи. Как чер¬вата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъ¬ти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. ” Рама¬дан е на път да погуби душата си с тия мис¬ли, защото звярът се е събудил в природа¬та му и иска мъчителна и бавна смърт за онзи, който го е наранил. Но самото жела¬ние за мъст е пагубно за душата. Руфат ся¬каш съзнателно засилва тези страховити на¬мерения : „ Около месец и нещо Силвина ни¬кому се не показа, че оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто, та не смееше да се покаже.” През малкото пенджерче успява да види Рамадан как Руфат „подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше...” Злото, споходило душата, ражда ново зло. Страданието е болезнено, а чувството за мъст - разрушително. Неизбежно идва и болестта: „...треска ме затре¬се и се разболях.”
Но Рамадан все не успява да осъщест¬ви жестоките си намерения. Най-напред, защото дете му се родило. После чака „да подрасне детето, да го отбие майка му”. После - „да проходи”. А докато проходи, и Силвина - „и тя с дете на ръце!” Нов жи¬вот е създаден. Той потиска отмъстител¬ните страсти на душата. Красивата свет¬лина на чувството измества мрачните по¬мисли. Ще възкръсне любовта, но вече в друг порядък. Не за да създава семейство, то вече е създадено, а за да спаси човека от звяра в душата му. Женят го, родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите закони. Но авторът не спомена¬ва даже и името на жената. Тя е продъл¬жила рода, дала е така жадуваните от дя¬дото внуци, но не е обичаната жена. За децата също не се споменава почти ни¬що. Знаем само, че са се изпоженили и имат свои деца. Значи родът е продължен. Дервишовото семе е опазено, но сърцето е останало извън емоционалния уют на дома. То остава завинаги при Силвина, при любимата - единствено обичаната в жи¬вота жена.
Възмездие има, но то не е акт на жестоко лично отмъщение. Съдбата наказва Руфат:
„...взеха му касапницата и това го още смачка. Като не можеше с друго чивия да из¬бие, и тая чивия взе да избива с ракия. Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на лег¬ло.” Злите мисли, носени дълго в душата на Рамадан, наказват и него. Силвина е съп¬руга на Руфат. Тя не прекрачва границата между реалното човешко чувство и нравс¬твения закон за чест и вярност: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Друго е разбирането за любовта. Силвина е превъзмог¬нала личното си страдание и чуждата бол¬ка не може да изкупи преживяното от нея през целия живот.
А Рамадан все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщение е вече грешна. Над омраза¬та и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Любовта на Рамадан към Силвина нрав¬ствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовта го прави си¬лен и вътрешно свободен да погледне от¬страни страшния „възел” на съдбата си. Ра¬мадан е открил в нравственото милосър¬дие истината за човешката природа, заста¬нала на кръстопътя на родовия закон и лю¬бовта.



НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
ТРАГИЧНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА В ЧОВЕШКАТА ДУША

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -„Дервишово семе”, провокира у читателя размисли върху ролята на съд¬бата и хуманните ценности в човешкия живот. В монологичната форма на повес¬твованието убедително звучи споделена¬та мъка, наслоявана през един дълъг житейски път. В съдбата на главния герой откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначално към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата, за да достигне до момента на пречистването, като сто¬ри добро на най-големия си враг.
В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценнос¬ти, но набелязва като избор на основен драматичен конфликт съдбовните пре¬вратности на любовта и омразата вътре в душата на човека като индивид, част от родовата общност, но и личност, не¬зависима по отношение на емоционалния си избор. Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ. Сърцето е господар на времето. То е символен израз на емоционални¬те преживявания. Героят на разказа споделя: „Сетне какво се случи, мина ей оттука, през сърцето го прекарах!”
Изборът, който сърцето прави, е доми¬нантен и предопределя поведението и възприятията на Рамадан, както и взаимо¬отношенията му с другите герои. Омразата се ражда там, където е било опреде¬лено място за любовта и нейната митич¬на сила. Тя изригва и залива всичко по пъ¬тя си. Под пепелта й се оказват реалните ценности в битието на човека - семейст¬во, деца, дом, плодовете на труда. Рама¬дан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: „... то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Щастието е част от житейския кръговрат. Отнето, то нарушава хармонията и животът спира. Съдбовната нишка е прекъсната. Нито в моралните закони, нито в религиозните догми може да се намери оправдание за стореното зло. А Рамадан го измерва дълбоко в сърцето си. И там открива само омраза, която разпалва адски огньове и ко¬ято времето не успява да угаси: „Чучело видял ли си натъпкано със слама?... Моя¬та слама беше злото!... Злото, дето ще¬ше да направя на Руфатя. То ми беше все в акъла. И под халището, и на къра. И де¬нем, и нощем...” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа, и тялото му, отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат до¬ри най-значимото за родовата традиция — възможността да се продължи Дервишовия род: „... най-сетне сламата в чуче¬лото се подпали, треска ме затресе и се разболях. Тогава дедо се у плаши. Не за ме¬не, а за Дервишовото семе.” Драмата на човешката личност, подложена на силно изпитание от обстоятелствата, е голяма. Без значение са чувствата и преживяванията на човешкия индивид, същ¬ността на болката и страданието му. Животът е предопределен от една извечна функция на универсалното битие и за нея се грижи старейшината на рода. Затова и Рамадан разбира „Коя? Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечер¬та. Ритуалните детайли не са от особе¬но значение: „Припял ни беше ходжата, притупал ни беше тъпанът ...” Оказва се все пак, че интересът към другия в то¬зи наложен съюз е жив и изненадата рад¬ва сърцето на младото момче.
Любовта се ражда най-напред с красо¬тата на момичето:,,... видех момиче като пеперудка, бяла като мляко, със замиглени очета, ей такива!” Всичко започва като игра, в която неусетно се завърз¬ват сърцата на Рамадан и Силвина. Чис¬тотата на чувствата им е почти по детски затрогваща. Силвина носи и едно ярко излъчване. Там, където е тя, има свет¬лина и красота: „Старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки...” Най-силно въздей¬стват косите й: „Имаше едни коси; ей, оттук ако ги видиш — руси! Ако се помес¬тиш малко - видят ти се червеникави, като че греят. Още като се поместиш — жълто злато като живо заиграваше по тях!” Влюбеният Рамадан се захласва сякаш от самото слънце, огряло и къща¬та, и сърцето му. Любовта го озарява и той й дава най-нежен израз, защото ду¬шата му е чиста и чувствителна: „Имах си една закачка, речи го, игра, като се съ¬будя сутрин, миглите й да раздухвам!” Дори небесното светило не може да се мери с любимата. Любовта между Рама¬дан и Силвина до края остава при извори¬те на най-искрените чувства, незатъмнени от първичната страст. Те съхра¬няват тази любов в сакралното прост¬ранство на сърцата си цели четириде¬сет години, въпреки превратностите на човешката им орис. Тя е в очите на Сил¬вина, когато търси с поглед да зърне Ра¬мадан. Тя е в мислите на Рамадан дори когато изгаря от мъка и омраза към онзи, който е отнел щастието му. Всеки ден, където и да е, той бърза да се прибере и да види поне за мие Силвина през дупката на плевнята. Заради този скъпоценен миг все стиска зъби и търпи до жадуваното отмъщение: „Ако я видя — смъкна и отрова, и умора, ако не я видя, цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя — дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. Много пъти съм ре¬шавал да го свърша, но когато си помис¬лех, че в затвора няма дупчица да има към Силвина - отмалявах и отлагах...” Едно необичайно прозорче спасява душа¬та на Рамадан поне за кратко време от мъките, на които е подложен. Изглежда абсурдно, че след като е била негова и по закон, и ред, сега Силвина принадлежи на друг. Целият ред на духовни ценности е разрушен. Връща се към първичния хаос, от който се раждат злобата и омраза¬та, а човекът Рамадан се превръща в чу¬чело без сърце и душа. Дори в миговете на надежда, че може би ще бъдат скоро заед¬но след толкова години, омразата още го¬ри 6 душата на Рамадан отвътре и само милостта на Силвина я възпира да не се излее върху вече страдащия виновник за техните дълговременни терзания. Бо¬лестта на Руфат е като наказание от природата за злото, което носи в себе си, но това не удовлетворява Рамадан. Той жадува пълно отмъщение над омразния душманин и най-вече - да прегърне своята Силвина, да живее с нея както мъж с жена. Но помежду им е „вдървеният Ру¬фат, лежи, не мърда”.
Всичко, което се случва в битиен план през годините, преминава покрай героя на Хайтов, без той да усети смисъла му. Присъствието на жена, деца, внуци не докосва сърцето му. Той дори не ги назо¬вава с имена или поотделно. За него те са само изпълнен дълг към рода и продължението му. Спазена е волята на традици¬ята. Но за Рамадан Дервиш сякаш е без¬паметно участието му в традиционни¬те побели на рода. Запазена е само лю¬бовта, както и омразата в сърцето, сплетени в трагичен възел, за който сякаш няма разплитане, няма истинско освобождаване на духа.
Със злото в душата си Рамадан гори най-вече себе си. Изгаря на кладата всеки път, Когато си представя своя враг Руфат, когато крои планове за отмъще¬ние: „Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше! Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъ¬бите ми скърцаха. Докато най-сетне сла¬мата в чучелото се подпали. ”
Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли истински сърцата, защото там има премного лед и скреж. Те са само сенки, претопени от неспра¬ведливата съдба до мига, когато пада изгнилата ограда и се възражда надеждата. Но дали и те самите нямат вина за съдбата си? Наивният детски поглед към живота и света не предопределя ли и пос¬ледствията, които раняват за дълго? Без¬помощни ли са срещу обстоятелствата, Които ги разделят така безмилостно? То¬ва са все сложни въпроси без еднозначен отговор, за които читателят е провокиран от изповедта на героя разказвач. Удивително е обаче, че Рамадан и Силвина успяват да съхранят най-ценното у себе си - любовта, а Силвина - и една надмогваща омразата милост, която я из¬висява над първичното чувство за мъст. Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат: „Стига ни вика, че сме тука. Ако той бе¬ше звяр, не ставай и ти!”. В името на любовта си към Силвина героят е готов да прекрачи ненавистта си към този, който го е държал дълги години ту в огън ,ту в лед: „...видя ли очите на Силвина, вперени в мене — отпущам му края и хва¬щам пътя за гората, сухи дърва за Руфатя да бера... ”
Драматична е съдбата на Николай-Хайтовия герой, но той я приема накрая с примирение и надежда, че може да се случи очакваното чудо — да доживее от¬ново щастието си. А дотогава той оста¬ва в сложния възел, забързан много отда¬леч и белязал живота му с любов и омра¬за, еднакво силни и паметни.



НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
ВЪЗЛОВИЯТ ТАЙНОПИС НА ЧОВЕШКАТА ИЗПОВЕД
В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ „Дервишово семе”.
Словото на заклинателя, на дервиша - на па¬зителя на рода, оживява със свещения глас на дедите в съзнанието на стария Асан Дервиш. И древният ритуал за продължение на наследст¬вената родова верига привързва съдбата на пос¬ледния кълн на Дервишовия род- внука Рама-дан, към вечно живото дърво на традицията. В неговия корен е миналото на рода, а около него в кръг се въртят поколенията, подчинили раж¬дането и смъртта, началото и края на земния си път на дълга и уважението към родовото право на традицията. Тя предопределя идването на човека на този свят. Животът му й принадлежи. Индивидът няма човешка стойност извън све¬щения кръговрат на родовия живот, който е приемствен като ценностна система и ритуал. По¬коленията са привързани към родовото дърво на традицията с кръговратните течения на своя живот и човешко присъствие.
Такава съдба родовото право предопределя и за Рамадан - последния представител на Дер¬вишовия род. На свой ред внукът на Асан Дер¬виш трябва да извърви живота си в кръг около свещеното дърво на родовата традиция. Приел несъзнателно - като детска игра - ритуалното стъпване в брачния кръг на семейното огнище, след насилственото отнемане на любовта се оказ¬ва мъчително привързан към родовото дърво на традицията. За него то е страдание. И животът му потича отново в кръг, както на предишните поколения, около родовото дърво, но кръг - очер¬тан от мъчителния размисъл на Хайтовия герой.
Той носи противопоставянето на индивидуал¬ното човешко съзнание на колективното. Личност¬та застава в „кръга” на родовите ценности. Впис¬ва хуманната мяра за общочовешко в духовно¬то пространство на традицията. Личността става носител на универсална нравственост, а личнос¬тното съзнание - на общочовешки ценности.
Героят на Николай Хайтов в разказа „Дерви¬шово семе” - Рамадан, надмогва нравствения кодекс на традицията, издигайки се високо над родовите корени. Мисълта му „изкачва", като вътрешен монолог, митологичното Дърво на жи¬вота, което всяко поколение отглежда в душата си чрез опазеното „семе” на родовия кълн.
От духовната висина на личностния му раз¬мисъл общочовешкото „оглежда" и оценява родово-традиционното.
Хуманната мяра за любов и омраза в душата на Хайтовия герой се гради от ценностния кри¬терий за добро и зло на общочовешко и родо¬во. Сложен е „възелът" в съзнанието на Рамадан, описал вечния „кръг” на живота, съдбовно срещнал човека и рода с неизповедимите тай¬ни на сърцето.
Надмогнал традицията, чрез общочовешка¬та нравственост героят принадлежи на рода.
Дървото на живота расте в душата му, издига снага, избуява и в спомена за началото на ро¬довия корен е и споменният разказ за живота на самия Рамадан. Размисълът потича и изпо¬ведта започва.
Споменно е действието на монологичната художествена форма, чрез която автор и герой вървят по изминатите пътища от човешката ду¬ша. Родът и човекът живеят заедно в простран¬ството на мисълта.
Изповядва Рамадан живота си. Тъпче на кръстопътя между добро и зло. Възелът от любов и омраза расте в душата му и заплита нишките на отмъщение и възмездие в съдбовния кръг на обречения му живот. Дори и злото не успява да разплете „възловия" тайнопис на мъчителния чо¬вешки размисъл. То го привързва към минало¬то, държи го „изправен", дава му сила да пог¬ледне в мъртвите сухи кладенци на своята ду¬ша и да открие свещеното човешко, но и родо¬во право да прости, да надмогне омразата и отмъщението.
Злото в разказа на Николай Хайтов „Дерви¬шово семе” се превръща в градивна сила. То привързва човека към традицията, но и го кара да спори с нея. Жив е гласът на рода в съзнани¬ето на Рамадан. Колкото и силно да е желанието му да го потисне, именно той го привързва към кръстното родово дърво като към дървото на мъченията. Злото държи нишките на родово и човешко право. Те опасват душата на Рама¬дан, срещат се със съкровената тайна на живо¬та му и го изправят пред съдбовния възел на човешкия му размисъл: „Прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав: когато жалбата ти дой¬де много, само злото те подпира и спасява. Чуче¬ло видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. ”
Но злото, макар и търсещо изконните пътища на първичната природна справедливост в трес¬кавата за отмъщение и възмездие човешка ду¬ша, руши вътрешния свят на Рамадан. И той полита в бездната от мъчителни видения и раз¬мисли, стегнали в нови възли страдащата му ду¬ша. Треската изгаря духа му. Родово и човеш¬ко се борят за живота на изпепеленото от прис¬тъпите на омразата човешко съзнание: „Триста пъти съм го трепал и съживявал. Гла¬вата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръ¬цете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, трес¬ка ме затресе и се разболях. ”
Разколебани са родовите и човешки ценнос¬ти. Душата боледува. Злото приканва човека да избира преплетените нишки на своята съд¬ба. Възелът между добро и зло е страшният кръс¬топът на избора. По кой път да поеме Рамадан? Да остави злото да умъртви душата му или оти¬вайки отвъд него, да открие мъдрата сила на опрощението. Но и в едната, и в другата посо¬ка вечен спътник на човека в дългия път на раз¬мислите остава страданието. То пречиства ду¬шата, но възелът остава. Родило се е смирението и в тихата, овладяна болка на изповедта нов възел заплита родовият и човешки дълг.
Отново Рамадан е на кръстопът и отново въ¬зел стяга душата му. Между доброто и злото застава дългът. Смирението го държи далеч и от любовта, и от омразата. Той върви към себе си, но открива неразплетените възли на кръстопътната си човешка съдба. Изповядва болката си, за да открие отново „възловото" писмо на пре¬живяното и надмогнато страдание: „- Вътре катраните, братче, Врат ли врат! Чакам Руфат да си отиде, да се оженя за Силвина, ала тоя кърджалия не си отива. Ето, в това е главният катран. ... ”
Макар и постигнала мъдрата сила на смирението, душата на Рамадан е кръстопътно разсе¬чена от доброто и злото. Човешкото желание застава винаги на техния кръстопът. В съдбов¬ния възел на потиснатите желания е и недовър¬шената изповед на Хайтовия герой: „Мисля си понякога: мъчи се той, мъчим се и ние, защо не му отворя адовата порта, на коя¬то втора година вече хлопа? Няма да го душа, нито да го давя: оставя ли го на студено две-три нощи, и ще свърши.”

sladkata_lusi
10-15-2008, 11:38
mi iskam da kaja 4e t1pata mi gospoja iska da ima n6 takova
dulgut kam roda i dulgut kam surceto e ....
iska da ima zaglavieto v eseto
ako nqkoi moje da mi pomogne 6te my buda mnogo blagodarna za6toto tova 6te mi bude za vxodno ytre trqv\bva da go predam
a neznam kakvo da napi6a
molq vi pomognete mi :smt100 :smt100 :smt100

sexa_na_kompleksa
10-15-2008, 12:20
Виж това:

ДЪЛГЪТ КЪМ РОДА И ДЪЛГЪТ КЪМ СЪРЦЕТО
( есе )


„Дервишово семе”- в море от любов и омраза е завързан възелът между човека и рода. Законите на рода и святаята светих на сърцето.
Родовата традиция предопределя съдбата на човека- неговото идване, живота му. Тя е дървото на живота, за което човекът е здраво привързан, без да има право на лична позиция, без да има право да предявява и изповядва чувствата си.
Съдбата на Рамадан е в ръцете на дядо му, а той е в изконното си право да изпълни дълга към предци и потомци.
Сляпа случайност или жестока шега на съдбата- Рамадан и Силвина изживявят кратък миг на щастие, който ги свързва за цял живот в една душа. И след този миг- дълги, мъчителни години на страдание и пропилян живот.
Родът е опазен, продължен. Но на каква цена? Сърцето е изтръгнато из корен. Красотата е прекършена. Надделява дивото, инстинктивното- но то продължава рода. А тъмното начало се загнездва в душата, избуява, отнема жизнената енергия.
А родовата общност не зачита болката на сърцето. Асан Дервиш умира три дни след раждането на внука. Вечният кръговрат продължава.
Но кръгът около Рамадан се затваря: „А на моите ръце остави и детето, и жената, и Руфатя.”
„И на това кръстопътче си тъпча и се чудя накъде да хвана”- вечна е битката между доброто и злото. И човек сам избира по кой път да хване.
Омразата отстъпва. Смъртният враг е безсилен, болен. Не, не за него е любовта, а за Силвина. Любовта, всеотдайността, саможертвата са за нея: „У тях няма магаре и вместо тя да се гърби да носи дърва…”. А Силвина подсилва човешкото: „Той, ака беше звяр, не ставай и ти. Стига ни, че сме тука.”
Стига им, че ги има- опазили са се от греха, това е най-важното- стига им, че ги има. Изпълнили са дълга си към рода- след себе си са оставили цяла камара от деца и внуци.
А сега, с мъчителен спомен и с човешко достойнство, простили греховете на другите- погубили любовта им, прекършили живота им, изтръгнали сърцата им из корен- седят край огъня, мятащ езици насам-натам.
Какво е огънят, изгорил две сърца, два живота?
Какво е огънят в тъмна нощ, в зимен ден и във ветровита къща?
Какво е оджакът?
Огънят е първото чудо на света.
Огънят изпепелява…
Огънят пречиства!
Пречистените души на Хайтовите герои- това е спасената човечност на света.
И неговата надежда!




Дългът към рода и дългът към сърцето
есе

Дългът към рода не може да убие дългът към сърцето.В разказа “Дервишово семе” авторът ни прави свидетели на такава ситуация.Главният герой,Рамадан,остава верен на родовите закони,но в сърцето му все още гори пламъкът на истинската любов.
Нуждата от запазване и продължение на рода води до необмислено бързо обвързване на две деца в брак по сметка.Законът на рода е изпълнен ,но не съвсем.Макар младите Рамадан и Силвина да са се обикнали,те са още незрели и не могат да създадат поколиние.Оттук започва тяхната драма.
Въпреки голямата мъка,Рамадан успява да преодолее жаждата за отмъщение,заради откраднатата Силвина.Възпитан според строгите родови закони,той не смее да ги пристъпи.Изпълнява дълга си като се оженва е продължава рода.
Истинската любов не угасва през годините,колкото и много да са те.Тя устоява на всички изпитания.Макар ежедневно да вижда Силвина в двора на най-големия си враг,Рамадан не я намразва.Любовта му продължава да гори със същия ярък пламък,както в началото.По този начин у него се разгаря и жаждата за отмъщение,но дългът към сърцето не може да бъде причина да се нарушат общочовешките закони “не убивай”.Доказателство за това са и думите на Силвина:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”.
Има ли конфликт между понятията “дълг към рода” и “дълг към сърцето”?Може ли те да бъдат съвместими едно с друго?В много случаи това е напълно естествено и нормално.В разказа “Дервишово семе” обаче,това не е така.Любовта на героите остава невъзможна в продължение на 40 дълги и мъчителни години,през които те добродетелно спазват и изпълняват повелите на родовите закони.В края ня разказа,когато Рамадан и Силвина са готови да се отдадат на дълга към сърцата си,те отново са на кръстопът.Вярата в общочовешките закони,отговорността и дълга към рода не им позволяват да изпълнят своя дълг към сърцето.

sladkata_lusi
10-15-2008, 12:32
mersi mnogo ti mi spasqva6 jivota
hilqdi ama hilqdi blagodarnosti
mersi mersi i pak mersi
:grin: :grin: :grin:[b]

lady__bird
10-15-2008, 12:33
здравейте!и на мен м итрябва есе на темата : "Дългът към рода и дългът към сърцето" за утре плсс хелп :( :(

sexa_na_kompleksa
10-15-2008, 12:56
здравейте!и на мен м итрябва есе на темата : "Дългът към рода и дългът към сърцето" за утре плсс хелп :( :(

Виж това по-горе, де!

sladkata lusi, радвам се, че съм помогнала. :)

lady__bird
10-15-2008, 13:09
ами то не ми харесва нещо..
ако може като план просто за ще си го оформя
или увод и заключение ... нещо такова
благодаря много предварително! :( :( :(

zVeZdIcHkA89
10-16-2008, 17:38
ей кажете си какви оценки изкарахте на входните .... да видим кой колко е помогнал .... има ли доволни ? :) :) :)

vankata_vt
10-26-2008, 10:14
Здравеите.Трябва ми сcчинение расcждение на тема лбовта в разказа "Дервишово семе" извор на красота,сила,састрадание!!! Ще се зарадвам много и на план. :)

merianan
04-10-2011, 10:08
Спешно ми трябва ЛИС на тема "Изборът на личността и традициите в рода в разказа Дервишово семе"

sexa_na_kompleksa
04-10-2011, 10:32
Спешно ми трябва ЛИС на тема "Изборът на личността и традициите в рода в разказа Дервишово семе"

Виж това:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/1242-%D0%A0%D0%BE%D0%B4-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%E2%80%9E%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B E%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%E2%80%9D-%D0%B8-%E2%80%9E%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8F%E2%80%9D

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/1241-%E2%80%9E%D0%94%D0%95%D0%A0%D0%92%D0%98%D0%A8%D0%9 E%D0%92%D0%9E-%D0%A1%D0%95%D0%9C%D0%95%E2%80%9D-%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%AA%D0%A2-%D0%98-%D0%98%D0%9D%D0%94%D0%98%D0%92%D0%98%D0%94%D0%AA%D 0%A2

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/444-%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D 1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%E2%80%9C%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B E%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%E2%80%9D

merianan
04-10-2011, 11:03
Супер си ,много ти благодаря :grin:

bonibon996
04-23-2011, 17:51
Здравейте трябва ми инпретативно съчинени е на тема Мечтите и дилемите на човека в разказа "Делвишово семе" или изборът на личността и традициите на рода в разказа...Моля ви някой да ми каже едно от двете имам класно на 26 и ще е една от тия теми.. :cry:

Express
05-22-2011, 09:11
спешно ми треа интерпретативно съчинение на Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето" хелп ;(

loveat
05-22-2011, 12:13
спешно ми треа интерпретативно съчинение на Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето" хелп ;(



и на мен ми трябва същото, намерих две инпретативни съчинения едното е за любовта и омразата, а другото за родовите ценности и повели
Използвай и двете просто махни някой неща
любовта и омразата:

Разказът ”Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.
Разказът ”Дервишово семе” ни дава възможност да погледнем към ценностите на рода през очите едно българско семейство, през погледа на старото поколение и през погледа на младото. От едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Ценностите на рода, видяни от два различни ъгъла, като нещо добро и като нещо лошо, което пречи на индивида да бъде щастлив, да следва сърцето си. Така възникват и двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.
Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ ”Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - ”дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; ”Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; ”Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; ”На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; ”...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : ”Хайде - вика - да те женим...”
Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : ”Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.
Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : ”Имаше едни коси... Вземеше ли да се реши, аз заставах да я гледам. Гледах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: ”сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.
Омразата започва да изпълва душата на младия човек- ”Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - ”първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : ”Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав ” когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : ”Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.
Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : ”...върза ме дядо за дирека...” , ”Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : ”Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.
Раздвоеният свят в разказа ”Дервишово семе” от Николай Хайтов но показва колко силни са любовта и омразата и но навежда на мисълта за родовите повели, родовите ценности, проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.


Родовите ценности и повели

1).Увод:
В тематично отношение повестта “Преди да се родя” безспорно следва традиционния интерес на писателите,които изобразяват българското село , живота,традициите и психиката на селянина.Що се отнася обаче до зрителния ъгъл,през който е видяно и изобразено всичко това,както и на словото и стила ,чрез които то се превръща в художествен свят,Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец,достойно заслужил мястото си сред нашите класици.

2).Теза:
-М1-В своя живот човек зачита родовите ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.
-М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.

3).Док.част:
-М1-В своя живот човек зачита родовите си ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.
Разсъждения за: Доказателства:
1.зачитането на родовите ценности
1."Ти за семе ще ми трябваш";
"Петре,тази зима ще те оженим"
2.човекът се изправя срещу тях 2."Искш ли да поиграеме на пумпал?"
3.отстояването на волята и избора 3."На това кръстопътче тъпча и не виждам накаде да хвана"
Извод1:Съдбата на човека е устроена така,че в определен период от живота си да се изправи срещу себе си и рода си ,за да защитава избора си.
Пр.изречение:Всичко това води до повелите,които задължават човека да бъде такъв,какъвто родът изисква от него да бъде и да върви по пътя на предците си.

-М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.
Разсъждения за: Доказателства:
1.родът повелява хората да следват 1."Впря очите си в мене да ме жени"
изискванията му "Дядо си миеше главата от Великден
2.неотстъпчивостта на хора отстоя- на Ведникден…"
ващи моралното си право да бъдат 2."Лепна се на дупката на плевнята и
свободни от подобни задължения чакам Силвина да я видя"
Извод2:В определени и важни ситуации човек разбира,че е готов да наруши родовите повели, защото осъзнава кое ще го направи щастлив и кое ще сбъдне мечтите му.

4).Заключение: Чрез повестта си “Преди да се родя” Ивайло Петров разкрива противоречивия човешки свят,който заслужава мъдрото,комично и вярно изображение,съградено от една интерсна, противоречива и богата творческа личност като него.



Надявам се да съм помогнала!

Candies
02-25-2012, 10:42
Трябва да напиша есе на тема '' Дългът и жаждата на сърцето'' в разказа Дервишово семе. Ако някой може да помогне ? Мерси предварително !

sanito_h2o
03-01-2012, 18:15
Трябва ми литературно есе на тема ''Да помогнеш на себе си ''в разказа Дервишово семе. Ако някой може да помогне ? Мерси предварително !

beti_
03-12-2012, 08:19
ей моля помогнете ми...трябва ми интерпретативно съчинение на тема : Защо всички герой в разказа " Дервишово семе " са нещастни..благодаря предварително..:)

sladurankata_9
03-21-2012, 12:53
Трябва ми интерпретативно съчинение на тема Дервишово семе-"Дългът към рода и дългът към сърцето" Николай ХаЙтов
и много ви благодаря предварително
за петък 23.03 2012г.

ayben
03-21-2012, 13:23
Моля Ви помогнете ми. Спешно ми трябва ЛИС на тема ,,Сблъсъкът между дълга към рода и любовта'' в разказа Дервишово семе. Моля Ви помогнете ми колкото се може по бързо, защото трябва да го науча и утре да го напиша в час... за 22.03.2012г.

Crazyy97
03-30-2012, 19:35
Трябва ми есе на тема "Любовта,омразата и личният избор на човека" в разказа Дервишово семе.Моляя помогнете!!Мерси предварителноо

krisa97
04-16-2012, 10:21
Трябва ми интерпретативно съчинение на тема:"Конфликтът между поривите на личността и ценностите на рода." в Дервишово семе.Моля ви помогнете ми че ми трябва за утре

crazygirl13
04-16-2012, 10:33
Трябва ми интерпретативно съчинение на тема:"Конфликтът между поривите на личността и ценностите на рода." в Дервишово семе.Моля ви помогнете ми че ми трябва за утре


Изборът на личността и традициите на рода в разказа „Дервишово семе”

Интерпретативно съчинение


Разказът „Дервишово семе” поставя въпроса за родовия свят и неговите патриархални ценности. Основният конфликт в повестта е между утвърдените ценности в семейството и правото на човека да опознае себе си и да изживее живота си като отделна личност с право на избор, с право на любов и щастие. Този конфликт поставя и основната антитеза в произведението „човек-род”, която противопоставя желанията на отделната личност и тези на рода.

В творбата Рамадан е пример за личностния избор и желанието да опознае себе си, а дядо му – за властващите патриархални ценности. За него е важно да се запази родът независимо от цената, а богатството да се увеличи. Дългът на Рамадан е да продължи Дервишовия род, а тъй като дядо му осъзнава, че животът му е към своя край, той иска да ожени внука си, въпреки че е едва на „четиринайсет ненавършени години”, „без баща, без майка”.

Задължителен елемент от бракосъчетанието и традициите на патриархалното семейство е и кръвта от първата брачна нощ, гарантираща уважението на рода: „-Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем! ... инак цялото село ще се смее!” Тази заръка на дядото на Рамадан се възприема като знак на съхранените родови стойности. Старият мъж смята, че родът трябва да се продължи, независимо от желанията и чувствата на отделната личност.

Събитията в нощта на сватбата бележат един от ключовите моменти в разказа. Тогава Рамадан за първи път вижда своята невеста и е запленен от хубостта ѝ. Мислейки си, че дядо му му е докарал „стар бубайко некое женище”, той е очарован от булката си, която е „като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета”. В този момент се заражда и голямата и хармонична любов между Рамадан и Силвина.

В първата брачна нощ двамата си играят на пумпал, което показва, че въпреки женитбата им, те си остават деца, които все още не могат да създадат така желаното от дядото на Рамадан поколение. Когато наближава утрото, момчето се изпълва с трегова, защото старецът му е заръчал „кръв да има утре на сабахлем!”. Щом вижда тревогата в очите му, Силвина изкарва кръв през носа си и изискванията на родовото общество са спазени.

В Дервишовия род цари привидна идилия, но е нарушена основната родова ценност – продължението на рода. Затова, когато братята ѝ разбират, че тя е все още мома, я отвличат и я омъжват за Руфат. Рамадан бива обзет от безгранична мъка и заслепяваща ярост към новия мъж на Силвина, защото той съсипва живота му, отнема му най-святото нещо – любовта му. За Рамадан животът без Силвина не е живот, а едно съществуване, което е лишено от смисъл, поддържано единствено от злобата и омразата. Рамадан се чувства като чучело, празен. А стаената омраза кара героя да си представя стотици начини как да убие злосторника.

Въпреки чувствата на Рамадан, дядо му е воден само от желанието Дерви-шовия род да бъде продължен, затова праща внука си при Айше, заръчвайки му „без мустаки и брада” да не се връща. Когато заръката е изпълнена, героят се връща при дядо си и бива оженен повторно. Но този път няма любов, всичко е по задължение. Има само примирена жертвеност на личните пориви пред олтара на дълга към общността.

Малко след сватбата се появява и дългоочакваният наследник на рода. Тогава дядото, успокоен, че е изпълнил дълга си, ляга на смъртния си одър. Мястото му на стожер на рода бива предадено на Рамадан. Така той става отговорен за семейството и неговия просперитет. Но също така върху плещите му ляга и отговорността да отмъсти на своя съперник за поруганата родова чест. Затова Рамадан остава заложник на патриархалния ценностен ред.

Сътвореното с толкова усилия семейство обаче започва да се разпада. Животът на Рамадан вече не е в пределите на дома му, а отвъд него, отвъд оградата. Мислите му са съсредоточени в Силвина – неговата истинска любов. Героят не полага нужните грижи за собствената си жена и дете, защото съзнанието му витае винаги около изгубеното, което така и не е било негово. Чувството, че той е „сламен човек” се засилва и той копнее да изпълни със смисъл съществуването си, да приласкае своята любима и да създаде света, който бленува, след като е изпълнил дълга към рода си.

С течението на годините Рамадан обуздава своят гняв към Руфатя, и когато Силвина се оказва длъжна да се грижи за своя съпруг, да сече дърва, да го мие и преоблича, влюбеният помага на най-големия си враг, заради едничките думи на Силвина: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Той е готов на всичко за любимата жена и единчкото му възмездие е, че съперникът му също е преживял своята лична драма – отхвърлената любов.

Така в разказа се бележи смисловото развитие на темата за ценностите на рода и темата за желанията и поривите на личността. Разгръща се основния конфликт в творбата между законите на родовия свят и желанията на личността да бъде себе си, да отстоява собствената си вола и да воюва за правото си на щастие. Застанал на „кръстопът” героят не може да реши дали да продължава да изпитва твърдостта и волята на намерилия себе си човек, или да му дари спокойствието на споделената обич. Важното е, че той най-сетне той сам е направил своя избор.

bobi9797
04-18-2012, 16:13
Nujdaq se Speshno Ot LIS na tema Rodut v men i az v nego ot razkaza na Ivailo Petrov "Predi da se Rodq"

FearFactory2012
05-12-2012, 12:27
Благодаря и от мен , точно тази тема ми се падна за класното !

vasilena800
05-13-2012, 06:11
за да не прявя нова тема Ви питам тук!
това са ми темите за класно и ако някой може да ми намери "лис" за тях ще е супер :)

Крадецът на праскови - за любовта; за себепознанието
Дервишово семе - за любовта; за чувството на дълг към сърцето и към рода
Преди да се родя- за света вчера и света днес; идеята за живота

Благодаря предварително!

MissBambieSmile
05-15-2012, 05:46
Моля ви,помогнете ми,утре имам класно по български! :х Имам 3 теми... '' Изборът на личността'' в Дървишево семе-лис.
''Героите на повестта между пленничеството и свободата'' в Крадецът на праскови,пак лис...''Жена-любов,дълг и всеотдайност''- в Жена на Блага Димотрова лис,или ''Призванието на жената-вчера,дес и утре''- есе... Моля ви,помогнете ми ....

tedi_tedunka_tedi
05-15-2012, 12:24
трябва ми интерпретативно съчинение на тема "Дългът към рода и дългът към сърцето" много спещно ми трябва

STR8_FTW
04-15-2013, 12:13
Zdraveite spe6no mi trqbva teza i analiz na tema "borbata mejdu dobroto i zloto" v Dervi6ovo seme do ve4erta! Molqvi pomognete za6toto gospojata 6te me izqde ako otida s prazni ruce na duskata :( Mersi predvaritelno