PDA

View Full Version : съчинение "смелостта е винаги изход"



creet
10-14-2008, 14:58
zna4i ako nqkoi ima takova s14inenie 6e mu b1da mn blagodaren ako mi go prati ili link k1m nqkoi sait 6tot ne nmerih. trqbva mi za utre!!! mersi predv. :( :(

creet
10-14-2008, 15:11
a moje i s14inenie s nqkoe ot slednite zaglaviq:
nqma bezizhodni situacii
primireieto e nai-dobriqt izhod ot bezizhodnite situacii
v takiva situacii trqbva da se t1rsi pomo6t
v takiva situacii trqbva da se razbere kakva e pre4kata i da se otstrani
lipsata na izhod ne ozna4ava, 4e trqbva da prestane6 da go t1rsi6
A tova sa vs16tnost nqkvi primerni tezi za dervi6ovo seme.

sexa_na_kompleksa
10-14-2008, 15:13
Ето тук има:

http://obqvi.pomagalo.com/4/245/Есе----пищов---Смелостта-е-винаги-изход--/

5 лв и е твое...

Виж и това:

ДАЛИ ИМА ИЛИ НЯМА БЕЗИЗХОДНИ СИТУАЦИИ

Светът, в който живеят героите на Николай Хайтов е изграден от множество проблеми и конфликти. Дългът към рода и универалните човешки ценности поставят на кръстопът героя от “Дервишово семе”. Хайтов ни представя историята на един човешки живот, който е раздиран от дълбоката драма между любовка и отмъщението. Понякога житейските ситуации се оказват безизходни. Примирението може да бъде равностойно на смелостта. В разказа “Дервишово семе” щастието на героите е унищожено от противопоставянето на разум и чувства. Историческото време, в което се развива действието носи своите специфики. Момчето и момичето биват сватосани и оженени, без дори да са се видели. Съхраняването и запазването на рода, плодовитостта и имота на булката са водещи при избора. Любовта няма отношение към устоите на рода. “Друго питане не ме попита. Годиха ме, жениха ме – това беше всичко питане. Вапцани ли искаш или сури?” Правото на човека да се обича и да се привързват е защитено с пламенната любов между младите. Но за оцеляването на рода е нужно да бъде посято. Младостта изиграва жестока шега на влюбените. Щастието им е почернено от неконсумираната брачна връзка и тосегателството върху нея. Силвина и Рамадан са разделени и пролятата от друг женска кръв ги обрича. От Отмъщение е първата мисъл и то е това, което крепи Рамадан през годините на съзряване и оцеляване. “На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бесиш, да се не давя в реката… Да се не карам и сбивам… Внуче да оставя деду и тогава главата да си кърша”. Отмъщението, любовта и отговорността към децата поставят Рамадан в безизходна ситуация. Времето тече, годините минават и единствено картината на отмъщението, образа на любовта и задълженията към децата крпят Рамадан. “Отначало си виках да подрасне детето, да го отбие майка му, че тогава да разрежа корема на Руфатя. Сетне си рекох хайде да проходи! Докато проходи то и Силвина започна да излиза, и тя с дете на ръце… Много пъти съм решавал да го свърша, но като си помислих, че в затвора няма дупчица да има към Силвина – отмалявах и отлагах… И се понесе тъй животът ден след ден, година след година… Тарабата дето ни делеше с Руфатя, дето е от дъбово дърво, взе че изгни, а дертовете наши на изгниха. И на Руфатя види сене е било лесно всяка вечер с лед да заспива и да се буди със слана.” Животът поднася най-верния изход. Какво по-голямо наказание за съперника от божието възмездие. Болен, стар, сакат, сам Руфат ще си отиде от света със студ около него и със студ в сърцето. Да бъде немощен и да гледа бликащата в очите на Силвина и Рамадан любов е божието наказание за Руфат. “Тоя възел да ти кажа, много отдалече се завърза”. Така се заплитат повечето човешки съдби. Героят на Хайтов казва, че тъпче на кръстопът и не вижда накъде да хване, но изминалите години, мисълта за отмъщението и съхранената любов – това е неговият жизнен избор. Изпълненият родов дълг и отмъщението са една от универсалните човешки ценности. Любовта – това е рамадановата орисия. Няма безизходни ситуации. Примирявайки се с едното, хайтовият герой проявява смелост в спасяването на чувствата и дълга си. Липсата на изход не означава, че трябва да престанем да го търсим.

creet
10-14-2008, 15:22
mn mn mn blagodarq spasi me

creet
10-14-2008, 15:25
ooff edin s1u4enik ima s16toto ako nqkoi znae dr da prati

ell_ownz
10-14-2008, 15:41
imash mozuk, potarsi tam.

creet
10-14-2008, 15:43
:D :D e sq

RiseGirl
10-14-2008, 17:19
Виж това можеш да го използваш

Всеки човек сам избира по кой път да поеме и да се развива. Някои от хората вярват, че сами определят съдбата си, сами избират каква да бъде тя. А други са убедени, че съдбата е тази, която ги избира. Може би до някаква степен и в двете твърдения има истина. Но това, което никой от нас не може да отрече е, че животът е по-добър за онези, които умеят да рискуват. А тези, които го правят, са много смели хора.

Липсата на изход не означава, че трябва да престанем да го търсим, не означава,че трябва да спрем да вярваме и да си даваме надажда занапред. Всъщност вярата е важна. Тя трябва да съществува във всеки един от нас и да не я пускаме да си тръгне или някой да ни я отнеме. Вярата ни дава сила да продължим напред, дава смисъл, за да намерим онази светлинка - нашето спасение. Трябва да се научим и да губим, и да печелим, така, както,като сме малки се учим да ходим и говорим. Няма човек, който да е нямал своите падения и възходи в своя живот. Но пък, когато загубим, трябва да се учим от грешките си и да се опитваме да не ги повтаряме. Също така трябва да се учим и от грешките на другите, за да не сгрешим като тях. Човек цял живот се учи от всички и всичко около себе си, дори понякога от самия него.

Според мен няма безизходни ситуации, винаги има изход за всичко, но трябва да го търсим, а не да чакаме той да ни намери, защото това е невъзможно. Грешките ни дори трябва да ни правят по-силни, да ни мотивират да продължим и да не се предаваме.
Е, това е моят характер, моята гледна точка и моето мнение по този въпрос. А вие какво мислите?!:)

uwc
10-18-2009, 19:20
strashno mn wu blagodarq

Candies
02-17-2012, 09:12
HELP ! Nqkoi moje li da otgowori nakratko: Как разбираме израза ''сламен човек'' ?