Jamalska
10-14-2008, 20:58
хм по-лесно би било да дам линк към блога...ама нека е така
Наздраве,мили...
да пием за дните,когато преплетените ни ръце не са кървяли от допира си една с друга.Да пием за дните,когато усмивките не бяха иронични,когато стояхме един до друг,а не един срещу друг.Виното се лее като кръвта,която попива в почвата,докато хищните гълъби кълват още топлата плът.Очите гледат невиждащо в безкрая,окървавените очни ябълки са загубили белотата си.Единствено отражението на звездите в потъмнелите ириси напомня за отминал живот.Ти си мъртъв.А твоята смърт е просто едно кърваво зрелище.А аз умирах десетки пъти,но смъртта на вярата,надеждата и душата не погубва тялото.Ето ме тук.Наздраве,мили.Пия за погубеното време.След всяка една от стъпките ни останаха минути,дни и месеци,умрели като настъпани цветя,умрели като последната снежинка.Ако се обърна назад сред безбройните трупове мога да позная почти 2 години.Загубеното време на моята младост,потънало в прах,сълзи и призраци,които ме преследват.
Донесох ти две бели цветя.Контрастът с червената кръв е поразяващ.Замислено отпивам и може би се обръщам...време да заключа вратата на останалата част от камъка в гърдите ми.Време е да спусна завесата над личността си и да приютя в дома си единствено духът на носталгията.Тя винаги е била моята най-страстна любовница.Моята живителна сила.
Ти умря.Отровата от устните на другата се вля във вените ти,но честта да те убия беше моя и беше толкова красиво."Адски съжалявам" и моите съболезнования на моите приятели.Гори в Ада сега...Наздраве,мили!
[22:51:54] Jamalska каза: взимам си думите назад за сдобряването и събирането след месец
[22:52:34] каза: ...
[22:52:42] каза: ти така си мислиш.
[22:52:50] каза: познавам ви и ви личи че се обичате.
[22:52:58] каза: семо ще се карате и ще се шибате още 5 години
[22:53:11] каза: и нактрая ще зацепите че никой няма да си намери по-оферта от другия
[22:53:20] каза: щото в живота няма съвършени неща о ще се ожените.
А дали е вярно само Господ знае и аз вярвах,че така ще бъде,но дали ще бъде вече не вярвам защото вярата се крепи на някаква основа,а основата не просто рухна,а беше закопана дълбоко и от дълбоко бяха изровени стари рани и болеше ли,болеше,болеше....
И в онзи ден те причаках по тъмно и беше красиво и ти беше красив и аз се обърнах и те ухапах и текна кръв и тя беше прекрасна.А ти пищеше и писъкът беше мелодия за мен.Ноктите ми се забиха в кожата ти и слушах страхът ти през кожата ти и страхът ти беше въздух за мен.Исках да изпиташ физически онази болка,която изпитах аз,исках да излееш толкова кръв,колкото сълзи пролях аз и да видя сърцето ти в ръката си и да го разнищя и настъпя и смажа физически и реално както психически и метафорично се случи със моето.И ужасът ти беше моят нектар и нектарът се вля във вените ми и вените ми бяха магистралата за моят пулс.А той пулсът се ускори и една тайна еуфория се изля и аз плачен и се смеех и се смеех и плачех и се наслаждавах на идеята,че ти ще бъдеш мъртъв за всички,не само за мен.И пръстите ми докоснаха очите ти и натискът беше сладък за мен; и извадих очите,които погледнаха другите,които се насладиха на чуждата гледка; и изрязах устните,които се впиха в чуждите и изляха чужда зараза в слюнката ти; и отсякох ръцете,които докосваха другите забравили как преди два дни са докосвали мен уж със обич;и тази обич уж реална,а всъщност измислена аз заплюх защото нямам нужда от лъжи в моята паралелна вселена.Изтръгнах и черния дроб,този подъл предател,който предложи ти сладката отрова на твоята измяна,който позволи съзнанието ти да бъде замъглено и да забрави коя съм,каква съм и да се отдаде на грешни деяния.И извадих с клещи онзи лъжлив език,който твърдеше,че всъщност любов е и когато накрая не остана нищо аз си тръгнах със кратко обръщае да запомня тази последна гледка,защото ме чакаха още души,негодни за тази реалност,негодни за този живот,които,знам,искаш да те съпътстват в безкрайните стълби на Ада,защото,видя се,те са по-важни от мен и нека горят,нека горят,нека горят...
По червения килим ли минах,или по млечен път.
отблясъци от брокат,чак ми спря дъхът.
Вървят ли двама,знаем че все някъде ще спрат.
Но кът ли смъртта е,факт е така е,
ще се върнат от ръбът.
Какъв ли филм ще бъде,ако няма хепи енд.
Нисък процент,на пейката с мента,
зад гърба ни е бенда.
Дубъл найсе,поседни до мен,налей си.
Имаме още минути последни зад падналите завеси.
Ти ли къде си?Нека не в депресии.
фалшиви протези,да скочиш наужким,
някой пак да те гушка,да изгориш като крушка.
И накрая отново добре си.
Нота фалшива,мелодия слива,
потича по-дива от всякога.
Мъглата попива,вече не сива,
на живо изглеждам ли другата?
Киносалон,тишина е закон,
но и глуха пак чувам,издавам ли стон?
Отеква в бетон,съм ли аз ли,една на милион.
Филмът ни свърши,вървете си вкъщи.
Остава единствено празната зала,
седалките мръсни са,чистача се мръщи
на нов филм ли съм се предала?
просто съм в някфо..никфо настроение...и искам да пиша..и да ме четат...
Наздраве,мили...
да пием за дните,когато преплетените ни ръце не са кървяли от допира си една с друга.Да пием за дните,когато усмивките не бяха иронични,когато стояхме един до друг,а не един срещу друг.Виното се лее като кръвта,която попива в почвата,докато хищните гълъби кълват още топлата плът.Очите гледат невиждащо в безкрая,окървавените очни ябълки са загубили белотата си.Единствено отражението на звездите в потъмнелите ириси напомня за отминал живот.Ти си мъртъв.А твоята смърт е просто едно кърваво зрелище.А аз умирах десетки пъти,но смъртта на вярата,надеждата и душата не погубва тялото.Ето ме тук.Наздраве,мили.Пия за погубеното време.След всяка една от стъпките ни останаха минути,дни и месеци,умрели като настъпани цветя,умрели като последната снежинка.Ако се обърна назад сред безбройните трупове мога да позная почти 2 години.Загубеното време на моята младост,потънало в прах,сълзи и призраци,които ме преследват.
Донесох ти две бели цветя.Контрастът с червената кръв е поразяващ.Замислено отпивам и може би се обръщам...време да заключа вратата на останалата част от камъка в гърдите ми.Време е да спусна завесата над личността си и да приютя в дома си единствено духът на носталгията.Тя винаги е била моята най-страстна любовница.Моята живителна сила.
Ти умря.Отровата от устните на другата се вля във вените ти,но честта да те убия беше моя и беше толкова красиво."Адски съжалявам" и моите съболезнования на моите приятели.Гори в Ада сега...Наздраве,мили!
[22:51:54] Jamalska каза: взимам си думите назад за сдобряването и събирането след месец
[22:52:34] каза: ...
[22:52:42] каза: ти така си мислиш.
[22:52:50] каза: познавам ви и ви личи че се обичате.
[22:52:58] каза: семо ще се карате и ще се шибате още 5 години
[22:53:11] каза: и нактрая ще зацепите че никой няма да си намери по-оферта от другия
[22:53:20] каза: щото в живота няма съвършени неща о ще се ожените.
А дали е вярно само Господ знае и аз вярвах,че така ще бъде,но дали ще бъде вече не вярвам защото вярата се крепи на някаква основа,а основата не просто рухна,а беше закопана дълбоко и от дълбоко бяха изровени стари рани и болеше ли,болеше,болеше....
И в онзи ден те причаках по тъмно и беше красиво и ти беше красив и аз се обърнах и те ухапах и текна кръв и тя беше прекрасна.А ти пищеше и писъкът беше мелодия за мен.Ноктите ми се забиха в кожата ти и слушах страхът ти през кожата ти и страхът ти беше въздух за мен.Исках да изпиташ физически онази болка,която изпитах аз,исках да излееш толкова кръв,колкото сълзи пролях аз и да видя сърцето ти в ръката си и да го разнищя и настъпя и смажа физически и реално както психически и метафорично се случи със моето.И ужасът ти беше моят нектар и нектарът се вля във вените ми и вените ми бяха магистралата за моят пулс.А той пулсът се ускори и една тайна еуфория се изля и аз плачен и се смеех и се смеех и плачех и се наслаждавах на идеята,че ти ще бъдеш мъртъв за всички,не само за мен.И пръстите ми докоснаха очите ти и натискът беше сладък за мен; и извадих очите,които погледнаха другите,които се насладиха на чуждата гледка; и изрязах устните,които се впиха в чуждите и изляха чужда зараза в слюнката ти; и отсякох ръцете,които докосваха другите забравили как преди два дни са докосвали мен уж със обич;и тази обич уж реална,а всъщност измислена аз заплюх защото нямам нужда от лъжи в моята паралелна вселена.Изтръгнах и черния дроб,този подъл предател,който предложи ти сладката отрова на твоята измяна,който позволи съзнанието ти да бъде замъглено и да забрави коя съм,каква съм и да се отдаде на грешни деяния.И извадих с клещи онзи лъжлив език,който твърдеше,че всъщност любов е и когато накрая не остана нищо аз си тръгнах със кратко обръщае да запомня тази последна гледка,защото ме чакаха още души,негодни за тази реалност,негодни за този живот,които,знам,искаш да те съпътстват в безкрайните стълби на Ада,защото,видя се,те са по-важни от мен и нека горят,нека горят,нека горят...
По червения килим ли минах,или по млечен път.
отблясъци от брокат,чак ми спря дъхът.
Вървят ли двама,знаем че все някъде ще спрат.
Но кът ли смъртта е,факт е така е,
ще се върнат от ръбът.
Какъв ли филм ще бъде,ако няма хепи енд.
Нисък процент,на пейката с мента,
зад гърба ни е бенда.
Дубъл найсе,поседни до мен,налей си.
Имаме още минути последни зад падналите завеси.
Ти ли къде си?Нека не в депресии.
фалшиви протези,да скочиш наужким,
някой пак да те гушка,да изгориш като крушка.
И накрая отново добре си.
Нота фалшива,мелодия слива,
потича по-дива от всякога.
Мъглата попива,вече не сива,
на живо изглеждам ли другата?
Киносалон,тишина е закон,
но и глуха пак чувам,издавам ли стон?
Отеква в бетон,съм ли аз ли,една на милион.
Филмът ни свърши,вървете си вкъщи.
Остава единствено празната зала,
седалките мръсни са,чистача се мръщи
на нов филм ли съм се предала?
просто съм в някфо..никфо настроение...и искам да пиша..и да ме четат...