PDA

View Full Version : "Цветарка"



sweet_desire_f
10-15-2008, 14:18
Трябва да направя анализ на стихотворението на Христо Смирненски "Цветарка".Някой може ли да ми помогне?

shadow4e
Грешен раздел

desi_bonbona
10-15-2008, 15:07
http://www.teenproblem.net/school/s/1125.html http://www.teenproblem.net/school/s/624.html dano a sa ti ot polza

RiseGirl
10-15-2008, 15:34
Това ще ти помогне :

Цветарката е свързана и символизира природата и всичко "естествено", заложено у човека - като антипод на това, което предлага градът.

Прави ли ти впечатление, че стиховете, които описват Витоша и цветарката, много си приличат? Витоша е "загадъчна и нежна", "теменужен остров" (препратка към цветята), цветарката е "чуден цвет" с "рубинени уста" ( рубините като цкъпоценни камъни също са част от природата). В същото време и планината, и цветарката са описани като тъжни персонажи . Планината : "сякаш в болка безнадеждна" , а цветарката "светлокосата девойка с поглед смътен и нерад", "прокудена русалка".

И макар че градът би трябвало да е по-малък от планината, визулано, той е представен сякаш по-голям (планината-загадъчна и нежна, а градът -"скрил в гранитната си пазва"). Точно както човешкото би трябвало да е над изкуствено създадената градска среда, но вместо това "градът" доминира ...

---------------------------------------------

Христо Смирненски е типичен поет на града. Той предтавя един своеобразен разказ за несправедливостта към обезчестените и обезличените. В текстовете му се внушава идеята за немотата и мизерията на човешката екзистенция както е в стихотворението “Цветарка. В “Цветрака” фигурата на светлокосата девойка е предтавена с традиционни литературни мотиви. Тя е “в младостта й цветна” и е оприличена на морска нимфа - “русалка”. Момичето “предлага” цветя, а те семантично се свързват с красотата, но образът на прекрасното тук е двусмислен. Красотата от една страна е нещо неземно, но тук попада в асинхрон с прозаичния акт на покупко-продажбата: ”..цветята се купуват...”, а самата девойка е приравнена на цветята: “...а и тя е чуден цвет...”, което я обезличава, защото хубостта и нежността й се превръщат само във вид стока
Текста “Цветарка” сякаш се случва по модела на музикална пиеса. Той преминава от нежната, прглушена картина на есенния залез над Витоша през типичния мотив за града-чудовище и дарамата на цветарката, движеща се като лъч светлина, за да обобщи мъката и трагизма на човешката душа в последните стихове на стихотворението. Пейзажът е в унисон със злощастната съдба на “светлокосото” момиче. Той изобразява страданието й в зимната вечер, символизираща тъга и загубени надежди. Посланието на Смирненски е да изобрази /пресъздаде/ жестокият свят, който обрича човека на безкрайно страдание и безсмислено съществуване, ограбено, не-красиво и дисхармонично.
Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворението “Цветарка” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретни образи, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля екзистенцията му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.

----------------------------------------------------

Образът на жената-жертва е разкрит в три трагически вариации – малката цветарка, чиято “младост цветна” ще бъде похитена от “каменния град”, младата тютюноработничка, поразена от жескотата гостенка – туберкулозата и повяхващата улична жена, ограбена духовно и физически от жестокия град. В “Цветарка” и “Жълтата гостенка” човешката обреченост е разкрита също чрез отношенията на девойките с града, тълпата и природния свят. Приказната красота на витошкия пейзаж в “Цветарка” поражда внушение за обреченост. Неин израз са топящите се в “болка безнадеждна” “бледи есенни звезди”. Така в природното описание Смирненски вплита основния мотив на елегията – за метаморфозата на прекрасното. За разлика от символистите естетизацията на пейзажа в поезията на Смирненски не е самоцелна. Тя има за задача да подготви по-убедително конкраста, който внася следващият образ – градът. Пълен аналог на описанията му в другите стихотворения, той е с “гранитна пазва”, която крие “хиляди души разбити”, уличният му празник е фалшив – масков (“вседневен маскарад”). Неговата блудност тук е персонализирана в образа на посетителите на нощния локал. Така очертаната опозиция между природата и града се трансформира в несъответствието между приказната прелест на малката цветарка и гранитния духовен облик на грешния град. Контрастът утвърждава идеята за хищното посегателство на света върху чистотата и непорочността на девойката. Трагичните алюзии, които текстът проектира в “неприветните погледи” върху “цветната младост” на цветарката, подсказват, че нейната красота няма бъдеще в грешния град – тя ще бъде похитена и осквернена. Това трагическо предсказание внушава, че каменният град, дебнещ над съдбите на своите жертви, е не само лишен от живот, но и лишава от живот своите обитатели.

sweet_desire_f
10-15-2008, 15:38
Благодаря :)

justme94
02-08-2009, 15:00
Леле ама вие сте по-умни от госпожата ми по литература.

Darkkiss
02-08-2009, 15:46
телефон 166

justyou
05-23-2013, 07:00
А, интересно ми е ти колко си умен???