drun-drun!
10-16-2008, 14:38
Някой може ли да ми даде теза на темата от разказа "Дервишово семе" "Каква е връзката между любовта и съдбата на Рамадан" .Тука съм си измислил една,но ми е кратко и не достатъчно.Трявбва ми защото утре ми предстои изпитване на точно това-да кажа на учителката тезата.Благодаря предварително :-) :-)
http://liternet.bg/publish8/rsimeonova/aktivizirane.htm
Раздвоеният свят в “Дервишово семе”
(Литературноинтерпретатив о съчинение)
“Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на две влюбени души,които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга си към рода.Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят,изпълнен с увжение към рода.Книгата на писателя “Диви разкази”,появила се през 60-те години на ХХ век,ни докосва до моралните ценности на родопчаните.
Творбата предствя сблъсъка на човека(Рамадан) и общността. Представяйки конфликта между родовите повели и житеиския избор,авторът доказва трудната приемственост между поколенията. Николай Хайтов разкрива трите основни чувства в душата на Рамадан-любов, омраза и жажда за отмъщение,като подробно описва изпитанията му, породени от тези чувства.
Творбата предствя сблъсъка на човека(Рамадан) и общността. Героят-разказвач живее във време ,когато всеки е длъжен да се съобразява с повелите на рода и да продължи семейството. Дядото на Рамадан упорит и не се интересува от чуждото мнение, когато решава да ожени своя внук. Според повелите на рода старейшината в семейството трябва да избере бъдещата съпруга.Рамаданчо няма право да противоречи на дядо си. Единственото, което Асан Дервишов пита своя внук е какви иска да са му потурите:”Вапцани ли искаш или сури?”.Подканен от дядо си, продължителят на рода трябва да изпълни своя мъжки дълг: “Ще правиш,ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!”. Сравненията “момиче като пеперудка”, “бяло като мляко”, епитета “замиглени” и умалителното “очета” разкриват красотата на невестата и впечатлението, което тя прави на героя- разказвач. Първата им брачна нощ е като игра, което показва, че детското все още живее в сърцата на младоженците:”...Така сме се хубаво заиграли...”. Излъгвайки за кръвта, те доказват своята неопитност и детски характер. Конфликтът между човека и общността се оказва благоприятен за Рамадан.
Представяйки сблъсъка между родовите повели и житейския избор, авторът доказва трудната приемственост между поколенията. Двамата влюбени щастливо заживяват като “жена с мъж”. Трудолюбието на Силвина я издига в очите на всички: “Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце...плакнеше, бършеше...”. Неочакваният обрат в живота на Рамадан отскубва сърцето му “заедно с корена”. Открадването на Силвина от братята й, “...разбрали, че си е още мома...”, доказва колко е важно да бъдат спазвани родовите повели. Асан Дервишов има нужда от Рамадан заради Дервишовото семе. Различните поколения приемат по различен начин семейните закони и затова любовта на внука на Асан Дервишов преминава в омраза към новия съпруг на Силвина.
Николай Хайтов разкрива трите основни чувства в душата на Рамадан-любов, омраза и жажда за отмъщение,като подробно описва изпитанията му, породени от тези чувства. Фактът, че братята на Силвина я продават на съседа на Рамадан- Руфат за “два пърча”, показва, че и за тях е най-важно сестра им да изпълни своя женски дълг. Безграничната любов на Рамадан прераства в още по-силна омраза към отнелия неговото щастие. Чрез съществителните “хайлазин”, “звяр” и градацията: “Пиеше...зъбеше се и продаваше салтанати”, читателят добива представа за Руфат като за много жесток и агресивен човек. Думите на героя-разказвач: “И денем, и нощем, аз си мислех как с брадва...хиляди пъти го клах и драх” показват нечовешката му омраза към врага му. Любовта към Силвина го възпира от желанието за отмъщение.
Николай Хайтов ни учи, че спазването на родовите повели води до щастие, а неуважението към рода носи тежки изпитания.