reAL_TRuth
10-18-2008, 07:46
Насъбра ми се толкова много, че ако не го споделя ще ми гръмне главата! ](*,) #-o
Ще започна ... от това, че всичко което имах и което ме караше да се усмихвам рухна пред очите ми. Като започнем от момчето, което срещнах преди година и повече, което превърна живота ми в приказка... с много, много тъжен край. Досещате се.. :( Лошото беше, че го бях обикнала... Виждахме се дори след раздялата. Когато се сетя за него в главата ми изниква една картина... Как ме прегърна, после ме хвана за кръста, погледна ме и ме целуна. Изтръпнах цялата... Беше за около минута, но беше най-хубавата. Просто летях, сякаш бях в друго пространство. Но това е минало. Отношенията ни сега са една развалина. Единствено познаваме обидите, които си казваме щом попаднем на едно място.
Но майната и на любовта... С нея започна всичко преди време, и до днес гадостите продължават. Срещах момчета, но не се получаваше. Всичко завършваше бързо, а аз бях камък. И още съм.
Постепено променях държанието си към по-зле. Почнах да говоря простотии, да върша такива. Захванах се с цигари, алкохол и т.н. Не ми пукаше за нищо... или поне така исках да бъде. Приятелите ми все се опитваха да ме вкарат в правия път и да ми обяснят че живота имал смисъл, обаче аз не та не. Давай да е весело, пък вкъщи ще се реве ! :-k И така някои от тях се отдалечиха от мен. И сега като разглеждам старите снимки ми се насълзяват очите, защото там аз съм друг човек. Милото, невинно добро момиче, което се превърна в един боклук заради някакви си минали неща, които още ме мъчат и не ме оставят да продължа напред.
Но това не е нищо.... От скоро имам и лични семейни проблеми, които не искам да споделям, защото отново ще трябва да плача... а почна ли, няма край. :-k :-k :-k :-k
Най-лошото е че имаше един човек, който наистина държеше на мен и който не се промени към мен дори след глупостите. Аз знаех, че той винаги ще бъде до мен, но всичко си има последствия нали? И те ме настигнаха. Загубих го завинаги. Пропилях нещо толкова хубаво и истинско.
Сега съм една развалина. Дори когато се погледна в огледалото не се познавам. Без грим приличам на труп. Ако не гримирам очите си, изглеждат толкова празни. А преди не ми се налагаше да слагам грим. Усмивката ми беше достатъчна, за да бъда себе си и да се чувствам на мястото си. Сега не е така. Всеки един ден е мъчение, защото не мога да се побера в кожата си, а не зная защо и как кривнах от правилния път. Може би всичко се крие някъде там в миналото, когато един човек ми разби сърцето и ме промени до неузнаваемост.
Това съм аз днес, без следа от онова момиче, което бях. :-k
Ще започна ... от това, че всичко което имах и което ме караше да се усмихвам рухна пред очите ми. Като започнем от момчето, което срещнах преди година и повече, което превърна живота ми в приказка... с много, много тъжен край. Досещате се.. :( Лошото беше, че го бях обикнала... Виждахме се дори след раздялата. Когато се сетя за него в главата ми изниква една картина... Как ме прегърна, после ме хвана за кръста, погледна ме и ме целуна. Изтръпнах цялата... Беше за около минута, но беше най-хубавата. Просто летях, сякаш бях в друго пространство. Но това е минало. Отношенията ни сега са една развалина. Единствено познаваме обидите, които си казваме щом попаднем на едно място.
Но майната и на любовта... С нея започна всичко преди време, и до днес гадостите продължават. Срещах момчета, но не се получаваше. Всичко завършваше бързо, а аз бях камък. И още съм.
Постепено променях държанието си към по-зле. Почнах да говоря простотии, да върша такива. Захванах се с цигари, алкохол и т.н. Не ми пукаше за нищо... или поне така исках да бъде. Приятелите ми все се опитваха да ме вкарат в правия път и да ми обяснят че живота имал смисъл, обаче аз не та не. Давай да е весело, пък вкъщи ще се реве ! :-k И така някои от тях се отдалечиха от мен. И сега като разглеждам старите снимки ми се насълзяват очите, защото там аз съм друг човек. Милото, невинно добро момиче, което се превърна в един боклук заради някакви си минали неща, които още ме мъчат и не ме оставят да продължа напред.
Но това не е нищо.... От скоро имам и лични семейни проблеми, които не искам да споделям, защото отново ще трябва да плача... а почна ли, няма край. :-k :-k :-k :-k
Най-лошото е че имаше един човек, който наистина държеше на мен и който не се промени към мен дори след глупостите. Аз знаех, че той винаги ще бъде до мен, но всичко си има последствия нали? И те ме настигнаха. Загубих го завинаги. Пропилях нещо толкова хубаво и истинско.
Сега съм една развалина. Дори когато се погледна в огледалото не се познавам. Без грим приличам на труп. Ако не гримирам очите си, изглеждат толкова празни. А преди не ми се налагаше да слагам грим. Усмивката ми беше достатъчна, за да бъда себе си и да се чувствам на мястото си. Сега не е така. Всеки един ден е мъчение, защото не мога да се побера в кожата си, а не зная защо и как кривнах от правилния път. Може би всичко се крие някъде там в миналото, когато един човек ми разби сърцето и ме промени до неузнаваемост.
Това съм аз днес, без следа от онова момиче, което бях. :-k