PDA

View Full Version : Време за промяна... !?



psihqsala
10-18-2008, 12:42
Сега ще ви кажа как стоят нещата...
Аз винаги съм била доброто момиченце....
Милото, сладко, отзивчиво, разбрано човече...
Заради което някои хора са ми се качили на главата...
Приятели много нямам...
Така де,бих казала,че са точно двама.. ако и те могат да се броят за такива, напоследък просто се уверявам,че няма сякаш подобно понятие...
Винаги последна научавам нещо, никога хората не са се държали така добре с мен,както аз с някои от тях... И може би проблема идва,че не мисля достатъчно за себе си... знам ли,а всички вече са крайни егоисти..
И ми писна, честно казано ми писна да ми пука за околните, като на тях не им мигва окото за мен и биха ме стъпкали с удоволствие,когато минават през мен...гадно е, гадно е да си нещо като ИДЕАЛИСТ в днешно време...ама така са ме възпитали нашите, такъв е и духа ми... чудя се не е ли време да се отчупя..да се поотворя малко, да стана друга..да не ми дреме за хорските небивалици и да гледам само себе си...да,ще ми е трудно,защото аз съм по-загрижен и мил човек и обичам хората,просто съм си такава...но това само ми вреди до момента ! Искам да се променя,но не знам как точно да изневеря на природата си..но имам нужда от промяна..заради самата себе си... та това ми тежеше,изказах си го,ако има някакви съвети, действайте ..

Bianca
10-18-2008, 12:45
Аз пък съм се разчупила един вид в отношенията си, но това пък кара някои хора да странят от мен, така че това също не е вариант.
И не е въпрос на възпитание, въпрос на характер е, поне при мен.

LINKNOT
10-18-2008, 12:47
Добре дошла в реалността.

Bianca
10-18-2008, 12:51
Когато възпитанието липсва, характерът си казва думата.

psihqsala
10-18-2008, 12:56
Добре дошла в реалността.
Мерси за клишираното изреченийце..иначе аз отдавна съм дошла в реалността,да не се притесняваш...не ме трвожи толков факта,че хората са такива,каквито са,а че сякаш аз все още не мога да привикна към тях и понякога ми е странен факта...както и да е...разбраха ме поне някои хора, в това съм убедена ..

chelsea
10-18-2008, 13:04
да, хората си мислят, че все едно си длъжен да си добър с тях..

DimovB
10-18-2008, 13:06
Ами щом смяташ, че е нужно да отделиш повече време за себе си, направи го. Колкото до приятелите - не мисля, че имаш малко приятели. По-скоро си разбрала същността на думата приятел. Много хора си мислят, че бройката е най-важното и не обръщат внимание на съществените неща, а по-късно се оплакват, когато им забият нож в гърба.

psihqsala
10-18-2008, 13:07
да, хората си мислят, че все едно си длъжен да си добър с тях..
Това не го разбрах? Всмисъл?

OtherDimension
10-18-2008, 13:07
много трудно ще се промениш, във всеки случай само със самонагласа трудно става

psihqsala
10-18-2008, 13:09
много трудно ще се промениш, във всеки случай само със самонагласа трудно става
А как иначе предлагаш ? То не си струва просто...разбираш ли ме..не си струва като си заобиколен от вълци,да си заек...по-точно...не е изгодно да си такъв ..

OtherDimension
10-18-2008, 13:12
не ми обяснявай ти на мене
опитвал съм се, рано или късно се връщаш към природата си
докато не ти се случи някаква трагедия .. (да чукна на дърво)

zelenooko_kote
10-18-2008, 13:17
ami da qvno e vreme za promqna.i nai dobre po4ni parvo ot van6niq si vid smisal eto az primerno da si razkaja nakratko istoriqtaaaa(6te mina na Bg bukvi za da se 4ete po lesno) :

Значи в стария си клас нямах фр. и чесно казано всеки ден се заяждахме накрая се стигаше и до бой и понеже бях поступала бая народ те накрая се отказаха и поне в 7 клас си починах от тях.Проблема беше че те просто бяха идиоти и пълни тъпанари,които не можеха да разберат че може би има някой който знае повече от тях ( не мислете че имам огромно самочувствие,просто имам мн причини за да го казвам).Аз също бях добричката не ходех никъде,не се гласях като онея пикли,прекарвах си цялото време у нас и така....
Отидох в новото училище и реших: ЩЕ ЗАПОЧНА НАЧИСТО.НА 15.09 бях супер общителна отидох запознах се първа с всички,размених си скайпа с някой от тях още от първия ден и бях мн щастлива.Дори срещнах прекрасно момче с което засега всичко върви добре.След това реших че е време за промяна във външния вид.Смених прическата,продупчих ушите,купих си грим НО ВСИЧКО ТОВА НЕ МИ ПОПРЕЧИ да остана една от най-добрите в класа (става въпрос за най-елитното училище в града и за най-елитната паралелка).Намерих си страхотни приятели и сега вече се чувствам супер.
Така че съветът ми е започнис промяна във външния вид,така ще подчератеш красотата си и ще повдигнеш самочувствието си,а оттам следват и вътрешните промени - стани по-общителна.по-оптимистична,все пак винаги има светлина в края на тунела,нали? :-D

psihqsala
10-18-2008, 13:23
^^
За горния пост, да уточня-мила, аз не страдам от комплекс, че съм грозна.. напротив, доста съм привлекателна и си го знам, другите също мислят така (казват ми го често..). Иначе проблема може би идва изцяло от характера. По-страхлива на моменти съм и съм колеблива...все се чудя..да направя ли това..да направя ли онова..докато се чудя, някой вече го е направил вместо мен,а сигурно аз не бих го направила по-зле..но сякаш има нещо,което ме спира..та аз осъзнавам къде е точно проблема и сигурно пречката си е в самата мен..но аз друго имах предвид.. за хората.. колко безкрайно егоистично са настроени.. аз защото не съм точно така и ми е малко трудно да го възприема.. та така де.... изказвайте още мнения, все ще има някое полезно. :)

Baby_b
10-18-2008, 13:23
И каква промяна искаш-да се отнасяш все едно не ти пука за никого, един вид грубо, и си мислиш, че с това хората ще те уважават?
По-скоро ще се преструват на мили, и ще те подиграват зад гърба.

zelenooko_kote
10-18-2008, 13:26
^^
За горния пост, да уточня-мила, аз не страдам от комплекс, че съм грозна.. напротив, доста съм привлекателна и си го знам, другите също мислят така (казват ми го често..). Иначе проблема може би идва изцяло от характера. По-страхлива на моменти съм и съм колеблива...все се чудя..да направя ли това..да направя ли онова..докато се чудя, някой вече го е направил вместо мен,а сигурно аз не бих го направила по-зле..но сякаш има нещо,което ме спира..та аз осъзнавам къде е точно проблема и сигурно пречката си е в самата мен..но аз друго имах предвид.. за хората.. колко безкрайно егоистично са настроени.. аз защото не съм точно така и ми е малко трудно да го възприема.. та така де.... изказвайте още мнения, все ще има някое полезно. :)

И за твоя пост да уточня че и аз не страдам от комплекс и си се харесвам предостатъчно много,но на тебе май проблема ти идва от голямото самочувстие,а още повече че знаеш къде ти е проблема и не го поправяш.Аз си направих труда да ти споделя толкова неща с надеждата че ще помогна,а накрая излезе че съм си изхабила времето.

Blab
10-18-2008, 13:29
Харесвам те.
Напомняш ми за мен самата.
Тук е уместно мнението на един познат, което още си пазя.
И, не, не се променяй! Писна ми истинските хора да се изгубват един по един в карнавала. Жалко е. По-скоро е нужно да промениш отношението си към света, но в никакъв случай себе си!

jghgh
10-18-2008, 16:21
Здравей, идеалистке. Нямах нерви да чета на всички хора мненията, но OtherDimension e прав/а. Рано или късно се връщаш към природата си.
Разбира се, за това ще отворя по-късно ред.

И аз съм свикнала да съм винаги добра и отзивчива, и не защото съм мазно лайно, а защото винаги ми е доставяло удоволствие да съм добра. Като казвам винаги, значи винаги. Но и аз като теб съм идеалистка, дори бих казала прекалено идеалистка. Това означава че не съм много на този реален свят, както и ти не си била.
Ти си била винаги мила и си обичала, и си мерила света през своя аршин, казано с други думи - ти си добра и мила и си мислиш че и другите са такива, със същите ценности като теб.. ама не са и тая истина боли ужасно много! Уж всичко е наред, но по дяволите нещо е сбъркано, тия хора се качват на главата ти!?!
Аз знам колко е трудно да се "приземиш" и да живееш в грозния свят с тия грозни и егоистични хора, които ако ги пребиеш тогава ще те уважават.. имах една съученичка, на която давах да преписва, помагах й, пари ли, услуги ли, домашни ли.. не съм й отказвала в последната минута от голямото да я придружа щото другите сакън не може да им се откъсне от сърцето нещо такова.. ама с това тя не ме заобича.. : D Не че го целях де, тя беше просто съученичка. Даже се подигра веднъж с мен. Сбихме се и я разпердушиних. Общо взето си изкарах цялото насъбрано огорчение от нея и от всички мизерни МАЛКИ душички които срещах НА НЕЯ. После нещата се поуталожиха и тва мекотело почна да ме прегръща... :shock:
И с отношенията е така.. аз не се държа гадно с хората, не мога, обаче вече не се престаравам така от любовта ми към ближния и доста повече респект вкарват...
Та, за кво говорех?Мда, тъпо е да слизаш от твоя хубав идеалистичен свят, където всичко е КАКТО ТРЯБВА - има уважение и доброта. Слизаш на реалната Земя и на 1вата секунда прекарана там си казваш разгневено "ТИЯ ТЪПИ ХОРА ОТ ДОБРО НЕ РАЗБИРАТ"... и си напълно права! : D

Аз бях осъществила промяна и заебах доброто миличко отношение защото наистина никой не ги оценява тия неща Явно трябва да си лош за да те зачитат за нещо. АМА НА МЕН НЕМИ ХАРЕСВА ДА СЪМ ТАКАВА О.О.. Само дето явно трябва...

И така ме уважаваха повече, като се държах гадно.
АМА! човек се уморява и от това.
Май няма оправия.
Сега естесвено не мога пак със същия ентусиазъм да обичам тези лайнари, нито да им мисля доброто, след като никой не помисли за моето добро. Но се уморих и от тази тежкаркост, с която я раздавах. Защото с нея ти е добре само до едно време. После нещо липсва, чувстваш че нещо ен е наред.. а какво не е наред? Ти, psihqsala, сигурно ще минеш през това. Ще ти е яко, но после ще осъзнаеш че си ЧОВЕК сред изродите в тоя свят и каквото и да правиш си оставаш такава. И празното в душата ти е това, от което имаш нужда - човешкото отношение, което не си почувствала.

Аз винаги съм била на кръстопът в мисленето ми - да се боря за идеалистичния ми свят или да играя по правилата на тоя.
Е, май не се намират много идеалисти, болни и добри душички.

"Мразя това, в което се превърнах, за да избягам от това, което мразех" 8-) - Мерилин Менсън

Сега съм решила просто да търся хората, нормалните хора. Пак се разочаровам, но се опитвам да мисля позитивно... ^^

Много порочен кръг е, ама вярвай че ще намериш свестни хора и не си набивай отсега в главата да тъпчеш всичко живо защото носи удовлетворение за кратко (от опит ти казвам..)
Ти несъмнено ще минеш през тва де.. ама после пак ще ти е никакво.

Оказва се че в отношенията си с хората ти очакваш справедливост като минималното, а после се оказва че това е максималното което може да искаш от тях! :lol: (нещо такова беше изразът, бях го чела в една книга с остроумни мисли и крилати фрази)

Успех, идеалистке ^^


И каква промяна искаш-да се отнасяш все едно не ти пука за никого, един вид грубо, и си мислиш, че с това хората ще те уважават?
По-скоро ще се преструват на мили, и ще те подиграват зад гърба.


АХАХАХ
А като си добър съвсем за нищо те нямат, нали? На кой му пука за всичко което правиш? Определено е грозно човекда си смята добрите постъпки - аз никога не съм ги смятала, но винаги съм била лоялна, винаги честна, винаги съм била тактична, съобразителна.. от това какво!? Удовлетворение за мен, голямо удовлетворение наистина! Правеше ме да се чувствам добре че съм човек и че не съм в устите на хората "Тая лицемерка, тая глупачка,предаделка.."
Но май не значех нищо за никого въпреки че се държаш ЧОВЕШКИ с тях.
Болката от това как те преебават, как ти го нацакват отзад и как не се осъзнават никога замести моя вечен идеал, който и дсега не е умрял - да постъпвам/да се държа правилно. Ама и това вече го намразих!
Не че сега ми е по-добре, ми не, не ми е. Не съм тръгнала да предавам хората, но не ми е гот че се стеснявам да се раздавам.. че си пестя добротата защото тия тъпи тарикати ще ме наранят без да съм им сторила нищо лошо.. страхувам се вече, нямам доверие, нямам вяра в доброто - като се разкрих няколко пъти ме изядаха! Душата като я оголиш я изчукват.. (тъп тийнейджърски лаф)

Е, на мен ми мина ultra hate и огорчение периода, и тогава пак се мразех.. то човек не може да се обикне или заради ситуацията когато е такъв, или заради тогава, когато е онакъв..

Тъпа работа отвсякъде.. и да си, и да не си - и без промяна, и с промяна е гадно.. Може би съм болна :D (отказвам се да пиша СМЕ.. ама ти желая успех..)

LONSDALE
10-18-2008, 16:23
Пусни си Wind of change и се остави на вълната от емоции

Seducti0n
10-18-2008, 17:29
Човек не може да избяга от себе си, а и не е за препоръчване, защото един ден ще започне да ти липсва истинското ти Аз.
Ще го търсиш, отчаяно, но надали опитите ще са успешни.
Доброто се прави от сърце, безкористно, а не очаквайки нещо в замяна!Не казвам, че не заслужаваш човешко отношение, но не това е начина да го получиш, тоест ти не си в правото си да обвиняваш хората само защото не са изпълнили твоите собствени очаквания.

gabiiTu
10-18-2008, 19:22
taka e naistina vseki 4ovek si e takyv kakyvto si e i ni6to ne bi go promenilo osven nqkoq golqma tragediq :) kakto stana i s men ne go pojelavam na nikoi :)