staniboy
10-18-2008, 19:28
здравейте.трябва ми ЛИС по тема - "Надмогването на "дивото" и раждането на личността" по разказа Дервишово семе.
Това по- долу ще ти свърши ли работа?
Героите на разказа „Дервишово семе между любовта и омразата
Интерпретативно съчинение
Сборникът "Диви Разкази" от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.
Разказът "Дервишово семе", станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е неповторимият главен герой Рамадан и сложно разплетимият житейси възел в душата му.
Главният герой, който едновременно с това е и разказвач, се изповядва пред неизвестен събеседник назован само с "агов", е сякаш изповед пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време "възел", младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука си Рамадан. Възелът в рамадановия живот се заплита още от раждането му. Липсващите части от рода на Дервишови поражда и първия проблем - ранната сватба. Вторият породен проблем вследствие на първия е инициацията. Традициите повеляват младите да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как може едно момче да изпълни мъжките задължения? Макар да не го осъзнават Рамадан и Силвина не изпълняват строгите съпружески задължения, които наистина ги правят мъж и жена, но за сметка на това, у тях се поражда духовната връзка в едно семейство - любовта. Тази любов "навива" сърцата им и ги прави едно цяло. От този ден нататък Силвина запълва празнотата която е съществувала преди в къщата. Когато тя започва да върши къщната работа и да гледа бабата, чиято дясна ръка е вдървена къщата грейва от различните билки и чистотата, характеризираща образа, но и личността на Силвина. Рамадан всъщност е обсебен от любовта на момичето. Той неможе да си представи живота без нея, но както сам казва "никой не е и мисли, че под водата може да има скала, гемията да ни закачи и да я направи парам-парчета".
След това механично навиване на сърцата им, и след като те бъдат дръпнати, между тях остава зейнала рана, защото както всеки знае човек е роден за да даде и получи любов. След отвличането на Силвина момчето усеща празнота и тъмнина в душата си - "като се върнахме вечерта вкъщи заварихме празна, тъмна къща без невяста". Оттогава животът на Рамадан е раздвоен: едната част е щастлива - краткият, но пълноценен живот със Силвина и нещастна - обхващаща повече от четиридесет години през които той трябва да гледа любовта на живота си в ръцете на пропадналия Руфат. И в двете половини от живота си обаче Рамадан остава верен спътник на любовта. Точно тази любов го принуждава да гледа семейният живот на любимата си и на най-големия си враг през всичките тези години. "По едно време я измислих: стъмнеше ли се - качвах се на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови". Всичко това засилва омразата към Руфат и прави отмъщението на Рамадан още по неизбежно. Едновременно с това обаче това удържа гнева му, защото това му дава възможност да вижда Силвина колкото и далеч физически да е тя. Въпреки всичко минутите прекарани всяка вечер за комина през всичките тези години, са мъчителни за героя и го разяждат отвътре, единственото с което той се утешава е злобата към Руфат и момента в който ще му отмъсти – „триста пъти съм го треал и съживявал”.
Първата причина за отлагането на отмъщението на Рамадан е бащината отговорност.Втората причина е затворът. В действителност той не се притеснява от самото място, а от това, че „в затвора няма дупчица да има към Силвина”, а героят не би понесъл това. Изведнъж обаче животът му се променя коренно, след като Руфат се разболява и остава безпомощен единствено в ръцете на една жена. Рамадан има избор – той може да запази родовите ценности и да отмъсти на Руфат или да помага на Силвина в фрижите за собствения си душманин. На това кръстопътче тъпче и незнае на къде да продължи, но и в двата случая болката в душата му няма да стихне.
Авторът оставя този „възел” неразплетен, защото в този случай най-важното не е дали двамата герои отново ще бъдат заедно, а че духовно двамата герои винаги са си принадлежали, още от началото когато се е „навивала” чистата им и невинна още детска любов, до края докато Рамадан не реши по кой път да поеме. Това е осъществената духовна връзка допустима в сверата на хуманизма
staniboy
10-18-2008, 20:50
мерси ама нз дали ще свърши работа :(
staniboy
10-19-2008, 08:00
никой ли неможе да ми помогне ? :(
Това как е ?
:-o
Разказа поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формиране етичния цвят на индивида. Противречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата.
Неумолими са законите на рода, не може истинския син на Родопа да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, защото тяхната воля е по-силна от волята на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. Повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят пътища на неговата духовна биография.
Още в началото читателя опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание на индивида. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Нуждата от стопанка на къщата е втората пречина дядо Асен Дервишов да вземе решение да ожени Рамадан толкова млад.
За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция, от правото да изповядва чувствата си. Неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му. Дори и в деня на сватбата, той не знае коя ще му дойде за невеста.
Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата съпруга.
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети от непознатост се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците - деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната любов.
Силвина, с красотата си, с младостта си и със своята пъргавост променя дните на Рамадан: “старата ни къща бе огряла като слънце”, “засмели се бяха гредите и “.
Влюбения юноша едва изчаква да свърши дългия летен ден за да се прибере вкъщи при своята любима.
Но родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по силни от законите на Рода. Хармонията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина. “Разбрали, че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан.
Отнемането на невяста е кръвна обида , която изисква отмъщение. Това е и решението на Рамадан, но тук отново се намесват законите на рода. Младия герой няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му.
Обичната Силвина е продадена “за два пърча с два големи чана.” Променен е закона за дълг и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стойности влиза с противоречие с индивидуалните чувства на героя.
Благодарение на тях той пресмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикнованните неща, учи се на смиреност и търпение.
Изпълнява своя дълг да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина.
Любовта Силвина е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но това е любов, която води до окончателно преодоляване на злото вътре в себеси. Омразата отстъпва все повече на заден план за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат. Тези грижи са плод на любовта му към Силвина. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване.
В текстовата траектория на разказа “Дервишево семе” се съдържат две изключително силни жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто , че без любов и щастие човешкия живот се обезсмисля.
здравейте.трябва ми ЛИС върху Дервишево семе на Н.Хайтов с тема ''Надмогването на дивото и раждането на личността''.плс трябва ми за утре!!!