Разбира се,че може.
Заповядай:
БОТЕВ - „В МЕХАНАТА”
Проблемът за нравственото духовно преhttp://www.teenproblem.net/forumдателство в художественото пространство на Ботевия трагично проникновен стих намира своята задълбочена философска интерпретация чрез структурния психологиhttp://www.teenproblem.net/forumчен разрез на категориите ПРЕДАТЕЛИ, обеhttp://www.teenproblem.net/forumдинени от условния диалог в стихотворениhttp://www.teenproblem.net/forumето „В механата” между личностен поетиhttp://www.teenproblem.net/forumчен „АЗ” и онази обединена множественост „ний” - поет, лирически герой, съвременниhttp://www.teenproblem.net/forumци - метафорично „анатемосана” във финаhttp://www.teenproblem.net/forumла на „Елегия”:
...и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Социопсихологичното пространство на прокълнатата българска душа получава метаhttp://www.teenproblem.net/forumфоричната образна идентификация на проhttp://www.teenproblem.net/forumпита със зловонни изпарения кръчма, в която човешките действия са вторичен илюзорен продукт от нереалната имагинерна визия за света след потапянето в депресивниhttp://www.teenproblem.net/forumте въртопи на отцепредателството и братоубийството.
Изследваната в „Елегия” национална Каинова съдба за българина и трагичното прозhttp://www.teenproblem.net/forumрение за еманацията на това родово духовhttp://www.teenproblem.net/forumно проклятие, което тегне над „бащина мила стряха”, изтръгва мрачната критична оценка на поета за състоянието на българската народопсихология чрез низходящо градирано повторение: „Тежко, тежко!” което ни въвежда в мъртвото за звуковите обеми на пеhttp://www.teenproblem.net/forumсента психологично пространство на Ботеhttp://www.teenproblem.net/forumвия поетичен „Аз”.
Неговото художествено съзнание носи народопсихологичния комплекс на прокълнатия духовен корен. Предателството - Каиновата съдба - имплицитно съдържа новата поетическа теза за родовата забрава, в чиhttp://www.teenproblem.net/forumето емоционално зърно е конфликтният въhttp://www.teenproblem.net/forumзел на големия проблем за лотофагията - като духовно отчуждение от корените на изконно българското. Предателството умъртвява не само родовия глас - българскаhttp://www.teenproblem.net/forumта песен, но и българската родова памет. Историята на духа потъва в черния въртоп на мълчаливата забрава. „Пиянството” - „лудостта” на една мълчаливо погребана дуhttp://www.teenproblem.net/forumховност, ражда гневната повеля на лирическия „Аз”:
... Вино дайте!
Пиян дано аз забравя...
Поетическата теза „дано забравя” съдържа психологическата принуда на ненужната пиянска делириумна лудост на новото българско предателство - забравата - над силното личностно „Аз”-ово присъствие на поета.
Ботевият личностен и творчески „Аз” е конфликтният нравствен филтър, който противопоставя категориите на българскоhttp://www.teenproblem.net/forumто духовно предателство, преди да достигне до изстраданата трагична ситуация на национален избор: „позор... или слава!”
Това е първото психологическо противодействие срещу рецидивите на предателството, срещу обединената множествена категория „ний” - синтезирала триединството на държава („в сюртуци”), църква („в реси”) и просвета („слепци с очи”) като обществено-политически модел на бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарското предателство в „Елегия”. Срещу тези „ний”, които чакат „ред за свобода”, Ботев противопоставя своя личен избор - „Свобода или смърт юнашка!”. Той става нравственият, личностен коректив на дух, забравил потенциалните действени възможности на родовия си корен.
Обръщението „вий” е второличностната форма на контакт в диалога - диспут между поетичния „Аз” и обединения триединен модел на предателството „ний”. Трагичната алтернатива - мълчание или заhttp://www.teenproblem.net/forumбрава, което е абсурд като национален избор, определя личностната позиция на лирическия „Аз” към категориите предатели, хуhttp://www.teenproblem.net/forumдожествено регистрирана в гневното катеhttp://www.teenproblem.net/forumгорично отрицание:
Туй, що, глупци, вий не знайте
Позор ли е или слава!
Липсата на ясни национални критерии за предателството и саможертвата в мълчаливата дълбина на българската душевност ражда „пиянския хаос” - лудостта на „родовата амнезия”, Която ще получи точна психологична „диагноза” в „Борба” на Ботев:
Свестните у нас считат за луди,
Глупецът вредом секи почита
Но засега поетът, чрез своя лирически „Аз”, поставя първата личностна характеристика на националната категория предатели - глупци.
Проблемът за родовата забрава получава двойна проекция - материална и духовна. Тезата - дано забравя (II стих, I строфа), разгръща своя народопсихологичен заряд във втора и трета строфа с въвеждаща темаhttp://www.teenproblem.net/forumтична насоченост в първи начален заглавен стих:
да забравя край свой роден
да забравя род свой беден (I стих, III строфа)
Поет и лирически „Аз” инсценират върху своето лично съзнание интервенцията на „родовата амнезия”, за да направят открито горчивите, но обективно-истинни изводи за историческите последици върху душевhttp://www.teenproblem.net/forumността на българина.
Родът на всеки един от нас, подложен на социално и психологическо насилие, губи своhttp://www.teenproblem.net/forumята фамилна духовна физиономичност. В исторически план релефно е очертана нациhttp://www.teenproblem.net/forumоналната проекция на бедния духом, низш човешки индивид - наречен бългаhttp://www.teenproblem.net/forumрин. Но тази ограбена, останала без родова памет, човешка градивна единица не може да съгради личностната хомогенност на колективно-народностното, а по-късно и национално съзнание - като вътрешен духовен обем на нацията.
Следователно материално-родното - „край... роден” - като първа проекция на проблема за забравата - получава своето духовно отчуждение от вътрешната свобоhttp://www.teenproblem.net/forumда на големите национални личностни едиhttp://www.teenproblem.net/forumници чрез „белите полета” в родовата паhttp://www.teenproblem.net/forumмет на разкъсаното българско народностно съзнание, обхванато от „пиянската лудост” на забравата:
Да забравя край свой роден
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Вътрешната свобода на личностния поhttp://www.teenproblem.net/forumетичен „Аз” се оказва отчуждено, изолирано родово явление, защото носи възкресителния заряд на борбата. Почти клетвено звуhttp://www.teenproblem.net/forumчи последният стих на строфата:
Дух за борба завещаха!
Именно това опасно, клетвено завещаhttp://www.teenproblem.net/forumние предизвиква отчуждението, отродяването на поет и лирически герой. А тясната материална граница, останала в личностноhttp://www.teenproblem.net/forumто съзнание на отредения, между материя и дух, се оказва стилизираният детайл - сякаш откъснат елемент от родовото огниhttp://www.teenproblem.net/forumще - „бащина си мила стряха”.
По този начин, чрез синекдохата, проблеhttp://www.teenproblem.net/forumмът за родовата забрава в своята втора проекция - духовността - получава художествените измерения на духовно-родното:
„да забравя род свой беден”
Духовно-родното се оказва ограбено и раздвоено между материя и звук:
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин.
Разрушаването на материално-родноhttp://www.teenproblem.net/forumто преминава в духовната проекция на завещания родов спомен - синекдохата „бащина си мила стряха”. Но проблемът за забравата разрушава и духовно-родhttp://www.teenproblem.net/forumното, което се опитва преди поредното родово предателство да съхрани последния отломък на завещана родова приемстhttp://www.teenproblem.net/forumвеност чрез двойното обективиране на дуhttp://www.teenproblem.net/forumховния спомен в материално („гробът бащин”) и звуково („плачът майчин”) просhttp://www.teenproblem.net/forumтранство, като поетична основа за изследhttp://www.teenproblem.net/forumване и доказване присъствието на двете каhttp://www.teenproblem.net/forumтегории българи:
I Категория:
Тез, що в мен дух свободен
дух за борба завещаха!
II Категория:
Тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин.
Като разграничителна народопсихологична черта между духовно свободните личности и низшите духом грабители стои проблемът за родното, трагично разhttp://www.teenproblem.net/forumдвоен между родовата забрава и възкресението на свободния родов дух. Духовно завещание за борба и предателска приемственост за ограбване и духовhttp://www.teenproblem.net/forumно обедняване на българския родов корен са двете проекции в настъпилото отчуждение между материално и духовно в художествените граници на народопсихологичния множествен „АЗ” на българина.
Анафоричното повторение „да забравя” - като начален поетичен фрагмент на II и III строфа - не само въвежда проблема за роhttp://www.teenproblem.net/forumдовата забрава, но и внушава искреното желание на лирическия „Аз” за потапяне в „пиhttp://www.teenproblem.net/forumянство на душата” - като единствена траhttp://www.teenproblem.net/forumгична алтернатива за дистанциране от реалhttp://www.teenproblem.net/forumните, обективно-исторически действия на грабителство.
Ако II и III строфа разгръщат проблема дълбинно по вертикалата на психологичния разhttp://www.teenproblem.net/forumрез между високо и ниско - духовно и материално - анафоричното глаголно повhttp://www.teenproblem.net/forumторение „грабят”: Грабят с благороден начин (IV стих, III „ строфа) Грабят от народът гладен (I стих, IV строфа), осъществява тематичния преход към хроноhttp://www.teenproblem.net/forumлогията на исторически определената социhttp://www.teenproblem.net/forumална съдба на българина, оказала се в ръцете отново на три категории българи, но тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи път разкрити в чисто социален план:
I Категория - граби подъл чорбаджия - чорбаджия
II Категория - за злато търговец жаден -търговец
III Категория - и поп с божа литургия! - поп
Неистово пожеланият молитвен, клетвен благослов - „да забравя” - не може да просhttp://www.teenproblem.net/forumветли с пречистващата сила на духовното си етично опрощение зловещия социален мрак на новото скверно предателство спряhttp://www.teenproblem.net/forumмо душата на българина. Реалното присъстhttp://www.teenproblem.net/forumвие на пладнешкия социален грабеж остава. Срещу неизлечимата „социална лудост” и „заhttp://www.teenproblem.net/forumраза” на подлостта, на патологично неугасимата жажда по миражния блясък на златоhttp://www.teenproblem.net/forumто и евтината театрално показна религиоhttp://www.teenproblem.net/forumзна смиреност - срещу тези социални „доhttp://www.teenproblem.net/forumбродетели” на трите представителни каhttp://www.teenproblem.net/forumсти - чорбаджия, търговец, поп - на катеhttp://www.teenproblem.net/forumгорията „благородни народни грабители” Ботев противопоставя концентрираната гневна повелителност на нова глаголна анафора - „Грабете го!”:
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! ( цезура) ...
Точно тук, на мястото на цезурата в силаботоническото стихосложение на Ботевия стих, идва личният избор на: „Тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха!” - преди поетът да очертае привидната, зареhttp://www.teenproblem.net/forumдена с борчески заряд, резигнация: „грабете го, (цезура) кой ви бърка?”
С разлюляна от болка душа Ботев слиза реhttp://www.teenproblem.net/forumдом с: „Тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин” в психобездната на прокълнатия, ограбен наhttp://www.teenproblem.net/forumродностен „Аз”, метафорично идентифициhttp://www.teenproblem.net/forumран с духовното зловоние на кръчмата-механа, където, макар и „синца с чаша в ръка”, все пак един остава болезнено-трагично трезв. Това е личността - единицата наhttp://www.teenproblem.net/forumционална мярка за противостоене срещу ниhttp://www.teenproblem.net/forumза духовни и социални предателства. „Ний сме синца с чаши в ръка!” - твърди Ботев и все пак противопоставя на категоhttp://www.teenproblem.net/forumрията „ний” от финала на „Елегия”: „... и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!” - своя личен свободен национален избор: „Свобода... или смърт юнашка!”
Свободата на духа - правото да избиhttp://www.teenproblem.net/forumраш себе си - все още не е право на българина. Той сънува в пиянска метежност свободата на своя избор, потънал в мъртвия изчезнал звук на песента, която се завръща единстhttp://www.teenproblem.net/forumвено 6 нереалния Като визия свят на опиянеhttp://www.teenproblem.net/forumната от болка, безправие и мъка народна дуhttp://www.teenproblem.net/forumша:
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана,
механите са нам тесни
крещим: „Хайде на Балкана”
Пием, пеем, зъбим се, крещим - ето ги действените характеристики на непреодоляна национална слабост, на все още не-направен национален избор. Балканът - мяhttp://www.teenproblem.net/forumрата за възвърната национална сила и мощ, пътят към духовната висина на възкръснала национална саможертвеност е все още саhttp://www.teenproblem.net/forumмо красив мираж в „пиянството” на българската душевност.
Крясъкът - безсилен и ненужен - превърhttp://www.teenproblem.net/forumнал се в колективен инстинкт за самосъхраhttp://www.teenproblem.net/forumнение на изплъзващо се национално достойнhttp://www.teenproblem.net/forumство, което реално съществува в пиянския мираж на посредствената патриотарска поза - е свързващ композиционен елемент между поетическите тези на „В механата” и „Елегия”. Проблемът за духовното безhttp://www.teenproblem.net/forumмълвие, интерпретиран от Ботев в „Елеhttp://www.teenproblem.net/forumгия”, получава своята болезнена гротескна деформация в крясъка между опиянената от болка българска душевност и пияната от безверие и предателски нихилизъм катеhttp://www.teenproblem.net/forumгория - „чакаме и ний ред за свобода”. В това чисто психологично пространство на нациhttp://www.teenproblem.net/forumонално безмълвие, нихилизъм и предателстhttp://www.teenproblem.net/forumво става разграничаването между личностhttp://www.teenproblem.net/forumта, призвана да преодолее рецидивите на забравата, и „пиянството” на душата - от една страна, и категорията „ний” - от друhttp://www.teenproblem.net/forumга страна, носеща тезата за онемяванеhttp://www.teenproblem.net/forumто още в „Елегия”.
Разграничаването на националния личностен „АЗ” от масовия колективен синдром на предателството „ний”е задълбочено и чрез противопоставянето на глаголните градаhttp://www.teenproblem.net/forumции:
Пием, пеем, зъбим се, крещим (VI строфа)
Коли, беси, бие, псува (VIII строфа)
Първата глаголна редица - пием, пеем, зъhttp://www.teenproblem.net/forumбим се, крещим - носи низходяща градация, втората - коли, беси, бие, псува - възходяща. Психограмите на двете редици емоционални напластявания се сливат чрез ругателния крясък - псувня (крещим - псуhttp://www.teenproblem.net/forumва) в психопространството на онемялоhttp://www.teenproblem.net/forumто, унизено национално достойнство, коhttp://www.teenproblem.net/forumето до този момент поляризира категориhttp://www.teenproblem.net/forumите: край свой роден (II строфа, I стих) и край наш роден (VIII строфа, II стих) - по същия начин, както и разграничаването на националния личностен „АЗ” и предателския колективен „ний”.
Неосъзнатият пиянски крясък и грубата потисническа псувня раждат реалното пожелание на поет и лирически герой за осъзhttp://www.teenproblem.net/forumнат революционен протест, в който чрез песента на бесилките, изтръгната от дълhttp://www.teenproblem.net/forumбините на робския мрак (корелацията - пеhttp://www.teenproblem.net/forumем-беси), ще бъде преодоляна и дистанhttp://www.teenproblem.net/forumцията между категориите „АЗ” и „ний”, между „свой” и „наш” - като трагично отчуждение на категорията родно българско пространство.
Осъзнал това красиво бунтовно бъдеще за българина, Ботев в предпоследната (IX) строhttp://www.teenproblem.net/forumфа на свой ред се потапя в еуфоричното опиhttp://www.teenproblem.net/forumянение на националния героичен мираж, когаhttp://www.teenproblem.net/forumто дух и материя ще слеят своите скрити енергии в общия национален избор: „свобода или смърт!”. Естествен и неудържим е поhttp://www.teenproblem.net/forumривът към свободно, българско национално пространство: „О, налейте! Ще да пия!”.
Ботев вдига наздравица за българската свобода, но мигът на трагично отрезвяване е миг на национално разграничение от събирателната категория на предателите „вий”, анатемосана в „Елегия” - държава, църква, просвета, отхвърлена в първа строфа на „В механата” и „изгорена” със силата на Ботевото категорично отриhttp://www.teenproblem.net/forumцание: „Аз веч нямам мило, драго...”, преhttp://www.teenproblem.net/forumвърнало се в гневно, извикано след многовековен мрак и мълчание, клеймо на наhttp://www.teenproblem.net/forumционална погнуса и омраза: „а вий... вий сте идиоти!”
Ботевата поетична пунктуация - в слуhttp://www.teenproblem.net/forumчая многоточието - е зарегистрирала петвековната робска нощ на унизително мълhttp://www.teenproblem.net/forumчание, страх и предателство.
В противовес - „напук и вам, патриоти” - на така добре почувстваното, осъзнато и още веднъж преживяно трагично настояще на българина - поет и лирически герой остаhttp://www.teenproblem.net/forumвят своя личен избор, „свобода или смърт!”, който ще прерасне в национален императив - „Хляб или свинец” - на финала на Ботевата „Борба”.