Молба: Есе. [Архив]

RiseGirl

10-19-2008, 11:05

Виж това:

Заглавието както и самото стихотворение “Да бъде ден!”ни въвежда в новооткрития от Смирненски основен мотив за разрушаването на стария и сътворяването на новия,което е и основната теза за оформилия се вече,но не достатъчно защитен литературно-исторически сюжет “мечти и утопии за по-справедливо устройство на света”.След “Да бъде ден!” този сюжет намира своя емблематичен израз.
В тази връзка се разгръща и цялостната разработка на мотивите включени в творбата –борбата между началата на мрака и светлината,характеризиращ� � изначалния мит за сътворението на света.За разлика от него обаче началната ситуация не е просто хаос,в който няма нищо,а по скоро преизподня,подземно царство чиито обитатели жадуват да излязат на белия свят ,където най-сетне да заживеят истинския си живот.За това и нощта вече не е символ на небитието,на нищо,а на смъртта:”Нощта е черна и…”
Веднага след това е въведен и мотивът за разкъсаната земна гръд,от която струи гореща кръв –едновременно символи на смъртта,страданието и раждането,обновлението.По-нататък обаче е подхванат само мотивът на смъртта-безокият демон на войната развява хищно знаме и меч въз меч безспирно кънти.По един парадоксален начин мракът и златото се оказват не символично противопоставени, по-скоро синонимни-една изключително смела и въздействаща трансформация на устойчивите символи на европейската цивилизация.
Атмосферата се сгъстява още повече,когато наново е подхванат мотивът за мрака:”И мрака става по..”,в който се активизира цялата българска литературна традиция,която често говори за “онези дни мрачни ,що робство се викат” и за дългите върволици роби,жадуващи своя освободител.И тук за пръв път възниква противоположния мотив –мотивът за светлината,въздуха,простор а,волността.Това е мечтата,копнежът ,волята на всички измъчени и онеправдани.И тази воля подобно на библейското :”Да бъде светлина” избухва в разбудения сътворителски вик:”Да бъде ден!”
Начинът,по който се сътворява новия свят,е много характерен.Необходима е преди всичко воля,изразена в словесна формула.Самият акт на сътворението,революцията,с е възприема като нещо обективно извършващо се сякаш от само себе си. В този мотив е изразена вярата на пролетариатите,че те,бъдейки човешки същества,имат естествени права на светлина и свобода.Тези естествени права са резултат от също така обективно съществуващото право на човешко достойнство,което несправедливия свят е отнел на една голяма група хора.Революцията се схваща като възстановяване на отнетото,а не като насилие над установения ред.Това обстоятелство придава на съкровенните мечти на онеправданите голяма морална стойност , в което се състои тяхната сила.И ги превръща наистина в хуманистична норма с общочовешки измерения,а не само в поезия на едната от двете враждуващи страни.В този смисъл цялата поезия на Смирненски може да бъде възприета като израз на общ хуманитарен възглед за света надрастващ историческата конкретност.Именно за това тя съхранява своята въздействаща сила и днес в един свят,който все още не е преодолял вътрешните си противоречия независимо от огромните промени в историческите условия.