kolityyy
10-19-2008, 11:00
Какво представлява астмата?
За да разберем същността на астмата като заболяване е необходимо да разгледаме накратко устройството на дихателната система и начина по който тя функционира.
В процеса на дишане, въздухът преминава първо през носа, където се затопля, филтрира и овлажнява. След това, той навлиза през гърлото (фаринкса) в подобен на тръба орган наречен трахея. Трахеята се разделя на два главни бронха, които продължават да се разклоняват в система от множество все по-малки тръбички, наричани бронхи, бронхиоли и крайни бронхиоли. Всички те оформят така нареченото – "бронхиално дърво".
Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.
Могат да се определят три основни типа астма:
Алергична астма – в основата и е алергичната реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества (алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:
домашен прах и акари
спори и полени
животински косми
различни химически вещества
Не-алергична астма – възниква под влияние на различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешна среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо, хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.
Смесени форми – комбинации от двете.
Какви са основните симптоми на астма?
Симптоматиката на астмата може да варира от едва доловима до изключително тежко състояние, заплашващо живота на болния. Ето защо астматично болния трябва да е запознат със своето заболяване и да разполага винаги със съответните медикаменти. Основна проява на астмата е астматичния пристъп. Той обикновено включва:
пристъпно възникващ задух
"свирене" при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние
мъчителна "суха" кашлица
стягане и тежест в гърдите
Тежестта на астмата се определя от силата, честотата и нощната изява на пристъпите.
Как се диагностицира астмата?
Освен историята за наличие на астматични пристъпи и цялостния медицински преглед, съществуват различни тестове за откриване както на бронхиална хиперреактивност, така и на вече изявила се астма. Те се извършват с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, въздействащи върху дихателната система.
В диагностиката на алергично обусловената астма, важно място заемат тестовете за откриване на чувствителност към определени алергени – кожни проби, провокационни и елиминационни проби и т.н.
Понякога може да се извърши и изследване на кръвта за увеличено наличие на клетки и протеини, водещи до поява на алергични реакции.
Как се лекува астмата?
Астмата е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Въпреки това, съществуват множество медикаменти, които използвани редовно, могат напълно да компенсират дихателната функция и да сведат появата на пристъпи до минимум. Основния момент при лечението на астма е преодоляването на бронхиалното запушване и хроничното възпаление.
Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период.
Тъй като астматичния пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, за лечението му се използват бързодействащи лекарства със силно бронхоразширително действие – т.нар "кратко действащи бронходилататори". Към тази група медикаменти се числят бета2-рецепторни агонисти ( салбутамол, кленбутерол и т.н.) както и антихолинергични препарати (атровент).
Тези лекарства обикновено не се използват ежедневно, а само при поява на пристъп. Те са достъпни под формата на дозирани инхалаторни системи и са много удобни за употреба при нужда.
В извънпристъпния период и за продължително лечение на астма се използват следните медикаменти:
инхалаторни кортикостероиди – "златен стандарт" в лечението, те осигуряват облекчаване на хроничното възпаление и подтискат алергичната реакция. При тежки форми на астма, както и по време на тежък астматичен пристъп могат да се прилагат орално или венозно.
дългодействащи бронходилататори – препарати от групата на метилксантните и дългодействащите бета2- рецепторни агонисти (теофилин, новфилин, форметерол, салметерол). Те осигуряват продължителна дилатация на бронхиалното дърво и добре профилактират нощните пристъпи.
антиалергични стабилизатори – кромогликати, кетотифен. Използват се в профилактиката на астматичните пристъпи за подтискане отделянето на активни вредни субстанции при алергична реакция.
левкотриенови антагонисти – сравнително нов клас медикаменти, които навлизат все повече в терапията на бронхиална астма т.н. "лукасти" – церилукаст, монтелукаст и др.
допълнителни средства и режим – важни при лечение на усложнения в резултат или като предпоставка за възникване на астма – антибиотици, муколитици, секретолитици, лечение на рефлуксна болест и т.н
Някои обобщения по отношение терапията на астма:
лекарствата за лечение на пристъп се използват обикновено само при нужда; те трябва да са винаги с вас и достъпни за употреба; могат да се използват в случаите на очакван контакт с алергена или преди поява на провокиращия фактор – физическо, психическо усилие и т.н
медикаментите за продължителна употреба нямат бързото облекчаващо действие и затова не са подходящи за лечение на пристъп; ефектите им върху хроничното възпаление възникват след определен период от време - ето защо не бива да се прекъсват.
при системната им употреба могат да възникнат някои странични реакции, които трябва да обсъдите с вашия лекар.
Дано това да помогне на тези, които имат съмнения за астма или на тези, които имат астма :smt023
За да разберем същността на астмата като заболяване е необходимо да разгледаме накратко устройството на дихателната система и начина по който тя функционира.
В процеса на дишане, въздухът преминава първо през носа, където се затопля, филтрира и овлажнява. След това, той навлиза през гърлото (фаринкса) в подобен на тръба орган наречен трахея. Трахеята се разделя на два главни бронха, които продължават да се разклоняват в система от множество все по-малки тръбички, наричани бронхи, бронхиоли и крайни бронхиоли. Всички те оформят така нареченото – "бронхиално дърво".
Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.
Могат да се определят три основни типа астма:
Алергична астма – в основата и е алергичната реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества (алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:
домашен прах и акари
спори и полени
животински косми
различни химически вещества
Не-алергична астма – възниква под влияние на различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешна среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо, хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.
Смесени форми – комбинации от двете.
Какви са основните симптоми на астма?
Симптоматиката на астмата може да варира от едва доловима до изключително тежко състояние, заплашващо живота на болния. Ето защо астматично болния трябва да е запознат със своето заболяване и да разполага винаги със съответните медикаменти. Основна проява на астмата е астматичния пристъп. Той обикновено включва:
пристъпно възникващ задух
"свирене" при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние
мъчителна "суха" кашлица
стягане и тежест в гърдите
Тежестта на астмата се определя от силата, честотата и нощната изява на пристъпите.
Как се диагностицира астмата?
Освен историята за наличие на астматични пристъпи и цялостния медицински преглед, съществуват различни тестове за откриване както на бронхиална хиперреактивност, така и на вече изявила се астма. Те се извършват с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, въздействащи върху дихателната система.
В диагностиката на алергично обусловената астма, важно място заемат тестовете за откриване на чувствителност към определени алергени – кожни проби, провокационни и елиминационни проби и т.н.
Понякога може да се извърши и изследване на кръвта за увеличено наличие на клетки и протеини, водещи до поява на алергични реакции.
Как се лекува астмата?
Астмата е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Въпреки това, съществуват множество медикаменти, които използвани редовно, могат напълно да компенсират дихателната функция и да сведат появата на пристъпи до минимум. Основния момент при лечението на астма е преодоляването на бронхиалното запушване и хроничното възпаление.
Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период.
Тъй като астматичния пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, за лечението му се използват бързодействащи лекарства със силно бронхоразширително действие – т.нар "кратко действащи бронходилататори". Към тази група медикаменти се числят бета2-рецепторни агонисти ( салбутамол, кленбутерол и т.н.) както и антихолинергични препарати (атровент).
Тези лекарства обикновено не се използват ежедневно, а само при поява на пристъп. Те са достъпни под формата на дозирани инхалаторни системи и са много удобни за употреба при нужда.
В извънпристъпния период и за продължително лечение на астма се използват следните медикаменти:
инхалаторни кортикостероиди – "златен стандарт" в лечението, те осигуряват облекчаване на хроничното възпаление и подтискат алергичната реакция. При тежки форми на астма, както и по време на тежък астматичен пристъп могат да се прилагат орално или венозно.
дългодействащи бронходилататори – препарати от групата на метилксантните и дългодействащите бета2- рецепторни агонисти (теофилин, новфилин, форметерол, салметерол). Те осигуряват продължителна дилатация на бронхиалното дърво и добре профилактират нощните пристъпи.
антиалергични стабилизатори – кромогликати, кетотифен. Използват се в профилактиката на астматичните пристъпи за подтискане отделянето на активни вредни субстанции при алергична реакция.
левкотриенови антагонисти – сравнително нов клас медикаменти, които навлизат все повече в терапията на бронхиална астма т.н. "лукасти" – церилукаст, монтелукаст и др.
допълнителни средства и режим – важни при лечение на усложнения в резултат или като предпоставка за възникване на астма – антибиотици, муколитици, секретолитици, лечение на рефлуксна болест и т.н
Някои обобщения по отношение терапията на астма:
лекарствата за лечение на пристъп се използват обикновено само при нужда; те трябва да са винаги с вас и достъпни за употреба; могат да се използват в случаите на очакван контакт с алергена или преди поява на провокиращия фактор – физическо, психическо усилие и т.н
медикаментите за продължителна употреба нямат бързото облекчаващо действие и затова не са подходящи за лечение на пристъп; ефектите им върху хроничното възпаление възникват след определен период от време - ето защо не бива да се прекъсват.
при системната им употреба могат да възникнат някои странични реакции, които трябва да обсъдите с вашия лекар.
Дано това да помогне на тези, които имат съмнения за астма или на тези, които имат астма :smt023