PDA

View Full Version : Есе



devastatorr
10-19-2008, 14:08
ам значи утре имам контролно по лит. и трябва да пиша есе по една от тези теми : Какво ценя у себе си и др. те , Любов и омраза , Най - голямото съкровище приятелите или парите

Lysit0
10-19-2008, 14:16
Написал/а си го в друга тема виж там съм ти писала :)

Lysit0
10-19-2008, 14:17
Заповядай: http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=142251&start=990 тук съм ти отговорила ,виж. ;) Драснах нещо на бързо :P

RiseGirl
10-19-2008, 14:24
По първата тема:

Какво ценя в себе си и какво ценя в другите

Всички ние притежаваме както добри, така и лоши качества и всеки от нас цени определено нещо, както в себе си, така и в заобикалящите го.
Едно от нещата, които ценя в себе си е това, че съм търпелива. За мен е важно да бъда търпелива, когато е необходимо. Венаги съм харесвала и ценяла това мое качество...
Друго нещо, което ценя в себе си е това, че съм прекалено наивна, но през не много дългия си живот осъзнах, че много хора се възползват от това мое качество...
Винаги съм търсела у хората онези свои качества, които ценя и одобрявам в себе си...а именно търпението, добронамереността и искреността...разбира се не по-малко важно е и отношението на хората един към друг, а именно толерантността...
Но наред с нещата, които са ценени в живота има и такива, които ние отричаме и отхвърляме...
Завистта и злобата са двете неща, които по никакъв начин не ценя и не харесвам у заобикалящите ме.Човек, който изпитва завист или злоба не би могъл да ми бъде приятел и по никакъв начин не бих му се доверила...трудно е в днешно време да срещнеш човек, който да не притежава тези лоши качества...Ако аз притежавах тези качества бих сеопитала да ги отстраня...
А нещото, което не харесвам и не ценя в себе си е това, че съм прекалено взискателна към себе си и най-вече към другите...


По втората:

Любов или омраза

По света има както любов, така и омраза. Тези две чувства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта. Всеки би предпочел любовта пред омразата, защото всеки иска да е щастлив.

Без любов светът ще е скован от мрак и студ. Всеки човек трябва да изпитва и да дарява любов. Ако не съществува любовта, която се изпитва между родителите, на всеки от нас то няма да съществуваме днес. Любовта и обичта са две еднакви чувства. Има много видове обич. Обич се изпитва към човека, с които искаш да споделиш остатъка от живота си. Друг вид любов това е майчината. Обичта, която изпитва една майка към своето дете още докато е в утробата й, е много силна и велика. Обичта, която изпитват децата към родителите си, също е много голяма. Не мога да си представя какъв би бил моя живот без баща ми.

Любовта - благодат или най-сладкото зло? Това е един въпрос, на който всеки трябва да може да отговори. При някои хора е благодат, защото им носи само хубави и щастливи моменти. При други е най-сладкото ЗЛО, защото любовта им носи някаква тъга и разочарование. Преди много години Шекспир е казал, че да обичаш, това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш на „купчина пепел” .

Омразата е чувство на силна вражда и зложелателност. Тя се изразява по много и различни начини. Първата любов на човек остава „запечатана” в съзнанието му и често тя е и първата омраза. Омраза защото този човек ти е причинил някаква болка. Всеки които обича истински, рано или късно наранява. Защо на света трябва да има омраза? Може би защото ако я нямаше омразата и любовта щеше да изчезне. А без любов светът нямаше да е това, което е днес.

Всеки човек иска да се идеализира и да не изпитва омраза, но любовта и омразата вървят „ръка за ръка”. Любовта и омразата са една вечна и неизчерпаема тема.


По третата:

Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

devastatorr
10-19-2008, 14:24
да видях и мерси мн :-) :) :oops:

devastatorr
10-19-2008, 14:24
По първата тема:

Какво ценя в себе си и какво ценя в другите

Всички ние притежаваме както добри, така и лоши качества и всеки от нас цени определено нещо, както в себе си, така и в заобикалящите го.
Едно от нещата, които ценя в себе си е това, че съм търпелива. За мен е важно да бъда търпелива, когато е необходимо. Венаги съм харесвала и ценяла това мое качество...
Друго нещо, което ценя в себе си е това, че съм прекалено наивна, но през не много дългия си живот осъзнах, че много хора се възползват от това мое качество...
Винаги съм търсела у хората онези свои качества, които ценя и одобрявам в себе си...а именно търпението, добронамереността и искреността...разбира се не по-малко важно е и отношението на хората един към друг, а именно толерантността...
Но наред с нещата, които са ценени в живота има и такива, които ние отричаме и отхвърляме...
Завистта и злобата са двете неща, които по никакъв начин не ценя и не харесвам у заобикалящите ме.Човек, който изпитва завист или злоба не би могъл да ми бъде приятел и по никакъв начин не бих му се доверила...трудно е в днешно време да срещнеш човек, който да не притежава тези лоши качества...Ако аз притежавах тези качества бих сеопитала да ги отстраня...
А нещото, което не харесвам и не ценя в себе си е това, че съм прекалено взискателна към себе си и най-вече към другите...


По втората:

Любов или омраза

По света има както любов, така и омраза. Тези две чувства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта. Всеки би предпочел любовта пред омразата, защото всеки иска да е щастлив.

Без любов светът ще е скован от мрак и студ. Всеки човек трябва да изпитва и да дарява любов. Ако не съществува любовта, която се изпитва между родителите, на всеки от нас то няма да съществуваме днес. Любовта и обичта са две еднакви чувства. Има много видове обич. Обич се изпитва към човека, с които искаш да споделиш остатъка от живота си. Друг вид любов това е майчината. Обичта, която изпитва една майка към своето дете още докато е в утробата й, е много силна и велика. Обичта, която изпитват децата към родителите си, също е много голяма. Не мога да си представя какъв би бил моя живот без баща ми.

Любовта - благодат или най-сладкото зло? Това е един въпрос, на който всеки трябва да може да отговори. При някои хора е благодат, защото им носи само хубави и щастливи моменти. При други е най-сладкото ЗЛО, защото любовта им носи някаква тъга и разочарование. Преди много години Шекспир е казал, че да обичаш, това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш на „купчина пепел” .

Омразата е чувство на силна вражда и зложелателност. Тя се изразява по много и различни начини. Първата любов на човек остава „запечатана” в съзнанието му и често тя е и първата омраза. Омраза защото този човек ти е причинил някаква болка. Всеки които обича истински, рано или късно наранява. Защо на света трябва да има омраза? Може би защото ако я нямаше омразата и любовта щеше да изчезне. А без любов светът нямаше да е това, което е днес.

Всеки човек иска да се идеализира и да не изпитва омраза, но любовта и омразата вървят „ръка за ръка”. Любовта и омразата са една вечна и неизчерпаема тема.


По третата:

Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

мерси мн :grin:

s4upen ricar
01-24-2014, 16:08
За Сряда имам домашно да направа убедително есе на тема -Най-голямото съкровище-приятелството или парите...мола да ми помогнете щото за срока ще имам 2