PDA

View Full Version : Мигел Де Сервантес



Bubalcheto
10-20-2008, 18:57
Ами ... проблемът ми е следния,имам да правя презентация за епохата в която е творил Мигел Де Сервантес обаче съм много объркана какво точно да разкажа за Ренесанса #-o ако някой може да ми помогне по въпроса коя Коя е епохата в която твори Мигел Де Сервантес ще съм му много благодарна 8-[

Lysit0
10-20-2008, 19:38
http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/unamuno.htm

Мигел де Сервантес

Мигел де Сервантес Сааведра (1547-1616) е най-известният представител на Ренесанса в Испания и един от най-значителните писатели в историята на западноевропейската литература. Животът му е пълен с динамика и авантюри, изцяло в духа на епохата, към която принадлежи. Роден през 1547 г., той учи в йезуитско училище. През 1569 г. заминава за Италия като участник в свитата на кардинал Аквавива. Регистрира се във войската през 1570 г. , когато участва в значителната битка при Лепанто. Оттам насетне през целия си живот Севрантес се е хвалел с раните си, получени по време на тази битка (според легендарни биографични разкази той обичал да казва, че е изгубил лявата си ръка „за чест на дясната”). Впоследствие участва в още няколко военни кампании. На връщане към Испания през 1575 г. галерата, на която пътувал, била нападната от алжирски корсари, Сервантес попаднал в плен и бил отведен в Алжир. По време на пленничеството му започват писателските му опити. След като бива освободен благодарение н а покровител, който платил откупа, Сервантес работи отначало като събирач на данъци за Непобедимата армада. Ражда му се извънбрачна дъщеря, след което той встъпва в брак с друга жена. Попада на два пъти в затвора за злоупотреби и неизплатени данъци. Бил е арестуван и по обвинение в убийство, но освободен поради липса на доказателства.
Целият живот на Сервантес може да бъде характеризиран като една несекваща борба с несгодите, а също и като серия от противоречия – увлечения и разочарования, дръзновени начинания и униние, успехи и провали, великодушие и дребнавости. В личността на Сервантес има нещо, което при цялото несъвпадение на факти води съпоставката й с фигурата на Дон Кихот, най-забележителното творение на писателя.
Сервантес започва писателската си кариера късно. Пише много и в най-разнообразни жанрове – по собствените му думи „от плебейска дързост”. Най-интензивно публикува от 1613 г. нататък. Последната му книга – „Персилес и Сехисмунда”, в посвещението към която той си взема сбогом със своите читатели, е подписана за печат едва три дни преди смъртта му на 23 април 1616 г.
Поетичните опити на Сервантес са в модните за тогавашния момент жанрове – сонет, балада, мадригал. Писани, за да удовлетворят вкусовете на публиката, те не представляват особено литературно постижение. Оценката им като посредствени обаче се дължи на голяма степен на сравнението му с прозаичните му творби, което ги поставя в неблагоприятна светлина.
Пак на подобна нагласа се основава и недооценката на драматургичното му творчество. Въпреки това трябва да се изтъкне, че до появата на Лопе де Вега Сервантес играе значителна роля в театралния живот на Испания, а две от пиесите му – „Обсадата на Нумансия” и „Алжирски нрави” се радват на добър интерес и до наши дни.

КОЙ КОЙ Е: Лопе де Вега (1562-1635 г.) – испански драматург от епохата на Ренесанса. Наричан „чудо на природата”, Лопе е един от най-продуктивните писатели в световната литература. От създадените от него произведения са запазени 50 000 стиха епическа поезия, близо 3000 сонета, над 420 комедии. Написаните от него драматични творби се изчисляват на над 2000.

Талантът на Сервантес е най-вече в областта на прозата. Незавършеният пасторален роман „Галатея” (1585 г.) е една от най-популярните книги на времето. въпреки характерните за жанра изкуственост и маниерност в романа присъстват убедителни опити за психологически анализ.

РЕЧНИК: Пасторалната литература представя основна и много влиятелна традиция в европейската литература. Началото й се поставя през ІІІ век пр. Хр., когато гръцкият поет Теокрит, пишейки за сицилианските пастири (pastors), установява модела на литаратурата, поставена на селския живот, според който животът на овчари и овчарки е представен в специфично идеализиран план. Пасторалата е свят на вечно лято, на красиви, млади и елегантни пастири, които изобщо не се занимават с баналностите на овчарството, а съчиняват и пеят песни и се посвещават на радостите и скърбите на любовта.

В литературно-исторически смисъл измежду произведенията на Сервантес най-значителна роля сред романа „Дон Кихот” изиграва книгата му, озаглавена „Поучителни новели” (1613). В нея писателят се показва като майстор на новелата – един от определящите жанрове в ренесансовата литература, който свързваме най-вече със знаменитата книга на Бокачо „Декамерон”. Специфично за книгата на Сервантес е, че за разлика от типичните за епохата новелистични сборници тя има относително малък обем (съдържа само 12 новели) и че въпреки характерното за времето непрестанно заимстване на фабули сюжетите му са напълно оригинални. Пак в противоречие с преобладаващите тенденции в новелите на Сервантес еротичният елемент е слабо застъпен и изключително деликатно поднесе.

Lysit0
10-20-2008, 19:42
Сервантес е роден през 1547г. в малкото градче Алкала де Ернандес, близо до Мадрид,в семеиството
на беден хирург.В детството си скита от град на град с подгоненото си от немотия семеиство.
От 1566г. е ученик на известен педагог,привърженик на хуманиста Еразъм РотердамскиПървите му напечатани
елегични стихове са в сборника, издаден по пожоц смъртта на кралица Изабела де Валоа. През
1569г. Сервантес е секретар на кардинал Джулио Акуавива. Поради неспокоиния си дух става
доброволец в обединената армия на венециянци и испанци, които под водачеството на Дон Хуан
Австрийски трябва да върнат католицизма в света, като съкрушат настъпващото мохамедантство.
На 7 октомври 1571 година в морската битка при залива Лепанто турската флота е разбита и
настъплението на турците на запад спряно.Сервантес участва в сражението, проявява изключителна смелост
и героизъм, получава три рани- две в гърдите и една в лявата ръка,коят остава саката завинаги.
Участва в различни експедиции в средиземно море. На връщане от Неапол за Испания попада в
плен и прекарва от 1575 до 1580 година в Алжир. Завръща се в Испания и пише "Галатея"(1585г.)
Пише пиесите "Животът в Алжир", "Нумансия". През 1590г. подава молба за служба в Америка, но
получава отказ. През 1595г. печели състезание за поети. От 1597 до 1602г. лежи в затвора.
През януари 1605г. е публикужана първата част от романа "Хитроумният идалго дон Кихот де Ла
Манча".През 1606г. Сервантес се мести заедно с кралския двор от Валядолид в Мадрид.В 1613г.
излиза сборника му с новели "Поучителни повести". През ноември 1615г. получава разрешение
за печат на втората част на "Дон Кихот".От тогава до днес романът е една от най-четените
книги в света, с повече от 3000 издания.Сервантес умира в Мадрид през април 1616г.

Сервантес е роден в Алкала де Енарес (Alcalб de Henares). През 1568-а, когато е студент, няколко негови стихотворения са отпечатани в том, публикуван в Мадрид по повод смъртта на испанската кралица Елизабет от Валоа. През 1569 г. Сервантес отива в Рим, където на следващата година започва работа при кардинал Джулио Акуавива. Скоро след това постъпва в испански военен полк в Неапол, Италия. През 1571 г. воюва срещу Османската империя в битката при Лепанто, където губи лявата си ръка. При връщането му в Испания през 1575-а, Сервантес е пленен от средиземноморски пирати. Отведен е в Алжир като роб и е държан там за откуп. По време на следващите пет години прави няколко героични, но неуспешни опита да избяга преди семейството му и приятели да го откупят през 1580-а.

Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, не е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада и по-късно като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност.

Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за Странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните разкази за рицарството. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването & #1117; в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния успех на работата си. Дон Кихот е преведен първо на английски език през 1612 година.

Novelas Ejemplares („Поучителни новели“, 1613), колекция от 12 къси истории, включва романси в италиански стил, описания на криминалния живот в Севиля, Испания, и скици на необичайни събития и знаци. Една от тези истории, „El coloquio de los perros“ (Говорещите кучета), е особено прославна за неговия сатиричен стил на проза. Втората част от Дон Кихот е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620. През 1616 Сервантес завършва алегоричния роман Persiles y Sigismunda (1617), четири дни преди неговата смърт. Книгата е публикувана следващата година.
„Дон Кихот“, най важната творба на Сервантес, описва приключенията на идеалистичен испански благородник, като следствие от четене на много разкази за рицарството, започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той пътува с неговия оръженосец, Санчо Панса, необразован, но прагматичен селянин. Оседланият кон на Дон Кихот е стар, раздърпан кон, който е назован Росинант. Дон Кихот пътува в търсене на приключението, посвещавайки неговите действия на доблест, към елементарно селско момиче, което той нарича Дулсинея, и я вижда като неговата дама. Той си възлага задачата да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощното и давайки като причина — истината и красота. Неговото въображение често избягва с него, така че той вижда вятърни мелници като великани, групи на овце като армии на враг и гостилници като замъци. Романтичният възглед на Дон Кихот за света, както и да е, е често уравновесен от по-реалистичния възглед на Санчо Панса.

„Дон Кихот“ е оригинално планиран като сатира на средновековните разкази за рицарството. Завършена, творбата представя богата илюстрация на испанския живот и съдържа много философски вниквания. Търсенето на Дон Кихот е видяно като алегория на вечния човек, търсещ добрина и истина в лицето на неопределени препятствия. Неговият идеализъм изглежда да бъде лудост в свят, който понякога разглежда героизъм и любов като форми на лудост и това води много читатели да смятат Дон Кихот за трагедия въпреки неговия сатиричен стил и много комични епизоди.

„Дон Кихот“ има огромно влияние върху развитието на фикцията в прозата. Творбата е преведена на всички съвременни езици и се появява в няколкостотин издания. Тя е също тема в разнообразието на работите от други полета на изкуството, включвайки опери от италианския композитор Giovanni Paisiello и френския композитор Jules Massenet; симфонично стихотворение (част от мюзикъл предизвикващ изображения на други художествени, но немузикални, произведения) на германския композитор Рихард Щраус, подвижни илюстрации от немския режисьор G. W. Pabst и руския режисьор Grigori Kozintzev; балет от американския хореограф George Balanchine; мюзикъл, Мъжът от Ла Манча (1965), с музика от американския Mitch Leigh. Темата също вдъхновява произведения от френски художници на XIX век — Honore Daumier и Gustave Dore.

Сервантес умира на 23 април 1616 година, на същата дата като Шекспир

Bubalcheto
10-21-2008, 07:22
Мерси много,Люси,но на мен ми трябваше нещо за епохата в която е творил,а не за живота му мерси все пак :-)

Lysit0
10-21-2008, 10:33
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%B5_%D0%A1 %D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%81
а я виж тук