PDA

View Full Version : Дервишево семе



balu4ka
10-20-2008, 19:52
Плс хелпнете спешно е :Трябва ми интерпретативно съчинение на тези 2-ве теми от "Дервишево семе":Раздвоената душа на Рамадан и Възелът на човешките съдби !Мерси предварително,но найстина ми трябва спешно за утре :? :? :-o :-o

Lysit0
10-20-2008, 20:14
Плс хелпнете спешно е :Трябва ми интерпретативно съчинение на тези 2-ве теми от "Дервишево семе":Раздвоената душа на Рамадан и Възелът на човешките съдби !Мерси предварително,но найстина ми трябва спешно за утре :? :? :-o :-o




РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Съчинение

Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата “Диви разкази”. В нея важен разказ е “Дервишово семе”.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан.
Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима.
Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност – нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина –“на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :”Вапцани ли искаш или сури?” Той го задължава да изпълни дълга си: ”Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!” Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг.
Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: ”Давай въже!” Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: ”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!”
Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: ”Хайде да те женим.” Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена.
Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.”
Отнемането на най-ценното в живота му поражда у Рамадан едно ново чувство – омразата: ” И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъти съм го трепал и съживявал.” Той толкова много обича Силвина, че е готов за нея дори да убива. Дори когато се жени повторно, не я забравя, а продължава да мисли само за нея:” Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”Любовта му е толкова силна, че не умира дори след почти четиридесет години и Рамадан запазва своето най-ценно и го съхранява, въпреки че не може да изпълни най-голямото си желание – да бъде със Силвина, своята първа любов.
Стремежът на дядото към изпълнение на родовите повели и желанието на Рамадан за щастлив живот довеждат до сблъсък между рода и човека.Това пък води до раздвояване на света на героя – той едновременно се старае да изпълни родовите повели, но иска да бъде със своята любов Силвина. Рамадан не може да отстрани Руфат, защото “в затвора няма дупчица” към Силвина. Воден от желанието да помага на своята любима, той слугува на врага си:”...бода си очите,трепя си ръцете да сеча, а сетне, като заспят горските, влача ги през дерето у дома и снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!” Неговата любов е толкова голяма, че е готов да пренебрегне омразата.И конфликтът идва точно от това. Героят не може да живее щастливо, а същевременно толкова много го иска. Първоначалната грешка на Асан Дервиш – да наложи на внука си родовите повели – довежда до превръщане на живота на Рамадан в същински ад.
Родът повелява младото поколение да остави наследник.Човекът желае един щастлив и пълноценен живот. Животът на героя Рамадан в разказа “Дервишово семе” е раздвоен – малкото момче не разбира нуждата от продължаване на рода като висша ценност на рода, а когато вече го проумява, е твърде късно – животът му се е превърнал в ад. Той живее със своята нова жена, но продължава да мисли за Силвина, единственият човек , когото обича.







НИКОЛАЙ ХАЙТОВ – „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
ВЪЗЕЛЪТ НА СЪДБАТА


Патриархалните родови закони имат своhttp://www.teenproblem.net/forumите нравствени опори в почитта към родиhttp://www.teenproblem.net/forumтелите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задълhttp://www.teenproblem.net/forumжение да се продължи родът във времето. В годините, когато така безцеремонно се рушат изпитаните през вековете духовни устои, светът на Хайтовите герои излъчва някаква особена, почти екзотична светлиhttp://www.teenproblem.net/forumна. Може би защото успяват да запазят своhttp://www.teenproblem.net/forumята идентичност, независимо от социалниhttp://www.teenproblem.net/forumте обстоятелства, при които живеят. Те сяhttp://www.teenproblem.net/forumкаш са извън динамиката на времето, т.е. тяхното битие е надисторично.
Моралът на рода спазва установени праhttp://www.teenproblem.net/forumвила, според които родителите женят деhttp://www.teenproblem.net/forumцата си. Счита се, че по-богатият житейски опит на възрастните е реално основание за по-сполучлив избор. Но има и друг морал - на любовното чувство. Той позволява на девойката да избяга при своя избраник или момъкът да открадне любимата си. В съзhttp://www.teenproblem.net/forumнанието на родопчанина открадването на момата за булка не е такова престъпление, каквото на нас ни изглежда. То повече наhttp://www.teenproblem.net/forumпомня за древен ритуал преди женитбата, който доказва силата на мъжа и неговата готовност да направи всичко за обичаната от него девойка. Продължението на рода е прадревно желание с природна сила. „Кражбата” на невеста е част от тази наслеhttp://www.teenproblem.net/forumдена виталност.
Задомяването на Рамадан, почти дете, е следствие от заплахата за прекъсване на роhttp://www.teenproblem.net/forumдовия корен. А женитбата задължително даhttp://www.teenproblem.net/forumва „плод”, в който възкръсва родовото начало. Приемствеността между поколеhttp://www.teenproblem.net/forumнията е опазена. Рамадан е единствената надежда за продължението на рода. Той няма право на личен избор. Принадлежи на прадревните сили на родовия прироhttp://www.teenproblem.net/forumден разум.
„За такива работи тогава не питаха, деhttp://www.teenproblem.net/forumто се женеха, ами старите си го правеха саhttp://www.teenproblem.net/forumми. ” Този порядък е приет безусловно, тъй като родовият свят е подреден по закониhttp://www.teenproblem.net/forumте на патриархалната йерархия между поhttp://www.teenproblem.net/forumколенията - младите са длъжни мълчаливо да спазват законите на рода и да се подчиняват на по-възрастните. Това е едhttp://www.teenproblem.net/forumнаква участ за всички. Отделният човек не може да я промени. Съдбата би могла да бъде тъжна или щастлива. Всичко е въпрос на избор - сполучлив ли ще е той, или неhttp://www.teenproblem.net/forumщастен.
В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” съдбата е събрала две деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в детството си и природният закон за продължение на рода е неизпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо ноhttp://www.teenproblem.net/forumво и странно. Рамадан и Силвина продълhttp://www.teenproblem.net/forumжават да си играят, но в същото време осhttp://www.teenproblem.net/forumтавят за другите и особено за себе си илюhttp://www.teenproblem.net/forumзията, че живеят като мъж и жена. Какво друго, освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама, че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен, защото закоhttp://www.teenproblem.net/forumните на природата не са подвластни на заhttp://www.teenproblem.net/forumконите на рода. Героят е разбрал, че: „Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза -не е никакъв мъж!”
Възвишен и чист е светът на влюбените. Светлината наоколо е и светлина в душата: „...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше.”
Оттук започва истинският разказ. Оттук са отправени и скритите послания на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля. АЗ-повествованието не е случайно изhttp://www.teenproblem.net/forumбран похват. Авторът сякаш изцяло се отъжhttp://www.teenproblem.net/forumдествява със своите герои и разказва като собствено преживяване за чуждата съдба.
Летният ден е толкова дълъг, че влюбениhttp://www.teenproblem.net/forumят няма търпение слънцето да залезе: „...та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята, повече да не излиза. Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея или пък да й раздухвам миглите.” Това е изповед на влюбеното му сърце, което не се интересува от суровите повели на рода. В този момент героят сякаш чува гласа на извисената си душа. Изживяно е опиянеhttp://www.teenproblem.net/forumнието от най-истинското сливане на двама души. Не е родово-семейно задължение, не е телесно-еротично привличане, а харhttp://www.teenproblem.net/forumмонично духовно единство. Любимата е почти обожествена - косите й са ту руси, ту „червеникави, като че греят”, ту „жълто злато като живо заиграваше по тях”. Един-единствен път спохожда такова чувство човека и остава завинаги. До края на дните си влюбеният го носи в най-скритите кътчета на душата си и то става част от неhttp://www.teenproblem.net/forumговата истинска същност.
Ето тази малка светла вселена в душите на влюбените разрушават Руфат и братята на Силвина. Отнемат хармонията в живоhttp://www.teenproblem.net/forumта на Рамадан и Силвина, предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило доброто. Омраhttp://www.teenproblem.net/forumза и желание за мъст завладява душата на Рамадан. Честта му е потъпкана, а чувствоhttp://www.teenproblem.net/forumто за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието. Непреодолял примитивhttp://www.teenproblem.net/forumното в себе си, Рамадан робува на старозаветното: „Око за око, зъб за зъб.” Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо светhttp://www.teenproblem.net/forumло опиянение, сега черна злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния - от светлината на небесното чувство до мрака на адовите бездни. Няма какво друго да крепи желанието за живот, освен злото. В него той вижда спасение: „...когато жалбаhttp://www.teenproblem.net/forumта ти дойде много, само злото те подпира и спасява. ”
Когато злото се всели в човека, помислиhttp://www.teenproblem.net/forumте стават страшни, нечовешки и жестоки: „И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в кореhttp://www.teenproblem.net/forumма, за да не умре веднага, да се мъчи. Как черhttp://www.teenproblem.net/forumвата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъhttp://www.teenproblem.net/forumти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. ” Рамаhttp://www.teenproblem.net/forumдан е на път да погуби душата си с тия мисhttp://www.teenproblem.net/forumли, защото звярът се е събудил в природаhttp://www.teenproblem.net/forumта му и иска мъчителна и бавна смърт за онзи, който го е наранил. Но самото желаhttp://www.teenproblem.net/forumние за мъст е пагубно за душата. Руфат сяhttp://www.teenproblem.net/forumкаш съзнателно засилва тези страховити наhttp://www.teenproblem.net/forumмерения : „ Около месец и нещо Силвина ниhttp://www.teenproblem.net/forumкому се не показа, че оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто, та не смееше да се покаже.” През малкото пенджерче успява да види Рамадан как Руфат „подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше...” Злото, споходило душата, ражда ново зло. Страданието е болезнено, а чувството за мъст - разрушително. Неизбежно идва и болестта: „...треска ме затреhttp://www.teenproblem.net/forumсе и се разболях.”
Но Рамадан все не успява да осъщестhttp://www.teenproblem.net/forumви жестоките си намерения. Най-напред, защото дете му се родило. После чака „да подрасне детето, да го отбие майка му”. После - „да проходи”. А докато проходи, и Силвина - „и тя с дете на ръце!” Нов жиhttp://www.teenproblem.net/forumвот е създаден. Той потиска отмъстителhttp://www.teenproblem.net/forumните страсти на душата. Красивата светhttp://www.teenproblem.net/forumлина на чувството измества мрачните поhttp://www.teenproblem.net/forumмисли. Ще възкръсне любовта, но вече в друг порядък. Не за да създава семейство, то вече е създадено, а за да спаси човека от звяра в душата му. Женят го, родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите закони. Но авторът не споменаhttp://www.teenproblem.net/forumва даже и името на жената. Тя е продълhttp://www.teenproblem.net/forumжила рода, дала е така жадуваните от дяhttp://www.teenproblem.net/forumдото внуци, но не е обичаната жена. За децата също не се споменава почти ниhttp://www.teenproblem.net/forumщо. Знаем само, че са се изпоженили и имат свои деца. Значи родът е продължен. Дервишовото семе е опазено, но сърцето е останало извън емоционалния уют на дома. То остава завинаги при Силвина, при любимата - единствено обичаната в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота жена.
Възмездие има, но то не е акт на жестоко лично отмъщение. Съдбата наказва Руфат:
„...взеха му касапницата и това го още смачка. Като не можеше с друго чивия да изhttp://www.teenproblem.net/forumбие, и тая чивия взе да избива с ракия. Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на легhttp://www.teenproblem.net/forumло.” Злите мисли, носени дълго в душата на Рамадан, наказват и него. Силвина е съпhttp://www.teenproblem.net/forumруга на Руфат. Тя не прекрачва границата между реалното човешко чувство и нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвения закон за чест и вярност: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Друго е разбирането за любовта. Силвина е превъзмогhttp://www.teenproblem.net/forumнала личното си страдание и чуждата болhttp://www.teenproblem.net/forumка не може да изкупи преживяното от нея през целия живот.
А Рамадан все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщение е вече грешна. Над омразаhttp://www.teenproblem.net/forumта и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Любовта на Рамадан към Силвина нравhttp://www.teenproblem.net/forumствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовта го прави сиhttp://www.teenproblem.net/forumлен и вътрешно свободен да погледне отhttp://www.teenproblem.net/forumстрани страшния „възел” на съдбата си. Раhttp://www.teenproblem.net/forumмадан е открил в нравственото милосърhttp://www.teenproblem.net/forumдие истината за човешката природа, застаhttp://www.teenproblem.net/forumнала на кръстопътя на родовия закон и люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта.

didko93
10-21-2008, 06:54
pls help
spe6no mi trqbva interpretativno sa4inenie na tema "Alternativa na izbora b razkaza Dervi6ovo seme" i "Rodovite tradicii i rajdaneto na edna nova krasiva lyobov

Lysit0
10-21-2008, 10:27
Родовите традиции :





Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа , а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколе*ана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, “Дервишово семе” внушава идеята , че човешката индивидуалност се ражда именно тогава ,когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си,с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му.







В разказа „Дервишово семе” има няколко сериозни сблъсъка между героите, които защитават различни ценности и интереси. Противопоставянето между Рамадан и неговия дядо се основава на сблъсъка между дълга към традицията и желанието за личен избор. За сблъсъка между Рамадан и Руфат е причина красивата Силвина, към която и двамата се стремят по различен начин. На трето място е силният вътрешен конфликт в душата на Рамадан, който с разума си се подчинява на желанията на своя дядо, но това го лишава от емоционалната опора в живота и мястото на любовта в сърцето му се запълва от омразата. В своята изповед героят споделя, че само омразата му е давала сили да живее.
И трите главни конфликта в творбата са следствие на сблъсъка между ценностите: от едната страна е патриалхалният свят със своите родови връзки и традиции и от другата страна е младият човек със своето желание за личен избор и право на любов. В границите на патриалхалната общност установените норми са по-силни от желанията и чувствата на отделния човек.
„Възелът” между различните ценностни системи се „завързва” с решението на дядото да задоми Рамадан, въпреки непърнолетието му. Мотивите на възрастния мъж са естествени за родовия свят – необходимо е да се продължи рода, в който връзката между поколенията е прекъсната. Решенията в патриалхалния дом се вземат от по-възрастните в семейството и младите нямат право на мнение и собствен избор. Главният герой започва да живее под принудата на дълга към рода. В рамките на това противопоставяне следващият сблъсък с противника Руфат му носи дълбока лична драма.
Повествованието в разказа се движи от събитията, свързани с конфликта между Рамадан и Руфат заради красивата Силвина. Като невеста на Рамадан Силвина остава девойка, но тяхната връзка става искрена и силна – играта им неусетно се превръща в любов, която злият съсед прекършва. Традицията не зачита личността в патриалхалния свят. Руфат брутално отнема Силвина с помощта на братята й, защото той разбира, че невестата е девойка, а те получават два коча. Патриалхалното общество не обвинява Руфат, а се присмива на Рамадан заради липсата му на мъжественост, но същото общество забравя за неговото непълнолетие.
Различни са мислите, чувствата и постъпките на Рамадан и Руфат. Рамадан искрено я обича „Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смели и играли, то, сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”.
Руфат показва мъжка сила, като се държи към Силвина като похитител. Той се превръща в звяр и държи жена си заключена.
Рамадан се изпълва с омраза и желание за отмъщение. Но героят отново не може да направи това, което най-много желае, защото родът изисква от него да се ожени повторно и да изпълни своя дълг. По-важно и от честта в живота на Асан Дервишов е „дервишовото семе”и традицията в неговото мислене е неизкоренима. Рамадан е сам в своето страдание. Остават му само дългите нощи, през които в мечтите си се превръща в герой и отмъщава за засегната си чест.
Най-дълбокият конфликт в разказа е между дълга към рода и дълга към сърцето. Дългът към рода му носи страдание. Подчинението на решенията на възрастните в семейството увеличават страданията и обричат героя на нови задължения – към съпруга и дете. Изпитанието на Рамадан е голямо, защото той трябва да продължи дервишовия род, да се грижи за своето семейство, да съхрани себе си, когато сърцето му се преобръща на „чучело”, да запази честта на Силвина, да се откаже да отмъсти на Руфат ... и да издържи.
Всичко и всички в разказа по различни причини са против любовта на Рамадан и Силвина и въпреки това тази любов оцелява, макар и много различна след 40 години изпитания, задължения, отсъствия, гняв и омраза.
„Ако той беше звяр, не ставай и ти” с тези думи Силвина дава моралната оценка на житейските изпитания. Портата на Руфат е отворена за Рамадан, но не за отмъщение и изневяра, а за прошка и помощ. Рамадан не убива Рафат, а му помага, когато се разболява „Грея и топля вода, дето 40 години ме е държал ту в огън, ту в лед! И не мога да спра. Спра ли, Силвина трябва да сече.” Само любовта към Силвина може да даде на Руфат силите да прости на насилника.
В своята изповед героят е искрен и тъжен. Той е изпълнил дълга си към рода, който го обрича на страдание и самота. От изживените конфликти в развитието на сюжета най-драматичният е вътрешният сблъсък между Рамадан и Рамадан, защото човекът трябва да има право за отстоява своята любов, за да живее със сърце и своето достоийство, за да прогони злото и да има сили да живее без него.

didko93
10-21-2008, 11:22
blagodarq no sega mi trebva na tema "alternativata na izbora v razkaza dervi6ovo seme"

ashdh
05-10-2010, 07:22
Някой да помогне спешно . Имам интерпретативно за Дервишовото Семе на тема " Раздвоената душа на Рамадан " и не мога да го измисля :( :-o

gabiko
05-19-2010, 17:16
Здравейте, може ли някой да ми помогне? Търся есета на тема Любовта и омразата ; и Човекът и свободата . Търся и ЛИС , Раздвоената душа на Рамадан и Една невъзможна любов сред ужасите на войната!!! Моля ви някой да ми помогнее , спешно ми трябва , ще съм ви много благодарна!!!! :) :)

Salincheto
05-06-2011, 15:32
Здравейте, някой може ли да ми помогне трябва ми интерпретативно съчинение на тема "Дългът към рода и дългът към сърцето" в разказа "Дервишово семе" (Н.Хайтов) трябва ми за 09.05

sexa_na_kompleksa
05-06-2011, 16:04
Здравейте, някой може ли да ми помогне трябва ми интерпретативно съчинение на тема "Дългът към рода и дългът към сърцето" в разказа "Дервишово семе" (Н.Хайтов) трябва ми за 09.05

Виж тук:

http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D 0%BE%D0%B2%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5&ordering=&searchphrase=all

sunnymimmsss
05-18-2011, 13:40
Здравейте! Някой може ли да ми помогне с няколко теми за ЛИС по литература. Трябват ми МНОГО спешно, моля ви! Опитах сама вкъщи няколко пъти, но нищо не мога да измисля ;( . Ето темите:

- Конфликтът в душата на Рамадан (Дервишово семе)
- Възелът на съдбата в Дервишово семе
- Родовите ценности през погледа на съвременния човек (Преди да се родя)
- Родовият свят и човешкото право на личен избор (Преди да се родя)

Благодаря предварително! Наистина трябват ми МНОГО спешно !

Express
05-19-2011, 14:33
интерпретативно съчинение на Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето" някой ако може плс хелп за 22.05 ми е плс ;/

wolki
05-21-2011, 16:23
Плсс трябва ми интерпретативно съчинение по темите.
Комфликтат в душата на рамадан.
Родовият свят и човешкото прово на личен избор (Дървишово семе)
Родовите ценности през погледа на цъвременния човек (Преди да се родя)
Плззз тре ми спе6но
Мерси преджарително

mariax3
05-22-2011, 15:28
Някой може ли да ми помогне трябва ми ЛИС на тема 'конфликтът в душата на Рамадан' и 'Родовият свят и човешкото право на личен избор' [/i]

mitaka133
03-11-2012, 12:32
Хора спешна ми трябва за утре интерпретативно съчинение на ''Светът на патриархалните повели в разказа Дервишово семе'' мерси предварително !! :))