Разсъждение по литература

[uMnePaToPa]

Здравейте !!
за четвъртък имам да правя разсъждение върху произведението на Николай Хайтов "Дервишово семе" ... Няма определена тема за разсъждение просто върхо пройзведението.Питам тук защото изобщо ме няма по тази литература и още повече по тези расъждения ... Ако може някой да помогне много много ще съм благодарен ... Спешно ми е ... Разсъждение върхо "дервишово семе" мерси много на всички предварително.... :) :) :)

[Lysit0]

Ето ти едно разсъждение,но незнам дали ще ти стигне,или е малко. :)

:arrow: Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежад в сложната природа на човешките взаимоотношения.Героите се изправят пред суровия живот опорочен от една развалена любов.
Родът е общност изградена върху правила и ценности, които трябва да бъдат следвани, за да се запази целостта му.но родовият морал често оставя ограничения пред отделната личност и нарушава личното щастие.Това изпитва и Рамаданчо, когато прехвърлят отговорността за семейството и рода върху него.Влюбвайки се във Силвина той намира щастието си, което дава смисъл на живота му.След като това щастие му е отнето, той търси единствено отмъщение.Забравил за собствения си живот Рамаданчо се изпълвасъс злоба, което го обезличава.ю
Родът се крепи на добрите отношения на членовете му.Рамаданчо е израстнал “със стар бубайка и с баба”.Тий не е пряко засегнат от проблемите и нуждите на рода, докато ръката на баба му не се вдървява и няма кий да изпълнява женските задължения.”...нямаше кий къщната работа да върши.Семейството се нуждае от жена и дядото взема съдбовното решение да оженят Рамаданчо.”...дядо впря очите си в мене да ме жени.”Сега на него се възлага ролята на мъжа в семей ството, но той не е готов за това и изпитва страх.Момчето се изправя пред повелите на рода и те за пръв път се сблъскват с неговото лично виждане за нещата.Рамаданчо разбира, че има право на избор, но по-възрастните сами вземат решението да го оженят, защото това е пои-важно за рода.”За такива работи тогава не питаха дето се женехе, ами старите си го правеха сами.”Момчето е обидено, че го питат само какви потури иска.Той желае сам да пределя съдбата си.Страхът от неизвестното и негодуванието му се усещат в желанието да разбере, коя ще му бъде невеста.”...коя ще ми дойде за невеста.” Повелите на рода са най-важни за дядото.Той иска да бъде продължено името му, а и да не бъде опозорено.”Ако си-вика-станал мъж-карай мъжки.”В одаята Рамаданчо е очуден, че дядо му е довел момиче, а не “някое жениште”.В нощта прекарана със Силвина Рамаданчо намира своето щастие и се влюбва толкова силно, че за него момичето става единственото нещо в живота.”...докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се навило, навило и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”В къщата има жена и тя “шета, мете.””Старата ни къща бе огрялац като слънце.”На пръв поглед, Рамаданчо и Силвина живеят като съпрузи, но всъщност те са още деца принудени от рода да се оженят.За тях това е една голя ма детска игра.
Отвеждането на Силвина от братята й е голям удар за Рамаданчо.Той осъзнава колко е важна тя за него и спонтанно взема ножа.Дядото веднага се намесва и вързва Рамаданчо.”Ти за семе ще ми трябваш.”Тази реплика показва, че за нстария човек момчето е само средство запродължаване на рода.Рамаданчо се заблуждава, че братята са взели момичето заради “чеиза”.надеждата блещука у него, защото Силвина е най-ценното за него.Разбирайки, че тя взета от Руфат, Рамаданчо се изпълва с чувство за мъст.Той иска да отмъсти, защото са му отнели любовта, а дядо му иска да отмъсти, защото са опозорили името и честта на рода му.Така отново се сблъскват повелите на рода и повелите на сърцето.Но дядото отново мисли за продължаването на рода и бърза да ожени внука си отново.”Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфатя!”Рамаданчо не може да понесе гледките, които вижда през пенджерчето и съзнанието му се изпълва с повече злоба.това се харесва на дядото, защото той иска някой ден тази злоба да се изсипе върху Руатя.”Нека-вика-да се точи!Зло да набира!”Рамаданчо е обзе изцяо от желание за мъст.Той открива истината за себе си-“когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява.”Много точно е сравнението с горящо плашило.”Чучело видял ли си натъпкано със слама?”Злобата в душата му копи и той започва да изтрива душата си.”Мойта слама беше злото.”От насъбраното зло сламата в чучелото се подпалва и Рамаданчо се разболява.Дядото не се изплашва за внука си, а за “дервишовото семе”, което ще донесе наследници.Момчето се оженва отново и се ражсда дете, което единствено може д направи Асан щастлив.Виждайки наследника си той умира, защото с продължението на рода е усмискен животът му.Грижата за семейството е поверена на Рамаданчо, но тий мисли единствено за Силвина и отмъщението към Руфатя.Имената на жената и децата му не се споменават, защото за него те не означават почти ништо.След като Руфат се пазболява нищо не спира Рамаданчо да му отмъстиосвен Силвина.Тя единствена запазва човешкото в себе си, въпреки че преживява много мъка.По ирония на съдбата Руфат сетопли с дървата отсечени от човека, чийто живот е унищожил:Рамадан стои на това “кръстопътче” пред “неразплетимия възел”, защото с времето губи душата си.
Рамаданчо става жертва на собственото си зло.Загубил любовта си той губи и самия себе си.

[uMnePaToPa]

стига толкова че ще стане много на госпожата ... да нея затормозявам мерси много люси ;)

[Seducti0n]

стига толкова че ще стане много на госпожата ... да нея затормозявам мерси много люси ;)


Считам темата за приключена. :)