nicolepcd
10-21-2008, 15:56
Такамззз... Ето поръчката от Elisa`Day ... След малко ще изтегля и на BaBy_bS ;)
Първото... :)
ВЪПРОСНИК по Микроикономика
1. Кой е предмета и обекта на микроикономическия анализ?
2. Кои са условията и факторите, детерминиращи решенията на стопанските единици?
3. Кои са новите тенденции и реалности в развитието на световната икономика през 80-те и 90-те години на настоящия век ( 7-те нови моменти в развитието на новите реалности )?
4. Понятието пазар от позициите на микроикономическия анализ (Пазарния свят и неговите основни характеристики.)?
5. Структура на пазара и пазарна сегментация.
6. Конкуренция: същност, аспекти, функции и видове.
7. Съвършена конкуренция и условия за нейното функциониране.
8. Класически ценови механизъм в условията на съвършена конкуренция. Ценови закони при несъвършена конкуренция.
9. Кои са факторите, влияещи върху динамиката на цените в съвременната пазарна икономика?
10. Фирмите като субект в пазарно стопанство. Понятието фирма. Основни видове.
11. Фирмите и фирмена организация според Търговския закон в България.
12. Какво разбираме под понятието „монопол”? Видове монополи.
13. Монополите и ценовата дискриминация
14. Пазарно търсене. Развитие на теорията за поведението на потребителите в съвременния пазарен процес.
15. Потребности, интереси, блага и полезност. Обща и пределна полезност на благата.
16. Пазарно търсене и основни фактори, които влияят върху него. Търсенето като функция на цената.
17. Търсенето – функция на цените на другите стоки и на средните потребителски доходи.
18. Търсенето като функция на потребителските вкусове и предпочитания, и на броя на потребителите.
19. Еластичност на пазарното търсене и неговите измерителни. Директната ценова еластичност на търсенето. Значение.
20. Пазарно предлагане и основни фактори, които влияят върху него.
21. Предлагането – функция на цената на дадена стока и на цените на други стоки.
22. Предлагането – функция на производствените разходи и на технологиите.
23. Концепция за пазарното равновесие. Основни негови характеристики.
24. Пазарно равновесие, ценови ограничения и данъци.
25. Производството като функция на производствените разходи.
26. Земята като основен фактор на производството.
27. Проблеми за амортизация на производствения капитал.
28. Как стават износването на основния капитал?
29. Проходите на фирмите.
30. Печалба на фирмите. Различните определения на печалбата.
Микроикономика – упражнения
I. Кой е обекта на микроикономическия анализ?
Микроикономическия анализ в теоретичен аспект се основава на теорията за общото пазарно равновесие. Тази теория за първи път се развива от швейцарския икономист Леон Валрас. Той е дългогодишен преподавател в Лозанския университет. Неговата теория е продължение на по късна от Бустав Касен , Пол Самуелсън и др. Икономисти. Всички те обаче се обединяват около идеята, че теорията за пазарното стопанство е наука, която изследва икономическия живот и икономическото поведение на хората. Неин обект на изследване са връзките и взаимовръзките, които се създават в сферата на общественото стопанство. Микроикономиката е наука за активността, поведението и решенията на отделните икономически субекти. Като научна дисциплина включва изключването на три основни въпроса:
1. Това е търсене, предлагане и пазарно равновесие.
2. Производството и ценообразуването.
3. Организацията и структурата на микростопанските единици.
Още тя може да се дефинира и като наука за механизмите на оптималните икономически решения. Оптимални са онези решения взети в условия на алтернативен избор и икономизирано поведение (с минимум разход да се постигне максимум ефект).
! Основен закон:
Всички ресурси са ограничени.
Следователно микроикономическия анализ дава познание за вътрешните механизми на пазарната икономика чрез поведението на купувачите и продавачите.
II. Кои са условията и факторите, детерминиращи решенията на стопанските единици?
Участниците в стопанските процеси взимат своите решения в зависимост от условията, в които се изграждат пазарния тип отношения. Икономическите решения трябва да имат алтернативност, което предполага многовариантност. Алтернативния избор се предполага от ограничеността на ресурсите. Проблемът за ограничеността предполага недостатъчност при ресурсното обезпечаване на системата. Всяко едно икономическо решение е детерминирано от два основни фактора:
1. Съпроизводствените възможности, като тук се включват наличните ресурси, техническите съоръжения, инвестициите.
2. Състоянието на пазара. Към него отнасяме съотношението на пазарните сили, вида на продуктите, структурата на пазара и т.н.
Основен проблем, пред който е изправен всеки участник на пазара е така наречения триединен въпрос. Той обхваща три подвъпроса:
1. Какво да се произвежда?
2. Как да се произвежда?
3. За кого да се произвежда?
Съществуването на тези въпроси е обосновано от ограничеността на ресурсите. Отговора на въпроса „Какво?” – е онова което се търси. Отговора на въпроса „Как?” – е Ефективно. А за „Кого?” – за онзи, който може да си го позволи т.е. за платежоспособните клиенти.
Всеки един анализ трябва да бъде съобразен и с производствените възможности, поради което теорията въвежда така нареченото понятие „Граница на производствените възможности”. Това понятие, показва какви са възможностите на системата при пълно и ефективно използване на наличните ресурси.
III. Икономика на глобалните мрежи – основни нейни характеристики.
През последните десетилетия икономическите процеси имат нови тенденции предизвикани от нови реалности. Тези тенденции са типични за световното стопанство и характеризират икономика основана на т.н. теория за глобалните мрежи. Нарича се още икономика на транс националното стопанство.
Тази нова характеристика се появява в протичането на два основни процеса:
- Първи процес – водещите фактори: земя, труд и капитал вече не са основни за конкурентно способност.
- Втори процес – Всеки един от производствените фактори може да бъде мобилен.
Има следните основни нейни моменти.
1. Промяна в мястото и функциите на съвременните корпорации (Голямо съсредоточаване на капитал). Националните корпорации, които имат доминиращо до скоро място, дадоха предимство на др. по-дребни структури, които в повечето случаи са децентрализирани. Предимството на децентрализирани структури е по-гъвкавата организация и по-лесната им приспособимост към пазарните условия. Това съпътства и появата на услугите от сферата на финансовия бизнес (Банковите и застрахователните услуги). Всичко това налага и необходимостта и от владеенето на нов тип умения, като например умението да се свържат решителните с откривателите. Умението да се помага на потребителя и умението да си уникален.
2. Следваща характеристика Инициативни мрежи, нов тип предприятия в малкия и среден бизнес. Тази характеристика е аргументирана от американския икономист Питър Дракър. Той казва, че новият тип предприятия, които носят характеристиките на съвременния свят не е голямата корпорация, предприятие от типа на малкия и средния бизнес, което може да реагира гъвкаво на всички промени на пазара и най-вече да се редуцира рискът.
3. Дифузия на собствеността и управлението. Тази характеристика се изразява в това, че нараства решително значението на интелектуалната собственост, а не на собствеността от чисто веществен характер, това означава, че уменията и творческите идеи са водещи в новата икономическа практика.
В условията на глобалните мрежи, човешкия капитал не намалява своята възвращаемост и в определени случаи престава да действа и за закона на намаляващата възвращаемост.
4. Глобалните икономически характеристики обхващат цялото земно кълбо, крайните продукти вече нямат национална принадлежност.
5. Подготовката на кадри – трябва да бъде осъществена на база на формиране на четири основни момента:
А). Умение за абстрахиране
Б). Работа в екип
В). Експериментиране
Г). Системи на мислене
IV. Пазарния свят и неговите основни характеристики. Понятието пазар от позициите на микроикономическия анализ.
Най-общо пазарът е място където се срещат продавачи и купувачи. Емпирично категорията пазар се възприема от практиката като нещо хаотично и съмнително. Това се дължи на отношенията на хората към търговията, защото от призмата на човешката история тя винаги е била нещо изменчиво и подозрително. Адам Смит – пазарът е онова място, на което едни икономически субекти получават информация за други. В съвременните условия, той не се възприема като пространствено понятие, а като отношение, в което влизат производителите и потребителите по повод размяната на стоки. Връзката между тях се осъществява чрез цените.
Основните функции които изпълнява съвременния пазар са:
1. Регулираща – съдейства за разпределението и преразпределението на ресурсите.
2. Селективна – чрез пазара и неговите механизми се дава шанс на силните икономически субекти да оцелеят т.е. пазарния механизъм изпълнява ролята на Дарвиновия закон за естествения подбор.
3. Алукативна (разпръсване) – чрез пазара се дава възможност на ресурсите да достигнат до своите крайни потребители.
V. Структура на пазара и пазарна сегментация.
Понятието „Структура на пазара” броя и големината на субектите (участниците), оборудването им, разновидност на продукта, условия за участие и др. Най-важния елемент на структурата на един пазар това са субектите. Всички те са свързани посредством определени връзки и зависимости. Тези зависимости образуват така наречената пазарна мрежа. Връзките, на които тя е изградена условно се групират по следния начин:
1 вид – технически
2 вид – административни
* формални и неформални
3 вид – обществени връзки
4 вид – обществени връзки
На равнището на микроикономическия анализ, пазарната структура може да се разглежда и в отраслов аспект.
Основното делене, което микроикономическата теория дава е деленето на пазарната структура на:
1 вид – хомогенен пазар – обхваща множество равно поставени пазарни участници.
2 вид – олигополна пазарна структура – обхваща не голям брой пазарни участници (от 3 до 5).
3 вид – монополна пазарна структура – един участник.
4 вид – пазарна структура а доминираща форма – при нея един от участниците владее основата част, а останалите притежават малки пазарни дялове.
Сегментация – е процес на разделяне и обособяване на чести от пазара в зависимост от покупателните способности на клиентите, техните вкусове, предпочитания, както и от редица демографски фактори.
VI. Конкуренция: същност, аспекти, функции и видове.
Понятието конкуренция е водеща теория в условието на пазарното стопанство. Има решаващо значение за разпределението на доходите. Понятието конкуренция е сложен феномен на взаимодействие и противопоставяне на пазарни агенти т.е. продавачи и купувачи, при които процеси всеки се стреми да реализира своите интереси независимо от другите участници на пазара. Взаимодействието между пазарните купувачи има три аспекта:
- конкуренция м/у продавачи
- конкуренция м/у купувачи
- конкуренция м/у продавачи и купувачи
Всеки един конкурентен пазарен механизъм изпълнява три основни функции:
1. Информационна – изразява се в това, че активното взаимодействие м/у продавачи и купувачи дава информация за съотношението м/у търсенето и предлагането
2. Стимулираща – тя намира израз в обстоятелството, че всеки пазарен източник се стреми към подобряване на пазарните си позиции.
3. Контролираща – изразява се в обстоятелството, че пазарния избор налага и въвежда индиректен контрол в/у пазарното поведения на участниците в пазарния процес.
От гледна точка на формиралите се пазарни структури, конкуренцията бива:
- Съвършена и Несъвършена
● Съвършена е тази конкуренция, при която са изпълнени следните четири условия:
1. Голям брой пазарни участници, продавачи и купувачи без никой от тях да притежава голям брой пазарни сегменти или голям относителен дял на предлагането или търсенето на пазара.
2. Еднородност на продукта, т.е. стоките да бъдат хомогенни.
3. Да е на лице пълна и достъпна за всички информация, както за количествата и цените на стоките на конкурентния пазар така и за всички групи стоки и пазари.
4. Да не съществуват никакви традиционни отношения между двата основни агента (продавачи и купувачи), което да предопределя реализацията на някаква част от продукцията по линия на тези отношения.
● Когато трайно са нарушени някои от тези условия, говорим за несъвършена конкуренция. Тя има следните проявления:
1. Монополистична конструкция
2. Олигополистична конструкция (няколко)
3. Дуополистична конструкция
VII. Съвършена конкуренция и условия за нейното функциониране.
Съвършена е тази конкуренция, при която са изпълнени следните четири условия:
1. Голям брой пазарни участници, продавачи и купувачи без никой от тях да притежава голям брой пазарни сегменти или голям относителен дял на предлагането или търсенето на пазара.
2. Еднородност на продукта, т.е. стоките да бъдат хомогенни.
3. Да е на лице пълна и достъпна за всички информация, както за количествата и цените на стоките на конкурентния пазар така и за всички групи стоки и пазари.
4. Да не съществуват никакви традиционни отношения между двата основни агента (продавачи и купувачи), което да предопределя реализацията на някаква част от продукцията по линия на тези отношения.
5. Цената при съвършенноконкурентните пазари е винаги една и съща и е предварително зададена. Това означава, че всеки един участник съобразява пазарното си поведение с ценовия механизъм на този пазар.
6. Нито един от пазарните участници, продавач или купувач, не може да окаже влияние върху процесите на търсене и предлагане.
7. Достъпът до пазара е абсолютно свободен т.е. всеки може да го напусне когато пожелае (няма бариери за влизане или излизане на хомогенния пазар).
8. Достъпът на ресурси и информация за ресурсните пазари.
Съвършено конкурентния пазар в повече случаи е идеален теоретичен модел, които в практиката почти не се среща. Наблюдава се при пазари на еднородни продукти (в повечето случаи в сферата на селското стопанство). При тази форма на конкуренция относителния дял на участниците е малък, поради което те акумулират малки по размери капитали. Това от своя страна води и до реализация на малки печалби.
VIII. Класически ценови механизъм в условията на съвършена конкуренция. Ценови закони при несъвършена конкуренция.
Ценообразуването в условията на пазарната икономика е резултат от взаимодействието на два основни субекта, а именно домакинствата и бизнеса. Преди да се издигне основния принцип на всеки пазар, трябва много добре да се владее пазарния механизъм. Безспорното на всеки такъв механизъм са процесите на търсене и предлагане. Цената е крайния продукт или резултат от търсенето и предлагането.
Виж. ПРИЛОЖЕНИЕ №1 (упр.) Да се обяснят ! ! !
Цената е основния източник на информация на всеки един пазар. Тя е пазарен сигнал. Освен средство за предаване и получаване на информация, тя ни дава представа и за предпочитанията на отделните пазарни субекти. Ако трябва да обобщим бихме определили цените като координатори за избора. Този избор трябва да удовлетвори интересите както на купувачите тека и на продавачите. Необходимо е при взаимодействието им да се установява придържане към тенденцията на равновесие, противен случай на пазарите се проявяват дефицити или излишъци.
В условията на съвършена конкуренция се проявяват следните ценови закони на предлагането и търсенето: Виж. ПРИЛОЖЕНИЕ №2 (упр.) Да се обяснят ! ! !
1. При неизменно предлагане и нарастване на търсенето.
2. При неизменно предлагане и намаляване на търсенето.
3. При неизменно търсене и намаляване на предлагането.
4. При неизменно търсене и нарастването на предлагането.
IX. Кои са фактурите, влияещи върху динамиката на цените в съвременната пазарна икономика? (Основни фактури)
В условията на съвършена конкуренция се проявяват следните ценови закони на предлагането и търсенето: Виж. ПРИЛОЖЕНИЕ №2 (упр.) Да се обяснят ! ! !
1. При неизменно предлагане и нарастване на търсенето.
2. При неизменно предлагане и намаляване на търсенето.
3. При неизменно търсене и намаляване на предлагането.
4. При неизменно търсене и нарастването на предлагането.
В развитата пазарна икономика съществен фактор е националния доход (чистия доход, който се създава в рамките на една година в националната стопанска система). Колкото неговия размер е по-голям толкова по-стабилно е равнището на цените. В съвременното пазарно стопанство в голяма степен са развити така наречените социални процеси. Те са свързани с така наречените социални трансфери (всички плащания по националното стопанство – стипендии, пенсии и др.).
Пазарът се трансформира в масов, какъвто е пазарът в развитите страни и там непрекъснато се осъществяват покупко-продажби в по-големи размери на по-големи пазари от този вид. Голяма роля играе психологическия фактор (масовата психоза).
Друг съвременен фактор, това са вкусовете и предпочитанията на потребителите.
На следващо място в/у динамиката на цените оказват влияние и рекламата. Не трябва да се забравя, че разходите за реклама съществено увеличава и цените. Масовия потребител е ориентиран в съвременните условия към качествени продукти.
В следващата група фактори влияние оказват: големината на пазара, начинът на живот, битът, манталитета и др.
X. Фирмите като основен субект в пазарното пространство. Понятието фирма. Основни видове.
Фирмата е основен микроикономически субект, тя е обединение на материали и човешки ресурси, които са организирани по такъв начин, че да осигурят необходимите условия за производството, реализацията, финансирането или посредничеството на участниците в стопанския живот с цел задоволяването на техните разностранни потребности. Всяка фирма е самостоятелно и независимо юридическо лице, което работи от свое име и за своя сметка при пълна свобода на вземане на решения.
Работата по управлението на фирмата се осъществява от предприемача. Той осъществява менажерските функции при фирмената организация на производството. Основната му цел е така да организира производствените фактори, че да ги изведе на по-високо печелившо равнище. Всяка фирма има за цел да отговори на определена обществена потребност, която е свързана с предмета на нейната дейност. Крайната й задача е да създава потребители.
В зависимост от отрасловата и принадлежност, фирмите могат да бъдат в търговията, промишлеността, туризма.
В зависимост от големината на капитала, който мобилизират: малки, средни и големи.
В зависимост от отговорността на съдружниците: фирми с ограничена отговорност, с неограничена отговорност.
XII. Фирмите и фирмената организация според Търговския закон в България.
Според търговския закон (1991г.) има следните форми:
- Едноличен търговец (ЕТ) – това е физическо лице, което е дееспособно и не е поставяно под запрещение, с постоянно местожителство в страната, не трябва да е обявявано в несъстоятелност или да извършва дейност, която да е забранена от закона.
- Събирателно дружество (СД) – е дружество на личността или спада към така наречените персонални дружества. Учредява се по силата на договор, ето защо го наричаме още договорно. Обединява не ограничено отговорни съдружници. Няма управителни органи. Може да бъде управлявано от всеки един от съдружниците.
- Командитно дружество (КД) – също е персонален тип дружество, характеризира се с това, че има и ограничено и не ограничено отговорни съдружници. Учредява се по силата на договор и се управлява от не ограничено отговорните съдружници. За да възникне трябва да има минимум по един от двата вида.
- Дружество с ограничена отговорност (ООД) – то е обединение на един или няколко съдружника, които отговарят за дружествените дела в рамките на дяловото си участие. Капитала му се образува от дяловете на съдружниците. Един дял може да принадлежи едновременно на няколко лица. За дяловете се води специална книга от управителите. Управлява се от управител или управители, които могат да са извън обсега на съдружниците. Другия орган на управление е общото събрание. То трябва да се свиква минимум един път в годината.
- Акционерно дружество (АД) – то е такова обединение, при което капиталът е разпределен на еднакви части наречени „акции”. Ето защо го наричаме още акционерно. Акционерното дружество е още уставно дружество. За неговото регистриране е необходима да бъде приет устав. Органите на управление са общо събрание, управителен и надзорен съвет.
- Командитно дружество с акции (КДА) – то е междинна дружествена форма, защото обединява характеристики и на командитното и на акционерното дружество. Има два вида съдружници: ограничено отговорни, които са акционерите (трябва да са минимум трима на брой) и не ограничено отговорни съдружници.
Търговския закон регламентира и така наречените икономически обединения каквито са консорциума и холдинга.
XII. Какво разбираме под понятието „монопол”? Видове монополи.
Спада към така наречените несъвършени пазарни структури. Монополът и съвършената конкуренция са двата крайни варианта на форми на организация. Думата монопол идва от гръцки произход и се състои от две думи „моно”, което означава единствен и „полист” – продавач. Такава форма на организация на бизнеса, при която се произвежда и продава стока, която не е обект на производство и организация от др. фирми , т.е. тя се явява на пазара в качеството на единствен продукт или купувач и установява пълно господарство. Когато тази структура е формирана от страната на продавача говорим за монопол, а когато е формирана от страната на купувача се нарича монопсон. Монополната пазарна структура се характеризира с изключителна пазарна власт. Това означава абсолютен монопол на пазара. Проявява се отношение на цените и обемите реализирана продукция. Монополиста печели еднакво от високите и ниските цени. При вторите чувствително трябва да се увеличи обема на реализираната продукция.
Според начина на възникването им монополите се делят на: естествени и институционални.
-При естествените монополиста притежава изключителното право на собственост в/у ресурса. Естествения монопол може да има и при пространствени ограничения, които правят конкуренцията безсмислена.
-Институционалните монополи са продукт на субективни действия. Типичен пример за това са съглашенията при фирми за обединяването им като производители в даден отрасъл.
-Може да има така наречените „държавни монополи”, които възникват в случаи, когато държавата дава изключителни права и привилегии на отделните фирми на пример: БДЖ. Съществуват и така наречените патентни монополи. Основание за монопол при тях е изключителното право на отделни фирми да произвеждат продукти или да използват технологии защитени с патенти.
Освен монополът други форми на несъвършена конкуренция са: олигополът и монополистическата конкуренция.
-при олигополът броя на участниците е малък „олиго” – няколко. Когато тази е формирана от страна на купувача, тя се нарича – олигопсон.
-монополистическата конкуренция е най-близо до съвършената конкуренция поради това, че има голям брой участници. Различното при нея е че продукта е диференциран.
-съществува и така наречения дуопол.
XIII. Монополите и ценовата дискриминация.
Ценовата дискриминация е един от най-съществените недостатъци на монополите. Изразява се във възможността чрез цените, монополните структури да манипулират поведението на пазарните участници. Те прилагат сложни методи на ценообразуване с цел увеличаване на печалбата. Всички тези методи в тяхното единство определяме, като ценова дискриминация. Тя е такава пазарна ситуация, при която продавача на една еднородна стока определя различни цени за различни купувачи при еднакви условия. Ценовата дискриминация се прилага от чистия монопол и олигопола, но и от всички фирми, които притежават някаква пазарна власт.
Ценовата дискриминация има три форми:
- Съвършена ценова дискриминация – при нея продавачът може да извлича максимална печалба от всеки купувач. Печалбата може да се увеличи в този случай, чрез определяне на възможно по-висока цена. Монополите, които успешно прилагат съвършена ценова дискриминация са обикновено продавачи на индивидуални стоки. Така се оценяват поотделно възможностите на купувачите.
- Обикновена ценова дискриминация – за нейното прилагане са необходими две условия: функцията на търсенето, на различните пазари да бъде различна и преместването на стоки между два пазара да е свързано с значителни разходи.
- Блоково ценообразуване -
Второто...
МИКРОИКОНОМИКА ТЕСТ
1.С коя от следните пазарни структури най-често се свързва картелът
а)съвършена конкуренция
б)несъвършена конкуренция
в)монопол
г)олигопола
2.Кое от следните твърдения не е характерно за монополистическата конкуренция
а) фирмите имат малак пазарен дял
б) няма високи бариери за свободен достъп в отрасла
в) продуктът диференцират
г) има голям брой продавачи
д) всички фирми продават по строго установена цена
3.При равни други условия абсолютния монопол би упражнил ценова дискриминация към купувачите с :
а) най-нееластично търсене
б) най-еластично търсене
в) най-ниски доходи
г) най-високи доходи
4.Когато фирмата е монополист на продуктовия пазар, то за наеманите от нея производствените фактори е валидно следното
а) пределният продукт от фактора в стойностно изражение да е равен на пределния приход от продукта
б) пределният продукт от фактора в стойностно изражение да е по-голям
от пределния приход от продукта
в) пределният продукт от фактора в стойностно изражение да е по-малък от пределния приход от продукта
5.Когато фирмата е едновременно монопсонист на пазара на труда и монополист на пазара на продукта:
а) фирмата максимизира и печалбата и работната заплата
б) минимизира и печалбата и работната заплата
в) максимизира печалбата и минимизира работната заплата
г) минимизира печалбата и максимизира работната заплата
6.Средства предназначени за закупуване на капитал който допълва съществуващите фактори или изцяло ги подменя при пълното им амортизиране се наричат:
а) вложение в цени книжа
б) облигация
в) капиталов ресурс
г) инвестиция
7.Ако търсенето е еластично и цената се намали, общият приход
а) остава непроменен
б)нараства
в) намалява
г) нараства ако еластичността на предлагането е нула
8.Броят на наетите работници от фирма монопсонист се определя от пресечната точка на кривата на пределният приход от продукта на труда и :
а) кривата на предлагане на труда
б) кривата на търсена на труда
в) кривата на пределните разходи на труд
г) крива на цената
9.Фирмената крива на търсене на производствен фактор съвпада с:
а) кривата на пределните разходи
б) пазарната крива на търсене
в) кривата на пределния продукт
г) кривата на пределния приход от продукта на ………….
д) никое от посочените
Ииии последнотооо ;) :D (То май малко няма да излезе както трябва... :-o )
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕТ “ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН”
ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КУРСОВА РАБОТА
ПО
“ОСНОВИ НА МИКРОИКОНОМИКАТА”
РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ:
ГЕРГАНА Г. ИВАНОВА Доц. д-р. Л.Йотова Ф. N DM252096
Спец. “ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ”
СОФИЯ
2006г.
Първа задача:
На пазара на един продукт се наблюдават следните съотношения между търсени количества ( ) и цена (Р) и предлагани количества ( ) и цена:
Таблица 1
Цена /лв./
/Р/ Търсени количества
/ /
Предлагани количества / /
7,50 10 40
6,50 15 35
5,50 20 30
4,50 25 25
3,50 30 20
2,50 35 15
1. Изразете графично кривата на търсене и кривата на предлагане на продукта.
2. Определете равновесните количества и равновесната цена на продукта.
3. Какви ще бъдат характеристиките на този пазар, ако регулиращ орган определи минимална цена от 6,50лв.? Какви поддържащи мерки трябва да се предприемат?
1. Графично представяне на кривите на търсенето и предлагането.
Графика 1
легенда:
• Line1 / /– предлагани количества;
• Line2 / / – търсени количества;
• Е – точка на равновесие;
• - равновесно количество;
• - равновесна цена;
2.Определяне на равновесното количество и на равновесната цена на продукта.
Намирането на точка, в която е възможно взаимоизгодно удовлетворение на търсенето на продавачите и купувачите, е идеалното състояние на всеки пазар. В този момент казваме, че пазарът се намира в равновесно състояние, т.е. това е такова състояние на пазара, при което количеството на търсения продукт съвпада с количеството на неговото предлагане, а сделките се осъществяват по равновесна пазарна цена.
От направената графика и намирането на пресечната точка между кривите на търсенето и предлагането се установява равновесие на пазара при цена Р=4,5лв. и количество Q=25кг.
2. Какви ще бъдат характеристиките на този пазар, ако регулиращ орган определи минимална цена от 6,50лв.? Какви поддържащи мерки трябва да се предприемат?
Ако регулиращ орган определи минимална цена /”под на цената”/ Р= 6,50лв., това неизменно ще се отрази върху пазара и ще наруши пазарното равновесие. Всяко повишаване на цената над равновесната стимулира предлагането и свива търсенето. При цена равна на 6,5лв. ще се търсят 15кг. от продукта, а ще се предлагат 35кг. При този случай е налице ситуация, при която предлаганото количество надвишава търсеното с 20кг. / > /. Този излишък от предлагани количества поставя в неравностойно положение продавачи и купувачи. Продавачите се стремят да произвеждат и продават повече на по-високата цена, като му се гарантира определено равнище на печалбата от продажбите. На този етап купувачите не са склонни да купуват и така се явява един голям излишък от стоки, които не може да бъде реализиран. За да се осигури отново равновесното положение на пазара, продавачите са принудени да намалят цените или определен регулиращ орган /държавата/ да се намеси на пазара. Това става чрез изкупуване от държавата на допълнително произведеното количество по гарантирани минимални цени. Ако това не стане, този излишък пак ще доведе до понижаване на цената до равновесното й положение. За да се намеси обаче държавата са необходими средства по различни програми или се заплаща с бюджетни източници, средствата които се набират от данъци. Това се прави с цел да се стимулира месното производство или да се попълнят държавните резерви. От тук се прави извода, че всеки който се намеси на пазара, разрушавайки неговото равновесно положение, трябва да е в състояние да плати.
Втора задача:
Фирма “ХYZ” произвежда един продукт и има следните разходи в краткосрочен период:
Таблица 2
Q FC VC TC AFC AVC ATC MC
1 2 3 4 5 6 7 8
0 1500 0 1500
-
-
1 1500 1000 2500 1500 1000 2500 1000
2 1500 1500 3000 750 750 1500 500
3 1500 1800 3300 500 600 1100 300
4 1500 2000 3500 375 500 875 200
5 1500 2100 3600 300 420 720 100
6 1500 2300 3800 250 383.33 633.33 200
7 1500 2700 4200 214.29 385.71 600 400
8 1500 3500 5000 187.50 437.50 625 800
9 1500 5000 6500 166.67 555.56 722.22 1500
10 1500 8500 10000 150 850 1000 3500
легенда:
• FC – постоянни разходи;
• VC – променливи разходи;
• ТC – общи разходи;
• AFC – средни постоянни разходи;
• AVC – средни променливи разходи;
• АТС –средни общи разходи;
• МC – пределни разходи.
1. Изчиславяне стойностите на видовете разходи на фирмата и попълване на стойностите:
• FC – постоянните разходи са едни и същи за целия период;
• VC – променливите разходи са зададени по условие;
• ТС – общите разходи са изчислени по формула 1.
(1) ТС = FC + VC и са поместени в колона 4 на таблица 2.
• AFC – средните постоянни разходи са изчислени по формула 2.
(2) и са поместени в колона 5 на същата таблица.
• AVC – средните променливи разходи са изчислени по формула 3:
(3) и са поместени в колона 6 на таблица 2.
• АТС – средните общи разходи се изчисляват по формула 4:
(4) и са поместени в колона 7 на таблица 2.
• МС – пределните разходи са изчислени по формула 5:
(5) и са поместени в колона 8 на таблица 2.
2. Графично представяне динамиката на постоянните, променливите и общите разходи на фирмата.
Графика 2
легенда:
• FC– постоянни разходи;
• VC – променливи разходи;
• ТС – общи разходи.
От графиката се вижда, че с увеличаване на количеството продукция Q, нарастват променливите разходи, а постоянните се запазват едни и същи. Променливите разходи първоначално нарастват с по-малък темп, но след достигане на определена продукция започват да нарастват и кривата става по-стръмна.
Кривата на общите разходи ТС е вертикална сума от кривите на постоянните и променливи разходи. Двете криви /общите разходи и постоянните разходи/ не могат да се слеят, тъй като FC не може да стане нулева.
3. Графично представяне на взаимозависимосттите между динамиката на трите вида средни разходи и на пределните разходи.
Графика 3
Средните постоянни разходи /AFC/ намаляват с увеличаване на продукцията, тъй като общата им сума се разпределя върху все повече единици от нея. Средните променливи разходи /AVC/ първоначално намаляват, но след достигане на минимум при Q=6 единици започват да нарастват.
От графиката и от таблица 3 се наблюдава, че минимумът на ATC е при Q=7 единици, т.е. при по-голям обем продукция. Намаляването на пределните разходи говори за ръст на пределния продукт на променливите фактори, а тяхното увеличение – за намаление на производителността им.
4. Ако фирмата продава всяка едини от продукта по цена 750лв.блица изчислете и попълнете данните за общите и пределните приходи на фирмата и пренесете от Таблица 2 данните за общите и пределните й приходи.
Таблица 3
Q P TR TC MR MC Profit
1 2 3 4 5 6 7
0 750 0 1500 - - -1500
1 750 750 2500 750 1000 -1750
2 750 1500 3000 750 500 -1500
3 750 2250 3300 750 300 -1050
4 750 3000 3500 750 200 -500
5 750 3750 3600 750 100 150
6 750 4500 3800 750 200 700
7 750 5250 4200 750 400 1050
8 750 6000 5000 750 800 1000
9 750 6750 6500 750 1500 250
10 750 7500 10000 750 3500 -2500
• Р – цена на продукта;
• ТR – общите приходи, изчислени по формула 6.
(6 ) TR = Q+P и са поместени в колона 2 на таблица 3.
• TC – общи разходи, взети от таблица 2.
• MR – пределен приход, изчислен по формула 7:
(7) и са поместени в колона 5 на таблица 3.
• MC – пределни разходи, взети от таблица 2.
• Profit – общата печалба изчислена по формула 8:
(8) Profit = TR - TC и са поместени в колона 7 на таблица 3.
5. Графично представяне равновесието на фирмата по двата начина: чрез сравнение на динамиката на общите разходи и общите приходи и чрез използване на “пределното правило”.
Графика 4
Кривите TC, TR и PROFIT изразяват динамиката на общите приходи, общите разходи и печалбата. Кривите TC и TR се пресичат в две точки, наречени “критични точки”. Това са точките, в които общите приходи се изравняват с общите разходи за определен обем на производството. В случая това става при Q= 5 и Q=9. До достигане на точка при Q=5 и след Q=9 фирмата работи на загуба, т.е. печалбата е отрицателна. Това е така, защото в тези периоди общите разходи за повече от общите приходи. В зоната между тези две точки, фирмата реализира печалба., тъй като приходите са повече от разходите.
Използването на пределното правило потвърждава извода направен при сравнението на динамиката на общите приходи и разходи, че фирмата се намира в равновесие при производството на 7 единици продукция при дадени пазарни условия и разходи на фирмата.
6. Какви промени ще настъпят в това равновесие ако пазарната цена първоначално се намали на 600лв., а впоследствие се намали на 383?
Графика 5
На графика 5 са представени промените в равновесието на фирмата при намаление на пазарната цена. На графиката са представени още и трите пазарни цени, по които се продава продукцията MR1= 750лв., MR2=600лв. и MR3=383лв.
В случай, че пазарната цена се намали от 750лв. на 600лв., това означава че при Q=7 фирмата ще продава по цена, равна на средните общи разходи /виж. Табл.3/. Цената е по-висока от средните променливи разходи. Тогава няма да има икономическа печалба, фирмата ще произвежда същото количество както и при цена 750лв., т.е. 7 единици. От графиката се вижда, че е спазено и общото условие за максимализация на печалбата. Може да се направи извода, че при намаление на пазарната цена от 750лв. на 600лв. фирмата ще произвежда същото количество продукция и ще реализира нормална печалба. При това положение фирмата ще си възвърне направените разходи за собствени ресурси.
В случай, че пазарната цена се намали от 750лв. на 383лв. новото равновесно състояние на фирмата, установено с използване на пределното правило е Q=6 единици. При това положение фирмата ще продава по цена по-ниска от средните общи разходи и тази цена ще е равна на минимума на средните променливи разходи. При това положение фирмата ще се намира в едно положение, което ако не бъде преодоляно, ще доведе до банкрут, фалит и тя ще бъде принудена да затвори производството си, защото при тя дефакто ще възстановява само своите променливи разходи. От тук може да се направи извода, че при цена 383лв. предприемачът няма да има интерес да произвежда, защото ще работи на загуба.
Трета задача:
Използвана е статия от весник “Дневник” от 28.10.05г.
“Тромав пазар на труда”
В условията на преструктуриране на българската икономика през последните години в социалната сфера се очертаха същественни проблеми на пазара на труда. Основната цел на политиката на пазара на труда е насочена към създаване на условия за един добре функциониращ пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на трудоспособното население, намаляване на безработицата, увеличаване гъвкавостта на пазара на труда и на заетостта, поддържане и подобрява на качеството на човешките ресурси и тяхната трудова реализация, подобряване на качеството на живот.
Навлизането на българската икономика в Европейския пазар налага нови предизвикателства и тендеции на пазара на труда.
Фирмите, които привеждат своята дейност в съотвествие с европейските изисквания или разширяват своята дейност се изправят пред труден въпрос: Да привлекат и наемат служители с подходящи лични и професионални качества за предлаганите работни позиции.
Търсещите работа лица също са изправени пред трудна задача: Как да намерят работа, която да отговаря на личните и професионални изисквания?
Способността на предприятията за адаптиране към промените във технологиите и пазарът, зависи от ефективността на подхода по който те са организирани да експлоатират нематериалните ресурси и по-специално да осъществяват дейност и обучение по време на целия трудов живот на работната сила. За да се приеме това предизвикателство и в същото време да се запази балансът между гъвкавост и сигурност, предприятията трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да предлагат на всички работници постоянен доспът до науката и информацията с цел увеличаване на тяхната работоспособност и способност за адаптиране. И всичко това, за да може да се впишем успешно на конкурентния пазар на труда.
За ориентиране към стабилност и структурни реформи за подобряване на потенциала на пазара на труда, трябва да се обърне същественно внимание на:
• Разкриване на работни места;
• Насърчаване мобилността на пазара на труда;
• Развитие на човешкия капитал и ученето през целия живот;
• Равенство между мъжете и жените;
• Борба с дискриминацията на хората с неравностойно положение на пазара на труда;
• Повишаване на атрактивността на работата;
• Заработване на доходите и др.
Всички тези мерки са трудно осъществими, но не невъзможни. Това би довело пазара на труда в България на едно много високо ниво, конкурентно способно на световния пазар.
На пазара на труда си създадени законови и нормативни уредби, който непрекъснато се усъвършенстват. Съществуващите на пазара организации, като профсъюзи, следят и се борят за правилното прилагане на Кодекса на труда. Те представляват и защитават интересите на работниците, като по този начин противодействат на работодателите. Борят се за равностойност, равноположеност, условия на труд, изграждане на колективен трудов договор, грижат се за спазването на работното време и почивките, за извънредния труд, трудовата дисциплина и др. Служат в интерес на предлагащите труд на пазара на труда.
Хората са богаството на България, те имат право на достойно съществуване и пълноценно участие в обществото.Условията за реализирането на тези права е осигуряване на заетост, която позволява пълноценно използване на възможностите и способностите на отделната личност. Ръстът на производителността е основния източник на съществено, неосновано на инфлацията, повишаване на жизнения стандарт. Високата безработица оказва натиск върху пазара на труда по посока на ограничаване на трудовите възнаграждения, непълноценно използване на работната сила, влошаване условията на труд. Съществуват групи на пазара на труда, които са с изключително ниска конкурентоспособност и ограничен достъп до работни места. Държавата, бизнесът и гражданските организации са отговорни пред отделната личност за мобилизиране всички ресурси на страната, създаване на благоприятна икономическа среда и осигуряване на заетост.
nicolepcd
10-21-2008, 16:03
Ето ги и другите две ;)
Първото...
Занемелите камбани
Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.
Въпреки жанровите различия, цикълът разработва основни мотиви на Елин-Пелиновото творчество – мотивът за култ към живота, за абсурдността на религиозните догми, на фалшивата праведност и светата греховност. Всъщност обединяваща за цикъла е темата за греха на светците, но тук грехът не е изобличен, а защитен.
Средищно място при подреждането на творбите е отредено на разказа „Занемелите камбани”. Той е разположен в центъра на сборника – шести подред. Мотивът за пречистването битува в разказът “Занемелите камбани”. В него се налага и идеята за доброто и греховното, за силата на майчиното чувство. Самото заглавие отвежда към оксиморон и задава идеята. Чрез детайли се утвърждава смисъла на чистотата – душевна и физическа. Сред свещеното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце на ръце и Богородица с младенеца в иконните им очертания. Създава се усещането, че изографисаният образ на Божията майка е огледалното изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Жената отправя своята молитва към Богородица да спаси болното дете. В опозицията са показани чистотата на храма и дрипавата, забрадена с нечиста кърпа жена. Отчаянието битува чрез детайлите – сълзите, горестта.
Средищната творба „Занемелите камбани” дава категоричен отговор на въпроса за ценностните приоритети. Името Йоаким –така се казва игуменът в разказа, има библейски употреби. В библията е баща на Богородица. Той е предаден чрез представата като прогонва от божия храм страдащата, но храма е място за успокоение на човешката душа, на болката. То е място за молитва, за търсене на връзка с бога. Игуменът държи на светското. Той иска всичко да е подредено и чисто, защото “И владиката може да дойде”.
Но внесената от жената с болното дете кал може да се тълкува като знак за акта на самото човешко сътворение от Бога:
Игуменът видя, че по плочата, на която стоеше жената, бяха останали кални петна.
На неговия грях е противопоставено жертвеното отношение към майката – бедна тя дава единственото, което има, за да измоли помощ за детето си. Жената е прогонена от игумена, защото той не осъзнава, че не е важно какво ще дадеш – важно е да го дадеш от сърце.
След прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарение от завеската до чудодейната икона „старецът си оми ръцете на чешмата...”. Той е готов да забие празнично камбаните-става чудо. Те блестят от чистота на празника, но не могат да изпълнят най-важната си роля-да оповестят настъпването на светлия миг:
Тия три камбани се люляха и се напъваха, ужасени като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар и не можаха.
В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармония. Чудото с безмълвните камбани лекува съгрешилия. Игуменът на Жрелинския манастир дядо Йоаким, с безумието на внезапно помъдрял човек, се спуска към храма, за да постави скромния дар от жената на мястото му. Идеята-тогава, когато разбереш греха си ще получиш опрощение се носи от визията на разказа. Занемелите камбани зазвъняват сами, когато отец Йоаким осъзнава греха си. Високите регистри на още по-голямото вълшебсто, вещаят настъпването на мигът на истонските духовни отдавания.
С финалът на разказа се визира осъзнаването на греха. Светлият звън на камбаните на Жрелинския манастир носи визията за божието знамение, знак който Елин Пелин утвърждава в цикъла.Духовната слепота води след себе си здравата прикрепеност към материалността във всичките й измерения. Елин Пелин е избрал за пример каноничното изричане на църквата, най-разпространеното в християнския свят, за да реализира дълбоките си идеи. Само така може да сполучи търсенето на утаените мъдрости по дъното на оттеклите се страсти и чувства.
Второто... ;)
СМИСЛОВИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА “ЧУДОТО” В ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ
РАЗКАЗ “ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ”
ОТ ЦИКЪЛА “ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА”
(План-тезис)
I. Увод
1. Обща оценка за цикъла “Под манастирската лоза”.
А) Специфичен в контекста на цялостното Елин-Пелиново творчество - нетипични художествена среда и герои (повествованието е обвързано с манастирската обител, а централните персонажи са монаси или светци); наличие на приказно, чудесно начало, свързано както със събитийния материал, така и с житейската и духовно-нравствената оразличеност на героите; подчертан философски аспект на внушенията.
Б) Съотносим към другите произведения на писателя - универсална същност на идейно-смисловите послания за търсенето и откриването на значещите стойности в живота, за постигането на мярката между доброто и злото, греховното и добродетелното, колективно стойностното и обществено безполезното.
Логически преход: Проблемът за постигането на познанието чрез изстрадването на собствените грешки и заблуди в търсенето на абсолютната хармония със света и Бога - централен в цикъла; вътрешно присъщ и смислоопределящ и за разказа “Занемелите камбани”.
II. Теза
Основополагащ идейно-повествователен аспект - “случването” на “чудото” със “занемяването” и новото прозвъняване на църковните камбани. Разгърнат е върху основата на съчетаването и противопоставянето между изключително и обикновено, тържествено-празнично и драматично-делнично, показно и съкровено, материално и духовно стойностно. Поставя проблемите за “греховността” на битово-предметното робуване, за вредността на култовите крайности, за последиците от погазването на съпричастието и милосърдието като висши човешки и християнски добродетели.
Логически преход: Вътрешната конфликтност, сбъдването на чудото и кодирането на предполагаемо събитие, което го е породило - обозначени още в парадоксалната смисловост на заглавието.
III. Аргументация
1. Заглавието.
А) Ориентира към случката в повестованието.
Б) Предполага средата и атмосферата, в които протича действието (камбаните - неотменен атрибут на църковната обител).
В) Загатва изключителността и “чудесния” елемент като основополагащи в събитийния план (“занемяването” на камбаните - необикновен, извънреден факт, предопределен от предполагаем значим акт).
2. Експозицията.
А) Въвежда в атмосферата на тържествена празничност (“На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир... “).
Б) Регламентира белезите на чудодейното като типологична характеристика на средата (манастирът - “прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани”).
В) Налага образа на камбаните като ключов в постигането на празничния и тържествен дух на събитието; натоварва го със значения, съизмерващи и доближаващи човека и Бога, земния и небесния свят: “...техния меден ек се разнасяше от камбанарията, звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения - небесата”.
Г) Подчертава значимостта и изключителността на събитието, акцентирайки върху неговата всеобхватност и многолюдност (“богомолците от деветте села на широката котловина, и от по-далеко, прииждаха”), върху същината и елементите на ритуалното свещенодействие (“да се поклонят на чудотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си”).
Д) Изяснява първоосновата на християнско-религиозното духовно и ценностно световъзприятие, утвърждава божественото като висша екзистенциална стойност, като опора и коректив (семантиката на използваните глаголи “да се черкуват”, “да се поклонят”, “да поднесат дар”, “да искат изцеление” означава принципите в общението с Бога - пречистване, почит, преклонение, признаване на властта и надпоставеността, благодарност, надежда за опрощение, за милост и помощ); ритуално-обредната същност на празника - очаквана и тържествена възможност за докосване до изключителното и абсолютното.
Е) Особената стойност на празника (не само християнски общовалиден, но особено значим и за манастира) - предпоставка за изключителната напрегнатост и смут в душата на стария игумен.
3. Образът на стария игумен - централен образ в повествованието и носител на основните смислови внушения.
А) Психологическо състояние на героя - смут, тревога, припряност, напрегнатост, родени от колебанието “Готов ли е?” за светия празник.
• Художествени средства и похвати за разкриване на психологическото му състояние - повишена употреба на глаголи за активно действие, подчертаващи духовната напрегнатост - “погледна...погледна...посл се качи, мина...слезе пак с бързи крачки...”; оценъчна обобщителност - “От два деня тоя добър старец не си е почивал”; императивна изказност, съответстваща на вътрешната решимост на героя всичко да бъде изрядно подготвено - “Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети”.
Б) Проникване в мотивите на личностното поведение - земното, предметно-вещното и материално-показното начало надделява над сакралното, духовно-божественото; акцентиране не върху светостта, значението и тържествеността на празника, а върху неговото “обглеждане” и възприятие в хорските очи - “Ще дойдат всякакви хора - и прости, и знатни. И Владиката може да дойде”.
В) Проблемът за потребността от зрими чистота и ред - всеобемащ и определящ в съзнанието и поведението на игумена; разколебаване на традиционната религиозна представа за душевната и духовната чистота и подменянето й със стойности от предметно-веществен характер; акцент върху материалните форми като единствен обект на внимание и вълнение за героя (пристрастието му към ред и чистота се свежда до измиването и лъсването на каменните плочи, до помитането на двора и всяка паяжинка от стените, а причина за най-искреното му умиление е драгоценността и скъпостта на вещите - “златния ореол, с който един богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света майка” и “скъпата лилава копринена завеска на иконостаса пред нея”.
Г) Средоточие на вътрешна конфликтност в образа на героя: от една страна - доброта и Божия себепосветеност, от друга - преобърнати и подменени философски и екзистенциални ценности (примат на материалните над духовните).
4. Преобърнатите християнско-религиозни стойности - функционална основа в развитието на действието и предпоставка за “случването” на първото “чудо” (онемяването на камбаните).
А) Средище на конфликта между лъжовните (материални) и вечните (духовно-нравствени) ценности - малката “ниска стара черквица”; тълкуване на смисъла на определенията в обрисовката на черквата - 'градена кой знае в кои години” (асоциации за вечност, старинност, пребъдване), “запомнила старите царе” (знак за дълговечност, за съхранена родова и историческа памет), “преживяла робството” (жизнена устойчивост и неуязвимост в изпитанията на времето), “благословила новото царство”(оценъчна ангажираност към настоящето, роля на съдник).
Б) Същност на конфликта: сблъсък между два типа отношение към божественото - на игумена (носител на материалното и битово-предметното ценностно начало) и на измъчената и отчаяна жена (изразителка на естествената, съкровено-интимна връзка между човека и Бога, в основата на която са духовните форми на контакт).
В) Разгръщане на конфликта - основава се върху: пренебрегнатите норми и традиции (“На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните.”); непристойния и непочтителен за Бога и празника външен вид на неочакваната посетителка (“Тя беше дрипава, мръсна, забрадена с нечиста кърпа..”); обезсмислянето на положените усилия (“Тя бе стъпила на плочите с боси. изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода...”); незначителния на фона на богатските, скъпи дарове неин дар (макар и най-свиден и единствено притежаван).
Г) Смислови аспекти на конфликта - противопоставяния в битов, социален и нравствено-духовен план между: зрима и вътрешночовешка чистота, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатост и бедност; сблъскват се светове от различен ранг, разнородни поведенчески и ценностни модели.
Д) Небесната санкция, реализирана чрез чудото на камбанното “занемяване”.
5. Чудото на “занемелите” камбани.
А) Предначертано в заглавието, но формално непровокирано от повествованието до момента на неговото “случване”.
Б) Предхождано от обичайната предпразнична трескава суетня, но непредположено от инцидентния сблъсък в черквата.
В) Обвързано с ефекта на “излъганото очакване” - всеобщата настройка е за посрещане на сакралния миг, свързан с удрянето на камбаните, за настъпване на празничното очистение; детайлни акценти върху пристъпването към свещенодействието (умиване на ръцете, избърсване, прекръстване, покачване на камбанарията, устремяване на всички погледи нагоре) - подсилват ефекта на последвалата изненада;
Г) Случването на чудото - художествено превъплътено в парадоксалния акт на безмълвието и внушено посредством антитезата между очаквано и несбъднато; подготвено чрез промяната в експресивната определеност на образа на камбаните - налагат се тривиални, огрубено-веществени или предизвикващи представата за студенина и безжизненост характеристики (“трите езика на камбаните”, “плеснаха силно”, “три железни езика”, “железните тежки езици бият”, “трите камбани се люлееха и се напъваха”).
Д) Мигът на чудото - миг на върховно изпитание за човешките разум, духовност и вяра; пресъздаването на психологическата рефлексия на чудото - постигнато чрез синонимни семантични ядра, основаващи се на представите за всеобщ смут, ужас, вцепенение, страх.
Е) “Чудото” като санкция и поличба за престъпени свети норми (“-Поличба божия! Молете се, братя християни, голям грях е сторено!”).
Ж) “Чудото” - предпоставка за постигане на нравствено просветление, за хармонизиране на погрешния ценностен модел с истинните и стойностни християнски повели; етапите в духовното самоосъзнаване - обвързани с висшите лични страдание, изумление, обърканост, отчаяние; подпомогнати от опора свише (образът на Светата Майка) и осъществени под въздействието на първичното, подсъзнателното и интуитивно човешко начало (“Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и замаян защуря поглед по иконите, по троновете, по пода...видя синята главичка на иглата, която бе захвърлил, наведе се, взе я като сънен и я забоде на завесата.”).
6. “Чудото” на “екналите” камбани - “чудо” на възстановената хармония и на постигнатото единение с Божиите и човешките нравствено-етични и духовни изисквания.
А) Прозвучалите камбани - сакрално знамение и признание за реабилитираните християнски и хуманни ценности.
Б) Символно послание за необходимия и стойностен модел на духовно-нравствено поведение.
В) Потвърждение на идеите за потребността от живи, действени и неформални добродетели като състрадание, милосърдие, искреност, духовна, а не материална щедрост, чистота.
Логически преход: Идейните послания на разказа - съзвучни със смисловите внушения на целия цикъл.
IV. Заключение:
Универсалният и непреходен характер на проблематиката в Елин-Пелиновия цикъл (респективно в творчеството му).