PDA

View Full Version : "дервишово семе"



Punk_girrl
10-21-2008, 21:41
aaaaaa.........HELP/...! съчнение на тема:Изборът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа "Дервишово семе" :( :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? Пред това съчинени стоя кат застреляна :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:

crazygirl13
10-22-2008, 06:10
Виж това:

В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект.

Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя.

Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба.

Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана.

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастли-кратния но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта.

Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне

Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат("триста пъти съм го трепал и съживявал")

Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл.

Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина.

Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.

и това:

Творбата на Николай Хайтов “Дервишово семе” е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

leidymimi
12-14-2008, 16:03
Много ви моля за помощ
Ще правя класна
Спешно ми трябва интерпретативно съчинение за "Дервишово семе"
Трябва да избера една от темите но по нито една не мога да напиша повече от едно изречение.ПОМОЩ!!!
ТЕМИ:
1. Образите на двамата герои (или Рамадан или Силвина)
2. Любовта и изпитанията на "дивото" мислене
3. Силата на родовия закон и любовта

Това са и много моля някой да помогне
Ще съм много благодарна на този който ми помогне.
Благодаря предварително

Tedi4ka
12-14-2008, 16:05
Дългът към рода и дългът към сърцето в разказа „Дервишово семе”

Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов възкресява духа на едно отминало време,когато българското село живее по законите на патриархалния морал. В това сурово време човекът не може да оцелее сам- затова дългът към рода се приема като висша морална ценност. Този дълг повелява живота да бъде продължен, а родовото имущество – съхранено. Вълненията, желанията на индивида в този родов свят са без значение. Но всеки човек е една малка вселена,изпълнена с мечти и стремежи. И когато те не съвпадат с повелите на рода, настъпва драмата на човешката личност.
Такава драма изживяват героите в разказа „Дервишово семе”. Основният конфликт при тях се изразява в противоречието между дълга към рода и дълга към сърцето, в сблъсъка между светлият стремеж да обичаш и да бъдеш обичан и породената от него омраза и жажда за отмъщение. И Рамадан, и Силвина са дълбоко трагични герои, заради това, че завета на сърцето им се разминава с повелите на рода, и не са готови да им се противопоставят.
Погледът на автора е насочен към душевните вълнени я на главния герой- пораждането на любовта и омразата, желанието за отмъщение, чувството за страдание и болка, довели до конфликта, който остава неразрешен до края на произведението. Дълбоко патриархален човек по своя морал, Рамадан не смята за необходимо и възможно да се противопостави на желанието на дядо си да го ожени, за да продължи рода. Той се подчинява на повелите на основния закон на родовия свят- да бъде продължен живота. И ето, че най-вълнуващото, най- красивото нещо в неговия живот се случва след като други решават вместо него съдбата му- той се влюбва в момичето избрано не от него за съпруга. Тази любов преобразява грубоватото и непохватно момче, преобразява грозния му вид : „…старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите ни – накичени от Силвина с разни цветове и билки”. И колко прекрасно би било,ако разказа свършваше до тук – дългът към рода е изпълнен, а сърцата на героите преливат от любов и нежност. Но животът е много по неочакван и сложен. Силвина е принудена да се подчини на своите алчни и жестоки братя, а Рамадан отново е натоварен с бремето на отговорността да продължи на всяка цена своя род. Двамата млади не се противопоставят на решението на възрастните – законите на патриархалния свят изискват те да се подчиняват и изпълняват. Дългът на всеки от героите диктува да се подчинят на близките си и да изпълнят техните желания,а дългът към сърцето им – да бъдат заедно завинаги. Дългът към рода кара Рамадан да се ожени за нелюбима жена, само да посее Дервишовото семе, да отгледа деца и внуци. Дългът към сърцето му го призовава да „прекрачи жена,деца и цяла камара внуци” и да отиде при Силвина. Подчинението пред рода кара Силвина да остане вярна жена на Руфат – а сърцето й принадлежи на момчето,което е обикнала от първия ден. Тя таи нежност и обич към Рамадан, а е заставена да живее живота си с пияница и грубиян. Драмата на героите се крие в това разминаване , в невъзможността да останат едновременно верни и на дълга към рода, и на дълга към своето собствено сърце.
Тази драма поставя на изпитание човешката същност на героите. Ще позволи ли Рамадан омразата и злото да надделеят в сърцето му, ще се остави ли на жаждата си за мъст? Помага му Силвина : „Ако той беше звяр, не ставай и ти” – съветва го тя. И този дълбоко драматичен конфликт между омразата и любовта завършва с победа на човечността, на човешкото милосърдие и страдание „снага си троша за тоя, дето ми е горил душичката”. Любовта е по-силна от омразата,а човечността отхвърля отмъщението.
Светът изграден от Николай Хайтов, макар и хронологично отдалечен от нас носи много проблеми и конфликти, характерни и за нашето време. Драмата на героите в разказа „Дервишово семе” ни учи на тъжната истина, че в живота има конфликти, които нямат решение, че преди да осъдим човека, трябва да вникнем в мотивите му на поведение, че няма „възел”, който не може да бъде разплетен.